О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.06.2014г. гр. Несебър
Несебърски районен съд граждански състав
на двадесет и пети юни две
хиляди и четиринадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №
871/2013г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на К.Х.Т. с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване:
гр.Бургас, ул.”Васил Априлов” № 16, ет.3 против С.Д.И. с ЕГН ********** и В.П.Ж. с ЕГН **********,
двамата с адрес: с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Двадесет и трети
септември” № 50, и Л.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: КК Слънчев бряг, общ.Лале, ап.12. Ищцата твърди, че е собственик по
наследство и реституция от К. Щерионова Балджиева на недвижим имот: НИВА,
възстановена в съществуващи или възстановими реални граници с Решение № 287-Н
от 26.01.1993г. на ПК-Несебър, в землището на гр.Несебър, местността „Мал
тепе”, представляваща имот № 167, на площ от 6,5 дка, при граници: общинско
место, Коста Янев, общинско место, Христо Вардалиев. За този имот, ищцата се е
снабдила с нотариален акт № 106, том ІІІ, дело № 901 от 30.05.1997г. на
РС-Несебър за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ. Сочи се,
че със Заповед № РД-02-14-447 от 12.06.1997г. на Кмета на Община Несебър е
одобрен кадастралния план на КК Слънчев бряг-запад, съгласно който имот с пл.№
167 е идентичен с имот пл.№ 228 на площ от 6783 кв.м. Твърди се, че през
2000г., със Заповед № 106 от 08.12.2000г. на Кмета на Община Несебър, за част
от гореописания имот е обособен УПИ ХІV-228, в кв.50 на площ от 1580 кв.м, при
граници: улица, УПИ ІV-общ., ІІ-общ., улица-тупик и УПИ І-125. През 2001г.,
ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост на УПИ ХІV-228, в кв.50 на
площ от 1580 кв.м, представляващ част от имот с пл.№ 228 по кадастралния план
на КК Слънчев бряг, и който ищцата твърди, че владее и ползва необезпокоявано и
до днес.
Сочи
се, че през 2007г., след справка в СГКК-гр.Бургас ищцата узнава, че за имот с
идентификатор 51500.506.389, който е идентичен с УПИ ХІV-228 в кв.50 по ЧЗРП на
КК Слънчев бряг, същата не е вписана, като собственик. Преди да подаде
заявление за вписването й, като собственик, същата е констатирала, че по реда
на чл.53, ал.3 от ЗКИР е извършено изменение на КК по заявление, подадено от
ответницата С.И., в резултат на което от имота на ищцата се отделят 213 кв.м и
се образува имот с идентификатор 51500.506.616. Ищцата твърди, че не е била
уведомявана за тези изменения. Сочи се, че впоследствие, като собственик на
тези 213 кв.м. е вписан третият ответник – „Л.” ЕООД, който обосновава
собствеността си с първоначална реституция на наследниците на Димитър Андреев
Иванов в лицето на ответницата С.И., която дарява процесните 213 кв.м на сина
си, който пък се явява праводател на „Л.” ЕООД. Твърди се, че през 2008г.
ищцата е предявила срещу настоящите ответници установителен иск с предмет – ПИ
с идентификатор 51500.506.616. В хода на делото обаче, ищцата оттегля
претенцията си, поради постигнато между страните извънсъдебно споразумение, в
резултат на което делото е прекратено. Обстоятелството, че това споразумение не
е изпълнено от страна на „Л.” ЕООД, който все още се води собственик на
процесния имот на площ от 213 кв.м е обосновало правния интерес у ищцата да поиска
от съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата Т. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 51500.506.616 по кадастралната карта на КК
Слънчев бряг-запад, общ.Несебър, с площ от 213 кв.м, при граници: 51500.506.390, 51500.506.387, 51500.506.389, който имот е частично идентичен
с УПИ ХІV-228 в кв.50 по ЧЗРП на КК Слънчев бряг-запад, на площ от 1580 кв.м,
респ. с имот пл.№ 228 на площ от 6783 кв.м по КП от 1997г. и с имот с пл.№ 167
по кадастралния план на гр.Несебър от 1931г. Наред с това се иска от съда да признае за недействителни спрямо ищцата К.Т.,
нотариален акт за дарение № 47, т.ХІV, рег.№ 8184, дело № 2533 от 12.09.2007г.
на Нотариус с рег.№ 110 на НК и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 13, том ХVІ, рег.№ 9416, дело № 2889 от 17.10.2007г. на Нотариус с рег.№
110 на НК. Представя писмени доказателства.Прави искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата
по делото и направи съответните справки в Община Несебър, ОСЗ-Несебър и
СГКК-гр.Бургас, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Претендира
присъждане на напрвените по делото разноски. Прави особено искане – за налагане
възбрана върху процесния имот.
С
разпореждане от 19.09.2013г., съдът остави без движение исковата молба, с
указания за ищцата, в едноседмичен срок от уведомяването й, да конкретизира
основанието, на което претендира недействителност на посочените нотариални
актове за дарение и за покупко-продажба. В изпълнение указанията на съда, по
делото постъпи молба с вх.№ 7737 от 04.10.2013г., подадена от процесуалния
представител на ищцата, с която се уточнява, че ищцата претендира относителна
недействителност на горепосочените сделки, тъй като има собственически права
върху процесния имот, противопоставими на приобретателите по сделките, както и
за да не се прилага и да няма обвързваща сила спрямо нея, иначе задължителния
вещноправен ефект на сделките.
В хода на изготвянето на предварителния
доклад по делото на основание чл.140 от ГПК, съдията-докладчик по делото
констатира, че исковата молба отговаря частично на изискванията на чл.127, ал.1
и чл.128 от ГПК, само досежно установителната претенция на ищцата. Що се отнася
до предявените от ищцата искове за прогласяване на относителна недействителност
на договорите за дарение и за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт №
47, т.ХІV, рег.№ 8184, дело № 2533 от 12.09.2007г. на Нотариус с рег.№ 110 на
НК и нотариален акт № 13, том ХVІ, рег.№ 9416, дело № 2889 от 17.10.2007г. на
Нотариус с рег.№ 110 на НК, съдът намери исковата молба за нередовна, тъй като,
с депозираната от процесуалният представител на ищцата молба с вх.№ 7737 от
04.10.2013г., не е отстранена констатираната от съда нередовност на исковата
молба. Предвид на това, с разпореждане от 20.03.2014г. съдът остави за втори
път исковата молба на ищцата Т. без движение с указания в едноседмичен срок от
получаване на съобщението: 1.Да представи квитанция за внесена държавна такса
за предявените искове за относителна недействителност на договорите за дарение
и за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № 47, т.ХІV, рег.№ 8184,
дело № 2533 от 12.09.2007г. на Нотариус с рег.№ 110 на НК и нотариален акт №
13, том ХVІ, рег.№ 9416, дело № 2889 от 17.10.2007г. на Нотариус с рег.№ 110 на
НК общо в размер на 654,64 лева по сметка на РС.Несебър. 2.Да конкретизира
основанието, на което претендира недействителност на псочените нотариални
актове за дарение и за покупко-продажба. Наред с това, съдът указа на ищцата,
че при неизпълнение указанията на съда в горепосочения срок, производството по
делото досежно претенциите за прогласяване на относителна недействителност ще
бъде прекратено, както и че това е последната дадена възможност на ищцата да
стори това.
В изпълнение на горното, по делото постъпи
молба с вх.№ 2845 от 16.04.2014г. от ищцата Т., подадена чрез процесуалния й
представител, с която заявява, че не поддържа предявените искове за относителна
недействителност на цитираните в исковата молба нотариални актове. Наред с
горното сочи, че след ообразуване на делото и преди вписване на исковата молба,
по отношение на процесния имот е извършено разпореждане – продажба в полза на
трето лице - „П.и.” ЕООД с ЕИК *********.
Предвид на това и на основание чл.219, ал.1 от ГПК вр. чл.2256, ал.1 от ГПК,
ищцата моли да бъде привлечено, като трето лице – помагач на ответника
приобретателят на процесния имот. Представя препис от исковата молба, вдно с
доказателства за връчване на третото лице.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Л.” ЕООД, с който се
моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и недоказана. Наред с това
навеждат възражения за нередовност на исковата молба. Твърди се, че ищцата Т.
не владее процесния имот. В тази връзка сочат, че предявения от нея
установителен иск е недопустим, тъй като за правната й защита е необходим
ревандикационен иск. Правят възражение за придобиване на имота по давност /пет
годишна/ от „Л.” ЕООД, като добросъвестен владелец и правят искане за допускане
до разпит на двама свидетели. Оспорват решение № 287-Н от 26.01.1993г. на ОПК-Несебър, констативен нотариален акт
№ 106 от 30.05.1997г. по описа на РС-Несебър за собственост
върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, констативен нотариален акт
№ 5 от 06.07.2001г. на Нотариус № 110 за собственост върху недвижим
имот и Заповед № 106 от
08.12.2000г. на Кмета на Община Несебър. Също прави искане за допускане на СТЕ.
Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата Т. изразява становище
за даване ход на делото.
Ответникът
В.Ж. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Процесуалният
представител на ответницата С.И. прави възражение за даване ход на делото, като
излага становище за нередовност на исковата молба. На първо място сочи, че в
исковата молба липсват твърдения, обосноваващи правния интерес у ищцата от
предявяване на положителен установителен иск. Твърди, че за защитата правата на
ищцата съществува друг административен ред. На следващо място твърди, че в
исковата молба са наведени твърдения за наличен спор за материално право, като
в същото време искът е предявен не към момента на включване на имота в ТКЗС, а
към настоящият момент. На последно място счита за недопустимо привличането на
третото лице-помагач „П.И.” ЕООД на страната на ответника по искане на ищеца.
Счита, че правният способ е предявяването на самостоятелен иск по отношение на
третото лице.
Процесуалният
представител на ответното дружество „Л.” ЕООД и привлеченото, като трето
лице-помагач „П.И.” ЕООД също излага възражения за нередовност на исковата
молба. В тази връзка сочи, че в исковата молба не се излагат обстоятелства
относно способа за придобиване собствеността на ищаца като твърди, че същата се
позовава на нотариални актове, които са отменени с влязло в сила решение на
РС-Несебър. Твърди, че процесният имот не е индивидуализиран. Също излага
становище за недопустимост на привличане на трето лице-помагач на страната на
ответника по направено искане на ищеца. Също така допълва, че ответниците по
делото са привлечени на различно основание и в тази връзка счита, че такова
другарство е невъзможно. Сочи, че такъв иск би следвало да бъде предявен срещу
последния собственик, а негово право е да привлече останалите ответници, като
помагачи.
За
да се произнесе, съдът съобрази:
Съдът
намира за неоснователни твърденията на процесуалният представител на
ответницата И., че в исковата молба липсват твърдения, обосноваващи правния
интерес у ищцата от предявяване на иск по чл.124 от ГПК. Видно от изложеното в
исковата молба, ищцата твърди, че е собственик по наследство и реституция на
имот пл.№ 228 от 6783 кв.м., от който през 2000г. е обособен УПИ ХІV-228, кв.50
на площ от 1580 кв.м. След извършено изменение на КК по реда на чл.53, ал.3 от ЗКИР ищцата твърди, че от УПИ ХІV-228, кв.50 на площ от 1580 кв.м са отделени
процесните 213 кв.м и обособени, като имот с идентификатор 51500.506.616,
записани на името на ответницата С.И.. Твърди се, че последната дарява
процесните 213 кв.м на сина си В.Ж., който пък ги продава на „Л.” ЕООД. Лишаването
от правато на собственост на ищцата върху процесните 213 кв.м от гореописания
имот е обосновано правния й интерес да прадяви иск за установяване
собствеността й върху процесния имот. Наред с горното, ищцата твърди, че владее
и ползва процесния имот необезпокоявано, вкл. и до днес.
Неоснователно
е и възражението на процесуалният
представител на ответницата И. за недопустимост на предявения иск, тъй като за
защитата правата на ищцата съществува друг административен ред. Това е така, тъй като ищецът сам решава в какъв обем
да защитава правата си, съответно какъв иск да заведе, ако може да избира сред
няколко. С оглед на диспозитивното начало, съдът е длъжен да му осигури защита
на претендираното право в обема, в който той търси такава. За да съществува
интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца
право, какъвто е настоящият случай. Наличието на такъв правен спор поражда
нуждата от защита чрез установителен иск, тъй като смущава нормалното
упражняване на правата на ищеца. В този смисъл, съдът намира за допустим
предявения от ищцата иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на процесуалният представител на ответника
„Л.” ЕООД за нередовност на исковата молба, поради липса на индивидуализация на
процесния имот. Процесният имот е индивидуализиран по площ, местонахождение и
граници, като е посочен и неговият идентификатор. Твърдението, че ищцата се
позовава на нотариални актове, които са отменени с влязло в сила решение на
РС-Несебър, е въпрос по същество и не касае редовността на исковата молба.
По
отношение възражението на представителя на ответника „Л.” ЕООД досежно
привлечените, като ответници лица по делото, за да се произнесе съдът съобрази:
Ищецът, като господар на процеса, определя срещу кого и в какви граници да
търси защита на правата си. Въпросът дали са налице предпоставките за
ангажиране на търсената отговорност също е въпрос по съществото на спора и по
него съдът следва да се произнесе с крайния си съдебен акт.
По
отношение липсата на яснота относно предявения от ищцата иск, съдът съобрази
следното: Действително на страница втора в исковата молба, ищцата сочи, че е
налице „спор за материално право”. Предвид на това, за осигуряване възможността
на ответниците да огранизират защитата си, съдът счита, че следва да бъдат
дадени указания на ищцата да конкретизира предявения от нея иск – а именно:
дали предявява иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при който следва да докаже правото
си на собственост или на своя наследодател към момента на включване на
процесния имота в ТКЗС или към настоящият момент чрез иск по чл.124 от ГПК,
което е основание за оставяне на исковата молба без движение.
На
последно място, по отношение възражението на процесуалните представители на
ответниците за недопустимост на привличането на трето лице-помагач на страната
на ответника, направено по искане на ищеца, за да се произнесе, съдът съобрази:
Интересът
от привличане в делото обуславя допустимостта му, т.е. привличащата страна
трябва да има интерес от привличането на третото лице. За да е налице интерес
от привличане на трето лице, привличащата страна следва да е заявила
обстоятелства, предпоставящи възможност за упражняване на регресни права спрямо
третото лице, което обуславя интереса на същото да участва в делото и да
съдейства за решение в полза на подпомаганата страна именно за да предотврати
регресната отговорност. В случая ищцата е поискала привличане на третото лице,
като помагач, но не на нейна страна, а на страната на ответника /не е посочила на
кой от тримата/. За разлика от встъпването, при което третото лице може да
встъпи да помага не на страната, която го е привлякла, а на противната страна,
ако смята, че така му диктува неговият интерес, при привличането това е
недопустимо. Това е така тъй като привлеченото по настоящото дело трето лице
няма да съдейства за решение в полза на привличащата го страна, какъвто е
смисъла на закона.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за
основателно възражението за недопустимост на привличането на „П.И.” ЕООД, в
качеството му на трето лице-помагач на ответника, по искане на ищеца, поради
което същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
да бъде оставена без уважение молбата на ищцата за това.
Независимо
от гореизложеното, съдът като взе предвид твърдението в отговора на исковата
молба, подадена от „Л.” ЕООД, че ищцата Т. не владее процесния имот, с оглед
отделяне на спорното от безспорното, съдът намира за необходимо да задължи
ищцата да заяви изрично дали поддържа твърдението си в исковата молба, че
ищцата владее и ползва процесния имот необезпокоявано, вкл. и до днес.
Мотивиран от гореизложените съображения и на осн.чл.129,
ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на К.Х.Т. с ЕГН **********,***, с адрес
за призоваване: гр.Бургас, ул.”Васил Априлов” № 16, ет.3 против
С.Д.И. с ЕГН ********** и В.П.Ж.
с ЕГН **********, двамата с адрес: с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.”Двадесет и трети септември” № 50, и Л.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: КК Слънчев бряг, общ.Лале, ап.12.
УКАЗВА на ищцата
в едноседмичен срок от получаване на съобщението:
Да конкретизира предявения от нея иск – а именно: дали
предявява иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при който следва да докаже правото си на
собственост или на своя наследодател към момента на включване на процесния
имота в ТКЗС или към настоящият момент чрез иск по чл.124 от ГПК.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение указанията на съда в горепосочения срок,
производството по делото ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите възраженията на процесуалните
представители на ответниците С.И. и „Л.” ЕООД за нередовност на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата, с оглед отделяне на спорното от безспорното,
да заяви писмено в едноседмичен срок от уведомяването, дали поддържа
твърдението си в исковата молба, че владее и ползва процесния имот
необезпокоявано, вкл. и до днес.
ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК определение от 17.04.2014г. постановено по настоящото
дело, с което ПРИВЛИЧА на
основание чл.219, ал.1 от ГПК вр. чл.226, ал.1 от ГПК, като трето лице –
помагач на ответника, приобретателят на процесния имот - „П.И.” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Минерални бани, общ.Минерални
бани, обл.Хасково, ул.”Христо Ботев” № 13, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 2845 от 16.04.2014г., подадена от пълномощника на ищцата Т., в частта й, с която прави искане на
основание чл.219, ал.1 вр. чл.226, ал.1 и ал.2 от ГПК за привличане на
приобретателя на процесния имот – „П.И.” ЕООД с ЕИК *********, като трето
лице-помагач на ответника.
Определението,
в частта, с което е оставено без уважение искането за привличане на
трето лице-помагач на ответника, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от уведомяването на странитие пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
В останалата му част, определението е
окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: