№ 227
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500876 по описа за 2022 година
С решение № 260018/06.07.2022 г., постановено по гр. д. №
805/2019 г. по описа на РС – Сливница, Г. д. „Г. п.“ - МВР е осъдена
да заплати на Ж. П. А., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР сумата от 1969.82 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 04.11.2016
г. до 04.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 04.11.2019 г., до окончателното плащане,
както и сумата от 257.79 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.01.2017 г. – 04.11.2019 г. С
решението ответникът е осъден да плати на ищеца и сумата 400 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е
изменено с определение № 260193 от 06.10.2022 г. по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК, като съдът е осъдил ответника да плати на ищеца вместо
сумата от 400 лв. сумата от 720 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника с твърдения, че същото е постановено в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно районният бил приел, че е налице непълнота в уредбата в
ЗМВР по отношение на определянето на заплащане на извънреден
труд в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд чрез
прилагане на коефициент 1. 143. Не била налице празнота в закона,
поради което било изключено прилагането на нормите на НСОРЗ.
Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.
Ответникът по жалбата Ж. П. А., чрез процесуалния си
представител адв. П. Х. от АК-Б., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал
отговор на въззивната жалба и е взел становище за нейната
неоснователност.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори от страните, че ищецът през процесния
период е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил
2
със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1,
предл. 1 ЗМВР – младши оперативен дежурен в група „ОДЦ“ на ГПУ-
К. към РДГП - Д.при ГДГП - МВР. Полагал е труд на 12 – часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.
е. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време. Според
заключението на вещото лице за целия процесен период ищецът е
положил общо 1928 часа нощен труд. Положеният от ищеца нощен
труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на
1969.82 лв.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни, по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ.
До постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК, настоящият съдебен състав
поддържаше становището, че в ЗМВР и приложимите към него
наредби е налице празнота на закона, липсва регламентация относно
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с
коефициент 0.143 и поради това следва да се прилага правилото на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ.
Със задължителното за органите на съдебната власт
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГК, се прие, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се
3
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Предвид даденото разрешение по спорния между страните
въпрос следва да се приеме, че предявените искове са неоснователни,
а решението на районния съд – неправилно.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 200 лева (по 100
лева за всяка инстанция).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260018 от 06.07.2022 г., изменено в частта
за разноските с определение от 06.10.2022 г., постановени по гр. дело
№ 805/2019 г. по описа на РС – гр. Сливница, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. П. А. с ЕГН: ********** от гр.
С. против Г. д. „Г. п.“ на М. н. в. р. искове за заплащане на основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
сумата 1 969, 82 лв., представляваща възнаграждение за извънреден
труд за периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г., както и за заплащане
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на сумата 257, 79 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
горепосоченото главно задължение за период от 01.01.2017 г. до
04.11.2019 година.
ОСЪЖДА Ж. П. А. с ЕГН: ********** от гр. С., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г. д. „Г.п.“ при М. н. в. р. с адрес: гр.
4
С., бул. „М. Л.“ № ., разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции в размер на общо 200.00 лв. /двеста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5