МОТИВИ
към
присъда № 138/10.07.2017 г. по НОХД № 692/201
г. на СлРС.
Гр. С., 19.07.2017
г.
РП-С.
е внесла обвинителен акт срещу Д.Т.Л. с обвинение за престъпление по чл. 343В ал. 2 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира за ефективно
наказание при усл.на чл.55 ал.1 т.1 от НК - „Лишаване от свобода” за срок от три месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим, като бъде освободен от кумулативно
предвиденото наказание „Глоба”.
В
с.з. подсъдимия лично и чрез своя защитник не се признава за виновен, иска да
бъде оправдан.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подс.
Д.Т.Л. има издадено наказателно постановление № 16-0348-001876/10.10.2016г. по
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, затова, че на 22.09.2016г. в община Дупница по път
Е-79при км.336+369 бистро Пако управлявал л.а. фолксваген Пасат с рег. № СТ0707АМ с изтекъл срок на валидност
на СУМПС, което било валидно до 20.03.2016г., деянието е нарушение по чл.150А
ал.1 от ЗДвП. За това нарушение на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП му е
наложено наказание Глоба в размер на 100лв., като издаденото НП е влязло в сила
на 21.11.2016г. и е издадено от ОД МВР-гр.Кюстендил - РУ -гр.Дупница. Постановлението
било връчено лично на подс.Л. на 13.11.2016г. и е подписано без възражения.
Въпреки
констатираното и наказано с влязло в
сила НП деяние, подс. Л. не се е снабдил с валидно СУМПС и продължил да
управлява МПС.
Свидетелите
И.Р.И. и Г.С.Г. - служители на сектор „Пътна полиця"-С., били на смяна за
времето от 19,00 часа на 17.03.2017 г. до 07,00 часа на 18.03.2017г. в гр.С..
Около 21,00 часа на 17.03.2017 г. били на проверка в с.С., общ.С.. Около 21,15
часа на ул."Старите дъбове" в с.С. спрели за проверка лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат" с рег.№ СТ 0707АМ. Автомобилът се е движел в
посока с.П.. Спрели водача и поискали документите му за самоличност. Той
представил СУМПС, лична карта, както и документи за управлявания от него лек
автомобил. Посредством документите установили самоличността му, а именно, че е подс.
Д.Т.Л. ***. Служителите забелязали, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност.
Направили справка с ОДЧ при РУ МВР - С. и установили, че подс. Л. не притежава
валидно СУМПС.
Свид.
И.И. съставил АУАН за констатираното нарушение с № 915251/17.03.2017г., а свид.
Г. се подписал като свидетел по Акта.
Подсъдимия
Д.Т.Л. е роден на ***г***, жител и живущ
в гр. Ст. З., българин, бълг. гражданин, с основно образование, не женен, не
работи. Осъждан с присъдаот 15.02.2016г. по НОХД №1416/15г. на РС Ст. З., влязла в сила на
02.03.2016г., с която за извършено от него престъпление по чл.201 от НК му е
наложено наказание ЛОС за срок от 1г. и 6 м. отложено за изпитателен срок от 3 г., на основание чл.66 ал.1
от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, т.к. те са единни,
логични и последователни, както помежду си, така и с останалия доказателствен
материал, а и взаимно се допълват.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подсъдимия Д.Т.Л., е осъществил престъпния състав на чл. 343В ал. 2
от НК, като на 17.03.2017 г. в с. С., общ. С., на ул.
Старите дъбове, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 16-0348-001876/ 10.10.2016 г. на Началник РУП към
ОД МВР – гр. Кюстендил, РУ гр. Дупница, влязло в сила на 21.11.2016 г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, извършил такова деяние, като управлявал МПС - лек автомобил марка
"Фолксваген", модел „Пасат” с
рег.№ СТ 0707 АМ, без да притежава съответното свидетелство за управление на
МПС. Престъплението по посочения текст включва следните елементи от
обективна страна: първо, влязъл в сила акт, с който деецът е наказан по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство, второ,
изтичането на определен от закона срок / едногодишен срок, считано от влизане в
сила на акта, с който деецът е наказан по административен ред, за управление на
МПС без свидетелство за управление /, и трето, управление на моторно превозно
средство без необходимата правоспособност, осъществено в указания едногодишен
срок. Съгласно чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство", т. е. според категорията на управляваното от него МПС се
съобразява дали притежаваното от него СУМПС е "съответно".
От
друга страна, съгласно чл. 157, ал.
1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и определен
брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства
СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на АУАН, по ЗДвП който го замества за
един месец от съставяне на акта.Правното значение на СУМПС е изяснено в чл. 3, ал. 3
от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните
граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на
СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от
дадена категория. Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на МПС
по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е
длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да
удостовери "правоспособността за управление на МПС". Съгласно този
закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл.2)
и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност
(чл. 10, ал.
1, т. 5 от с.з.), т.е. той е "индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на МПС" от
"категорията/ите, за които е валидно" (чл.50, ал.1
и чл.53, ал.1,
т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата
цитирани закона. С § 1, т.2,
б."ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е "нередовен
български личен документ" - " е с изтекъл срок на валидност", а
съгласно чл. 81, ал.
2, т. 6 от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по административен
ред, ако "използва нередовни български лични документи", като е и
наказуемо неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС
при промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място в
друго.
Изводът
е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на БЛД, съответно
предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това правила.За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа
на него други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с
управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да
осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата
от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и
постигане на умения от него на основата на определени минимални стандарти за
физическа и умствена годност за управление на съответните ППС, което намира
своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване
на СУМПС.
В
трайната и константна практика на ВКС в не едно решение е прието, че
изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи да
е валидно както с оглед на срока на неговата "административна
валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от
водача. Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава
такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен водач, който съгласно чл. 157, ал.
4 от ЗДвП "губи придобитата правоспособност" заради отнети
всички контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом той е
допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на
тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при управлението
на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен
изпит. Поради това и съдебната практика вече е утвърдила в множество решения на
ВКС, че чл. 343в, ал.
2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без
съответно СУМПС - както когато такова не е издавано на водача, така и когато то
е отнето на някакво основание. Не е съответно и СУМПС
с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на
срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със
съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с
националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и
управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи
административно-наказателна отговорност (уредена в чл. 171, ал.
1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по
административен ред продължава да управлява МПС без "подновено"
СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал.
2 от НК. Правилно за това престъпление не е предвидена в чл. 343г от НК и санкция по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК - лишаването на водача от право да управлява МПС, тъй
като при подновяване на СУМПС той следва да докаже пред контролните органи
съответствието с минималните изисквания за издаването на съответно СУМПС и едва
тогава може да осъществява дейност по управление на МПС. Разумът на
законодателя да не предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те
нямат или са загубили правото за управление на МПС, така и защото не са
доказали в съответния срок годността си да го упражняват. В случая задължение
на водача е да докаже пригодността си за управление на МПС чрез притежаване на
валидно за категорията на управляваното МПС СУМПС, а това означава и то да е в
срока на административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ
за тази му правоспособност.
С
оглед така изложените съображения настоящия съд намира, че доводите за
несъставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна
като престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК за неоснователни. И от обясненията на подс. Л.. се
установява, че той е имал съзнанието за невалидността на СУМПС, за което е бил
наказан по административен ред и е следвало да направи необходимото за
подновяването му, като докаже със съответните документи годността си за
управление на МПС съответната категория.
Подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните последици.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с всички
индивидуализиращи отговорността обстоятелства и наложи на подсъдимия Д.Т.Л. наказание
при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, след като съобрази многобройните
смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанията, които способстват за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото имотно и материално
състояние, критичността към извършеното от него противоправно деяние. Отегчаващи
отговорността обстоятелства – предишно осъждане.
Предвид
посоченото, съдът прие, че следва да наложи и наложи на подсъдимия ефективно наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, което съгласно ЗИНЗС следва да търпи първоначален общ
режим.
Това
наказание би изпълнило своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия противоправно
деяние.
На
осн. чл.68 ал. 1 от НК, тъй като процесното деяние е извършено в изпитателния
срок на друго осъждане съдът приведе в изпълнение присъда по НОХД № 1416/2015
на Районен съд гр. Стара З., с която на подс. Д.Т.Л. за извършено от него
престъпление по чл.201 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година
и шест месеца, което следва да търпи при първоначален общ режим и отделно от
присъденото му по-горе наказание.
Ръководен
от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: