РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85001
гр. София, 09.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110130011 по описа за 2023 година
и за да се прознесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от [*******] срещу длъжника Ц. [*******] – физическо
лице, с което заявителят, в качеството му на цесионер, е поискал издаване на заповед за
изпълнение и за следните вземания: сумата 397,39 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на гаранция, сключен между длъжника и[*******] като и за сумата от 48
лева, представляваща административни разходи във връзка с уведомяване на длъжника
и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задълженията.
В обстоятелствената част на заявлението, т.12 от същото /обстоятелства, от
които произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за
предоставяне на гаранция произтичат от договор за предоставяне на гаранция
[*******], сключен между посоченото дружество и длъжника, по силата на което
[*******]се задължило да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по
сключения на същата дата с[*******] договор за потребителски кредит. Длъжникът не
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед което и задълженията
му по същия са станали изискуеми. На 02.11.2022 г. Дружеството гарант погасило
всички задължения по договора за кредит, в това число и начислените от кредитора
административни разходи /такси/ за уведомяване на длъжника и извънсъдебно
изплащане на вземанията. Ето защо дължими били всички заплатени от гаранта суми,
както и възнаграждението по договора за гаранция. След като е удовлетворил
кредитора по договора за кредит, гарантът встъпил в правата му срещу длъжника, за
всичко платено, като с договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 от
02.11.2022 г. е прехвърлил всичките си вземания, в т.ч. и възнаграждението си по
1
договора за гаранция на „[*******]“ [*******], правоприемник на което дружество е
заявителят. Твърди се също така, че длъжникът е бил уведомен за цесията, като му е
било изпратено писмо с обратна разписка.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на [*******]; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на [*******].
При извършване на дължимата преценка съобразно изискванията на
процесуалния закон, съдът приема следното:
Видно от приложения договор за потребителски кредит [*******], [*******]
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на сумата 500 лева - главница при
условията на фиксиран лихвен процент в размер на 40 % годишно и ГПР 49,01 %, В чл.
4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение
в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на
следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с [*******]; да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има – кредитната му история една година назад да е
със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2
години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 577,84 лева със
срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
На следващо място, от представените към заявлението документи се установява,
че длъжникът в качеството му на потребител е сключил с [*******], в качеството му
на гарант, договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане в полза на [*******], с наредител-
потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума,
покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 500
лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Чл. 2 от процесния договор за предоставяне на гаранция предвижда, че
договорът влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4,
т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение –
поръчителство по две физически лица или банкова гаранция.
2
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на
описаните задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на
454,16 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 56,77 лв., като
съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени
в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, [*******] е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по договора.
Съгласно представения по делото погасителен план по договора за паричен заем
в общия размер на погасителната вноска, дължима от потребителя е включено и
възнаграждение за предоставяне на гаранция.
На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че гарантът
и дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на
капитала на заявителя е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат
един и същ адрес на управление.
Установява се от представените към заявлението документи, че договорите /за
кредит и за поръчителство/ са сключени с лице, което има качеството на потребител по
см. на ЗЗП. Доколкото е сключен договор за потребителски кредит, приложими са
правилата и императивните норми на ЗПК, в това число и нормативното ограничение
на допустимия предел на ГПР /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. При анализ на представените към
заявлението документи заповедният съд приема, че с договорите във вреда на
потребителя е създаден механизъм, посредством който се постига забраненият от тази
разпоредба на закона резултат – надхвърля се границата на допустимия от закона
таван, до който на кредитните институции е допустимо да уговарят с потребителите
годишен процент на разходите.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на гаранция" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит,
нито в Приложение № 1, съдържащо погасителния план към същия договор.
Същевременно начинът, по който е предвиден да се отпуска кредитът -
3
възможните предвидени обезпечения и сроковете за одобрение, създават значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, като процесните уговорки не
отговарят на изискването за добросъвестност, доколкото на практика длъжникът се
лишава от избор и възможност за индивидуално договаряне. Безспорно
кредитополучателят е икономически по-слабата страна по правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които
да му се предостави гаранцията. Нещо повече, кредитополучателят е напълно
ограничен от кредитора в избора си на поръчител.
Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е включен в
ГПР по кредита, а представлява допълнително възнаграждение по кредита извън
договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Чрез
позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово собствено дружество,
което да генерира печалба от възнаграждения по договори за поръчителство в полза на
собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига
заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33
от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е
изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвид изложените
съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и
следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място не бива да се пренебрегва и факта, че финансовата
институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16
ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и
едва след анализа й следва да прецени дали да предостави исканата сума по договора за
кредит/. В случая с акцесорния договор, независимо дали същият ще бъде
квалифициран като такъв за поръчка или не, се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй
като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и
комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
Гореизложените мотиви важат и за начислените такси за извънсъдебно събиране
на вземанията по кредита. В тази част заявлението също следва да бъде отхвърлено.
Предвид всички изложени по-горе съображения и в резултат от преценката на
заповедния съд по чл. 411 ГПК следва да се заключи, че заявлението следва да бъде
отхвърлено в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за следните
вземания: сумата 397,39 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
гаранция, сумата 48 лева - административни разходи във връзка с уведомяване на
4
длъжника и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задълженията. Разноски
на заявителя се следват съразмерно на частта, за която съдът издава заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 4347/02.05.2023 г., подадено в [*******],
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "[*******]"
АД срещу Ц. Т. Н. за следните суми: 397,39 лв. - в ъзнаграждение по договор за
предоставяне на гаранция [*******], сключен между длъжника и [*******], като и за
сумата от 48 лева, представляваща административни разходи във връзка с уведомяване
на длъжника и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задълженията, които
вземания по силата на договор за цесия са били прехвърлени на заявителя, както и в
частта за разноските за сумата над 13,89 лева до сумата от 25 лева за държавна такса и
за сумата над 27,78 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
отхвърлените вземанията в 1-месечен срок от влизане в сила на
разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5