РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 09.01.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7364 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 472336-F501020/23.10.2019
г., издадено от Началник на Отдел ,,Оперативни дейности‘‘ – Пловдив в ЦУ на НАП
с което на ,,Д И М ИНВЕСТМЪНТ‘‘ ООД с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за
извършено от него нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. И.М. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Твърди, че поради грешка от страна на
дружеството което поддържа програмата на жалбоподателя е било начислявано ДДС в
размер от 20%, вместо 9%. По този начин не се ощетявал въобще фискът, дори
напротив бил внасян по-голям данък и по този начин се получава вреда за
нарушителя.
Въззиваемата страна редовно уведомена,
чрез процесуалния представител юрисконсулт З.оспорва подадената жалба. Намира
същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира ,
че жалбата е подадена в срок, доколкото въпреки указанията на Съда до
въззиваемата страна, не бяха представени доказателства за връчването на
процесното наказателно постановление, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, а именно, че при извършена проверка на 29.06.2019 г. в 13:47 часа
на търговски обект – комплекс ,,Свети Георги‘‘ находящ се в с. Белащица, ул.
,,Пенчо Славейков‘‘ № 134, стопанисван от жалбоподателя било констатирано, че
същият е допуснало нарушение на данъчната група, която изисква закона, като е
маркирало вместо група ,,Г‘‘ в група ,,Б‘‘. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗДДС
данъчната ставка за настаняване, предоставяне в хотели и подобни заведения,
включително предоставяне на ваканционно настаняване и отдаване под наем на
места за площадки за къмпинги или каравани е в размер от 9 на сто, съгласно чл.
27, ал. 1, т. 4 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите – в конкретния случай в група ,,Г‘‘ – стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9% ДДС. Видно от изведения периодичен отчет от ФУ в обекта
тип ,,Датекс DP150-KL’’ с ИН на ФУ DT 729115 и ИН на ФП 02729115 за периода 01.01.2019 г. до
29.06.2019 г. всички извършвани продажби за отчитани в данъчна група ,,Б‘‘ –
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, а не в група ,,Г‘‘ за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Нарушението било
констатирано с ПИП сер. АА № 0023618 от 29.06.2019 г.
В хода на съдебното следствие беше разпитана
актосъставителката М.Г., която потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни,
кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал, като
следва да се отбележи, че и по същество жалбоподателят не отрича извършването
на процесното нарушение, а по-скоро излага съображения за приложението на чл.
28 ЗАНН.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От представения Констативен протокол за Софтуер на
фирма Д и М инвестмънт ООД се установява, че лицето, което го поддържа е
посочило на 10.07.2019 г. че при продажба на нощувки, които трябва да бъдат в
ДДС група Г 9%, а на апарата излизали в група Б, както и че грешката е в
резултат от софтуерен проблем, а не от действие на оператора.
От намиращия се по административно-наказателната
преписка Протокол за извършена проверка се установява посоченото в него, като
същото е било написано и от актосъставителя в АУАН.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Налице е осъществено от дружеството – жалбоподател
административно нарушение по чл. 27, ал.1т.4 вр.ал.2 от "Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Това е така, тъй като съгласно чл. 27, ал.1 от
Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност
по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите
на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива
чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011
г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9
% данък върху добавената стойност.
(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или
не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно
ал. 1.
В случая, дружеството жалбоподател извършващо по
занятие предоставяне на хотелиерски услуги, има фискален апарат, чрез който
инкасира продажбите, които извършва при предоставянето на хотелиерски услуги.
При отпечатан периодичен отчет от 01.01.2019 г. до 29.06.2019 г. е установено,
че регистрираните продажби във ФУ за периода са отразени в група "Б",
вместо в група "Г", като дружеството не извършва продажби на стоки
или услуги, подлежащи на облагане с 20 % ДДС, поради което и не следва да
отразява същите в група "Б", а следва да прави това в група "Г".
С това от обективна страна то е осъществило състава на
нарушение по чл. 27, ал.1т.4 вр.ал.2 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което и за него
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Законосъобразна се явява и преценката на
административния орган за липса на маловажност на случая, с оглед на това, че
нарушението, бидейки на просто извършване, е реализирано за един
по-продължителен период от време, като единствено извършването на проверка от
страна на контролните органи, е допринесло за неговото отстраняване. Същото не
нарушава в по-ниска степен охраняваните обществени отношения от обикновените
случаи на административни нарушения от този вид.
По отношение на наложената за него имуществена санкция
в размер на петстотин лева, то Съдът намери същата за законосъобразно
определена, съгласно чл. 185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, предвид на това, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Минималният законово
предвиден размер, в който е наложена тази имуществена санкция е законосъобразно
определен, предвид на това, че няма щета за фиска и нарушението е отстранено
след неговото констатиране. В тази насока са Решение № 2407 от 19.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2678/2018 г. и Решение № 1996 от 21.11.2017 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№ 2171/2017 г.
В хода на административно-наказателното производство не
са налице нарушения, свързани с нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Същият е бил наясно относно всички елементи от вмененото му административно
нарушение, своевременно и в пълнота е атакувал същото, упражнявайки правото си
на защита. Следва обжалваното НП като правилно, обосновано и законосъобразно да
се потвърди от съда.
По разноските:
С оглед последните изменения в нормативната уредба
страната в чиито ущърб е изходът на спора следва да понесе отговорността за
това, като заплати сторените от срещуположната страна разноски. В конкретния
случай, доколкото наказателното постановление беше потвърдено дружеството
жалбоподател следва да заплати на въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Последното може да бъде в размер от 80 лева до
120 лева. При определяне на неговия размер следва да се вземат обстоятелствата,
че беше проведено едно съдебно заседание, не бяха ангажирани нови
доказателства, доколкото жалбоподателят не оспорваше извършването на
нарушението, а по-скоро излагаше съображения за маловажност на същото. Ето
защо, дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПРС, XXVI наказателен
състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 472336-F501020/23.10.2019
г., издадено от Началник на Отдел ,,Оперативни дейности‘‘ – Пловдив в ЦУ на НАП
с което на ,,Д И М ИНВЕСТМЪНТ‘‘ ООД с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за
извършено от него нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
ОСЪЖДА ,,Д И М ИНВЕСТМЪНТ‘‘ ООД с ЕИК: ********* да заплати
на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата в размер от
80 /осемдесет/ лева представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ПАдмС от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.