РЕШЕНИЕ
3104/30.4.2019г.
гр.София, 30.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на дванадесет и седми
февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с.Боряна Воденичарова
при секретаря
Илияна Коцева и прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№7402/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 22.01.2018г. по гр. дело № 76006/2016г. на СРС, 25 с-в. и с
решение от 21.02.2018г. по гр. дело № 76006/2016г. на СРС, 25 с-в. постановено по реда на чл.247 ал.1 от ГПК е .
отхвърлен предявения от Д.Х.А. , против „С.“ ООД в иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД, за заплащане на 2000 лева, частичен
иск от 28500лв., представляваща стойността на застрахователното обезщетение за
възникналото на 25.10.2010 г. застрахователно събитие, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от Д.Х.А..
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради превратно
тълкуване разпоредбите на сключения между страните договор за лизинг на
автомобил и изведените погрешни изводи, като излага доводи по съществото на
спора.. С На 02.04.2018г. след изтичане
на срока за обжалване на решението на СРС жалбоподателя е подал допълнение към
въззивната си жалба, в което излага доводи за неправилност на обжалваното
решение, които с оглед на разпоредбата на чл.266 от ГПК са преклудирани. Моли
съда да отмени решението ан СРС и постанови друго, с което да уважи предявения
от него иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „С.“ ООД оспорва
същата по съображения изложени в писмено становище. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение.
СРС е сезиран с иск с пр.осн. чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно. Правилността на съдебния акт е предмет
на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на
ответника /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи за необоснованост и
нарушение на материалния закон, както и в рамките, очертани от императивните
правни норми, приложими към конкретния правен спор. СРС напълно споделя мотивите на СРС досежно
предявения на горепосоченото основние иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към
тях. От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили договор за лизинг на лек
автомобил, който е бил застрахован по застраховка „Автокаско“, сключена със ЗД
„Б.И.” АД. Установява се също така, че е настъпило застрахователно събитие-
настъпил е пожар на 25.10.2010 г. и автомобилът е бил унищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 343 ТЗ рискът от случайното
погиване на вещта по договора за финансов лизинг носи лизингополучателя, поради което той дължи
заплащане на всички дължими след погиването на вещта вноски, независимо от
липсата на възможност за ползването й, като лизингодателя няма задължение за
предоставяне на друг автомобил. Счетено е, че наличието
на застрахователен договор не води до други правни изводи, тъй като плащане на
застрахователно обезщетение няма застрахователят е отказал плащането с мотив,
че умишленият палеж не е покрит от договора риск. Действително в чл.38 от догова страните са
уговорили, че че при тотална щета застрахователното обезщетение се заплаща на
лизингодателя, а след получаване ана застрахователното обезщетение,
лизингодателя и лизингополучателя съставят двустранен протокол с който
прекратяват договора и лизингодателя възстановява на лизингополучателя сума,
изчислена по формулата-от сбора на изплатеното застрахователно обезщентение и
изплатените вноски с включен ДДС се изваждат дължимите лизингови вноски към
датата на протокола, като получената сума се връща на лизингополучателя. В
настоящият случай се установява, че ищеца в качеството му на лизингополучател е
заплатил на лизингодателя всички лизингови вноски по договора за лизинг, но не
се установява, лизингодателя да е получил от застрахователя застрахователно
обезщетение по сключения застрахователен договор, поради което и предявения иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК с оглед изхода на спора на въззиваемия следва
да се заплатят разноските по делото за процесуално представителство пред
въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.01.2018г. по гр. дело № 76006/2016г.
на СРС, 25 с-в. и с
решение от 21.02.2018г. по гр. дело № 76006/2016г. на СРС, 25 с-в.
постановено по реда на чл.247 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, кантора 23, да заплати на „С.“ ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, СО - район „******, със съдебен
адрес:***, вътрешна сграда, ет. 3, адв. Г.М., на основание чл.78, ал.З ГПК,
сумата от 400 лева – разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.