№ 420
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110169440 по описа за 2021 година
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
69440 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу С. П.
А., ЕГН: ********** и Ц. П. А., ЕГН: ********** за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 35931/2019 г. по описа на СРС,
172 с-в., представляващо претендирана продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. в общ размер на сумата от 1530,18 лв., както и за
установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
14.09.2017 г. до 12.06.2019 г., в размер на сумата в общ размер на 93,11 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 24.06.2019 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане, съгласно уточнителна молба от 12.01.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците С. и Ц. А.и, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил на
ответниците за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са осъществили
насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, съгласно в чл. 31, ал. 3 от ОУ
(2016 г.) е уговорено, че клиентите са длъжни да заплащат месените дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок от датата им на публикуване на интернет страницата на
продавача.
Ответниците С. и Ц. А.и, чрез назначения си особен представител, са депозирали
отговор на исковата молба, в който оспорват изцяло предявените искове, излагайки
подробни съображения в тази насока.
Твърдят, че от представените по делото доказателства не се установявало възникване
на валидно облигационно правоотношение между страните, по което ищецът е доставил до
1
процесния обект, топлинна енергия в твърдяното от него количество, възлизаща като
стойност на посочения от него размер.
Правят и възражение за погасителна давност.
Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, не изпраща процесуален
представител, като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства, а именно Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти, ответниците са
придобили правото на собственост върху процесния имот в период, предшестващ
процесния. В договора не е упоменато при какви квоти придобиват купувачите правото на
собственост върху процесния имот, поради което съдът приема, че същите са придобили от
по 1/2 идеални части от правото на собственост върху него. Обстоятелството, че в исковата
молба е допусната техническа грешка досежно етажа, на който се намира имота, не
обосновава заключение за предявена претенция относно друг имот, доколкото и без
посочване на същия, се съдържат достатъчно данни за индивидуализиране на процесния
топлоснабден имот – административен адрес, номер на блок, индивидуализация на вход и
номер на апартамент и абонатен номер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувачите (страните) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот са неговите собственици или лицата, на които е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно тези лица са задължени да заплащат
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия.
От изложеното следва, че между страните е възникнало правоотношение по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия, действащо през процесния период. В този
смисъл правният спор по настоящото дело се концентрира върху правнорелевантния факт
дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло на
ответника. Ищецът е представил извлечение от
счетоводните си сметки, водени за процесния имот през спорния период, като този частен
свидетелстващ документ притежава само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
техен издател. Поради тези правни съображения съдът не приема за установени
обстоятелствата, удостоверени в него.
Тези факти са установени обаче от приетите
като компетентно изготвените съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и
отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение, вещото лице, работило по
СТЕ, изяснява, че през процесния период, по данни на ФДР в обекта, до който ищецът
твърди да е доставял топлинна енергия, е имало монтирани 4 на броя отоплителни тела и 5
на броя топлоразпределители.
Експертизата се е запознала с представените от „Т. С.“ ЕООД изравнителни
сметки за процесния период. Съгласно
заключението от СТЕ и ССЕ общата прогнозна стойност на доставената от ищеца топлинна
енергия по издаваните от него фактури възлиза на сумата от 3669,83
лв. През процесния период са
издавани от дружеството, извършващо услугата дялово разпределение, изравнителни
сметки, с които е начислявана сума за доплащане и такава за връщане.
Съгласно заключението от СТЕ резултатът от изравнителните сметки е сума за
2
връщане в размер на 1534,03 лв., а отчетените плащания за процесния период за главницата
преди предявяване на иска били в размер на 601,45 лв. Следва да се
отбележи, че през процесния период с решение на КЕВР от м. април 2017г. до 01.07.2017 г. -
№ Ц-18 за утвърждаване на новите пределни цени на топлинна енергия, са изменени
пределните цени на топлинна енергия.Това решение на КЕВР е отменено с решение на ВАС
от м. декември 2020 г., като тъй като решението на КЕВР няма характер на подзаконов
нормативен акт, а на индивидуален административен акт, съгласно утвърдената съдебна
практика, решението на ВАС няма да действа занапред, каквато е разпоредбата на чл.177
ГПК, а ще има обратно действие. Ето защо като база за изчисляване на цената през
периода м.април 2017 година, когато е прието отмененото решение на КЕВР до м .юни 2017
година, когато е прието последващото решение на КЕВР за изменение на пределните цени
на топлинна енергия , следва да се приемат цените, утвърдени с решение Ц -18/30.06.2016
г., като съдът е дал изрични указания на вещите лица по комплексната експертиза да
приемат цените, утвърдени с решение Ц -18/30.06.2016 г. на КЕВР като релевантни при
определяне на цената на топлинна енергия, достявана до процесния обект за посочения
период. Вещото
лице, работило по ССЕ, изяснява, че при проверка в счетоводните записвания на ищеца не е
установило данни за плащане на процесните суми.
В
законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС,
дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., „Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност”. Заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 24.06.2019г. ., поради което в този момент е прекъснато теченето на
погасителната давност.
За м.05.2016 г. процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в [населено място] от 2014
г., които са обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва само върху стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия за съответния отчетен период,
обективирана в обща фактура.
При формиране на извод за това, кога е започнала да тече погасителната давност в
ковкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от
страните.
В случая моментът на публикуването на общата фактура на интернет страницата на
3
продавача, доколкото е обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в
зависимост единствено от неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана
въпросната обща фактура, е относим единствено към определяне на моментът, в който
длъжника изпада в забава за изпълнение на задълженията за вземанията, включени в
съответния отчетен период, т. е този момент е определящ за датата, от която следва да се
начислява обезщетението за забавено плащан
С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана.
При тази хипотеза, когато няма определен ден за изпълнение на задължението, а
изпращането на покана за изпълнението му поставя длъжника в забава, погасителната
давност започва да тече от моментът, в който е възникнало вземането.
Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна енергия за всеки
месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на
топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на месеца, следващ
периода на извършване на доставката.
В случая вземането за м. 05.2016г. е възникнало на 01.06.2016г., а заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 24.06.2019г. т.е. вземането за този месец е погасено по давност, като
непокритият по давност период обхваща времето от м.06.2016г. до м.04.2018г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертизи, размерът на главницата
за периода 01.06.2016 г.-30.04.2018 г., след извършената корекция във връзка с отмяната на
горепосоченото решение на КЕВР, е в размер на 1505,71 лева и доколкото претендирата от
ищеца главница е в общ размер на 1530,18 лева, то искът се явява основателен за сумата в
размер на 1505,71 лева, като за горницата над 1505,71 лева до пълния претендиран размер от
1530,18 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.06.2016г. до
м.04.2018 г., като лихвата, текла върху непокритата по давност главница възлиза на сумата
от 87.91лв., съгласно заключението от комплексната експертиза, до която сума следва да се
уважи този иск, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 93.11 лв. и за
датата 14.09.2017г., доколкото 45 дневния срок от публикуване на общата фактура от
31.01.2017г. е изтекъл на 14.09.2017г., т.е. от 15.09.2017г. ответниците са изпаднали в
забава.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещи лица и
депозит за особени представители общ размер от 1332,47 лв., както и разноски в
заповедното производство за юрисконскултско възнаграждение и платена държавна такса в
общ размер от 82,47 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 79 ЗЗД по отношение на С. П. А., С ЕГН **********, С АДРЕС адрес, че „Т. С.”
ЕАД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление адрес е носител на право на парично
вземане към него в размер на 752.8 лв., представляваща стойността на топлинна енергия,
начислена за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 24.06.2019 г.
–датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 765.09 лв.;
както и вземане за мораторна лихва в размер на 43.9лв. за периода 15.09.2017г. до
12.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 46.56 лв.
и за датата 14.09.2017г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 79 ЗЗД по отношение на Ц. П. А., С ЕГН **********, С АДРЕС адрес, че „Т. С.”
ЕАД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление адрес е носител на право на парично
вземане към него на 752.86 лв., представляваща стойността на топлинна енергия, начислена
за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва 24.06.2019 г. –датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 765.09 лв.; както и вземане
за мораторна лихва в размер на 43.9лв. за периода 15.09.2017г. до 12.06.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 46.56 лв. и за датата
14.09.2017г.
ОСЪЖДА С. П. А., С ЕГН **********, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК еик на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от него деловодни разноски за платена държавна
такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно правилото
на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, депозит за вещи лица и депозит за особени представители
общ размер от 666.24 лв., както и разноски в заповедното производство за юрисконскултско
възнаграждение и платена държавна такса в общ размер от 41. 24 лв.
ОСЪЖДА Ц. П. А., С ЕГН **********, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК еик на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от него деловодни разноски за платена държавна
такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно правилото
на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, депозит за вещи лица и депозит за особени представители
общ размер от 666.24 лв., както и разноски в заповедното производство за юрисконскултско
възнаграждение и платена държавна такса в общ размер от 41. 24 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца – „Т. С.“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5