О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Велинград 18.06.2017г.
по член 140, ал. 1 от ГПК
Районен съд велинград, гражданско отделение, V-ти гр.
състав, в проведеното на осемнадесети юни
през две хиляди и осемнадесета година,
закрито разпоредително заседание по гр.дело
№ 175/ 2018 г., по описа на съда за 2018 г., с председател В. Иванова,
като провери допустимостта и редовността на предявените от
ищеца М.М.М. с ЕГН********** ***, чрез адв. ДЖ.Т., АК Пазарджик, със съдебен адрес ***, против
Б.Д.У., с ЕГН ********** *** иск с
правна квалификация чл. чл.108 от ЗС
Доклад – проект:
С
исковата молба се твърди , че с Договор за покупко-
продажба на МПС от 12.09.2012г пред Нотариус С.А., рег.№238 при РС-Елин Пелин
ищецът закупил товарен бордови автомобил, марка ИФА, модел В 50 Л с рег. № СА
4330 ВН, рама №68152675620746105, двигател №27992278248539 от продавачите С.К.Ц.,
ЕГН:********** и съпругата му Д.М.Ц.,ЕГН:********** и двамата от гр.София.
Твърди, че покупката на товарния автомобил с подмяната на някои части му
възлизала на общата стойност от 8 000/осем хиляди /лева в която сума влизали и
средствата за покупката. Твърди, че е
собственик на фирма „М. -83” ЕООД, ЕИК *********, която извършвала дейност по
дърводобив и товарният автомобил му бил необходим за извършваната от фирмата
дейност.
През
есента на 2015г. ответника Б.У., като
работник във фирмата на длъжност „секач –моторист“ го помолил да му даде
камиона, за да си прекара сеното и дървата, като му услужил. В последствие
многократно ответника отправял молби да ползва камиона за негови нужди или да
свърши работа на други хора. Тъй като автомобила, не се използвал често, понеже
притежавал и други товарни автомобили, а ответника проявявал грижи към
автомобила, ищецът му казал, че може да го ползва и без да иска разрешение,
Достатъчно било само да не го оставя без масло, гориво и да се грижи за него,
тъй като е имало случаи, когато се е прибирал късно след извършения курс и
камионът често е оставал при ответника, а големия и малкия талон на автомобила, както и Договора за покупко- продажба и всички други документи се държали в
жабката на автомобила. Твърди също, че на всички автомобили във фирмата му
документите стояли в жабките, тъй като автомобилите се управляват от различни
работници.
Твърди
също, че при постъпване на работа с ответника се уговорили, че ще бъде назначен
на работа при определено трудово възнаграждение, но от това възнаграждение ще
му бъде спирано за осигуровки. През есента на 2016 г. ответника го помолил да не му се спират
парите за осигуровки, тъй като имал финансови проблеми и ищецът се съгласил. Но след това всеки месец започнал да изтъква
причини и доводи колко е финансово зле, какви задължения ще погасява с
единствената цел да не му се спират осигуровките. В началото на 2017г. тъй като
ответникът бил задлъжнял с 1500 лева, разговаряли, като ищеца му обяснил, че фирмата
има разходи, а не се реализира голяма печалба и не може да си позволя да му
дава уговорената заплата плюс осигуровките. Той проявил разбиране и в период от време върнал 750
лева. След този случай ответникът започнал да нехае в работата и вземал болнични
листове. На 02.05.2017г Б.У. напуснал работата и договорът му бил прекратен.
Твърди, че за периода в който е работел в управляваното от ищеца дружество, не
му се дължали неизплатени заплати. Но ответникът останал задължен към фирмата с
750лв - неизплатени осигуровки.
Поискал
да му се нанесе стажа в трудовата книжка, но ищеца отказал, като му заявил, че
трябва да му изплати дължимите 750лв. и да докара бордовия автомобил- Ифата. След което ищецът многократно му отправял покани до
ответника да му докара товарния автомобил.
Настоява
се на това, че ответникът се криел, не му вдигал телефона, а на обществено
място се заканвал, че никога няма да му върне камиона и ще му навреди.
Служители от Инспекция по труда по повод пусната жалба от ответника задължили ищеца да му нанесе стажа в
трудовата книжка и го посъветвали да си търси правата по съдебен ред.
На
16.06.2017г. ищецът входирал жалба пред Районна
прокуратура- Велинград и било образувано ДП №ЗМ 508/2017г по описа на РУ на
МВР-Велинград и прокурорска преписка №1166/2017г по описа на РП-Велинград.
Твърди,
че по време на досъдебното производство ответникът заявил,че му е продал товарния автомобил за сумата от
2000/две хиляди/лева, поради което ДП било прекратено.
В тази връзка ищецът твърди, че не е
продал на ответника товарния автомобил
за сумата от 2000 лева, а твърденията на ответника били нелогични и неверни, при
условие че ищецът го бил закупил за 8000лева и при възможност да го продаде на
части или за скраб и да получи по-голяма сума. Освен
това товарният бордови камион имал кран между кабината и каросерията, който
кран струвал повече от твърдяната сума, за продажба.
Заявява
категорично , че никога не е имало уговорки за продажба на автомобила, тъй като
ищецът и не бил имал намерение да си продавам автомобила.
Ето
защо за него е налице бил налице правният интерес от предявяване на настоящия
иск.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да
постанови решение с което ответника да
бъде осъден да предаде владението върху движимата вещ - Товарен бордови
автомобил,марка ИФА,модел В 50 Л с държавен рег. № СА 4330 ВН, рама
№68152675620746105, двигател №27992278248539, който владее без правно основание
или при условията на евентуалност на основание чл.57,ал.2 от ЗЗД да бъде осъден
да заплати неговата равностойност в размер на 8 000/осем хиляди/лева.
Иск с правна квалификация чл.108 от ЗС и
евентуален по чл.57,ал.2 от ЗЗД.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответникът е постъпил такъв. В него
оспорва изцяло иска, като неоснователен.
Оспорва твърденията на ищеца, като счита, че същите са не отговарят на
истината. Не оспорва твърдението, че владее
процесния автомобил. Твърди обаче това да е на
основание устен договор за покупко-продажба на разсрочено плащане за сумата от
2000/две хиляди/ лева, като плащането ставало всеки месец по 200/двеста/ лева,
които ищеца му удържал от заплатата, тъй като бил и негов работодател и си
отбелязвал всяка вноска. Така до момента ответникът бил изплатил на ищеца
сумата от 1800 лева и бил готов да изплати и последната вноска при подписването
на договор с нотариална заверка на подписите или да върне автомобила, като
ищецът му върне платените от него 1800 лева. Твърди също, че между него и ищеца
се появили противоречия относно работата и прекратили трудовите отношения между
него и фирмата му по взаимно съгласие. Оказало се, че ищецът дори не бил
собственик на автомобила официално, а собственик било трето лице от гр.София.
Твърди, че претенцията срещу него относно цената на автомобила била обоснована
единствено въз основа на голословните твърдения на ищеца, тъй като автомобила
бил на 31г. - произведен бил 1987г. и реалната му пазарна цена не била повече
от 2 000 лева. Всички разногласия и проблеми между тях започнали, след като
напуснал работа от фирмата на ищеца. Моля съда да остави иска без уважение и да
му се присъдят направените по делото разноски.
Алтернативно
се иска от съда да осъди ищеца да му прехвърли собствеността на автомобила по
нотариален ред, като му изплати последната договорена вноска или да му възстанови
платените му от него 1800 лева и да му предаде владението на автомобила.
От
ответника по първоначалния иск, чрез процесуалния му представител адв.Ч. е предявен
насрещен иск срещу ищеца М.М.М..
В НИМ се твърди, че наистина Б.У. владее процесния автомобил, но на основание устен договор за
покупко-продажба, на разсрочено плащане за сумата от 2000/две хиляди/ лева,
като плащането е ставало всеки месец по 200/двеста/ лева, които ищеца е удържал
от заплатата, тъй като е бил работодател на доверителя. Всяка удръжка от 200
лева Б.У. си бил отбелязвал, за да следи
колко вноски е направил и колко му остават. До момента бил изплатил на ищеца
сумата от 1800/хиляда и осемстотин/ лева и бил готов да изплати и последната
вноска при подписването на договор с нотариална заверка на подписите или да
върна автомобила, като ищеца му върне платените от него 1800 лева. За съжаление
между него и ищеца се появили противоречия относно работата и прекратили
трудовите отношения между тях по взаимно съгласие. Оказало се, че ищецът дори
не бил собственик на автомобила официално, а собственик било трето лице от
гр.София, според регистрационния талон. Оказало се също, че Б.У., въпреки да е
платил процесния автомобил не бил негов собственик и
ищеца М. отказвал да му го прехвърли по установения за това ред.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с
което да осъди М.М.М., ЕГН:**********, с адрес: ***,
да прехвърли на Б.У. собствеността на автомобила по нотариален ред, като му
бъде изплатена последната договорена вноска.
Евентуален
иск:
Алтернативно,
се иска да се осъди ищеца да върне платените
от Б.У. 1800/хиляда и осемстотин/ лева и тогава той да му предаде
владението на автомобила.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, е постъпил такъв от ответникът по
насрещния иск, чрез пълномощника си адв.ДЖ.Т.. В него намира предявения насрещен иск за
неоснователен. Възразява срещу твърденията изложени в насрещния иск, тъй като били
несъстоятелни и неверни. В твърденията си ищеца по насрещния иск, не излагал
обстоятелства кога, къде и пред кого били направили тези устни уговорки за
продажба на товарния автомобил. Не представял и писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си, изискуеми от закона, като предварителен договор и
разписки с подписи, от които да се установи кой му е заплащал някакви средства.
Твърди, че в исковата молба е изложил обстоятелствата при които той е задържал процесното МПС. Възползвал се е от тези обстоятелства, че
му дължи изплатени от фирмата осигуровки и ги е обърнал в своя полза. Твърди,
че е наясно със законовия начин на продажбата уреден в разпоредбата на
чл.144,ал.1 от ЗДвП и ако е целял да продаде ППС, щял да се придържа към
законовите разпоредби. Твърди, че въпреки годината на производство товарният
автомобил бил в отлично състояние. След закупуването му бил извършен ремонт и
били отстранени повредите на автомобила, а в резултат въпреки годината на производство нямало да
оцени и да продаде товарния автомобил на стойност от 2000 лева на разсрочено
плащане, и то на лице което не разполага с финансови средства. Настоява се на това, че през 2015г. ищецът по
насрещния иск не бил работил на постоянен трудов договор във фирмата му, а
бил викан само за извършване на
определена работа като секач. Първият път когато бил поискал да му услужи с
камиона да си докара дървата било през октомври 2015г. и след като си извозил
дървата товарния автомобил бил върнат на паркинга. На 04.01.2016г. бил назначен на трудов договор, след което
поискал отново автомобила през пролетта
на 2016г., и през есента на 2016 г., след което е останал при него. През това
време той вече е бил задлъжнял с осигуровките и отношенията им се влошили.
Ищецът по насрещния иск започнал да
нехае в работата и да излиза в болнични, като се стигнало до прекратяване на
трудовото правоотношение. Преди да бъде прекратен договора многократно му
заявявал, че трябва да върне автомобила, но той не го е върнал. Излага становище
по доказателствата.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес:
В
тежест на ищеца е да
докаже всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба, в това число да
е собственик на процесния камион, който иска да му бъде върнат.
В
тежест на ответника е
да докаже фактите и обстоятелствата
твърдени в отговорна исковата молба.
В
тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже всички
факти и обстоятелства изложени в исковата молба
В
тежест на ответника по насрещния иск
е да докаже фактите и обстоятелствата
твърдени в отговорна исковата молба.
Съдът, приканва страните към спогодба.
Разяснява на страните, че със сключване на съдебна спогодба делото се
прекратява, а постигнатото между страните споразумение, одобрено от съда има последиците на съдебно решение – силата
на присъдено нещо и изпълнителна сила.
При сключване на споразумение дължимата ДТ е в половин размер.
Указва на страните – 1. на ищеца, че не са
ангажирани доказателства за твърденията си – да е собственик на камиона по
силата на Договор за покупко- продажба на МПС от
12.09.2012г. сключен пред Нотариус С.А., да са изплатени на ответника осигуровки
в твърдения размер, като не е ангажирал писмени доказателства за това. 2. на
ответника, че не е ангажирал доказателства за твърденията си, да е съществувала
устна уговорка за продажба на изплащане за сума от 2000лв., по силата на която
да е заплатил 1800лв. на ищеца. Освен това изобщо няма и твърдения, кога е била
постигната такава уговорка. Ето защо и ще му се укаже по реда на чл.143 ГПК да
изложи твърденията си в тази насока.
Съдът намира предявения с НИМ, като
главен иск за осъждане на М.М.М., ЕГН:**********, с
адрес: ***, да прехвърли на Б.У. собствеността на автомобила по нотариален ред,
като му бъде изплатена последната договорена вноска, за недопустим, по следните
съображения: в чл.124, ал.3
от ГПК е предвидено, че иск за пораждане, изменение или прекратяване на
граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон
случаи. В конкретния случай според формираното искане е предявен иск за
пораждане на гражданско правоотношение. Не предвидена възможност извън
хипотезата на чл.19, ал.3 от ЗЗД, която
предвижда да може да се предяви иск за сключване на окончателния договор, ако е
сключен предварителен такъв по чл.19, ал.1 ЗЗД. Не такова е искането на ищеца
по НИМ, тъй като той не искал обявяване на предварителен договор за продажба на
МПС за окончателен. Не предвидена възможност да бъде осъден някой да сключи
договор за продажба на МПС по нотариален ред.
Ето защо и предявения кат главен иск с
НИМ, се явява недопустим, респективно производството по него на осн. чл.130 ГПК ще се прекрати, като недопустимо.
При
което и остава за разглеждане само предявения с НИМ като евентуален иск за осъждане на ответника М. да върне платените от Б.У. 1800/хиляда и осемстотин/ лева, който
иск предвид твърденията за наличие на устен договор за продажба е такъв с
правна квалификация чл.55, ал.1, педл.2 ЗЗД.
Съдът като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, и като намира представените от ищеца с искова молба и
от ответника с отговора, както и с отговора на НИМ писмени доказателства за
допустими и относими, то и като такива ще се съберат.
По тези съображения и на основание
чл.140 от ГПК:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн.
чл.130 ГПК производството по гр.д.№ 175/2018г. по описа на ВлРС,
в частта и по отношение на предявения с НИМ като главен иск -за осъждане на М.М.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, да прехвърли на Б.У.
собствеността на автомобила по нотариален ред, като му бъде изплатена
последната договорена вноска,като недопустим.
Съобщава
на страните проекта за доклад, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
Приема представените
от ищеца с искова молба писмени доказателства: Удостоверение издадено от
Нотариус С.А., рег.№238 при РС-Елин Пелин, Трудов договор на ответника, Постановление
за прекратяване на ДП.
ПРИЕМА представените от ответника с отговора
писмени доказателства: Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение, свидетелство за регистрация на МПС
и Удостоверение за застрахователна
стойност на МПС, Договор за правна защита и съдействие, копие от служебна
бележка изх.№ 06/23.04.2018 г. и договор за правна защита по насрещния иск.
ПРИЕМА представените от
ответника с отговора на НИМ писмени доказателства: служебна бележка за внесени
осигурителни вноски.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи намиращите се у
него документи Договор за покупко- продажба на МПС от
12.09.2012г. на товарен бордови автомобил, марка ИФА,модел В 50 Л, с държавен рег. № СА 4330 ВН, рама
№68152675620746105,двигател №27992278248539.
ДОПУСКА съдебно техническа експертиза със задача
- вещо лице след като се запознае с материалите
по делото да провери товарния автомобил дали се намира във владението на
ответника и в движение ли е същият или е повреден, депозит от 200 лева вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо
лице по СТЕ - В.Д.Ф., от гр.Пазарджик,
ул. „Т. Каблешков“ №2 ,ет.3, ап.8.
След внасяне на определени я депозит
да се уведоми вещото лице да работи по поставената от ответницата задача.
Допуска двама
свидетели на ищеца при режим на призоваване , а именно Х.М.Хи Ф.Х.М***, за доказване
на обстоятелствата посочени в искова молба, при депозит от по 20 лева за всеки
един от свидетелите, вносим от ищеца в едноседмичен
срок.
След внасяне на депозита да се
призоват свидетелите.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на
ответника при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата изложени в
отговора.
ДА
СЕ ИЗИСКА от Районна
прокуратура - Велинград ДП № ЗМ 508/2017
г. поописа на РУ на МВР –Велинград и прокурорска преписка № 1166/2017 г.по
описа на РП – Велинград.
УКАЗВА на
страните, че на основание чл. 143 от ГПК
в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът
пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни
и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора
на исковата молба, като страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца,
че ако не се яви в първото заседание по
делото, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска
разглеждане на делото в свое отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу него на основание чл. 238, ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс;
УКАЗВА на
ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс;
УКАЗВА на
страните, че ако ищецът
не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът
не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото
ще бъде прекратено на основание чл.
238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните и
техните законни
представители, попечители и пълномощници, ако имат такива, че ако живеят или заминат
за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат пълномощник
по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните и
техните законни представители,
попечители и пълномощници, ако имат такива, че ако отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на
основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Насрочва делото в съдебно заседание на 11.09.2018г от 15,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от определението
и доклада, а на ищеца и копие от отговора на ответника, а на ищеца по насрещния
иск копие от отговора на ответника по насрещния иск.
Определението подлежи на обжалване
само в прекратителната част с ЧЖ пред ОС Пазарджик от
ищеца по НИМ, в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част не
подлежи на самостоятелно обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…………