Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 13249 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № II – 55-362943 от
16.03.2018 г., постановено по гр. д. № 23210/2017 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), ІІ Гражданско отделение ( ІІ ГО), 55-ти състав, първоинстанционният съд
е осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на О.М., гражданин на Република
Гърция, с адрес: Република Гърция, град Яница, ул. „*******сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 05.01.2017 г.
на автомагистрала в посока от град Благоевград към град София, причинено
виновно от водача на застрахован при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" лек автомобил марка „Фиат”, модел
„Кубо”, с рег. № *******, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. – датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното плащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над
присъдения до пълния предявен размер от 12 000 лв., като неоснователен и
недоказан. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 395,87 лв. – разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, З.А.Б.” АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на О.М. сума в размер на 349,98
лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение в указания законoустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „З.А.Б.” АД, в която се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, в която
е уважен предявеният иск. Излагат се доводи, че ПТП не е причинено вследствие на виновно противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, а е настъпило вследствие на случайно събитие. Твърди се, че в тази
насока са и показанията на свидетелите Б.С.и С.А., които сочат, че към момента
на ПТП пътната обстановка е била тежка – имало е сняг и лед, преобърнати
камиони, пътят е бил заледен и непочистен, като участък от него е бил затворен.
Оспорва се твърдените неимуществени
вреди да са в причинна връзка с инцидента. В тази връзка се поддържа, че
свидетелят А.не е възприел видими увреждания на ищцата непосредствено след ПТП,
последната не е посетила медицинско лице в България непосредствено след инцидента,
а едва след прибирането си в Гърция – 12 дни по-късно, като в документите от
прегледите й е отбелязано, че ПТП, при което е пострадала, е осъществено на
06.01.2017 г., т.е. на различна дата. При условията на евентуалност се излагат доводи за прекомерност на
присъденото обезщетение. Направено и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не е била с
поставен обезопасителен колан, и е останала в автомобила, който се е намирал в
аварийната лента, неправилно обърнат срещу посоката на движение на пътното
платно. Поддържа се, че съществен принос за настъпване на инцидента има и
водачът на моторното превозно средство, в което се е намирала ищцата, тъй като
не е обезопасил автомобила по предвидения в закона реда, светел е с дългите си
светлини на движещите се срещу него водачи и им е пречил да възприемат пътната
обстановка, изгасил е автомобила със съзнание, че не е възможно включване на
въздушни възглавници. Изложен е довод и за допуснато процесуално нарушение от
районния съд поради необсъждане на депозирани от въззивника писмени бележки. Съобразно изложеното се иска
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и
исковата претенция на ищцата да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
Претендират се разноски и платено адвокатско възнагрaждение. Депозирана е и писмена защита.
Във въззивната жалба е
инкорпорирано искане за изменение на решението в частта за разноските. Изложени
са доводи, че с исковата молба съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал.1 ГПК за сума в размер на 25 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, и за сума в размер на 172 лв. – за
неимуществени. Сочи се, че впоследствие, с молба-уточнение към исковата молба, ищецът
е намалил размера на иска за неимуществени вреди до сумата от 12 000 лв. и
е оттеглил иска за имуществени такива. Посочено е, че ответникът не е бил
уведомен за настъпилата промяна и в хода на делото се е защитавал срещу искове
с посочените в исковата молба размери. Съобразно изложеното е направено искане
при разпределяне на отговорността за разноски районният съд да вземе предвид
тях, като се произнесе съобразно всички алинеи на чл. 78 ГПК.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – О.М.. В съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 16.10.2019 г.,
въззиваемата излага становище за неоснователност на въззивната жалба и за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Не претендира разноски. Депозирала е писмена защита.
С определение от 438568
от 27.06.2018 г. районният съд е оставил без уважение искането на ответника по
чл. 248 ГПК, инкорпорирано в депозираната от него въззивна жалба, като е приел,
че същото е неоснователно.
В законоустановения срок
срещу определението от 27.06.2018 г. е депозирана частна жалба от ответника, в
която са изложени доводи за неправилност на същото. Направено е искане
разноските за първоинстанционното производство да бъдат определени при цена на
иска за неимуществени вреди от 25 000 лв. и да се приеме, че е бил
предявен и иск за имуществени вреди в размер на 172 лв.
Ответникът по частната
жалба – О.М., е депозирал отговор, в който оспорва същата, като неоснователна.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, вкл. в депозираните от тях писмени защити, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да плати сума в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 05.01.2017 г., на магистралата между град
Благоевград и град София, в района на село Джерман, настъпило по вина на водача
на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното
плащане на вземането.
В исковата молба и
молба-уточнение към нея от 12.05.2017 г. ищцата твърди, че на 05.01.2017 г.
автомобилът, в който е пътувала заедно със съпруга й, бил отбит в аварийната
лента на магистралата, поради лошо време и ниска видимост вследствие на снеговалеж.
След спирането му в аварийната лента, автомобилът бил блъснат от друг лек
автомобил – марка
„Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № *******, управляван от В.В.С., чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника. Поддържа, че
вследствие на ПТП е претърпяла неимуществени вреди, описани в исковата молба,
включително мозъчно сътресение, неповъртливост в шията, гадене, смущения в
зрението, нарушение на съня, продължителна бдителност, стрес и безпокойство.
Съобразно изложеното претендира предявеният от нея осъдителен иск да бъде
уважен в цялост.
В указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорени са механизма на произшествието, участието на ищеца в него, вината
на водача на увреждащото МПС и пряката причинно-следствена връзка между
събитието и твърдените вреди, включително настъпването на последните. Направени
са евентуални възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата с твърдение, че е пътувала без предпазен колан и е престоявала в
автомобил, спрял на неразрешено за това място, както и за завишен размер на
претендираното обезщетение.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Фактическата обстановка е
установена правилно от районния съд, поради което и на основание
чл. 272 ГПК въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря и препраща
към нея.
По доводите за
неправилност на решението в обжалваната част:
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
Предвид
изложеното, за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154,
ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между
собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател,
2) наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения –
противоправно деяние, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на
деликвента. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване
на противното.
Пред въззивния съд между
страните не е спорно, че гражданската отговорност на водача, който се твърди да
е виновен, е била застрахована при ответника към датата на ПТП – 05.01.2017 г.
С оглед непреклудираните доводи, релевирани във въззивната жалба, спорни
пред въззивната инстанция са въпросите налице
ли е виновно противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, в причинна
връзка с което да са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и какъв е
справедливият съобразно чл. 52 ЗЗД размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в случай че са налице
матриалноправните предпоставки за присъждане на такова. Спорно е и налице ли е
съпричиняване от страна на пострадалата, в случай че съдът приеме, че са налице
основания за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования при ответното
дружество водач.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Б.С.–
съпруг на ищцата, ценени съобразно чл. 172 ГПК, и А.В.С.(л. 96-гръб и сл. от
делото пред СРС), които въззивният съд кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, и от представения
констативен протокол за ПТП, въззивният съд намира, че твърденият в исковата
молба механизъм на инцидента съвпада с установения по делото.
По-конкретно, от посочените доказателства се установява, че на 05.01.2017
г. Б.С.пътувал със съпругата си О.М. в посока от Гърция за град София с лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 200”, с рег. № ЕЕР 8777, който управлявал. Поради обилен
снеговалеж и вятър автомобилът се подхлъзнал и се завъртял, след което спрял по
посока обратна на движението, като се установил в аварийната лента на автомагистралата,
между 60-ти и 65-ти километър, в посока град София, в района на Община Дупница.
Преди настъпване на инцидента свидетелят С.– младши автоконтрольор към ОД на
МВР – град Кюстендил, и негов колега заварили автомобила, управляван от С., в аварийната
лента – обезопасен, съобразно изискванията на ЗДвП. На дясната седалка в него
седяла ищцата. Очаквали Пътна помощ. Служителите на реда ги посъветвали да
стоят в автомобила поради влошените метереологични условия и си тръгнали. Около
15 минути по-късно получили сигнал за ПТП, като на място заварили автомобила, в
който били ищцата и съпруга й, и лек автомобил марка „Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № *******, и двата – с деформирани предни части. С оглед местоположението на
автомобилите и обясненията на водачите бил съставен протокол за ПТП, съгласно
който инцидента е настъпил вследствие на действията на водача на лек автомобил
марка „Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № ******* – В.С.С., който поради несъобразена
с пътната обстановка скорост, не успял да контролира автомобила и се ударил в
спрелия в аварийна лента автомобил, в който по това време била ищцата.
При така установения механизъм на ПТП, въззивният съд намира за
неоснователно възражението на въззивника, че същото е осъществено в резултат на
случайно събитие – поради независещи от деликвента обстоятелства, с оглед
влошените атмосферни условия.
Извод в обратна насока следва не само от показанията на свидетелите – Б.С.-
съпруг на ищцата и пряк очевидец на събитието, и А.В.С.– служител на МВР,
посетил мястото на ПТП, непосредствено преди и след него, но и от представения
Протокол за ПТП № 1583207/05.01.2017 г. (л. 66 от делото пред СРС), подписан без възражения от водачите на
участвалите в ПТП автомобили. В графа
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”, в последния е отразено,
че лек автомобил „Фиат”, „Кубо”, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, поради несъобразена скорост с пътните условия –
снеговалеж, удря аварирал в дясна аварийна лента автомобил, в който е пътувала
и ищцата. Доколкото отразеното в протокола съвпада с показанията на свидетеля
очевидец на инцидента и на съставителя на акта и предвид изложените от
свидетелите конкретни факти, въззивният съд намира, че е налице виновно
противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника към датата на ПТП – нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвп, като доводите в обратна насока са недоказани. В тази връзка следва
да се отбележи и че от представените доказателства, се установява, че във
връзка с инцидента от ответника е заплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по автомобила, в който е пътувала ищцата, причинени
вследствие на инцидента.
Възраженията за съпричиняване на ПТП от свидетеля С. поради спирането на
автомобила в аварийната лента и светене с дълги светлини срещу движещите по
магистралата автомобили са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани, тъй
като са заявени за първи път пред въззивната инстанция. Разгледани по същество биха
били неоснователни, тъй като посочените действия на С. не са в причинна връзка
със загубата на контрол от деликвента върху управлявания от него автомобил.
Неоснователни са и доводите на въззивника,
че автомобила, в който се е намирала ищцата, е бил неправилно обърнат в
аварийната лента и че не е бил обезопасен по предвидения в ЗДвП ред. Съгласно
показанията на свидетелите по делото автомобилът е бил в това положение, тъй
като е аварирал и след спирането му е обезопасен с триъгълник, аварийни и
включени габаритни светлини. Освен това, разполагането му в аварийната лента
няма отношение не е забранено в посочената хипотеза – арг. от чл. 58, т. 3 ЗДвП, като инцидента е следствие не на престоя му там, а на виновни действия на
водача на застрахования лек автомобил.
Противно на доводите на въззивния жалбоподател, за установени по делото,
съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, въззивният съд намира и настъпването на описаните в исковата
молба неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между тях и ПТП.
За установяване на претърпените от ищцата вследствие на ПТП неимуществени
вреди по делото са събрани писмени доказателства – медицинско заключение от
31.01.2017 г., издадено от Софиа Цифида – психиатър, лист от преглед на ищцата
на 17.01.2017 г., издаден от Ф.Й.– невролог, гласни доказателства – показанията
на свидетеля С. и е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза (л. 115 и сл. от делото пред СРС), неоспорено от страните, което
въззивният съд кредитира, като обективно и компетентно изготвено. Възраженията
на въззивника, че документите за преглед от 31.01.2017 г. и 17.01.2017 г. не
следва да бъдат кредитирани поради непредставяне на доказателства, че са
преведени от сертифициран преводач са преклудирани, тъй като са заявени за
първи път с въззивната жалба. Неоснователно е и възражението, че не са били
представени в оригинал по делото.
Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ),
медицински данни за травми на ищцата са съдържат само в поставената й диагноза
и преглед извършени 11 дни след ПТП от невролог. Въз основа на този документ
може да се направи извод, че са констатирани анамнезни данни за мозъчно сътресение и клинични данни за
преразтягане на структури в шийния отдел на гръбначния стълб със сетивна
коренчева симптоматика. Въз основа на представен по делото резултат от
магнитнорезонансна томография на ищцата от 18.01.2017 г. вещите лица са
посочили, че не се установяват травматични изменения на черепа и на главния
мозък, както и на прешлените и на междупрешленните дискове. Единствените
патологични промени, които нямат отношение и не са свързани с пътния инцидент,
са следните: наличие на дегеренативни, остеохондрозни промени на дисковете С5-
С6 и С6-С7. По-изразените промени са на ниво Ц6-Ц7, където е налице протрузия
на диск, като и на двете нива не се установяват данни за компресия на
гръбначния мозък. Посочено е, че симптоми от травми на ищцата, по отношение на
соматичните й оплаквания са описани от невролог при преглед № 4523/17.01.2017
г. – съобщила е за получена травма при ПТП на 11 дни преди прегледа. Твърдяла
е, че от тогава има главоболие от притискащ тип в предната зона на главата и
двете слепоочия, леки смущения в зрението от замъгляващ тип, гадене и момент с
повръщания през първите четири дни на остра сънливост. Оплакала се е и от остри
дразнения в шийната област на гръбначния стълб. При прегледа е установен
нормален статус с изключение на лека неповратливост на шията от мускулната
етиология в крайно спадане, леко смутени сетивност при дерматома А6, от двете
страни, и А7 Д3, като е дадена преценка, че причина за настъпването им е
приживяване на комоцио церебри (сътресение на главен мозък) и камшичен удар на
фона на остеохондрозните промени. Относно продължителността на възстановителния
период е посочено, че симптомите на ищцата, свързани с черепно-мозъчна и шийна
травма, следва да се проявят ведната. По отношение на сътресението на главния
мозък симптоматиката може да се засили, особено при незспазване на предписан
режим и лечение. При лекостепеннни сътресения на главния мозък, при спазване на
такива, постепенно симптомите отшумяват за около 15-20 дни.
По отношение на шийната травма, след т.н. „камшичен удар”, е възможно
симптомите да не се изявят веднага. След приложено обездвижване на шията и при
медикаментозно лечение при леки навяхвания болката и ограничените от нея движения
отшумяват от две до шест седмици. Възможно е свързана с травмата симптоматика
да се наблюдава и до три и повече месеца, като това е по-често при предхождащи
я шийни дегенеративни промени. В конкретния случай съществуващите при Майлиани
преди травмата остеохондрони промени, с малка медианна към парамедиална дискова
херния на ниво Ц6-Ц7 могат да доведат и самостоятелно до болки във врата със
или без радикуларен синдром. Според вещите лица следва да се има предвид и че
тази симптоматика при наличните болестни промени може много по-лесно да се
провокира след камшичен удар и послдиците от нея биха се задълбочили в различна
степен, дори да са били минимални преди травмата.
Предвид характера на получените от ищцата увреждания – закрити травми,
възражението на въззивника, че свидетелят С.не е възприел видими увреждания е
ирелевантно за доказаността на иска.
От показанията на свидетеля С., които съдът кредира по гореизложените
съображения, се установява, че непосредствено след инцидента съпругата му е
била уплашена, тревожна, не се е чувствала добре, страхувала се да пътува в
кола и не е искала да отиде на лекар. Отишла е на преглед една седмица
по-късно, тъй като се е влошила. Свидетелят не сочи към кой момент ищцата се е
възстановила. Не твърди и да са налице остатъчни последици от инцидента за
здравословното й състояние. Заявява, че и към момента на разпита приема
лекарства за нерви, каквито е започнала да приема след инцидента.
Видно от медицинското заключение за преглед при психиатър от 31.01.2017 г.,
при ищцата е била налице симптоматика на посттравматичен стрес във връзка с ПТП.
Назначено й е медикаментозно лечение и участие в психотерапевтични събирания.
Причинната връзка между вредите и ПТП съдът намира за установена от показанията на свидетеля
С., който сочи, че при удара ищцата е ударила главата си в колоната на
автомобила. В този смисъл е и заключението на КСМЕ. Данните в издадените
документи за преглед на ищцата от 17.01.2017 г. – посочено е, че е претърпяла
ПТП 11 дни по-рано, и от 31.01.2017 г. – посочено е, че инцидента е осъществен
на 06.01.2017 г., не обосновават извод в обратна насока. Обсъжданата медицинска
документация обвързва съда единствено относно отразеното в нея здравословно
състояние на ищцата към датата на всеки от прегледите и няма обвързваща
материална доказателствена сила относно отразената дата на инцидента. В случая
не е доказано от ответника ищцата да е участвала в ПТП, различно от
установеното на 05.01.2017 г., поради което възражението на въззивника, че
констатираните увреждания са причинени при друг инцидент, е недоказано.
Неоснователно е възражението на
въззивника за съпричиняване от ищцата, тъй като е била без предпазен колан. От
една страна, както е посочил и районният съд, липсва нормативно установено
задължение за поставяне на колан в спряно моторно превозно средство. От друга
страна – вредите биха били претърпени дори и ищцата да беше с такъв, съгласно
заключението на КСМЕ. Неоснователно е и възражението за неправилност на
решението, тъй като съдът не е взел предвид депозирани от ответника писмени
бележки. Видно от протокол от проведено по делото пред районния съд съдебно
заседание на 20.02.2018 г., съдът е дал възможност на страните за представяне
на писмени бележки в 20-дневен срок, който е изтекъл на 12.03.2018 г. Писмени
бележки с изходящ номер на ответника от 16.03.2018 г. са депозирани в съда чрез
поща на 3.04.2018 г., т.е. същите са изпратени след изтичане на срока за представянето
им и след постановяване на съдебното решение, поради което възражението, че не
са взети предвид, е неоснователно.
Основателно, обаче, е
релевираното от въззивника възражение за
прекомерност на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба от
ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната съдебна практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ
ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение №
25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по
т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г.,
ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др.,
понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи
физически и социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно
константната съдебна практика, при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид
установените по делото трамви, претърпени от ищцата О.М. – травма на главата с лекостепенно мозъчно сътресение на главен
мозък и травма на шията с навяхване,
като по-интензивни са били оплакванията й през първите 10 дни, в който период е
страдала от главоболие от притискащ тип в предната зона на
главата и двете слепоочия, леки смущения в зрението от замъгляващ тип, гадене и
момент с повръщания през първите четири дни на остра сънливост и от остри
дразнения в шийната област на гръбначния стълб, и липсата на данни травмите да са довели до трайни
увреждания на здравословното й състояние, намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в
размер на 3 500 лв. При определяне
на същото въззивният съд съобрази и причинените вследствие на инцидента психически изживявания
на пострадалата – уплаха, стрес от преживяното ПТП, страх да пътува с
автомобил, нарушения на съня, включително, възрастта й към датата на инцидента
– 45 години, както и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането – 05.01.2017 г. Съдът съобрази и липсата на данни по
делото относно продължителността на възстановителния период при ищцата, поради
което намира, че продължителността на същия е към минимума, посочен в
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза – 15-25 дни за
лекостепенното мозъчно сътресение и между 2 и 6 седмици за навяхването на
шията. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
характера на претърпените вреди, включително периода, по-време на който са търпени,
като по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за недоказано
настъпването на правните последици, по отношение на които не са доказани
съответните твърдени факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът съобрази и данните за предшестващи увреждането остеохондрозни промени при
ищцата, при които проявената при нея симптоматика може да се провокира по-лесно
и последиците от нея биха могли да се задълбочат в различна степен дори да са
били минимални преди това, включително и поради ненавременно потърсена
медицинска помощ, каквато се установява да е налице във случая.
Поради частичното несъвпадане на
крайните изводи на СГС с тези на СРС, решението в обжалваната част, с която
искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над сумата 3 500 лв. до 5 000
лв., следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен за разликата
между дължимия и присъдения от районния съд размер. Предвид изложеното,
решението следва да се отмени и в частта, с която на ищеца са присъдени
разноски за разликата над сумата от 277,08 лв. до присъдените 395,87 лв. В останалата част, с която
предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния
предявен размер от 12 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалваното и е
влязло в сила.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски пред въззивната инстанция имат и двете страни по аргумент от чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 273 ГПК.
От въззивника се претендират
такива в общ размер на 579 лв., от които 100 лв. – държавна такса за
разглеждане на депозираната въззивна жалба, 464 лв. – платен адвокатски хонорар,
и 15 лв. – държавна такса за депозираната частна жалба. С оглед уважената част
от въззивната жалба следва да му бъдат присъдени такива в размер на 169,20 лв.
за въззивното производство, и 75,01 лв. – допълнителни разноски за
производството пред СРС.
Ответникът – въззиваем също има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба. Такива не
се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Предвид разпределянето на
отговорността за разноските с решението и за двете съдебни инстанции,
произнасянето по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е
безпредметно. За пълнота е необходимо да се посочи, че районният съд правилно е
приел, че не е налице оттегляне на иска, а уточнение на предявените претенции
преди изпращане на исковата молба за отговор, съобразно което е разпределил
отговорността за разноски по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като съобразил
размера на предявения иск от ищеца иск за неимуществени вреди – 12 000 лв.
С оглед цената на предявения иск и по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № II – 55-362943 от 16.03.2018 г., постановено по гр. д. №
23210/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ
ГО), 55-ти състав, В ЧАСТТА, в която е уважена претенцията на О.М., гражданин на Република Гърция, с адрес:
Република Гърция, град Яница, ул. „*******срещу „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, с правно
основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 05.01.2017
г. на автомагистрала в посока от град Благоевград към град София, причинено
виновно от водача на застрахован при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" лек автомобил марка „Фиат”, модел
„Кубо”, с рег. № *******, за сумата над
3 500 лв. до 5 000 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. – датата
на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане на вземането, включително в частта, в която „З.А.Б.”
АД е осъдено да заплати на О.М. разноски за производството пред СРС за разликата
над сумата от 277,08 лв. до
присъдените такива в размер на 395,87 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от О.М., гражданин на Република
Гърция, родена на *** г., с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ищеца сума в размер над дължимата от 3 500 лв. до присъдената в размер на 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 05.01.2017 г., настъпило на автомагистрала в посока от град Благоевград към град
София, причинено виновно от водача на застрахован при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" лек автомобил марка
„Фиат”, модел „Кубо”, с рег. № *******, ведно със законната лихва от 12.04.2017
г. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № II – 55-362943 от 16.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 23210/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 55-ти състав
в останалата обжалвана част, с която предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ е уважен за сума в размер на 3 500 лв.
В частта, в която
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата
над 5 000 лв. до претендирания размер от 12 000 лв. решението на
първоинстанционния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА О.М., гражданин на Република Гърция, родена на *** г., с адрес: ***, да заплати на „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, разноски за въззивното
производство в размер на 169,20 лв. и
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 75,01 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.