Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  3336                              08.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12012 по описа за 2018 година.

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.51 ЗУЕС.

Ищцата В.Т.Г. твърди, че е собственик на апартамент в жилищна сграда в етажна собственост, находящ се в  гр.П.***********. Поддържа, че със съгласието само на осем души от собствениците на общо четиридесетте апартамента във входа, било взето решение за възлагане на управлението на общите части на ответното дружество, без обаче за това да било проведено общо събрание съгласно ЗУЕС. Твърди, че на 10.12.2017г. ищцата заедно с б. си уведомила управителя на етажната собственост – В.Ж., че за апартамент № 10 не следва да се събират такси, тъй като той няма да бъде обитаван. Впоследствие обаче ищцата разбрала, че са начислявани такси, като й било обяснено, че Общото събрание на етажната собственост е взело решение да се заплащат 50% от сумата за разходи за поддържане на общите части от лицата, които не живеят на адреса и за това й били начислени суми по общо 5 фактури на стойност  общо за 50 лева за периода, в който тя не е обитавала апартамента. Г. смята, че решението на Общото събрание е незаконосъобразно поради което счита, че не дължи начислените суми.

Ответникът „Агенция Монк“ ЕООД поддържа, че е било проведено Общо събрание, на което е било взето решение за изплащане на на половината от определената такса от лицата, които не живеят във входа. Решенията на това събрание не били оспорени и били задължителни за собствениците. Ето защо смята, че начисленията са направени законосъобразно и моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

Не е спорно по делото и се установява от представения нотариален акт, че ищцата е собственик на апартамент №10 находящ се в секция * в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. П.********* / лист 10/.

Установява се, че дружеството ответник „ Агенция Монк“ ЕООД изпълнява функции по управление на общи части на етажните собствености в жилищни сгради **********, на адрес гр. П.********* построени в имот с идентификатор *********. Тези функции били възложени по силата на договор от 03.10.2017г., сключен с инвеститора на комплекса „Аспи Билгинг“ ЕООД / лист 54/.

            На общо събрание на етажната собственост проведено на 14.10.2017г. е било взето решение за управител на етажната собственост на секцията в която се намира жилището на ищцата да бъде избрана В.М.Ж.. По точка втора от дневния ред било взето и решение за възлагане на дейностите по попържане на общите части в сградата на секции А, Б, В и Г на ответното дружество „Агенция Монк“ ЕООД. По точка четвърта от дневния ред, бил определен размер на месечна такса от 14 лв., която следвало да се заплаща от собствениците, като било прието също, че собственик, ползувател или обитател който отсъствува повече от 30 дни в рамките на една календарна година заплаща за времето на отсъствие 50 % от разходите за управление и поддържане. За отсъствието собственикът следвало да уведоми управителя писмено  /лист 36 и 37/.

Според показанията на свидетеля М.Г. – д. на ищцата, жилището което тя притежава не било обитавано и ползвано от никого, още от закупуването му. От ищцата свидетелят бил научил, че тя е уведомила управителя на етажната собственост, че няма да ползва апартамента.

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Предявеният иск е отрицателен установителен, поради което тежестта да докаже основанието за възникване на вземането, което ищцата претендира, че не съществува се носи от ответника.

            Безспорно се установи по делото, че ищцата е собственик на индивидуален обект в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 6, ал.1 т. 9 и 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, а също и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

След като ищцата е собственик за нея съществува задължение да заплаща споменатите разходи.

             Според чл.51, ал.1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Член 51, ал.2 предвижда, че не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно ал. 3 на същия член общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят).

            В настоящия случай ищцата претендира, че не дължи общо сумата 50 лева, начислена считано от 19.12.2017г. до предявяване на иска по пет броя фактури /лист 16/. Установи се обаче, че е налице взето решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 14.10.2017г. според което отсъстващите собственици заплащат половината от дължимата такса. Това решение не е било оспорено от ответницата, няма доказателства да е отменено и следователно е задължително за всички етажни собственици. Освен това, съдържанието на така взетото решение е в пълно съответствие с нормата на чл.51, ал.3 ЗУЕС. По делото липсват и доказателства за това, че ищцата е отправила писмено уведомление за отсъствието си.

            С оглед изложеното съдът намира, че задължението на ищцата по заплащане на разходи съществува, поради което и предявеният от нея отрицателен установителен иск следва да се отхвърли, като неоснователен.

Съобразно чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят в полза на ответника деловодни разноски в размер на 150 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р         Е         Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.51 ЗУЕС, предявен от В.Т.Г. ЕГН **********, с адрес *** против „Агенция Монк” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П.********** за признаване на установено, че ищцата не дължи сумата 50 лева, представляваща такси за поддръжка на общите части в жилищната сграда на адрес гр. П.**************, където се намира собствения ѝ апартамент №10, която сума е начислена по пет броя фактури за времето от 19.12.2017г. до предявяване на исковата молба.

 

ОСЪЖДА В.Т.Г. да заплати на „Агенция Монк” ЕООД, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД