Р Е
Ш Е Н
И Е № 152
гр.
Шумен, 04.08.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия в.гр.д. № 98 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на «
Агенция за събиране на вземанията « ЕАД, ЕИК ..., представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт П. Б., срещу решение №
327/12.11.2019 г. по гр.д. № 252/2018 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу Ю.А.С. иск по чл.422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумите от 799.07 лева – неизплатена главница по договор за паричен
заем № 2998999/21.07.2017 г., 113.82 лева – договорна лихва за периода
30.10.2017 г. – 23.07.2018 г., 667.85 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 13.11.2017 г. – 23.07.2018 г. и 42.70 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение №
814/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на НПРС.
Жалбоподателят намира обжалваното
решение за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в
жалбата, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди разноски по
делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въвззиваемият Ю.А.С., ЕГН **********, чрез особения представител М. В. от ШАК
депозира отговор на жалбата, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани
лица, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя
срещу въззиваемия, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на « Агенция за събиране на вземанията « ЕАД сумите от
799.07 лева – неизплатена главница по договор за паричен заем №
2998999/21.07.2017 г., 113.82 лева – договорна лихва за периода 30.10.2017 г. –
23.07.2018 г., 667.85 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 13.11.2017 г. – 23.07.2018 г. и 42.70 лева – обезщетение за забава
за периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението пред съда до окончателното изплащане на задължението.
За да обоснове претенцията си ищецът е навел
твърдения, че по силата на подписано на 01.04.2018 г. Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., от « Изи Асет
Мениджмънт « АД му е било прехвърлено в собственост, ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви
вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 2998999/21.07.2017 г.. От
първото дружество, чрез второто е изпратено уведомително писмо от 04.04.2018 г.
за станалата продажба до ответника, като, видно от известието пратката е
получена лично от него на 12.04.2018 г.. Съгласно цитирания договор за паричен
заем, с подписването му длъжникът е получил в заем сумата от 1 000.00
лева, която се е задължил да върне съгласно уговореното в договора и Общите
условия към него. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да заплаща
представляват главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалба, като лихвеният процент
е фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 1 191.84 лева, от които 191.84 лева –
договорна лихва. Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.07.2018
г. на 26 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 45.84 лева, като
падежът на първата вноска е 21.08.2017 г., а на последната – на 23.07.2018 г..
На основание договора и Тарифата за таксите, актуална към сключването му, на
длъжника е начислена и такса разходи за събиране на вземането при просрочие на
погасителна вноска повече от 30 календарни дни, в размер на 45.00 лева. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя ниго едно от
договорените обезпечения съгласно чл.4, ал.2 от договора, му е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 913.90 лева, която страните са постигнали
съгласие да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер на 35.15 лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски. Така погасителната
вноска, която се дължи е в общ размер на 80.99 лева. На осонование ЗПК и
разпоредбите на договора, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
законната, за периода от 31.10.2017 г. до подаване на заявлението в съда, в
размер на 42.70 лева. Длъжникът не е погасил изцяло дължимия паричен заем, като
погасената сума е 570.00, от която 246.05 лева – неустойка за неизпълнение,
45.00 лева – такса разходи, 78.02 лева – договорна лихва и 200.93 лева –
главница. Срокът на договора е изтекъл на с падежа на последната погасителна
вноска, а именно на 23.07.2018 г. и кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем. Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1326/2018 г.
по описа на НПРС ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за
претендираните с исковата молба вземания. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение му е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес на
дружеството от предявяване на иск за установяване на вземанията си.
В
производството ответникът е представляван от особен представител, който е
оспорил иска като изцяло неоснователен, по съображения, че вземането срещу него
е станало изискуемо на 23.07.2018 г., от което следва, че то не е било ликвидно
и изискуемо към момента на прехвърлянето му съгласно пар.2, т.2.1 от рамковия
договор за продажба и прехвърляне на
вземания между « Изи Асет Мениджмънт « и « Агенция за събиране на вземанията «
и прехвърлянето не е произвело действие между страните. Ето защо ищецът не е
легитимиран и няма правен интерес да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК
спрямо ответника.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковите претенции като
положетилен установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който с решението си
е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан.
Видно от мотивите към решението,
съдът е приел, че ищецът черпи правата си от сключен между него и заемодателя «
Изи Асет Мениджмънт « АД рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия / от 16.11.2010 г.. Очевидно към момента на този договор обаче
облигационното правоотношение между цедента и длъжника още не е било
възникнало, съответно – не е било изскуемо и ликвидно. Независимо, че към
договора е представено Приложение № 1/01.04.2018 г., изготвено от самия
цесионер и съдържащо изгодни за него правни последици, то няма как да бъде
санирана цесия на несъществуващо вземане. Поради изложеното, съдът е приел, че
за ищеца не съществува правен интерес, както от издаване на заповед за
изпълнение, така и от предвяване на иск за установяване на вземането по същата,
поради което положителният установетелен иск се явява изцяло неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
В
жалбата си срещу първоинстанционото решение ищецът е навел доводи, че
първоинстанционният съд направилно е приел, че процесното вземане му е
прехвърлено по силата на рамковия договор за цесия от 16.10.2010 г., когато все
още не е съществувало. Датата на цедиране на вземанията е тази, която е
визирана в Приложение № 1/01.04.2018 г., относно което съдът необосновано е заключил,
че не може да санира цесията на несъществуващо вземане, тъй като от
приложението ищецът черпи изгодни за него последици. За да не кредитира съдът
дадено доказателство, същото следва да е изрично оспорено от страната, която
цели оборване на доказателствената му сила, преодоляването на която следва да е
направено чрез използване на някой от разрешените за това способи. В случая Приложение
№ 1 не е било оспорено като частен документ от ответника и не е преодоляна
доказателствената му сила чрез други противопоставими доказателства, поради
което игнорирането му и неправилното ценене на събраните по делото
доказателства е довело до постановяване на порочен съдебен акт.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, решението е неправилно от части, поради следното:
Не
се спори между страните и се потвърждава от доказателствата по делото, че между
« Изи Асет Мениджмънт « АД, в качеството на заемодател и въззиваемия, в
качеството на заемател е бил сключен договор за паричен заем № 2998999 от 21.07.2017
г., по силата на който дружеството е предоставило в заем на физическото лице
сумата от 1 000.00 лева, която заемателят се е задължил да върне в срок от
52 седмици, на 26 равни двуседмични вноски, в размер на по 45.84 лева всяка, с
падеж на първата вноска 21.08.2017 г. и падеж на последната – 23.07.2018 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
35 %. Съгласно договора общата дължима сума от заемателя на заемодателя е била определена
в размер на 1 191.84 лева, при ГПР
40.90 %. В чл.4, ал.1 от е било регламентирано задължение за заемателя в срок
до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
посочените в текста обезпечения, а в ал.2 – че при неизпълнение задължението на
заемателя по ал.1, той дължи неустойка в
размер на 913.90 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с вяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сумата от
35.15 лева. В чл.8 е било уговорено, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. Кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем и вземанията по договора са станали изискуеми с изтичане срока на
действие на същия, а именно от датата на последната дължима погасителна вноска
– 23.07.2018 г..
От заключенията на вещото лице по допуснатите първоначална и
допълнителна ССЕ се установява, че до изтичане срока на договора заемателят е
погасил част от задълженията си до размер на 570.00 лева, като е допускал
просрочие.
На
01.10.2018 г. ищецът е допозирал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника за задълженията му по посочения договор за паричен заем, като е основал
правото си на вземане на твърдението, че е придобил вземанията на заемодателя
срещу заемополучателя по договора за паричен заем по силата на рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания / цесия /, сключен на 16.11.2020 г. между
него и « Изи Асет Мениджмънт « АД и Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към
договора. Въз основа на заявлението, по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на НПРС
на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите от 799.07
лева – неизплатена главница, 113.82 лева – договорна лихва за периода
30.10.2017 г. – 23.07.2018 г., 667.85 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 13.11.2017 г. – 23.07.2018 г. и 42.70 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението
– 01.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане
произтича от договор за паричен заем № 2998999/21.07.2017
г., сключен между длъжника и « Изи Асет Мениджмънт « АД, като вземането е
прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което, с
определение № 991/27.12.2018 г. заповедният съд е указал на завявителя на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията
си.
В настоящото производство ищецът
предявява вземанията си, за които му е издадена заповед за изпълнение като се
позовава на същите основания, които е посочил в заявлението си по чл.410 от ГПК, а ответникът възразява, че не е осъществена валидна цесия на вземанията в
негова полза и, че той не е надлежно
материално правно легитимиран като кредитор за тях.
Във връзка със спора между
страните, от доказателствата по делото се установява, че на 16.11.2010 г. между
„ Изи Асет Мениджмънт „ АД и „ Агенция за събиране на вземанията „ ООД / сега
ЕАД / е бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия /, по силата на който страните са се споразумели първото дружество да
прехвърля на второто станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне. В пар. 2 страните са
договорили, че Приложение № 1 ще бъде съставено във вид на електронен документ
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП. Следващите вземания се индивидуализират от
страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждаване то става неразделна част от договора. Всяко
поредно приложение ще има силата и значението на допълнително споразумение към
него, изменящо го съответно. Приложение № 1, както и всяко следващо приложение
с идентичен номер, но с нова дата, касаещо индивидуализирането на прехвърлени
вземания има минимум следното съдържание: кредит ID, имена на длъжника /
поръчителя /, ЕГН на длъжника / поръчителя /, дата на договора за потребителски
кредит, отпусната главница, общ размер на задълженията, остатък от дължимата
сума, който е засечен към деня на съставяне на електронния документ, лихва за
забава и начислени разходи за събиране на вземанията. Всяко едно от
прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително изтеклите
лихви, засечени към датата на подписване на приложението. В пар. 4, т. 4.1.
страните са се споразумели, че моментът на потвърждаване приемането на
съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача се
счита за надлежна дата, от която вземанията са валидно прехвърлени. От този
момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от договора. В т. 4.8.
и т.4.9. от договора е уговорено, че след потвърждаване на приемането на
съответното Приложение № 1 от купувача, продавачът се задължава да предостави
на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивната
разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Потвърждението се извършва между лицата за
контакт по реда на т.4.3. – 4.6., във формата на електронен документ,
удовлетворяваща изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.3, ал.2 от ЗЕДЕП.
Продавачът се задължава от негово име да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец,
считано от потвърждаване на съответното приложение № 1 от купувача.
На
01.04.2018 г. е било изготвено и подписано от страна на продавача и купувача
Приложение № 1 към рамковия договор от 16.11.2010 г., в което под № 563 е
отразено като прехвърлено вземане по договор за кредит № 2998999 от 21.07.2017
г., с длъжник въззиваемия, с посочване на следните данни: отпусната главница –
1 000.00 лева, общо дължимо по кредита – 2 105.74 лева, остатък на дължима сума
към датата на засичане / 01.04.2018 г. / – 1 589.77 лева, в това число лихви
към датата на засичане / 01.04.2018 г. – 9.03 лева.
На
л.13 от първоинстанционното дело е приложено потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което „ Изи Асет Мениджмънт „ потвърждава
извършената цесия на всички вземания, цедирани на „ Агенция за събиране на
вземанията „, съгласно договора от 16.11.2010 г., които са индивидуализирани в
Приложение № 1/01.04.2018 г., представляващо неразделна част от договора. На
потвърждението не е отразена дата и по делото липсват данни кога е било
изпратено на цесионера.
На л.17 е приложено пълномощно от 09.09.2015 г., с което „ Изи Асет
Мениджмънт „ упълномощава „ Агенция за събиране на вземанията „ АД да уведоми
от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е
цедирало, съгласно рамков договор за продажба и прехъврляне на вземания,
сключен на 16.11.2010 г., като горните права се предоставят във връзка с
изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във
връзка с договора от 16.11.2010 г.. Пълномощното е дадено без срок.
На л.18 от делото е приложено уведомително писмо от 04.04.2018 г. до
въззиваемия, изпратено от „ Изи Асет Мениджмънт „ чрез „ Агенция за събиране на
вземанията „, с което се уведомява за извършената цесия на вземанията по
сключения от него договор за паричен заем от първото на второто дружество и за
размера на задълженията му по същия. Видно от приложеното на л.19 известие за
доставяне, писмото е било получено лично от длъжника на 12.04.2018 г..
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент го
прехвърля на трето лице – цесионер, като последният разполага с правото да го
събере от длъжника. Предмет на цесия могат да бъдат действителни вземания,
които имат имуществен характер. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало към момента на сключване на договора. Заедно с вземането
върху цесионера преминават и всички акцесорни права, освен ако е уговорено
противното. Законът не поставя изискване вземането, предмет на цесия да бъде
изискуемо. Изискванията са цедираните права или вземания да могат да бъдат
прехвърляни, да са реално съществуващи и престацията да бъде определена или
определяема. Длъжникът по вземането не е страна по цесията, като, съгласно
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо него от деня, когато му
бъде съобщено от предишния кредитор. Съобщаването е едностранно изявление, с което
длъжникът се известява, че вземането на кредитора му е прехвърлено на нов
кредитор. Съобщението е неформално и, за да породи действие трябва да бъде
направено от стария кредитор – чл.99, ал.3 от ЗЗД, но може да изхожда и от
новия кредитор, ако той е бил изрично упълномощен за това от предишния. Съобщаването
на цесията няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, с цел
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задълженията му, поради което
той може да възразява успешно за недължимост поради липса на уведомяване само,
ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор преди да му е било съобщено за
прехвърлянето.
В
конкретната хипотеза се установява, че на 21.07.2017 г. между въззиваемия и „
Изи Асет Мениджмънт „ АД е сключен договор за потребителски кредит, отговарящ
на изискванията за форма и минимално изискуемо съдържание по ЗПК, чиято действителност
не се оспорва от страните. По силата на този договор, физическото лице –
заемополучател е усвоило паричен заем в размер на 1 000 лева, поемайки
насрещно задължение да възстанови заетата от дружеството – заемодател сума на
равни двуседмични вноски в срок до 23.07.2018 г., ведно с уговорената между
страните договорна лихва и законната лихва за забава, в случай на допуснато
просрочие, съобразно посоченото в договора. По силата на рамков договор за
прехвърляне и продажба на вземания от 16.11.2010 г. и анекс към него, под
формата на Приложение № 1 от 01.04.2018 г.,
заемодателят по визирания договор за кредит е прехвърлил всичките си вземания
по него на жалбоподателя и е потвърдил писмено извършената цесия. Цесията е
съобщена лично на длъжника съгласно изискванията на ЗЗД и ЗПК на 12.04.2018
г.. На 01.10.2018 г. жалбоподателят, в
качеството си на цесионер на вземанията на длъжника по договора за кредит е
депозирал заявление по чл.410 от ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение
за тях. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че със
заявлението жалбоподателят е претендирал ликвидни вземания / определени по
основание и размер /, които са били с настъпил падеж, т.е. изискуеми към датата
на депозиране на искането пред съда, доколкото кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем и задълженията са падежирали след изтичане на крайния срок
за погасяването им – 23.07.2018 г.. Установи се също, че поради връчване
заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният
съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред.
Въз основа на горното, настояща инстанция заключава, предявените
положителни установителни искове, имащи за правно основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК са допустими и предявени от и срещу надлежно легитимирано лице.
Що се касае до материално правната легитимация на ищеца като кредитор за
вземанията, намира за доказано, че те са му били прехвърлени по силата на
валиден договор за цесия между него и заемодателя по процесния договор за
кредит, считано от 01.04.2018 г., с подписване от цедента и цесионера на
Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне и продажба на вземания от
16.11.2010 г., и към датата на прехвърлянето са били реално съществуващи,
опредени по основание и определяеми по размер, поради което жалбоподателят е
придобил валидно качеството на кредитор срещу въззиваемия за тях.
Досежно възражението на въззиваемия, че при прехвърляне на вземанията не
е било спазено условието те да са изцяло изискуеми, съдът счита, че следва да
се отхвърли, поради посочените по-горе специфики на договора за цесия, за чиято
действителност не е необходимо цедираното вземане да е изискуемо. Освен това,
тъй като длъжникът по прехвърленото вземане не е страна по договора за цесия,
той не разполага с правото да навежда възражения относно точното изпълнение на
договорните задължения между цедента и цесионера, което е релевантно само във
вътрешните отношения между двамата и не засяга правната сфера на задълженото
лице.
По основателността на претенциите, от заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ се установи, че до датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК въззиваемият е заплатил по договора за паричен заем сума в размер
общо на 570.00 лева, която кредиторът е
осчетоводил за погасяване на 246.05 лева – неустойка за неизпълнение, 45.00
лева – такса разходи, 78.02 лева – договорна лихва и 200.93 лева – главница.
Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най-често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от
негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката
следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".В този смисъл клауза, като
уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, според която се дължи неустойка
при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителството на две лица или банкова гаранция в полза на
заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като, ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост
се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както е и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК,
е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се
поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит. Следователно подобна уговорка противоречи на
закона и е нищожна.
На
следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по посочения начин се
заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да
бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и
на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението
се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да
намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В настоящият
случай кредиторът не е изпълнил задължението си да проведе проверка на
кредитоспособността на ответника съгласно чл.16 ЗПК , съответно да търси
обезпечение на вземането си преди сключването на договора и предаването на
заемната сума.
По
изложените съображения, с оглед нищожността на клаузата на чл.4, ал.2 от
договора, за което съдът следи служебно, настоящата инстанция приема, че ответникът не дължи договорна неустойка,
както и, че искът за установяване на
задължение за неустойка в размер на 667.85 лева за периода от 13.11.2017 г. до 23.07.2018
г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Жалбоподателят е погасил от
заплатената от длъжника сума и свое вземане в размер на 45.00 лева такса за
направени разходи във връзка със забавяне
плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни. Видно от
договора за заем обаче, в чл.16 ал.2 е внисано единствено, че заемателят се е
съгласил с Тарифата за таксите на заемодателя, а в т. 9 от Тарифата е посочено
само „ разходи за събиране на вземането при забава на плащането на вноска
повече от 30 дни – 9 лева „, без да са конкретизирани въпросните разходи и
действията, във връзка с които ще бъдат направени. Предвид това и, че съгласно чл.10а ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, съдът приема,
че не е налице валидна клауза, която да обвързва ответника. Но дори и такава да
съществува, тя би била в противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК, където е
регламентирано, че при забава на плащането кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да
надхвърля размера на законната лихва. Следователно е недопустимо освен
законната лихва за забава, в тежест на заемателя да се възлага и допълнителна
такса, която законът не допуска и следователно такава не се дължи. Ето защо,
съдът приема, че вземането на жалбоподателя за такса за разходи е недължимо.
В
съответствие с горното, съдът приема, че неоснователно жалбоподателят е погасил
от платената от въззиваемия сума по кредита, в размер на 570.00 лева свои
несъществуващи вземания по договора за кредит до размер на 246.05 лева – неустойка за неизпълнение и
45.00 лева – такса разходи, като за сумите 78.02 лева – договорна лихва и
200.93 лева – главница вземанията му са валидни и приспадането им от платената
сума е основателно. Ето защо, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, от остатъка от
сумата от 570.00 лева, в размер на 291.05 лева следва да се погасят задълженията
на заемателя за 111.94 лева – договорна лихва и 179.56 лева – главница, като за
погасени с извършеното плащане на сумата от 570.00 лева следва да се считат
189.96 лева – договорна лихва и 380.49 лева – главница.
Предвид изложеното и, че ответникът не доказва извършено плащане на
задълженията му за главница и договорна лихва над посочените по-горе размери,
заключава, че исковите претенции за установяване на визираните вземания на
ищеца срещу ответника са частично основателни за сумите от 619.51 лева –
главница и 1.88 лева – договорна лихва за периода 30.10.2017 г. – 23.07.2018
г., за които следва да се уважат. В останалата част, до пълния предявен размер
от 799.07 лева – главница и 113.82 лева – договорна лихва исковете са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за забава за върху дължимата главница за периода от
31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението се явява основателна и
следва да се уважи за сумата от 32.85 лева, като в останалата й част, до пълния
размер от 42.70 лева следва да се отхвърли като недоказана.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 34.36 лева.
Поради изложените мотиви, въззивният съд приема, че обжалваното решение
следва да се отмени като неправилно в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя положителни установителни искове по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
за установяване на негови вземания срещу въззиваемия по договор за паричен заем
от 21.07.2017 г. в размер на 619.51 лева – главница, 1.88 лева – договорна
лихва за периода 31.10.2017 г. – 23.07.2018 г.
и 32.85 лева – обезщетение за забава за
периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
пред съда, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, на основание договор
за паричен заем № 29998999/ 21.07.2017 г. сумите от 619.51 лева – главница,
1.88 лева – договорна лихва за периода 30.10.2017 г. – 23.07.2018 г. и 32.85 лева – обезщетение за забава за
периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
пред съда, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 814/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на НПРС,
като ответникът бъде осъден да заплати ищеца деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 34.46 лева.
Съобразно изхода от правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250.86 лева – за
първа инстанция и в размер на 156.86 лева – за първа инстанция, както и
юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на по 145.83 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 372/12.11.2019 г. по гр.д. № 252/2019 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар в ЧАСТТА в която са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С..срещу
Ю.А.С. с ЕГН **********,***, положителни установителни искове по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, за сумите от 619.51 лева - неизплатена главница по договор за паричен
заем № 2998999/21.07.2017 г., 1.88 лева - договорна лихва за периода от
30.10.2017 г. до 23.07.2018 г. /падеж на
последната погасителна вноска/ и 32.85 лева
- обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които е издадена заповед за
изпълнение № 814/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на Районен
съд –Н. п., като вместо него постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Ю.А.С.
с ЕГН **********,***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ...,със седалище и адрес на управление:
гр.С..неизплатени суми по договор за паричен заем № 2998999/21.07.2017 г., в размер на 619.51
лева - неизплатена главница, 1.88 лева - договорна лихва за периода от
30.10.2017 г. до 23.07.2018 г. /падеж на
последната погасителна вноска/ и 32.85 лева - обезщетение за забава за периода от 31.10.2017
г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които е
издадена заповед за изпълнение № 814/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по
описа на Районен съд –Нови пазар.
ОСЪЖДА Ю.А.С. с ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С..деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1326/2018 г. на НПРС в размер на 34.36 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 372/12.11.2019 г. по гр.д. № 252/2019 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Ю.А.С. с ЕГН **********,*** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С.., съобразно уважената част от исковете,
деловодни разноски в първа инстанция в размер на 250.86 лева, както и
145.83 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.А.С. с ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С.., съобразно уважената част от исковете, деловодни разноски за втора инстанция в размер на 156.86 лева, както и
145.83 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.