Р Е Ш
Е Н И Е № 260126
гр.
Шумен, 16.11.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Р.ХаджиИ.
при секретаря Т.Тодорова и в присъствието
на прокурора С.Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ. гр.дело №84 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с
чл.336 и сл. от ГПК.
В молбата си до съда ищцата Ц.С.С. твърди,
че ответницата С.В.К. е нейна първа братовчедка. Последната била вдовица,
нямала собствени деца, братя и сестри, както и други братовчеди/освен ищцата и
брат й Д.С.Н./. К. ***, като от доста време-около двадесетина години, се
държала странно и неадекватно. Отглеждала и хранела много котки в къщата си, а
когато някоя умре, я завивала в балдахин като бебе. Вярвала и обяснявала на
всички, че умрелите котки били живи и й се усмихват и ги хранела със
спринцовка, за да оздравеят. В къщата й миришело ужасно на разлагаща се плът.
Тя не се хранела и давала парите от пенсията си за храна на котките, а
останалите вероятно ги вземали недобросъвестни хора в магазините. Продавачки
разказвали на ищцата, че ответницата не познавала парите, изсипвала
съдържанието на портмонето си на касата и питала дали ще й стигнат и да вземат
колкото им трябват. Раздавала имуществото си на познати и непознати за нея
лица, които злоупотребявали с психическото й състояние. В къщата вече нямало
никакви мебели и уреди. Тя спяла на два стола или на земята в една от стаите, а
на дивана държала котките Нямала ориентация за време и място. Било твърде
възможно да се изгуби и да не може да се прибере вкъщи. Получавала пенсия всеки
месец и още същия ден раздавала парите си. Видимо не познавала стойността им.
Ищцата и брат й заплащали тока и водата за жилището й, за да не ги спрат.
Нямала никакво чувство за самосъхранение. Привиждали й се хора, с които
разговаря. Напоследък състоянието й се влошило чувствително. Не осъзнавала
състоянието си и категорично отказвала да бъде прегледана. Предвид изложеното
моли, К. да бъде поставена под пълно запрещение, а в условията на
евентуалност-под ограничено запрещение.
Ответницата не взема становище по основателността на претенцията.
Заключението на представителя на ШОП е, че
ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№7700 от 10.06.2021г., ищцата и
ответницата са първи братовчедки/роднини по съребрена линия от четвърта
степен/. С.В.К. е дъщеря на Ц. Н.И.,поч. на 22.02.2000г., а Ц. С.С. е дъщеря на
С.Н.С., поч. на 23.09.2004г.,като И. и С. са низходящи от първа степен на Н. С.
Н., поч. на 02.02.1983г.. К. няма живи други по-близки
роднини-деца, съпруг, родители, съгласно справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба №14/18.11.2009г/л.15/.
Съгласно представен амбулаторен лист
№485/28.01.2021г., К. е с основна диагноза-Деменция-неуточнена., Генерализирана
и неуточнена атеросклероза.
От заключението
на съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че С.В.К. страда от “Деменция, неуточнена“, като
заболяването е в тежка степен на изразеност и с давност не по-малко от три
години.
Деменцията е
синдром, дължащ се на болест на мозъка, от хронично или прогресиращо естество,
при което се увреждали множество висши
корови функции, включително памет, мислене, ориентация, разбиране, смятане,
възможност за заучаване, език и съждение. Когнитивните увреди обикновено се
придружавали, а понякога се предшествали от отслабване контрола върху емоциите
и деградация на социалното поведение или мотивацията. При наличие на разгърната
клинична картина, това заболяване се приравнявало към „придобито слабоумие“ по
смисъла на чл.5 от ЗЛС. При направеното изследване,тази диагностична оценка се
обективизирала и от разпита на К. по време на съдебното заседание от
09.06.2021г., в който тя се представяла като деориентирана авто- и автопсихично,
с нелепо и неавтономно поведение. Мисловният й процес бил накъсан,
фрагментарен, изпраднен от съдържание. Интелектуално-мнестичната й дейност била
в тежък упадък. Абсолютно некритична към състоянието си. Налице била тотална
социална дезадаптация. Описаните симптоми я лишавали напълно от възможността да
възприема, анализира и оценява фактите и обстоятествата от действителността,
поведението на други лица и правилно да гради и формира собственото си
поведение.
В съдебно
заседание свидетелката Т.Л./назначена за
социален асистент на К., считано от
15.03.2021г./ заявява, че всеки ден когато отивала при ответницата, последната
не я познавала, и тя трябвало да й се представяла отново коя е. К. била
дружелюбен човек, но контактите с нея били на едно детско ниво. Сама не можела
нито да се изкъпе, нито да си сложи храна, нито да сготви. Не можела да
пазарува, защото не можела да си прави сметка, Мислела, че може без пари да си
купи нещо. Л. й приготвяла всичко/обяд, вечеря/ и след това изключвала печката,
защото се страхувала ответницата да не включи котлона и да го остави така. К. нямала
хигиенни навици и не се къпела, навсякъде в къщата където живеела било отворено
и се влизало свободно. Съгласно показанията на свид.Т.Д./приятелка на
ответницата/, след смъртта на съпруга си К. започнала да забравя, трудно се
оправяла сама с проблеми, нямала отношение към стойността на парите. Не била същата
като преди. Не можела сама да ходи и си взема пенсията, като по едно време ходела всеки ден да си я
търси. Свид.А.К./дъщеря на ищцата/ заявява, че К. не можела да си готви и
изпере, даже било противопоказно, тъй като включвала котлона и не го
изключвала, съответно пускала водата и не я спирала. Вуйната на свидетелката и К.
ходели да вземат пенсията на последната и
след това плащали сметките. В къщата, в която живеела К. нямало телевизор.
Имало апарат, но той не бил включен в нищо. Намало и телефон. Свид. Д.Н./брат
на ищцата и първи братовчед на ответницата/ заявява, че К. не можела сама да се
ориентира в бита си-не можела да си наготви, да се нахрани, да се грижи за
тоалета си, за хигиената си. Забравяла всичко. Когато й задавал въпроси тя даже
започвала да му пее. Не можела да си прави сметки за парите. Къщата, в която
живеела била празна, всичко била подарила.
Видно от
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, К. страда от Деменция,
неуточнена“, като заболяването е в тежка степен на изразеност и с давност не
по-малко от три години. При това психично страдание, чиято патогенеза
е свързана с мозъчно увреждане/от различен характер/, нарушенията по психични
сфери били от такова естество, че обуславяли тежко изразен и необратим
интелектуално-мнестичен и когнитивен дефицит, както и тотарна деградация на
психичния живот. То било резистентно на лечение, с тенденция към влошаване,
водещо до дълбока семейна и социална дезадаптация и би могло да се приправни
към придобито слабоумие, съгласно чл.5 от ЗЛС. Предвид това и било уместно
ответницата да бъде поставена под пълно запрещение.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК,
съдът се запозна със състоянието на ответницата лично. Същата отговори единствено
на въпроса как се казва и на коя дата е родена-ден и месец/ без годината/, в
кой град се намира като позна и показаните й две банкноти и монета. Същата не можа
да отговори правилно и адекватно на останалите въпроси, включително и на тези
през коя година е родена, коя е днешната дата, кой ден от седмицата е, на кой
адрес живее, къде живее-апартамент, или
къща, размера на пенсията й, стойността на основен хранителен продукт, който
твърди, че си купувала/. В съдебно заседание същата не реагира адекватно на
предоставените й възможности. Същата заявява и че не познава свидетелката Я.К./дъщеря
на първата й братовчедка/.
Въз основа на непосредствените си
впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че
К. поради страданието си не е в
състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Особеностите
на същото – нарушенията по психични сфери са от такова естество, че обуславят
тежко изразен и необратим интелектуално-мнестичен и когнитивен дефицит, както и
тотална деградация на психичния живот, лишават К. от възможността да възприема,
анализира и оценява фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си
поведение и да се грижи за своите работи, както и да защитава интересите си.
Съгласно отразеното в заключението на СПЕ, липсва и перспектива за евентуално
подобрение на страданието й, като К. е
и некритична към състоянието си.
Налице са медицински и юридически критерии,
които налагат поставянето й под пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан и
следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение С.В.К. с ЕГН**********
***.
Препис от решението след влизането му в
законна сила да се изпрати на община Шумен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ::