Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.09.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2918 по описа на 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2918/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р.Н.Б. *** срещу решение №********* от 04.01.2021 г постановено по гр.д.№18126/2019 г на СРС , 26 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо въззивника
, че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 1154,49
лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2014 г – м.04.2016
г за ап.№9 в гр.София , ул.********, ведно със законната лихва от 28.02.2017 г
до окончателното заплащане на главницата ; и сумата от 223,90 лева лихви
за забава върху посочената главница за периода 03.03.2014 г – 22.02.2017 г; за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.05.2017
г по ч.гр.д.№12358/17 г на СРС , 26 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Счита , че не за взети предвид възраженията и доводите на
особения представител на ответника , а исковете са недоказани .
Въззиваемата страна не подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Б.” ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 12.01.2021 г и е обжалвано в срок на 26.01.2021 г .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,
Решението на СРС е недопустимо в обжалваната част .
Процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.05.2017 г по ч.гр.д.№12358/17 г на СРС , 26 състав издадена срещу лицето Г.Н.Б., която е починала на 11.03.2017 г т.е. срещу починало лице .
След представяне на удостоверение за наследници на Г.Б.
с определение от 18.05.2018 г СРС е конституирал като ответници Р.Б. и Р. Б. .
С разпореждане от 19.06.2018 г е наредено да се връчи заповедта за изпълнение
на Р.Б. и Р. Б. .
С разпореждане от 18.02.2019 г СРС е указал на
заявителя , че следва в едномесечен срок
да предяви иск по чл.422 ГПК за вземането си . Съобщение с указанията на съда е
връчено на заявителя на 28.02.2019 г и на 28.03.2019 г е предявен иск по чл.422 ГПК , но отново срещу отдавна
починалата – още през 2017 г - Г.Н. Б.. Впоследствие в исковото
производство отново е констатирана смъртта на Г.Б. и с разпореждане от
06.06.2019 г СРС е указал да се представи искова молба срещу наследниците на
лицето .
При тези данни решението на СРС/ обжалваната част/ е
процесуално недопустимо . Съгласно мотивите на т.2 от Тълкувателно решение
№1/2017 от 09.07.2019 г по тълк.дело №1/17 г на ОСГТК на ВКС предявяването
на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение.
Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не
се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и
задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност
процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй
като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на
процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при
условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на
ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил
правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за
целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с
несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава
с участието на неговите правоприемници .
В случая производството по иск по чл.422 ГПК не може
да продължи срещу наследниците на Г.Б. , още повече , че и самата заповед за
изпълнение е издадена след като това лице вече е било починало . Отделно , за
предявяване на искове по чл.422 ГПК е налице преклузивен едномесечен срок по
чл.415 ал.4 ГПК , който не може да се приеме за спазен чрез подаване на искова
молба срещу починало лице .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се
обезсили в обжалваната част , както и да се обезсили заповедта за изпълнение в
същата част и производството по делото да се прекрати .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №********* от 04.01.2021 г постановено по гр.д.№18126/2019 г на СРС , 26 състав в
частта , с която е
признато за установено спрямо Р.Н.Б.
*** , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
сумата от 1154,49 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.01.2014 г – м.04.2016 г за ап.№9 в гр.София , ул.********, ведно със законната
лихва от 28.02.2017 г до окончателното заплащане на главницата ; и сумата от 223,90
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 03.03.2014 г –
22.02.2017 г; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 12.05.2017 г по ч.гр.д.№12358/17 г на СРС , 26 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.05.2017 г по
ч.гр.д.№12358/17 г на СРС , 26 състав в посочената част по отношение на
задължения на Г.Н.Б.ЕГН ********** от гр.София с наследник Р.Н.Б. *** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.