№ /04.05.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1042 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
С
решение №5591/10.05.2021г по адм.д.№ 3157/21г на ВАС – София, ІІ отд., е
обезсилено Решение №1818/03.12.2020 г. по адм.д.№1454/20 г. на Административен
съд – Варна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.193 ал.3 и ал.8 от ЗУТ и е образувано по жалби
от „Златни пясъци“ АД – Варна, представлявано от изп. директор И.Ч., и от
„Паркстрой Златни пясъци“ ООД – Варна, представлявано от управителя В.Ч.,
против Заповед №1651/13.03.2020 г. на Зам. кмета на Община Варна за учредяване
в полза на „Хотел Интернационал“ АД – София възмездно право на прокарване на
сервитут през ПИ с идентификатор 10135.513.253, собственост на първия
жалбоподател, със засегната от сервитута площ 63.51 кв. м. на цена 9 483
лв., и през ПИ с идентификатор 10135.513.392, собственост на втория
жалбоподател, със засегната от сервитута площ 15.62 кв. м. на цена 1666лв., до
ПИ с идентификатор 10135.513.249, собственост на „Хотел Интернационал“ АД.
Жалбите
са с идентично съдържание. Жалбоподателите поддържат всички основания за
нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед по чл.146 от АПК –
твърдят, че оспореният ИАА е издаден от некомпетентен орган,
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при
неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му. Сочат, че кметът на Община Варна е учредил сервитутно
право през собствените им имоти за прокарване на водопровод за минерална вода
до ПИ с идентификатор 10135.513.249, въз основа на разрешително за водовземане
на минерални води от 2016г. в полза на „Хотел Интернационал“ АД. Според
заповедта водопроводът представлява съоръжение на техническата инфраструктура
от „Сондаж Р-Зх“ до хотелски комплекс „Интернационал“. Административния орган е
приел, че са налице предпоставките на чл. 193 ал.3 от ЗУТ, но те считат, че отношенията
за изграждане на водопровода от „Сондаж Р-Зх“ се уреждат между собствениците на
господстващия и служещите имоти съгласно разпоредбите на Закона за водите, а не
ЗУТ. Сондажът е водовземно съоръжение по смисъла на Закона за водите (ЗВ), тъй
като е предназначен за водовземане на води от воден обект. Сондажът не е част
от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, предназначени за
водоснабдяване на територията на КК „Златни пясъци“, каквито са те съгласно
легалните дефиниции на §5 т.32 вр. т.31 от ДР на ЗУТ. Считат, че отношенията
между страните следва да се уредят по правилата на чл.112 ал.1 от ЗВ, а
компетентният орган за учредяване на право в полза на собственика на
господстващия имот съгласно специалния Закон е директорът на Басейнова
дирекция. Същевременно поддържат, че оспореният акт е издаден от зам. кмета,
който не е упълномощен от кмета на общината да издава заповеди по чл. 193 ал.3
от ЗУТ. Жалбоподателите сочат, че не са уведомени за започване на
производството съобразно изискването на чл.26 ал.1 от АПК, че административният орган не е изпълнил
задълженията си по чл.31 ал.2 от АПК да препрати преписката на компетентния
орган – директорът на Басейнова дирекция, тъй като е поискано учредяване на
право на изграждане на водопровод от водовземно съоръжение, а не отклонение от
общата мрежа на техническата инфраструктура. Заповедта е издадена без да са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са изискани
доказателства, установяващи липсата на съгласие на „Златни пясъци“ ЕАД, съотв.
на „Паркстрой Златни пясъци“ ООД за учредяване на право на прокарване на
водопровод от сондажа до хотелския комплект. Представеното по делото писмо не
съдържа отказ за сключване на договор, а отказ за съгласуване на техническо
изпълнение на издаденото на „Хотел Интернационал“ АД разрешително за
водовземане. Заповедта е издадена и в нарушение на чл. 210 от ЗУТ. От доказателствата
по преписката не се установява, че оценката на правото на преминаване и размера
на обезщетението са определени от комисия по правилата на чл.210 от ЗУТ.
Дружествата-жалбоподатели са лишени от правото да обжалват решението на органа,
който определя оценката и обезщетението при учредяване на право по реда на чл.
193 ал.3 от ЗУТ. Заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй
като не са били налице фактическите обстоятелства и правни основания за издаването й. Не е установена
липсата на съгласие на служещите имоти, а и собственикът на господстващия имот
не им е изпратил искане за учредяване на право на прокарване на водопровод през
имотите им. Не са събрани данни и доказателства за икономическата
целесъобразност, както и данни за друго техническо решение за прокарване на
водопровода. Заповедта не съответства и на целта на закона. Отделно от това
оспорват и размерите на определените със заповедта обезщетения като несъответни
на пазарната оценка на сервитутите за прокарване на водопровод – считат, че те
са занижени и следва да бъдат увеличени съобразно действителната пазарна цена. Настояват
за обявяване на оспорения акт като нищожен, а в евентуалност отправят искане за
отмяната му – изцяло, или само в частта на определените обезщетения за учредено
право на прокарване на водопровод за минерална вода в размер на 9 483 лв.,
съотв. 1666лв, като бъдат определени по-високи размери. В с.з. и с писмени
бележки процесуалният представител на „Златни пясъци“ АД ю.к.Л. Р. поддържа
изцяло жалбата и настоява за уважаването й, както и за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки се сочи, че от значение за изясняване
на спора по делото е дали е налице
отклонение от обща мрежа на техническата инфраструктура в процесния случай. С
чл.20 от Наредба № 4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни водопроводни и канализационни инсталации е предвидено, че за
водоснабдяването на застроен ПИ се проектира сградно водопроводно отклонение.
Съгласно §1 т.10 от Наредба №2/22.03.2005г. за проектиране, изграждане, и
експлоатация на водоснабдителни системи сградно водопроводно отклонение е
водопровод, свързващ главен и второстепенен водопроводен клон от водопроводната
мрежа към сградната водопроводна инсталация; в същата Наредба са дефинирани
понятията главен водопроводен клон от водопроводна мрежа и второстепенен
водопроводен клон от водопроводната мрежа. Не е спорно по делото, че
господстващият ПИ с идентификатор 10135.513.249, собственост на „Хотел
Интернационал“ АД е застроен, в него има построен хотел, съгласно ЗУТ той се
свързва към водопроводната мрежа със сградно отклонение. Кметът на Общината е
компетентен да издаде заповед за прокарване на сградно водопроводно отклонение
от главен или второстепенен клон на водопроводната мрежа. Съгласно събраните по
делото доказателства сондаж „Р-3х“ не е част от водопроводната мрежа, не е
главен водопроводен клон или второстепенен водопроводен клон, водопроводът
между него и ПИ не може да се определи като сградно водопроводно отклонение –
такъв извод следва и от заключението на
в.л. Към сондажа не е изградено или монтирано разпределително съоръжение за
включване на потребител, и не са включени ползватели, които да черпят вода,
освен операторът „ВиК Златни пясъци“ ООД. Съгласно §1 т.2а от ДР на ЗРВКУ – ВиК
операторът не е потребител, потребители са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, и другите посочени в нормата субекти. По изложените доводи сервитутът
не се урежда от нормите на ЗУТ. Сондажът е водовземно съоръжение по смисъла на
ЗВ. От приложеното по делото разрешително за водовземане се установява, че
сондажът е предназначен за водовземане на води от воден обект по смисъла на §1
т.7, т.34 и т.37 от ДР на ЗВ. Сондажът не е част от общите мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура,
предназначени за водоснабдяване на територията на КК „Златни пясъци“,
поради което взаимоотношенията между служещите и господстващия имот се уреждат
по правилата за правото на водопрекарване в хипотезата на чл.112 ал.1 от ЗВ –
поради това оспореният акт е нищожен.
Жалбоподателите „Паркстрой –
Златни пясъци“ ООД чрез ю.к.Е.М. поддържат изцяло жалбата си и настояват за
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – Зам.Кмета на община Варна, редовно уведомен, не
се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.
Заинтересованата страна „Хотел
Интернационал“ АД чрез пълномощника си адв.В.Н. *** оспорва жалбите. Позовавайки
се на събраните по делото доказателства, вкл. и на заключенията на СТЕ и СОИ по
делото, с писмените си бележки
сд.№15959/01.11.2021г адв.Н. развива мотивирани съображения за неоснователност
на всяко от възраженията на жалбоподателите, въз основа на които настоява за
отхвървяне на неоснователните им жалби. Счита, че липсата на изрично несъгласие
на дружествата-жалбоподатели в случая не водят до нищожност на оспорената
заповед, понеже те ясно да изразили волята си по въпроса за прокарване на
сервитути през имотите им чрез конклудентни действия, а именно – чрез несъгласието
им с изпратения само на дружеството-майка инвестиционен проект. Поддържа, че
оспорения акт е издаден при спазване на материалния и процесуалния закон, от
компетентен орган, тъй като с него се учредяват сервитутни права – прокарване
на водопроводно съоръжение през служещи имоти, и правилно производството е проведено
по реда на чл.193 от ЗУТ. Поддържа неоснователни на доводите на
жалбоподателите, че не са уведомени за началото на производството, тъй като в
преписката се съдържат данни за уведомяването им, а и издадената заповед е
налична в интернет сайта на общината. По делото не е представен изричен отказ
от страна на жалбоподателите за прокарване на отклонението, но такъв не е
необходим, двете дружества са уведомени за предстоящото прокарване на водопровод,
но липсва съгласие от тяхна страна, няма воля за доброволно уреждане на
въпроса. „Паркстрой Златни пясъци“ ООД е дъщерно дружество на „Златни пясъци“
АД, поради което кореспонденцията до дружеството майка реално води до
уведомяване и на дъщерното дружество, като АД е изразило становище и за
дъщерната си компания, което е типична търговска практика. Сочи, че не оспорва
приета по делото СОЕ, по отношение приетите СТЕ поддържа, че отговорите на част
от въпросите не са спорни, а именно че сондаж „Р-Зх“ не може да се
индивидуализира като част от линейни мрежи, част от съществуваща мрежа до общ
контролно-измервателен уред или част от мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. Не сондажът следва да бъде индивидуализиран като елемент от
въведената в §1 т.31 и т.32 от ДР на ЗУТ дефиниция, а евентуалното отклонение,
което се включва в сондажа и черпи вода от него, - това са всички водовземни
съоръжения и водоползватели, всички тръбни конструкции, чрез които се извлича
вода от сондажа и се довежда до краен потребител. Твърди, че в.л. А.А. не познава нормативната уредба, не е изследвал
структурата на съоръжението-сондаж в контекста на действащото законодателство –
чл. 84 от Наредба № 1/2007 г. В.л. сочи, че сондажа има само една шахта, като
не изследвало наличието на отделни компоненти в шахтата; освен това макар да
твърди, че има необходимата квалификация, той не е посочил колко точно стаж има
по специалността си ВиК инженер. Поради изложените съображения заинтер. страна
оспорва заключението на в.л.А.А. и възприема изцяло това на в.л.Н.А., както и
заключението на оценителната експертиза.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх. №
РД-01-35/19.01.2017г по повод издадено разрешително за водовземане на минерална
вода от сондаж „Р-Зх“ - Златни пясъци в полза на „Хотел Интернационал“ АД и
представен инвестиционен проект, жалбоподателите „Златни пясъци“ ЕАД уведомяват
МОСВ, директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“, и „Хотел
Интернационал“ АД, че отказва да съгласува изграждането на ново водовземане на
сондажа, тъй като проектът е непълен и несъстоятелен с оглед описаните цели и
количество потребление, води до увеличаване на потреблението при съвместна
експлоатация, което ще доведе до компрометиране снабдяването на курортния
комплекс с питейна вода, в проекта не се гарантира несмесване на водата, липсва
проект за двойно захранване на питейна и непитейна вода, не е гарантирано
спазване на ограничението за ползваните количества вода, не са гарантирани
физикохимическите показатели на водата.
С писмо изх. №
26-00-155/2/ от 16.02.2017г. по повод инвестиционен проект „Водопровод за
минерална вода“, съоръжение на техническата инфраструктура от Сондаж „Р-Зх“
директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ излага, че сондажът
разкрива минерални води с температура по-висока от 20 градуса, той е публична
държавна собственост и се стопанисва от Басейнова дирекция в качеството й на
орган по управлението на водите на басейново ниво. Със заповед от 2013 г. са
утвърдени експлоатационните ресурси на находището и възможния технически дебит
на сондаж „Р-Зх“ Златни пясъци, възлизащ на 23.00 л./сек. На осн.чл.44 ал.1 от
ЗВ за водовземане от минерални води чрез съществуващо водовземно съоръжение са
издадени разрешителни на „ВиК Златни пясъци“ ООД с дебит 21,62 л./сек. - средно денонощен и цел на водовземане -
питейно-битово водоснабдяване, и разрешен годишен воден обем 400 000 куб.м. в
периода от 1.04 до 30.10; и разрешително на „Хотел Интернационал“ АД с разрешен
средногодишен дебит 1,38 л./сек. и разрешен годишен воден обем 26 152
куб.м. с целогодишна експлоатация. На „Хотел
интернационал“ АД е издадено разрешително на осн.чл.60 ал.1 от ЗВ с цел на
водовземане: други цели - басейни, вани за подводен душов масаж, и др. Посочено
е, че разрешителното е издадено при спазване на разпоредбите на чл. 60 и
следващи от ЗВ.
С писмо изх. №
РД-01-350/3.05.2017г. „Златни пясъци“ АД излагат, че за тях не съществува законово
основание да съгласува техническото изпълнение на издаденото разрешително за
водовземане на минерални води от 2016 г. Проектът не е съобразен с факта, че
изграждането на съображението за водоснабдяване от сондажа с минерална вода е
възможно да се извърши единствено чрез преминаване през чужди имоти.
Началото на настоящото
административно производство е поставено със заявление вх. № ЗК19001141ВН-006
ВН/06.08.2019г. от „Хотел Интернационал“ АД до Община Варна, относно изпълнение
на разрешително за водовземане на минерални води № 21610065/16.06.2016г.,
издадено на дружеството за изграждане на водопровод за минерална вода –
съоръжение на техническата инфраструктура от сондаж „Р-Зх“. Посочено е, че
дружеството има разрешително за водовземане, но не е изградено водопроводно
трасе поради отказа на „Златни пясъци“ АД да съгласува представения проект за
преминаване през територията на техен поземлен имот. Поради изложеното моли кметът на Община Варна на осн. § 133
ал.11 от ЗИД на ЗВ вр. чл. 193 ал.3 от ЗУТ да учреди в полза на „Хотел
Интернационал“ АД право на прокарване на водопроводно отклонение през ПИ с
идентификатор 10135.513.253, собственост на „Златни пясъци“ АД. Към заявлението
е представен и проект за водопроводно отклонение, писмо от Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ и кореспонденция със „Златни пясъци“ АД.
С допълнителна молба от 21.01.2020г.
във връзка със заявлението им от 6.08.2019г. „Хотел Интернационал“ АД молят към
него да бъде добавено и искане за учредяване на сервитут за прокарване на
водопроводно отклонение през имот с идентификатор 1035.513.392, собственост на „Паркстрой - Златни пясъци“ ООД.
От приложените по делото данни от
АГКК се установява, че имот с идентификатор 10135.513.253 е собственост на „Златни
пясъци“ АД, а имот с идентификатор 1035.513.392 е собственост на „Паркстрой - Златни пясъци“ ООД.
Със договор между Община Варна и
Калина Василева – независим оценител на недвижими имоти, на последната е
възложено изготвянето на пазарна оценка за учредяване на право на прокарване на
„водопровод за минерална вода“ - съоръжение на техническата инфраструктура от
Сондаж „Р-Зх“ до хотелски комплекс „Интернационал“, през ПИ с идентификатор
10135.513.253 и ПИ с идентификатор 1035.513.392. С изготвения оценителски
доклад К. Василева е предложила пазарна оценка за учредяване право на
прокарване на водопровод за минерална вода от сондаж „Р-Зх“ до хотелски
комплекс „Интернационал“ до ПИ 10135.513.249 на стойност 11 149 лв., в т.ч. за
ПИ с идентификатор 10135.513.253 - 9 483 лв., и за ПИ с идентификатор
1035.513.392 - 1 666 лв. За да определи размера на оценката в.л. е използвала
сравнителния метод, като е взело предвид, че се оценява сервитут, а посочената
цена от 11 149 лв. е без ДДС. Като аналози са използвани обяви в „Имоти БГ“,
определена е пазарна стойност на кв.м. - 121 евро, и коригирана стойност 237
лв. От приложената извадка от сайта „Имоти
БГ“ е видно, че единият от имотите, използван за аналог, е предвиден за
застрояване, с максимален кинт 1,5, с площ от 2017 кв.м.; вторият имот
е с площ от 3333 кв.м., в регулация; а третият е с площ 14 700 кв.м.,
предвиден за жилищно строителство.
Видно от протокол №
1/10.02.2020г. от заседание на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със
заповед № 0383/30.01.2020 г. на кмета на община Варна, в т.1.37 е разгледано заявление на хотелски комплекс „Интернационал“
за учредяване на право на прокарване на водопровод за минерална вода в ПИ с
идентификатор 10135.513.249. Комисията в решението си е посочила, че няма възражение
по отношение на методиката на оценяване, и е приела определената пазарна
стойност за прокарване както следва - за ПИ с идентификатор 10135.513.253 - 9
483 лв., и за ПИ с идентификатор 1035.513.392 - 1 666 лв. Така одобрената
оценка е изпратена на „Хотел Интернационал“ АД с уведомяване, че сумата следва
да бъде внесена по сметка на Община Варна, и за 14-дневния срок за обжалване на
решението. С платежно нареждане от 12.03.2020г. по сметка на Община Варна е
постъпила сумата от 11 149 лв. с наредител „Хотел Интернационал“ АД.
С оспорената понастоящем Заповед
№ 1651/13.05.2020г на Зам.кмета на Община Варна на осн.чл.44 ал.2 вр.чл.44 ал.1
т.1 и т.8 от ЗМСМА, вр.чл.193 ал.3, ал.8 и ал.9 от ЗУТ и решение № 1-37 по
Протокол № 1/2020 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, в полза на „Хотел
Интернационал“ АД е учредено възмездно право на прокарване на сервитут през ПИ
с идентификатор 10135.513.253, целия с площ от 50 844 кв.м., с начин на
трайно ползване: за друг обществен обект,
собственост на „Златни пясъци“ АД, с дължина на трасето на сервитутното
право на прокарване през имота в размер на 61,06 кв.м., и засегната от
сервитута площ от имота – 63.51 кв.м.; както и през ПИ с идентификатор
10135.513.392, целия с площ от 12 429 кв.м., с начин на трайно ползване - за
второстепенна улица, собственост на „Паркстрой Златни пясъци“ ООД, с дължина на
трасето 15.02 м., засегната част от сервитута с площ от 15,62 кв.м. Общата
дължина на трасето е 76,08 м., а засегнатата от трасето площ на имотите е 79.13
кв.м. Посочено е, че през имотите ще се прокара техническа инфраструктура -
водопровод за минерална вода, до ПИ с идентификатор 10135.513.249. Като мотиви
за учредяване на правото на прокарване на сервитут е посочено, че е в
изпълнение на влязло в сила разрешение за водовземане на минерални води,
издадено на „Интернационал Златни пясъци" АД и отказ от страна на „Златни
пясъци“ АД за учредяване на правото на прокарване. Предвидено е трасето да
започне от Сондаж Р-Зх, намиращ се в ПИ 10135.513.253 през зелени площи, южно
от бетонна площадка на „Айфеловата кула“, без да засяга съществуващата шахта.
Предвидено е преминаването през съществуващата асфалтирана алея да се извърши с
хоризонтално сондиране. Преценено е, че друго техническо решение е икономически
нецелесъобразно. В частите от служещите имоти отклонението не възпрепятства
установения начин на ползване на обслужващите имоти и не засягат сгради.
На 22.05.2020г. заповедта е публикувана на
интернет страницата на Община Варна, на 27.05.2020г. заповедта е връчена и на
двете дружества - жалбоподатели.
Със заповед № 5515/31.12.2019г.
кметът на Община Варна на осн.чл.44 от ЗМСМА, вр. чл.190, чл.192, чл.193 ал.3 и
ал.4 от ЗУТ е предоставил свои функции на Зам.кмета на община Варна, включително
да издава заповеди по чл.193 ал.3 и 4 от ЗУТ за право на прокарване на отклонения
от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
По делото са назначени и приети
три заключения, изготвени от вещи лица.
Съгласно заключение
с.д.№13008/07.09.2021г на изготвената съдебно-оценителна експертиза от в.л. д-р
Н.К.М., след запознаване с документите по делото и извършено изследване на
вписани сделки за реално осъществени покупко-продажби на пазарни аналози на
процесните имоти, пазарната стойност на сервитута за прокарване на водопровод
от сондаж „Р-Зх“ през ПИ 10135.513.253 с дължина на трасето 61.06м е 14 671лв.,
а пазарната стойност на сервитута през ПИ 10135.513.392 с дължина на трасето
15.02м е 3 60894 лв. Разпитана в съдебно заседание експертът посочи, че е
издирила пазарни аналози на процесните имоти по вписани сделки в Агенцията по
вписванията, които да съответстват на страните по съдебния спор, т.е. да бъде
сделка за продажба на имот с подобни характеристики и във близост до
процесните, и да са били предмет на покупко-продажба между юридически лица,
осъществена във близост до процесната дата. След като е установила такава
действителна вписана сделка, я е ползвала като пазарен аналог. Експертът не
може да вземе отношение по оценката, изготвена в хода на административното
производство, тъй като при тях въпросите били поставени с изследване на друг
вид пазарни аналози.
Съгласно заключение
с.д.№12996/03.09.2021г на в.л. инж.А.А., сондаж „Р-Зх“, намиращ се на
територията на ПИ 10135.513.253 в к.к.“Златни пясъци“, представлява водовземно
съоръжение по смисъла на ЗВ, тъй като е предназначен за вземане на води от
воден обект по смисъла на §1 т.7, т.34 и т.37 от ДР на ЗВ. Същият не е част от
система на сгради, съоръжения и/или линейни инженерни мрежи от питейното
водоснабдяване и свързаната с него канализация в курортния комплект. Сондаж „Р-Зх“
не представлява елемент от
съществуваща мрежа или съоръжение до общ контролно измервателен уред в
недвижимите имоти в курортния комплекс, включително и разпределително
устройство. Сондажът не е част от общите водопроводни и канализационни мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура. Той е изграден в пригодена за целта
стоманобетонна шахта, от която основната тръба продължава в сграда с лека
конструкция на около 20м от сондажа, където е монтиран водомерът за измерване
на използваните количества термална вода. За хотел „Интернационал“ няма следи
от изградено водопроводно съоръжение за термална вода към момента на изготвяне
на заключението и към предходен момент. Към сондажа няма изградени колектори за
разпределително съоръжение на други потребители, и не представлява система от
сгради, съоръжения или линейно-инженерни мрежи на водоснабдяването и
канализацията в КК „Златни пясъци“. За ползване на минерална вода от сондажа
има издадени две разрешителни. От сондажа черпи вода като потребител единствено
„ВиК Златни пясъци“ ООД в периода от 1.04 до 30.10 съгласно разрешително от
2008 г. Сондажът е свързан с изграден тръбопровод до помпена станция „ВиК
Златни пясъци“ ООД, която се намира в района на ПСОВ. В началото на този водопровод
непосредствено до сондаж към устието на сондажа е монтирана хоризонтална помпа,
съгласно решение № 1123/2013 г. на МОСВ. Към този напорен тръбопровод няма
изградени отклонения, не са присъединени потребители, а с оглед реализираната
схема това е технически невъзможно. От помпената станция водата чрез помпи се
довежда до общ резервоар, който се експлоатира от „ВиК Златни пясъци“ ООД. От
този резервоар водата постъпва по гравитачен път в уличната водопроводна мрежа
на КК Златни пясъци. Потребителите на ВиК услуги се присъединени чрез
съответните водопроводни отклонения към уличната водопроводна мрежа, а не
директно към водовземното съоръжение - процесния сондаж. Други ЮЛ или ФЛ не са
водозахранени и не черпят ресурс от сондажа.
Като условие в издаденото разрешение за водовземане на минерална вода е
посочено, че тя не трябва да се подава във водоснабдителната мрежа и сградни
инсталации, чрез която се осъществява питейно битово водоснабдяване, за
довеждането на минералната вода до съоръженията за използване следва да се
изгради отделна инсталация, с цел гарантиране на физикохимическите показатели
на водата. Вещото лице сочи, че за това водопроводно отклонение по проект,
приетото трасе на сервитута е икономически целесъобразно. Строителството в
централната част на к.к.“Златни пясъци“ между пътя до хотел „Интернационал“ и
пясъчната ивица до морето е забранено; с прокарването на сервитута се влошават условията
за преместваемите обекти в засегнатите ПИ, които са допуснати с разрешителен
режим след одобрена по надлежния ред конкретна схема за поставяне. Със
сервитута не се възпрепятства установения траен начин на ползване на
поземлените имоти, и в тях няма сгради и строежи, засегнати от изграждането му
(извън преместваемите обекти).
Според заключение с.д.№14860/12.10.2021г
на в.л.инж.Н.А., съществуващата каптажна камера на сондаж „Р-Зх“ играе ролята
на разпределително устройство и дава възможност за присъединяването на втория
потребител след „ВиК Златни пясъци“ ООД – хотелски комплекс „ Интернационал“. С
прокарването на сервитута не се влошават условията на застрояване в засегнатите
ПИ, не се препятства установения начин на тяхното трайно ползван, и не се
засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Разпитан в о.с.з. по делото
експертът сочи, че за разлика от предходния си колега, според който включването
на други потребители е категорично изключено, то според Н.А. към сондажа може
да бъде включен само още един потребител – хотел „Интернационал“, който има
разрешение, освен единствения потребител до момента „ВиК Златни пясъци“ ООД. Посочва,
че не във всички случаи при наличието на система от кранове, колена, тръби,
фланци и т.н. може да се говори за разпределителни потоци, Специално за този
сондаж обаче съществува такава възможност, понеже има две връзки – от самия
сондаж излизат два тръбопровода с кранове, като на единия е направено
скачването за „ВиК Златни пясъци“ ООД, а
при втория съществува възможност за скачване от друг потребител, което трябва
да бъде осъществено от правоспособен проектант.
Съдът преценява заключенията на
трите вещи лица като обективни и компетентно дадени. Заинтересованата страна
оспори първото заключение на СТЕ, но липсва направено искане за назначаване на
допълнителна или тройна експертиза, а съдът приема, че в.л.инж.А.А. има
необходимата квалификация за извършване на експертизата, същото е инженер
специалност ВиК. Несъстоятелни са доводите на заинтересованото лице, че в.л. не
познава нормативната уредба, тъй като посочило, че в сондажа имало само една шахта,
а Наредба № 1/2007 г. сочи, с какво са оборудвани водовземните съоръжения. В
случая в.л. е посочило какви са установяванията на място, при извършен оглед на
сондажа, като е дало описания на наличните съоръжения в сондажа, а не какви са
изискванията на Наредбата.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбите са депозирани в
законоустановения срок, от легитимирани субекти и при наличие на правен
интерес, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество се преценяват
като основателни.
Съгласно предвиждането на чл.168 ал от 1 от
АПК, в кръга на
служебния контрол за законосъобразност съдът извършва
пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съответствието
му с целта, която преследва
законът, т. е. на всички основания, визирани в чл.146 от АПК.
Нормата на чл.193 ал.1 от ЗУТ
сочи, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди
имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с
нотариална заверка на подписите.
Съгласно §1 т. 32 от ДР на ЗУТ „Общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура“ са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни
уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. Според
легалната дефиниция на §1 т.31 от ДР на ЗУТ „Техническа инфраструктура“ е
система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта,
водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването,
газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на
отпадъците и геозащитната дейност.
С нормата на чл. 193 ал.3 от
ЗУТ е регламентирано, че когато не е постигнато съгласие между собствениците на
поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически
нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на
общината. По правило отклоненията се изграждат в имота, за чието обслужване се
прокарват, но когато това е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно, тези съоръжения могат да бъдат прокарвани и през чужди
поземлени имоти. Въз основа на тази нормативна регламентация може да се направи
извод, че правото на прокарване, в съдържанието на което
се включва правото да се изгради и да се придобие собствеността върху
отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот (чл.193 ал.2 от ЗУТ), се
учредява по съгласие между собствениците на поземлените имоти (собственика на
засегнатия имот и собственика на имота, който се ползва от изграждане на
отклонението), обективирано в сключен писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Съобразно
това законодателно разрешение упражняването
на административното правомощие по чл.193 ал.3 от ЗУТ за учредяване на право на прокарване на отклонение от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди поземлени
имоти със заповед на кмета на общината, е
изключение от посочения принцип и предвидената договорна процедура по чл.193
ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Доколкото учредяването на сервитутното
право върху имоти - частна собственост на физически и юридически лица в
хипотезата на чл.193 ал. 3 ЗУТ - по административен ред и с акт на
административен орган, представлява едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица, законът изрично регламентира условията, при които е
допустима административната намеса, като изключение
от принципа за договорно уреждане на отношенията. Тези условия съставляват
нормативно предвидените материалноправни предпоставки, с наличието на които
законът свързва упражняването на правомощието по чл.193 ал.3 от ЗУТ за учредяване по административен ред и със заповед
на кмета на общината на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, а именно: 1. да не
е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитута и
собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването; 2. друго
техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономически
нецелесъобразно; и 3. с прокарването на отклонението да не
се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства
установения начин на трайното им ползване, и да
не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради (чл.193 ал.3 и ал.5 от ЗУТ). Следва да се посочи, че съгл.чл.193
ал.9 от ЗУТ заповедта по ал.3 се вписва в имотния регистър по партидата на
поземления имот, който се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията
от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, и по партидата на
поземления имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура
В допълнителните разпоредби на
Закона за водите е посочено, че „водовземането“
обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти; а „воден
обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници,
обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми
на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.
В раздел III от Закона за водите
е уредено правото на водопрекарване. Съгл.чл.112 ал.1 от ЗВ всеки собственик е
длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат
постоянна или временна нужда от това. Ал.3 на същия текст сочи, че правото на
водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на
господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде
постигнато – с акт на органа по чл.52 ал.1 т.4 при спазване на процедурата на
чл.34 и чл.36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.
Анализът на цитираните приложими
към казуса правни норми налага извод, че за да е налице компетентност на кмета
на общината да издаде акт от вида на процесния, то следва искането да касае
прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. От приетите по делото две СТЕ е видно, че сондаж „Р-Зх“,
намиращ се на територията на ПИ 10135.513.253 в к.к. „Златни пясъци“, представлява
водовземно съоръжение по смисъла на ЗВ; сондажът не е част от система на
сгради, съоръжения или линейни инженерни мрежи от питейното водоснабдяване и
свързаната с него канализация в курортния комплект, и не представлява елемент
от съществуваща мрежа или съоръжение до общ контролно измервателен уред в
недвижимите имоти в курортния комплекс, включително и разпределително
устройство. Сондажът не е част от общите водопроводни и канализационни мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура. При тези фактически установявания е
очевидно, че претендираното от заинтер.страна „Хотел Интернационал“ АД отклонение
от сондажа до имота им не представлява прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през чужд имот. Горното изключва приложимостта на
съответните разпоредби на ЗУТ в случая – той се урежда от специалните правила
на Закона за водите, в какъвто смисъл е основното възражение на жалбоподателите
за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първата и най-значителна последица
на така достигнатия правен извод е, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен
по материя административен орган – кметът на Община Варна по чл.193 ал.3 от ЗУТ, вместо компетентният директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“
съгл.чл.112 ал.3 вр.чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ. Липсата на компетентност на издателя
на оспорената заповед е самостоятелно и достатъчно основание за обявяване на
нищожността й.
На второ място – поради
гореизложеното е очевидно, че оспорената заповед е издадена и при неправилно
приложение на материалния закон, предвид безспорно установената липса на материалноправните
предпоставки за това по чл.193 от ЗУТ. Приложими към казуса са разпоредбите на
чл.112 от Закона за водите, и конкретно – неговата ал.3, чието съдържание обаче
е идентично с това по чл.193 ал.3 от ЗУТ, а именно: правото на водопрекарване през чужд имот се учредява
със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, и едва ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с
акт на органа по чл.52 ал.1 т.4, при спазване на процедурата по чл. 34 и чл.36 от ЗВ. Поради това изложеното по-горе за предпоставките, при които
възниква правомощието на кмета на съответната Община да издаде заповед по
чл.193 ал.3 от ЗУТ, е изцяло приложимо и за случаите по чл.112 ал.3 от ЗВ,
когато такава заповед се издава от директора на съответната Басейнова дирекция.
Първата от тях е липса на постигнато съгласие между собствениците на служещия и
на обслужвания имоти. По отношение „Златни пясъци“ АД съдът споделя становището
на заинтересованата страна, че отказът му да съгласува инвестиционния проект на
„Хотел Интернационал“ АД за прокарване на отклонение от сондажа до техния имот,
представлява изрично изразено несъгласие в това отношение, т.е. досежно
прокарването на отклонение от сондажа през служещия имот на този собственик, за
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е възникнало правомощието да
регулира тези взаимоотношения чрез издаване на административен акт. По различен
начин обаче стои въпросът с императивно изискуемото несъгласие от собственика
на втория имот „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД – по делото липсват твърдения и не
се събраха доказателства на това дружество изобщо да е било предлагано
постигане на споразумение в цитирания смисъл, съответно – липсва доказателство
за изрично заявеното негово несъгласие като абсолютна положителна
материалноправна предпоставка за възникнало правомощие на директора на
Басейновата дирекция за издаване на заповед с предмет, идентичен на този по процесната
заповед.
Изложеното квалифицира депозираните
жалби като основателни и безалтернативно налага уважаването им чрез обявяване
на нищожността на оспорената заповед.
При този изход на спора
претенциите на дружествата-жалбоподатели за присъждане на разноски са
основателни. Тези, сторени в хода на производството по адм.д.№1454/2020г на АС
– Варна, ХХII с-в, са в размер на по 430лв. за
всяко от тях (50лв. ДТ + 280лв. депозити за вещи лица + 100лв. юрисконсултско
възнаграждение). В хода на касационното производство по адм.д.№3157/21г на ВАС
– София дружествата не са ангажирали доказателства за сторени разноски. В хода
на настоящото производство двете дружества са направили разноски в размер на по
380 лв. за депозити за вещи лица, като на „Златни пясъци“ АД следва да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв; на „Паркстрой –
Златни пясъци“ ООД такова не се дължи, понеже не е поискано. Така ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на “Златни пясъци“ АД разноски в общ
размер на 910лв, а на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД – в размер на 810лв. Съответните
претенции на ответната и на заинтересованите страни за присъждане на разноски
са неоснователни.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1651/13.05.2020г. на Зам.кмета на Община Варна, с която на
осн.чл.44 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.8 от ЗМСМА, вр.чл.193 ал.3, ал.8 и ал.9 от ЗУТ и
решение № 1-37 по Протокол № 1/2020 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ в полза
на „Хотел Интернационал“ АД е учредено възмездно право на прокарване на
сервитут през ПИ с идентификатор 10135.513.253, целия с площ от 50 844
кв.м., с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, собственост на
„Златни пясъци“ АД, с дължина на трасето на сервитутното право на прокарване
през имота в размер на 61,06 кв.м., а засегнатата от сервитута площ от имота –
63.51 кв.м., както и през ПИ с идентификатор 10135.513.392, целия с площ от 12
429 кв.м., с начин на трайно ползване - за второстепенна улица, собственост на „Паркстрой
Златни пясъци“ ООД, с дължина на трасето 15.02 м., засегната част от сервитута
с площ от 15.62 кв.м. Общата дължина на трасето е 76.08 м., а засегнатата от
трасето площ на имотите е 79.13 кв.м.
ОСЪЖДА
Община Варна да
заплати на „Златни пясъци“ АД -
Варна, к.к. „Златни пясъци“, представлявано от изпълнителния директор И.Ч., разноски
по делото в размер на 910 (деветстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Паркстрой Златни пясъци“ ООД
- Варна, КК „Златни пясъци“, представлявано от изпълнителния директор В.Ч.,
разноски по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: