РЕШЕНИЕ
№ 715
гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500734 по описа за 2025 година
-ти
Обжалвано е решение №260057/22.07.2024г. на Пловдивския районен съд, ІV
гр. състав, постановено по гр. дело №7669/2020г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения
от И. С. Р., ЕГН **********, П. С. Р., ЕГН ********** и О. С. Р., ЕГН **********,
срещу М. С. Б., ЕГН ********** иск за делба на следните недвижими имоти, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
56784.505.301.1.6, находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 –
48/03.06.2009 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо
самостоятелния обект от 25.08.2020 г., с адрес на имота: ***, който самостоятелен
обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор № 56784.505.301.1, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.505.301, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ: 65,50 кв. м., ведно с прилежащите части: избено
помещение № 6 с площ от 6,95 кв.м. и 1,439 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 56784.505.301.1.7; под обекта – 56784.505.301.1.3; над
обекта – 56784.505.301.1.9 и 2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XV-458 в кв. 38 по
кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 3/26.01.1990 г. на
Кмета на Община Брезово, с площ от 619 кв.м., при граници: улица, УПИ XX – 462,
1
УПИ XVI – 457, улица, УПИ XIV - 459, ведно с построените в имота сгради, а именно:
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., масивна, паянтова сграда с
площ от 19 кв.м. и паянтова сграда с площ от 76 кв.м.
Жалбоподателите И. С. Р., ЕГН **********, П. С. Р., ЕГН ********** и О. С. Р.,
ЕГН **********, чрез адв. Б. молят съда да отмени решението на районния съд и
постанови ново, с което допусне до делба процесните имоти.
Въззиваемата М. С. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от удостоверения за граждански брак и
за наследници се установява, че страните са деца на сключилите на ***г. граждански
брак М. А. Д. и М. К. Д., като И. С. Р., П. С. Р. и О. С. Р. са деца само на М. А. Д., а М.
С. Б. е внучка на М. К. Д. – дъщеря на починалата през ***г. С. М. Б., която е дъщеря
на М. Д..
През време на брака между М. и М. Д. по силата на одобрена от съда спогодба
по гр. д. № 3435/78г. последният е получил в дял дворно място с построената в него
едноетажна с изба жилищна сграда в с. ***.
Освен този имот, отново по време на брака му с М. Д. М. Д. е придобил право
на собственост върху жилище с площ от 65.50кв. м. в гр. Пловдив по реда на чл. 134,
ал.4 от ЗТСУ, т.е. като обезщетение за недвижим имот отчужден за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации, за което е съставен нотариален акт
на 14.05.1992г.
Имотът в с. ***е придобит по време на брака М. Д. с М. Д., но това не е
достатъчно, за да се приеме, че посоченото имущество е в режим на съпружеска
имуществена общност. От протокола на откритото съдебно заседание на Пловдивския
-ви
районен съд, Ігр. с. проведено по гр. д. № 3435/78г. на 07.07.1978г. се установява, че
М. К. Д., като един от наследниците на своя баща К. М. Д., получава в дял жилищна
-ви
сграда с дворно място в с. ***, представляващо дял І, т.2 от одобрената от съда
спогодба, за който не се спори, че е към настоящия момент е УПИ XV-458 в кв. 38 по
кадастралния и регулационен план на село ***, общ. Брезово, обл. Пловдив, одобрен
със Заповед № 3/26.01.1990 г. на Кмета на Община Брезово, с площ от 619 кв.м., при
граници: улица, УПИ XX – 462, УПИ XVI – 457, улица, УПИ XIV - 459, ведно с
построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от
64 кв.м., масивна, паянтова сграда с площ от 19 кв.м. и паянтова сграда с площ от 76
кв.м.
Според така одобрената спогодба М. К. Д. не дължи на никой от останалите
-ви
съделители суми за уравнение на дяловете им. Следователно, имотът по т.2 от дял І
2
според обсъждания разделителен протокол е индивидуална собственост на М. К. Д..
Върху този извод не влияе представената разписка съставена на 07.07.1978г. според
която Т. К. Д. е получила от своя брат М. К. Д. сумата 1000лв., която същият дължи по
-ви
гр. д. № 3435/78г. на Пловдивския районен съд Ігр. с., тъй като тази разписка не е
част от съдебната спогодба, одобрена по посоченото дело и в нея не е посочено на
какво основание М. Д. плаща посочената сума. За изясняване основанието за плащане
на сумата по разписката съдът е изслушал показанията на свидетелката Н. Д., която
сочи, че М. Д. е дал на останалите съделители по 1000 – 2000лв. като уравнение.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка относно причината за плащането
на посочените от нея суми, защото те противоречат на отразеното в съдебния протокол
от 07.07.1978г. съдържане относно уравняването на дяловете, както и на оценката на
-
дяловете, дадена от вещото лице по гр. д. № 3435/78г. на Пловдивския районен съд, І
ви
гр. с.
Изложеното налага извода, че посочения по – горе имот е лично имущество по
смисъла на нормата на чл. 20, ал.1, предл. второ от СК ДВ бр. 41 от 28.05.1985г.,
предвид обстоятелството, че бракът е прекратен при действието на този кодекс - чл.
94, т.1 СК (отм.).
По отношение на жилището в гр. Пловдив:
Апартаментът в гр. Пловдив е самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.505.301.1.6 е придобит на 14.05.1992г., т.е. през време на брака между М. и М.
Д.. Този имот М. К. Д. е получил като обезщетение срещу отчужден негов недвижим
имот, находящ се в гр. Пловдив. Няма спор относно обстоятелството, че отчужденият
имот, за който е извършено обезщетението с процесния апартамент, е лична
собственост на М. К. Д.. В нотариалния акт, издаден на основание чл. 134, ал.3 от
ЗТСУ е отразено, че цената на дадения като обезщетение недвижими имот, която е в
размер на 15 091 неденоминирани лева се покрива от припадащите се суми срещу
отчуждения недвижим имот и собствени средства от получаващия обезщетението. В
нотариалния акт обаче не е посочена никаква сума, представляваща собствени
средства платени от обезщетения. Доказателства за този положителен факт – плащане
със собствени средства и в какъв размер не са ангажирани. Липсата на вложени
собствени средства в цената на процесния апартамент, което означава средства дадени
по време на брака между М. и М. Д., прави неприложима нормата на чл. 19 от СК
1985 (отм), тъй като е налице пълна трансформация на лични средства на М. К. Д., в
хипотезата на чл. 21, ал. 1 СК 1985 (отм) при придобИ.ето на посочения недвижим
имот.
Ето защо М. К. Д. е индивидуален собственик на апартамента в гр. Пловдив.
Върху този извод не влияе представеният констативен нотариален акт №
199/30.06.2014г., с който М. Д. е признат за собственик на 3/8 ид. ч. от същия
3
апартамент, тъй като с неговото съставяне не се заличава правото му на собственост,
породено от отчуждаването на недвижими имот, за който като обезщетение е получил
процесния апартамент.
От изложеното дотук се налага извода, че двата имота са собствени на М. Д.,
като правата на собственост спрямо тях е преминала по наследствено правоприемство
върху неговата внучка М. С. Б., поради което между страните няма съсобственост и
затова предения иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил исковете районният съд
е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд жалбоподателите следва да заплатят
разноските, направени от въззиваемата за адвокатско възнаграждение в размер на
1 500лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260057/22.07.2024г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ІV гр. състав, постановено по гр. дело №7669/2020г.
ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, П. С. Р., ЕГН ********** и двамата от ***
и О. С. Р., ЕГН ********** от *** да заплатят на М. С. Б., ЕГН **********, от ***
сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева разноски направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4