Решение по дело №3893/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2124
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20231110203893
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2124
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110203893 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Р. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление
/НП/ №22-4332-022046/28.10.2022г. издадено от Д Д Д, на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР
в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на С. Р. Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отправя се искане за
отмяната му като незаконосъобразно
В жалбата се съдържат доводи, че деянието на жалбоподателя не се характеризира
със системност или повтаряемост, а се касае за еднократно подаване на газ и занасяне на
автомобила. Намира, че АУАН и НП не съдържат информация за пътната настилка и
нейното състояние, атмосферни условия и техническа изправност на МПС. Намира, че не е
посочено дали свидетелят по АУАН е очевидец на нарушението или е присъствал на
съставянето на АУАН и двете качества не могли да съществуват в кумулативност. Намира
нарушението за маловажно.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Н. моли за отмяна на атакуваното НП,
като сочи, че не е имало форсиране на двигателя при управление на МПС в непосредствена
близост до служителите на ОПП СДВР, нито задимяване или следи по пътното платно.
Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Д, които намира за
противоречиви, а нарушението счита за недоказано.
Въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1

На 10.10.2022 г. около 13:0 часа, в гр.София свидетелят Д се движел с велосипед по
пътното платно на бул. „Ломско шосе“ с посока центъра. Преди метростанция „Ломско
шосе“ и преди кръговото движение на булеварда, свидетелят бил изпреварен от лек
автомобил БМВ 325 ТДС с рег.№, управляван от жалбоподателя С. Г. и регистриран на
водача. След излизане от кръговото движение, водачът на лекия автомобил форсирал
автомобила, подал рязко газ, като гумите на автомобила се завъртели на една страна –
наляво и след изправяне на автомобила водачът поднесъл автомобила надясно, подал
отново силно газ и изправил автомобила и продължил нормално движението си. Преди да
достигне улица Бели Дунав, водачът на лекия автомобил отново подал силно газ, форсирал
двигателя рязко и отново автомобилът поднесъл на една страна и след това на
противоположната и застанал почти косо на платното на движение, под ъгъл от 45 градуса.
Автомобилът този път поднесъл два пъти, след което спрял и бил настигнат от свидетеля
Димитров, който управлявал велосипеда си. След това автомобилът отново продължил
движението си в посоката на велосипедиста и пред него. Докато се движел между улица
Бели Дунав към улица Христо Силянов водачът Г. отново форсирал автомобила, и пак
поднесъл последователно наляво и надясно и спрял след като стигнал светофара на
кръстовището, движейки се по бул. Ломско шосе с посока на движение от ул.Бели Дунав
към ул. Хан Кубрат. При светване на зелен разрешителен сигнал на светофара
жалбоподателят Г. отново форсирал двигателя и поднесъл наляво и надясно последователно
и се завъртял леко настрани. Действията на водача били забелязани от разположения до
бензиностанция Шел екип на ОПП СДВР, част от който бил и свидетелят Карамфилов.
Водачът на автомобила БМВ също възприел служителите на МВР и незабавно преустановил
рисковото управление на МПС. И четирите пъти, когато водачът управлявал рисково
автомобила и го извеждал от сцепление с пътната настилка двигателят бил форсиран с рязко
подаване на газ, автомобилът поднасял и гумите се приплъзнали по асфалта, превъртали и
били като блокирани, когато се движели настрани.
Служителите на ОПП СДВР, включително и свидетелят Карамфилов се качили в
патрулния автомобил, и настигнали водача на бул. Ломско шосе до заведение Релакс, където
след известно време пристигнал и свидетелят Д, управляващ своя велосипед.
На водача Г. бил съставен от свидетеля Карамфилов акт за установяване на
административно нарушение № АД60408, от 10.10.2022 г. за нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП. П Д разписал АУАН като свидетел-очевидец на нарушението и като свидетел по
съставяне на АУАН. АУАН бил подписан без възражения и такива не постъпили в
законоустановения срок.

При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и атакуваното НП
наказателно постановление /НП/ №22-4332-022046/28.10.2022г. издадено от Д Д Д, на
длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на С.
Р. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства: АУАН, НП; Заповед от 02.12.2021г., Заповед от 01.11.2018г., Заповед
от 23.10.2019г., справка картон на водача, и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от показанията на разпитаните свидетели – Димитров и Карамфилов
2

Във връзка с твърденията на жалбоподателя за липсва на извършено нарушение съдът
намира, че същите се нуждаят от по-подробен анализ, макар и в своята съвкупност да са
еднопосочни и да не се констатират противоречия в събрания доказателствен материал.
Показанията на свидетеля Д, противно на посоченото от защитата, се отличават с
изключителна последователност, изчерпателност, хармоничност и вътрешна
непротиворечивост. Свидетелят съобщава пред съда добросъвестно впечатленията си от
нарушението, като неговите показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от
съда доказателствен материал, включително и с показанията на свидетеля Карамфилов.
Съдът не намери основания да не кредитира показания на този свидетел, който е случаен
очевидец на нарушението, установи се липса на заинтересованост у същия, като показанията
му успешно преминават проверката за достоверност и съдът изгради фактическите си
изводи въз основа на съобщеното от този свидетел. Същият възпроизведе ясно и точно
възприетото от датата на нарушението и подробно описа поведението на водача на
автомобила БМВ, като изключително подробно съобщава пред настоящия съдебен състав
поведението му, действията, извършвани с автомобила, като разграничи и успешно всички
четири случая, в които автомобилът е извършил т. нар. „дрифт“, макар и описаният в АУАН
да е единствено последният, който е и основанието за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето. Противно на изложеното от
защитата, и при четирите поднасяния на автомобила свидетелят описа сходни
характеристики на поведението на водача и на управлявания от него автомобил изразяващи
се в рязко подаване на газ, силно и ненужно форсиране на двигателя, поднасяне на задните
колела, тяхното превъртане, поднасяне и самото завъртане на автомобила и четирите пъти,
когато водачът е решил да управлява по непозволен от ЗДвП начин. Противно на
изложеното от адв. Н., съдът не констатира противоречия в показанията на този свидетел и
на актосъставителя Карамфилов, които независимо един от друг възпроизвеждат сходни
действия на водача Г. и абсолютно идентично поведение на автомобила при занасянето.
Именно с оглед съобщеното от този свидетел съдът направи извод, че жалбоподателят
е действал умишлено, съответно е целял именно чрез боравенето с уредите и системите за
управление на автомобила, подавайки газ и завъртайки го, да постигне ефекта на поднасяне
и управление не по предвидения в ЗДвП ред, използвайки по този начин пътищата не за
превоз на пътници и товари. Твърденията на защитата за неволно поднасяне, са защитна
версия, опровергана от обстоятелството, че цели три пъти преди посочения в АУАН,
водачът е имал сходно рисково поведение и е управлявал по безразсъден начин, за което
показанията на Димитров са непротиворечиви и категорични. Самият свидетел съобщава, че
автомобилът е бил умишлено въведен в това състояние, като действията на водача са били
координирани и целени, а обстоятелството, че са възпроизведени цели четири пъти с
категоричност изключва инцидентно поднасяне и загуба на контрол следствие на неволни
действия на водача. Цялостното поведение на водача-жалбоподател, застрашил здравето на
участници в движението, всъщност говори за незрялостта му, съответно за липсата на
3
самоконтрол при управление на МПС, което се е проявило в умишлено безразсъдно
шофиране. Очевидно поведението на жалбоподателя е имало за цел именно поднасяне на
автомобила. Рязкото и ненужно подаване на газ е възприето и от самия свидетел Д
неколкократно, който е бил в непосредствена близост до автомобила.
Съдът дава вяра и на съобщеното от свидетеля Карамфилов, който също е възприел
сходно управление на МПС от жалбоподателя при навлизането му в кръстовището, като не
се констатираха твърдените от адв. Н. противоречия в показанията им. Изрично свидетелят
Карамфилов съобщава не че автомобилът не е бил форсиран чрез рязко подаване на газ, а че
не помни дали това обстоятелство се е реализирало, като тази празнота успешно се попълва
от категоричните показанията на свидетеля Д, който с убеденост заяви, че поведението на
автомобила е било сходно и четирите пъти, когато водачът е управлявал рисково. В
останалата си част показанията на актосъставителя допълват фактическата обстановка и
съдът не намери основание да ги изключи от доказателствения материал.
Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа обстановка.
Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от допълнителен
анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя, същият го е подписал без възражения, като
оплакванията му в жалбата съдът намира за неоснователни. Жалбоподателят не е депозирал
и възражения в срок след съставяне на АУАН. Неоснователно се твърди, че е допуснато
процесуално нарушение, тъй като не ставало според жалбата ясно свидетелят Д какво
качество има. Видно от АУАН същият е вписан като свидетел-очевидец, присъствал на
установяването на нарушението и при съставяне на АУАН, като тези качества, противно на
изложеното в жалбата могат да бъдат налични и у едно лице, вписано като свидетел по
АУАН, като ЗАНН не забранява подобно процесуално действие. В хода на съдебното
следствие действително се установи, че свидетелят Д притежава всички изброени качества и
вписването му в АУАН е правилно извършено.
Не се споделят и твърденията в жалбата, че в АУАН и НП не е описана фактическата
4
обстановка пълно. Включването на метрологичните условия, състоянието на пътната
настилка и изправността или липсата на такава на МПС не са задължителни реквизити нито
на АУАН, нито на НП, като тези обстоятелства са вън от обективната и субективна
съставомерност на нарушението, което впрочем е описано достатъчно ясно, за да разбере
жалбоподателят какво нарушение му е вменено в отговорност с всичките външни прояви на
неговото поведение по време на управлението на МПС и самите външни негови прояви чрез
изменение на траекторията на движение на МПС.
Липсата на пушек и следи по пътното платно в никой случай не могат да се приемат от
настоящия състав като основание да се приеме нарушението за недоказано. Наличието на
пушек от изпускателната система на автомобила и следи от гуми биха били резултат на
множество непроявили се фактори, включително и изправността на МСП и конкретните
действия на водача. При положение, че рисковото управление е възприето от двама
свидетели чрез занасяне, завъртане, форсиране, приплъзване и блокиране на колелата,
нарушението е установено по безспорен начин.
Обстоятелството, че последното четвърто и описано в АУАН и НП поведение на водача
е било по-кратко не заличава неговия характер на довършено нарушение по смисъла на
ЗАНН и ЗДвП. Още при започване на неправомерните действия по подаване рязко и
безпричинно на газ и форсиране на двигателя на автомобила и въвеждането на МПС в
състояние на нестабилност и поднасяне съставът на административното нарушение е
осъществен и то е довършено като стадий на умишлена дейност. Видно и от показанията на
двамата свидетели, бързото преустановяване на вече съставомерното противоправно
поведение се дължи изцяло на обстоятелството, че нарушителят е възприел органите на
ОПП СДВР в униформи и с патрулен автомобил и не представлява самоволен отказ от опит
или друго поведение, изключващо понасянето на административнонаказателна отговорност,
противно на изложеното от защитата.
Липсата на „системност или повтаряемост“ в описаните в АУАН и НП действия на
жалбоподателя, независимо, че се установи такава да е налице, не водят до
несъставомерност на нарушението. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Съставът по чл.104б, т.2 от ЗДвП не предвижда
обективната съставомерност на деянието да е обусловена от наличие на признака
системност по смисъла на НК.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с
деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки
състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – форсира
двигателя на автомобила, занася задната му част,като преминава последователно на ляво и
на дясно. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на
автомобила, неговото завъртане, форсиране на двигателя, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за
превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
5
обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Подробно
са описани възприетите от служителите на СДВР действия по умишленото опасно
шофиране, които имат за цел пътищата, отворени за обществено ползване, да се използват за
задоволяване на потребности от екстремни изживявания, водещи до отделяне на хормона
адреналин, силни усещания, а не за превоз на хора и товари.
Доколкото думата дрифт е „чуждица“, навлязла за масово ползване в българския език, в
точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява техника на шофиране, при която
водачът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
контрол чрез „презавиване“ и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от
колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съдът следва тук да
отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е използвана тази дума, а действията на нарушителя
са детайлно описани с думи, които имат общоизвестно значение. Думата е използвана от
свидетелите в хода на техните разпити и съответно от съда, който дава и пояснение на
вложения в нея смисъл в решението.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което правилно и законосъобразно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба
в размер на 3 000 лева.
Деянието е извършено умишлено при пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици – че не използва пътищата по предназначение и е целял настъпването на тези
последици.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27
от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни
нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация,
поради което се явяват законосъобразни.

Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното
нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива
признаците на по-ниска обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Напротив,
жалбоподателят е абсолютно некритичен към извършеното, застрашил е пряко живота и
6
здравето на участници в движението, не изразява съжаление за нарушението, а видно и от
справката-картон на водач, същият е с изключително малко стаж – малко повече от две
години до датата на нарушението, през което време има издадени три наказателни
постановления и множество електронни фишове. Съдът намира, че предвидената санкция,
която е една от най-тежките в ЗДвП, е единственият начин водачът да бъде дисциплиниран
и принуден да спазва правилата за движение по пътищата и да не застрашава живота и
здравето на другите участници в движението с безразсъдно шофиране, като санкцията ще
въздейства и предупредително на другите с цел генерална превенция. Отделно от това чл.
189з от ЗДвП, в сила към датата на нарушението, предвижда, че за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

Поради това и НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива и не се
следват.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ №22-4332-022046/28.10.2022г.
издадено от Д Д Д на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, с което на С. Р. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3 000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7