Решение по дело №38/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ОУ „Любен Каравелов“ [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 201 от 31.10.2024г., постановено по а.н.д. №523/2024г. на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател намира постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, като навежда и доводи за необоснованост. Коментират се мотивите на районния съд, както и разпоредбите на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ и чл. 335, ал. 2, т.3 от КТ, като се сочи, че нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ е императивна и е приложима за всички случаи по чл. 325, ал. 1 от КТ, включително и по т. 8. Твърди се, че законът не въвеждал различен и специален ред за настъпване прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т.8 от КТ, който да дерогира нормата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Противното означавало засягане в пълна степен права на работник/служител, който по уважителна причина не е на работното си място (в случая, понеже е в болничен), да не може да разбере, че трудовото му правоотношение е прекратено, основанието за същото прекратяване, както и възможност да пропусне срокове по чл. 358, ал.1, т.2 КТ. В обобщение се сочи, че няма как заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на М. З., да е породила ефект на 12.03.2024г., понеже същата ѝ била връчена едва на 22.04.2024г. Твърди се, че с направеното от районния съд тълкуване, същият подвеждал прекратителното основание по чл.325, ал.1, т.8 КТ по специален ред, за който липсвала законова новела и така пренебрегвал разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, регламентираща изрично задължение за получаване на уволнителна заповед, за да могат да започнат да текат съответните срокове. Поради това, приетото от районния съд било незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че цитираните от Районен съд – Хасково актове на ВКС били неотносими и били изцяло заимствани от защитата в процеса на юрисконсулта на ответната страна – издател на процесното наказателно постановление. Понеже в настоящия случай се касаело за уволнение вследствие на възникнало ТПО от конкурс с друг служител, а не вследствие от избор, цитираната практика на ВКС била неприложима. В тази насока била практиката на ВАС и ВКС, която районният съд дори не коментирал, съответно приетото от Районен съд – Хасково противоречало на практиката на ВКС и ВАС, което нарушавало принципа за правна сигурност и било основание за отмяна на атакуваното решение. Навеждат се и доводи за неправилност на заключението на районния съд, че не се касаело за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен това, неправилно било прието, че не се установява в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. В тази връзка се твърди, че в конкретния случай АУАН бил съставен предварително, при отсъствие на нарушителя, което се доказало от свидетелските показания на актосъставителя Л. Г.. За възможността в деловодната система на Д „ИТ“ Хасково да се въвежда предварително текста на акта свидетелствала и К. К.. Сочи се, че нарушението на чл.40, ал.1 от ЗАНН било съществено и нарушавало правото на защита на обвинения в извършване на административно нарушение. Отсъствието на Директора на санкционираното училище при съставянето на АУАН нарушило правилото на чл. 40, ал.1 от ЗАНН и правото на защита, което било самостоятелно основание за неговата отмяна.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени Наказателно постановление №26-2400111/03.06.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, заедно с адвокатския хонорар.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител в съдебно заседание излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 26-2400111 от 03.06.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на Основно Училище „Любен Каравелов“, вписано в Регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията с Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.3, предл. 2-ро от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ и във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева и е осъдил Основно Училище „Любен Каравелов“- [населено място], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково, юрисконсултско възнаграждение по АНД №523/2024г. в размер на 80.00 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната на НП. Приел е, че санкционираното лице е извършило описаното в НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази насока. Посочил е също, че размерът на имуществената санкция е правилно и законосъобразно определен. По отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът е посочил, че правилно административно-наказващият орган не е приложил тази разпоредба, като е направил извод, че в случая не се касае за маловажно нарушение.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че районният съд е нарушил материалния закон, като не е установил, че АУАН бил съставен при допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.

В случая от доказателствата се установява, че АУАН е съставен на 08.05.2024г. и предявен и връчен на директора на ОУ“Любен Каравелов“, [населено място] на същата дата - 08.05.2024г. В показанията си актосъставителят св. Г. заявява, че е изготвила текста на акта за установяване на административно нарушение непосредствено преди пристигане на директора на училището.

Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя не е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива. Основополагащото обстоятелство в случая е, че същият предявен и връчен на представляващия наказаното лице, което в случая не само е сторено, но и на датата на съставянето му, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита. Дадена е възможност на нарушителя да даде възражения по акта, от което право се е възползвал, макар и при неспазване на законоустановения срок, изтекъл на 15.05.2025г., а едва на 22.05.2025г., а Наказателното постановление е издадено след представяне на процесните възражения. Според настоящата инстанция, съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Предвид изложеното, правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена.

По отношение осъществяването на деянието от обективна страна:

Нормата на чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, в относимата към датата на твърдяното нарушение редакция предвижда, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

Спорните по делото въпроси между страните се изразяват в това кога е прекратено трудовото правоотношение между Основно училище „Любен Каравелов“, [населено място] и неговият директор М. Г. З. – на 12.03.2024г., когато е постъпил на работа новият директор или на 22.04.2024г., когато й е връчена заповедта за прекратяване на ТПО и оттук кога е изтекъл срока по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда за подаване на уведомление до ТД на НАП.

За преценка на този въпрос, съдът взе предвид следното:

Няма спор между страните, а и се установява от приобщената административно наказателната преписка и конкретно от извадката от регистър Булстат, че Основно училище“Любен Каравелов“ в [населено място] е общинско училище и попада в хипотезата на чл.2, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Съгласно чл. 217, ал.5 от Закона за предучилищното и училищното образование длъжността“директор“ в държавните и общинските институции по този закон се заема въз основа на конкурс, проведен при условията и реда на Кодекса на труда и наредба издадена от Министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата, от органите по ал.1, ал.2 или ал.3 и с участието на представители на общественият съвет на детската градина или училището. Според ал.2 на същата разпоредба трудовите договори с директорите на общинските училища се сключват и прекратяват от Началника на регионалното управление и образованието. Така и в чл. 61, ал.2 от КТ, според който за длъжности определени в закон или акт на министерски съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган.

Провеждането на конкурсни процедури за заемане на определена длъжност по Кодекса на труда се осъществява по реда установен в нормите на чл. 89-чл.97 от същия нормативен акт. Същите предвиждат конкурсът да се обявява от работодателя по начина предвиден в чл. 91 от КТ. Съгласно чл. 95, ал.2 от КТ резултатът от конкурса се съобщава на участвалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му. В чл.96, ал.1 от КТ е посочено, че трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня в който е получило съобщението за резултата, а изпълнението на това трудово правоотношение започва с постъпването на лицето на работа.

Съответно в чл. 325, ал.1, т.8 от Кодекса на труда е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, с постъпване на работа на работника и служителя, който е избран или е спечелил конкурса.

Трудовото правоотношение на М. З. на длъжността „Директор“ с Основно училище“Любен Каравелов“, [населено място] е възникнало на основание трудов договор № ТД-ЛС-7 от 12.08.2021г. Видно е от съдържанието на договора, че трудовият договор е сключен за определено време, а именно: до заемане на длъжността въз основа на конкурс, като служителят съобразно удостовереното в договора е постъпил на работа на 13.08.2021г.

Не е спорно по делото, че за заемане длъжността “директор“ на ОУ“Любен Каравелов“ в [населено място] е бил обявен конкурс, на който е бил класиран на първо място Г. К. Д., както и че същия е назначен на тази длъжност на 12.03.2024г. и видно от споразумение СП-6 от 11.03.2024г. е постъпил на работа на същата дата. Съответно със заповед № З-401 от 11.03.2024г. на Началника на РУО-Хасково е прекратено трудовото правоотношение с дотогавашния директор на училището г-жа З., считано от 12.03.2024г., поради постъпване на работа на служителя спечелил конкурса.

Тази безспорна по делото фактическа обстановка, съотнесена към горецитираната нормативна уредба води до извода, до който са достигнали районният съд и административно-наказващият орган, а именно че трудовото правоотношение между процесното училище и неговият директор М. З. е прекратено именно на 12.03.2024г., така както предвижда нормата на чл. 325, ал.1, т.8 от Кодекса на труда, тъй като това е датата към която е настъпила необходимата промяна в трудовото правоотношение - проведения конкурс за заемане на същата длъжност е приключил успешно и спечелилото го лице е постъпило на работа. Неоснователно се твърди, че по отношение трудовото правоотношение на М. З. с училището следва да е приложима разпоредбата на чл. 325, ал.2, т.3 от Кодекса на труда, според която при прекратяване на трудов договор без предизвестие, същия се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването му. Нормата касае общите случаи на прекратяване на ТПО без предизвестие.и същата е неприложима към настоящия казус, тъй като е налице специална уредба досежно възникването, респ. прекратяването на трудови правоотношения вследствие на проведен конкурс и която разпоредба има приоритет. Да се приеме обратното означава да е налице възможност за едновременното съществуване на трудово правоотношение на две лица за една и съща длъжност, което не е целта на закона и не е допустимо. Казано по друг начин връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в този случай не поражда като конститутивен ефект прекратяване на ТПО, тъй като по силата на чл. 96, ал.1 от КТ и чл. 325, ал.1, т.8 от КТ, той е настъпил с постъпването на работа на служителя спечелил конкурса. Тук е мястото да се посочи, че цитираната в касационната жалба съдебна практика в подкрепа тезата на оспорващата страна е неотносима, предвид че касае прекратявания на трудови правоотношения настъпили на различни от чл. 325, ал.1, т.8 от КТ основания или прекратяване на служебни, а не трудови правоотношения. Съответно знанието на постъпилия на работа нов директор на училището за издаването на заповед № З-401/11.03.2024г. на Началника на РУО-Хасково в случая е ирелевантно обстоятелство. Освен, че в случая субективната страна на деянието не се изследва предвид, че е наказано юридическо лице – основното училище, а не неговият директор в лично качество, по презумпция всеки е длъжен да познава закона. Следователно и директорът е бил длъжен и е следвало да знае, че с момента на постъпването му на работа, трудовото правоотношение с предишния директор, се счита за прекратено.

Оттук - срокът за подаване на уведомление по реда на чл. 62, ал.3 от КТ за прекратяването на трудовото правоотношение с М. З. изтича на 19.03.2025г. – вторник, присъствен ден. До тази датата задължението не е изпълнено, поради което на 20.03.2024г. работодателят, който в случая е именно основното училище е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Правилно е определен и индивидуализиран размера на съответната за това нарушение имуществена санкция – в минималния определен от закона в чл. 414, ал.3 от КТ размер, а именно 1500.00 лева.

Възраженията, че нарушението е маловажно такова не се споделят. С оглед правната му квалификация, процесното нарушение попада в нормативно изброените деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, която е специална спрямо чл. 28 от ЗАНН, не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от с.н.а. Цитираната в касационната жалба практика касае различни фактически установявания, нарушения по КТ различни от предвидените в чл. 415в, ал. 2 от КТ и нарушения санкционирани по реда на други закони, които за разлика от КТ нямат специални правила досежно маловажните случаи на нарушения. Ето защо същата неоснователно се цитира като приложима по делото.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход на спора на ответника не се следват разноски, предвид изричното изявление на процесуалния представител в о.с.з.,че не претендира такива.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 201 от 31.10.2024г., постановено по а.н.д. №523/2024г. на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.