№ 7796
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110105133 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Ч., ЕГН
********** против ***** община, район „*****“, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5732 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране
поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответника в размер на
четири брутни трудови възнаграждения /разликата между изплатените на ищцата
от ответника-работодател две брутни трудови възнаграждения и претендираните
от ищцата шест брутни трудови възнаграждения/, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, като всички те са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор и следва да бъдат допуснати.
Следва да бъдат дадени указания на ищеца Д. П. Ч., ЕГН **********, в срок
до насроченото по делото първо открито съдебно заседание, да отстрани
нередовности на исковата молба, като посочи банкова сметка или друг начин на
плащане на претендираните в настоящото производство суми.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищеца Д. П. Ч., ЕГН **********, в срок до насроченото по
делото първо открито съдебно заседание, да отстрани нередовности на исковата
молба, като посочи банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните
в настоящото производство суми.
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.03.2025 г. от 11:15 часа, за когато да се призоват страните.
IІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищцата твърди, че през периода от 28.12.2018 г. до 01.09.2024 г. е била в
трудово правоотношение с работодателя ***** община, район „*****“по силата на
сключен трудов договор № РОК18-РД15-801/28.12.2018 г.
Поддържа, че с писмо № РОК24-ВК91-161-(2)/02.08.2024 г. на кмета на
Район „*****“- СО, на ищцата било определено и получила изплащане на 2 брутни
трудови възнаграждения /БТВ/, като бил постановен отказ за изплащане на
претендираните от ищцата 6 брутни трудови възнаграждения, който отказ на
работодателя бил мотивиран с обстоятелството, че ищцата имала при работодателя
натрупан трудов стаж в Район „*****“ - СО в размер на 05 години, 08 месеца, 00
дни, което ищцата счита за неправилно тълкуване и нарушение на чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда.
Твърди, че преди работата си в СО - Район „*****“, на същата длъжност
ищцата била придобила трудов стаж над 35 години в други райони на *****
община – а именно в Район „*****“-СО на същата длъжност.
В тази връзка се сочи, че районите на ***** община попадат и са в същата
„група предприятия“ по смисъла на КТ и съобразно Закона за териториалното
деление на *****та община и големите градове.
Предвид горното се поддържа, че на ищцата се полага увеличен размер на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като била придобила 10 години трудов
стаж, през последните 20 години, при същия работодател или в същата група
предприятия.
В тази връзка се твърди, че районните администрации, в които ищцата е
работила - Район „*****“-СО и на 4-часов работен ден едновременно в Район
„*****“ - СО, както и в Район „*****“ - СО – представляват административни
райони под ръководството на ***** община, респ. на Столичен общински съвет.
Ето защо, моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 5732 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответника
в размер на четири брутни трудови възнаграждения /разликата между изплатените
на ищцата от ответника-работодател две брутни трудови възнаграждения и
претендираните от ищцата шест брутни трудови възнаграждения/, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.01.2025 г. до
окончателното й изплащане.
2
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника. Признава се фактът, че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено, считано от
02.09.2024 г., както и придобИ.е от страна на ищеца по време на действие на
трудовото правоотношение право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Оспорва се посочените работодатели на ищцата - Район „*****“-СО, Район
„*****“ – СО и Район „*****“ - СО да са група предприятия, като счита, че при
сключване на трудов договор № РОК18-РД15-801/28.12.2018 г., ищцата е встъпила
в ново трудово правоотношение, по което към момента на прекратяването му не е
придобила 10 години трудов стаж.
На първо място се поддържа, че кметът на ***** община не е работодател
на служителите в районните кметства. Такъв се явява съответното районно
кметство представлявано от районния кмет (чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗМСМА).
За да се удовлетвори претенцията на работник или служител за получаване
на по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, а именно шест брутни
работни заплати, следва да е полагал труд при същия работодател или в същата
група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Сочи се, че
отделните райони към ***** община не са един работодател, а различни такива.
Ето защо, счита предявения иск за неоснователен, като моли за неговото
отхвърляне. Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът ОБЯВАВА за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор №
РОК18-РД15-801/28.12.2018 г., което е прекратено, считано от 02.09.2024 г.; че
ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди
прекратяването на трудовото правоотношение, както и че размерът на последното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за последния отработен месец при
работодателя, преди прекратяване на производството, е бил в размер на 1433,00
лева.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с
3
ответника, независимо от правното основание за прекратяване; че работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на
трудовото правоотношение, съгласно КСО; както и размера на последното му
брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
4
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5