Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2627 24.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5097 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Х.А.Д., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл.,
вх., ет., ап. , имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството
доставило топлинна енергия на стойност
244,43 лв. през периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г, която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 30,04 лв. - обезщетение за забава за
периода 05.01.2016 г. – 19.12.2017 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр.
дело № 20227/2017 г. на ПРС, III бр.с., била издадена заповед № 80/03.01.2018
г. по чл. 410 ГПК, ведно с разноски от общо 75 лева. Заповедта била редовно
връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви искови претенции в
срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, чрез назначения му особен представител. Оспорва исковете като
неоснователни и пасивната легитимация на ответника. С Решение № 4777 от
13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, III
отделение /невлязло в законна сила/, била отменена т.6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в ЕС. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 20227/2017 г. на ПРС, III бр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на
ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за сградна инсталация.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно
предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба
на топлоенергия, не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да
заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ,
тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на
ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх., ет., ап.9. Във връзка с доказване
правото на собственост, е приета Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот, посочен като ап. 15.
Видно от приетото копие от Кадастрална карта с данни от КРНИ на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор …., адресът на имота е …, при което се
установява идентичност на този по декларацията с процесния,
предвид и създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1
ЗКИР – законова презумпция за вярност на вписани обстоятелства до доказване на
противното. Противното не е доказано, не се установява имотът да е отчужден,
поради което и презумпцията не е оборена, а ищецът се ползва от нея и
установява този елемент от фактическия състав на претенцията си. Възраженията
на особения представител са опровергани. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът
е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е
начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл.
153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
Налице са договорни
отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При
неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Определянето размера на месечното задължение за плащане
цената на потребената ТЕ, независимо дали е за
отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са
регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост. Към момента тя не е отменена – Решението на ВАС е обжалвано и не е
влязло в законна сила, поради което и същата е пряко приложима, а възраженията
в ОИМ не се споделят.
По делото е прието заключение на
съдебно – техническа експертиза /л.85-89/, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ само за
сградна инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед
изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е
ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител. Технологичните разходи в размер на 3,485374 MWh
са за сметка на ЕВН. В процесния период на ответника не
е начислявана ТЕ, при условията на т.6.7, вр. с
т.6.5. от Методиката. Отбелязано е, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ са извършвани в съответствие с нормативните изисквания.
Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията
на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното
количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно
определените цени на услугата. Експертът е обосновал, че за процесните
периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните
суми. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от
страните.
Поради изложеното, исковете за
главни и акцесорни вземания са доказани по основание и размер. Основателно
е и искането за установяване на дължимост на законна
лихва върху главницата. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на
претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, същите следва да
бъдат уважени в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.104/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ,
депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 300 лева; 300 лева – възнаграждение за
особения представител, като се претендира и юрк.
възнаграждение от 100 лева. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50
лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 775 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.А.Д., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 244,43 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. П,
ж.к. „Т” бл., вх., ет., ап. за периода
01.11.2015 г. – 30.04.2017 г.; 30,04
лева - обезщетение за забава за периода 05.01.2016 г. – 19.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 20.12.2017 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 80/03.01.2018 г. по частно гр. дело №
20227/2017 г. на ПРС, III бр.с.
ОСЪЖДА Х.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул.”Х. Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет
лева/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 20227/2017 г. на ПРС, III бр.с. и общо 775 лева /седемстотин седемдесет и пет лева/ – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП