№ 28187
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110171417 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против В. К. А. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№************/30.05.2022 г.
По отношение на заявеното вземане за сумата 1548,28 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и вземане за сумата 2722,22 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, както и
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на
30.07.2022 г. и такси по същата Тарифа в размер на 500 лева, начислени на 14.10.2022 г.,
съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение
на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
1
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит /фирма/ № *********, в
същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни ************ в общ
размер на 4400 лв. при главница по кредита – 4000 лв. От съдържанието на т. 15
„Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на /фирма/ към договор за
потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди
клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал
и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при
изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги,
свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се
отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при
ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва
директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните
услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя
характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а,
ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
На следващо място, таксите, начислени за извънсъдебно събиране на вземането са
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
2
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така
задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело
C-***/14, *********************** срещу *******************, при което по правилото
на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата
1548,28 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
вземане за сумата 2722,22 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, както и по отношение на неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране в размер на 30 лева, начислени на 30.07.2022 г. и такси по същата Тарифа в
размер на 500 лева, начислени на 14.10.2022 г.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
размер на сумата от 119,27 лв., като се отхвърли до пълния размер от 224,11 лв., а за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 26,61 лв., като се отхвърли за сумата
до 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № *******/22.12.2023 г., подадено от /фирма/ срещу В. К. А.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1548,28 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, в частта за сумата от 2722,22 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, в частта за
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на
30.07.2022 г. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева,
начислени на 14.10.2022 г., както и за сумата над 119,27 лв. до пълния дължим размер от
224,11 лева за платена държавна такса и за сумата над 26,61 лева до пълния размер от 50
лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3