РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 14.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4350 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от В.М.Н. против Ч.А.И. за заплащане на сумата от 1 190
лв., представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем на земеделска
земя от 07.09.2015 г. за имот № … с площ от … дка, дължима в срок до 30.09.2016
г., както и за заплащане на лихва за забава за периода от 01.11.2016 г. до датата
на завеждане на исковата молба в размер на 361,62 лв.
Представени са писмени доказателства в
подкрепа на иска.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Ч.А.И. чрез пълномощника адвокат Ч. намира исковата молба за допустима,
но неоснователна поради погасяване на вземането с тригодишна погасителна
давност, считано от датата, на която е следвало да бъде платена наемната цена –
30.09.2016 г., и предявяването на иска на 31.10.2019 г. Моли за отхвърляне на
исковата претенция и за присъждане на разноски. Не сочи доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните няма спор, а и се установява от представения
по делото договор за наем на земеделска земя, че на 07.09.2015 г. между В.М.Н.,
М. И. М. и Д. И. М. – Д. в качеството им на наемодатели и земеделският
производител Ч.А.И. в качеството му на наемател е сключен договор, по силата на
който наемодателите са предоставили на наемателя за временно и възмездно
ползване собствената си земеделска земя, находяща се в землището на с. А. К., общ. П. с ЕКАТТЕ ..,
а именно: поземлен
имот № .. начин на трайно ползване – нива, площ на имота .. дка, находящ
се в местността
„О.”, категория на земята при неполивни условия: V – .. дка, IV –
.. дка, при граници и съседи: №.. – полски път, № .. – нива, № .. – полски път,
№ .. – полски път. От гореописания имот №… са образувани следните имоти: имот № ..–
собственост на Д. И. М. – Д., имот
№ ..– собственост на М. И. М., имот № … – собственост на В.М.Н.. Договорът
е сключен за срок от 1 година,
като влиза в сила на 01.10.2015 г. и важи за стопанската 01.10.2015 г.
– 01.11.2016 г.
Уговорено е между страните, че наемодателите предоставят на
наемателя земеделската земя срещу годишен наем за съответната година в размер
на 35 лв. за 1 дка, като наемателят се е задължил да заплати сумата до 30.09.2016
г.
По
делото не се спори също така, че наемодателите са предоставили на наемателя
ползването на земеделската земя, предмет на договора за наем.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 4а, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ за
заплащане на дължимата наемна цена по договор за наем на земеделска земя.
Кумулативно съединен с него е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Основателността
на исковете предпоставя съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за наем на земеделска земя, изпълнението на
задължението на наемодателя да предостави на наемателя земеделската земя за
ползване и настъпване на срока за заплащане на наемната цена. В тежест на ищеца
е да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.
Ответникът
е направил правопогасяващо възражение за погасяване на вземането по давност,
което е с правно основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По
отношение на правнорелевантните факти, подлежащи на доказване в настоящото
производство, свързани със съществуването между страните на валидно учредено
облигационно правоотношение по договор за наем на земеделска земя и
изпълнението на задължението на наемодателя да предостави на наемателя
ползването на земеделската земя и да осигури необезпокояваното й ползване,
страните не спорят, а и първото от тези обстоятелства се установява от
представения по делото договор за наем на земеделска земя, който е съставен в
писмена форма, подписан е от двете страни в правоотношението и съдържа уговорки
за всички съществени елементи на договора за наем, поради което удостоверява
надлежно възникнала между страните облигационна връзка. Договорът за наем с
предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на ЗЗД, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от
20.07.2017 г., постановено по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е действителен, независимо от наличието на специална
законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване
на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ. Този извод следва от принципа
на договорната свобода, който позволява и допуска обработването на земята да
бъде и по силата на наемен договор. При отчитането на принципа на свободата на
договарянето, от волята на страните зависи дали при отдаване за възмездно
ползване на земеделската земя ще уредят отношенията си съобразно нормите на ЗАЗ
или съобразно нормите на ЗЗД, а и законодателството ни допуска отношенията по
предоставяне на земеделска земя да не бъдат регулирани непременно като арендни.
Спорен
по делото с оглед направеното от ответника възражение е единствено въпросът за
погасяване по давност на задължението на наемателя за заплащане на наемната
цена. С оглед характера на претендираното вземане – за наем, приложима е
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съгласно която с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД – в случая на
30.09.2016 г., когато съгласно изричната уговорка между страните е следвало да
бъде заплатена наемната цена. Считано от тази дата тригодишната погасителна
давност е изтекла на 30.09.2019 г. По делото липсват доказателства през този
период от време кредиторът да е предприел действия за принудително събиране на
вземането си, които да имат за правна последица спирането или прекъсването на
давността съгласно чл. 115 и 116 от ЗЗД. Исковата молба, инициирала настоящото
производство, е подадена в съда на 31.10.2019 г. или един месец след изтичане
на давностния срок. Ето защо следва да се приеме, че направеното от ответника
възражение за давност е основателно, а вземането на наемодателя за заплащане на
наемната цена е погасено по давност. С оглед разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД за
погасено по давност следва да се приеме и акцесорното вземане за заплащане на
лихва за забава, тъй като съгласно изричната законова разпоредба с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар за тях давността да не е изтекла.
При тези
правни изводи исковата претенция следва да бъде отхвърлена и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника да се присъдят сторените по делото
разноски.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.Н., ЕГН ********** *** против Ч.А.И.,
ЕГН ********** *** искове за заплащане на сумата от 1 190 лв.,
представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя от
07.09.2015 г. за имот № … с площ от .. дка, както и на лихва за забава за
периода от 01.11.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на
361,62 лв.
ОСЪЖДА В.М.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Ч.А.И., ЕГН **********
*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: