РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.09.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 2 състав в
публично заседание на първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Ю.А. и с участието
на прокурора..................................... ,
като
разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №6630/09г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са
при условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 79, вр. с чл. 200 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата си молба, ищецът – Д.Д.С. твърди, че с ответника на 01.03.1993г. са
сключили договор за продажба, по силата на който му е продал дърводелска машина
ШД 16-8. Твърди, че ответникът не му е заплатил уговорената цена в пълен
размер, като му останало да плаща сумата от 47 011лв. Предявява иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 35 000 лв. Предявява
претенция за осъждане на ответника да му заплати лихви за забава в размер на
171 901.82лв. за периода от 11.03.94г. до 15.05.2009г. /съгласно молба
уточнение от 20.11.2009г./. Предявява претенция за осъждане на ответника да му
заплати неустойка, съгласно раздел V, т.3 от
договора в размер на 3 500лв. /съобразно молба-уточнение от 11.12.2009г./.
Претендира присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
С две
молби, съответно от 30.04.2010г. и от 17.12.2010г., както и в съдебно заседание
на 14.05.2010г. ищецът уточнява, че пред СРС, 33 състав е било образувано гр. д.
№15849/2009г., където е предявил частичен иск за 10 000 лв. по същия
договор. Твърди, че искът му е бил отхвърлен само, поради това, че не е доказал
предаването на машината на ответника СД „Д.***”.
Ответникът
– СД „Д.***” призован по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК не изразява становище по
предявените искове.
Съдът,
като взе предвид становището на страната и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа страна следното:
По
настоящото дело е приложено решение от 14.12.2009г. на СРС, 33 състав по гр.д.
№ 15849/2009г. Видно от диспозитива на решението, районният съд е отхвърлил
предявеният от СД „Б.Д.”, представлявано от Д.Д.С. против СД „Д.***” иск за
заплащане на сумата 10 000лв. – частично от сумата 47 011лв.,
представляващи неплатена сума по договор от 01.03.93г. за продажба на
дърводелска машина ШД 16-8, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 15.09.2006г. до окончателното плащане.
Видно от извършеното официално
отбелязване, решението на СРС, 33 състав по гр. д. № 15849/2009г. е влязло в
законна сила на 09.03.2010г., поради което съдът следва да съобрази този факт
при произнасянето си.
От приложените по делото доказателства,
че установява, че законен представител на СД „Б.Д.” е ищецът – Д.Д.С..
По делото като доказателство е
представен договор от 01.03.1993г., сключен между ДФ „Б.Д.”, представлявано от Д.С.
– продавач и СД „Д.***-С.П.С.” – купувач. С договора страните са се споразумели
продавачът да продаде на купувача дърводелска машина ШД – 16-8 за сумата от 600 000
лв. /неденоминирани/, дължима в 10-дневен срок. В раздел V, т. 3 от двустранно подписания договор страните са
постигнали уговорка, че при забава от страна на купувача при заплащане на
уговорената сума той дължи неустойка в размер на 5% от дължимата сума, но не
повече от 15%.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По отношение на иска с правно
основание чл. 79, вр. с чл. 200 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема,
че е налице сила на пресъдено нещо /СПН/ по отношение на спора, с който е
сезиран. До този извод съдът достигна, съобразявайки следното: Силата на пресъдено
нещо предпоставя тъждество на страните и предмета. За да е налице то е нужно
пълно покритие между правото, предмет на СПН, и правото, предмет на второто
дело, както с оглед на белезите, които индивидуализират това право
(правопораждащ факт, съдържание и субекти), така и с оглед на времето, за което
се претендира, че правото, предмет на второто дело съществува.
Видно от
исковата молба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, ищецът предявява
иск, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
35 000лв., представляваща част от неизплатената цена в размер на
47 011лв. за продадена дърводелска машина по договор за продажба от 01.03.1993г.
Видно от диспозитива на решението на СРС, 33 състав е отхвърлен иска за сумата
от 10 000лв. – частичен иск от пълния размер от 47 011 лв. по договор
от 01.03.1993г. От това следва извода, че е налице пълно покритие между
правото, предмет на СПН по делото пред СРС и правото, предмет на настоящото
дело. Следва да се отбележи, че когато се предявява частичен иск със сила на
пресъдено нещо се установява само предявената част от правото, ако съдът е уважил иска. За разликата
може да се предяви нов иск. Ако обаче съдът
е отхвърлил като неоснователен частичния иск, със сила на пресъдено нещо се
отрича цялото право. Такъв е и настоящият случай.
От изложените съображения се
налага извода, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
претендираното от ищеца право. Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за допустимост на повторен процес между същите страни,
относно същия спор, поради което производството по делото по иска с правно
основание чл. 79, вр. с чл. 200 от ЗЗД ще следва да бъде прекратено, като
недопустимо, съгласно чл. 299, ал.2 от ГПК.
На основание чл. 253 от ГПК съдът
ще следва да отмени определението си, с което е даден ход на делото по същество
на така предявения иск.
По предявените искове с правно
основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Тези искове са акцесорни на
главния иск по чл. 79, вр. с чл. 200 от ЗЗД. С оглед отхвърлянето на иска с
правно основание чл. 79, вр. с чл. 200 от ЗЗД с влязло в сила решение по гр.д.
№ 15849/09г. по описа на СРС, 33 състав то следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните искове, заявени пред настоящия съдебен състав за предявените
размери и периоди.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Д.Д.С. *** против
СД „Д.***”, представлявано от С.П.С., призован по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК с
правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 3 500лв. и с правно основание чл.
86 от ЗЗД за сумата от 171 901.82лв. за периода от 11.03.1994г. до
15.05.2009г., като неоснователни.
ОТМЕНЯ протоколно определение от
01.04.2011г., с което на производството по предявения иск с правно основание
чл. 79, вр. с чл. 200 от ЗЗД за сумата от 35 000 лв., представляваща цена
по договор за продажба от 01.03.93г. е даден ход по същество, на основание чл.
253 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с
правно основание чл. 79, вр. с чл. 200 от ЗЗД за сумата от 35 000 лв.,
представляваща цена по договор за продажба от 01.03.93г., поради наличие на сила
на пресъдено нещо, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Решението
в частта, имащо характер на определение, може да се обжалва пред САС в
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено, а в останалата част
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: