№ 834
гр. Плевен, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430105714 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от "*** ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК ***, представляван от
управителя Р.Й. срещу Г. В. Г. ЕГН ********** с адрес в гр. Д*** иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл.286 ЗЗД, чл. 86,
ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от
187,76 лв., представляващи неизплатено възнаграждение по фактура
**********/ 07.01.2022г и неустойка договор в размер на 39,12 лв., ведно със
законната лихва върху процесните суми, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчена на длъжника по
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил
настоящия иск. Твърди в обстоятелствената част на ИМ, че на 03.08.2021г.
между страните по делото е сключен договор за поръчка, по силата на който
ищецът или упълномощен от него адвокат следвало да предприемат действия
по събиране и получаване на дължимото за резервацията обезщетение по
Регламент (ЕО) №261/2004 от авиокомпания Wizz Air (Уизеър) в размер на
400 евро (с левова равностойност от 782,33 лв.). Излага се, че съгласно
1
договорът за поръчка при успешно събиране на обезщетението в полза на
пътниците, същите следва да заплатят на „***“ ЕООД възнаграждение за
свършената работа в размер на 20% от сумата на обезщетенията, плюс
дължимия ДДС. Сочи се, че в процесния случай уговореното възнаграждение
по договора за поръчка се изчислява по следния начин: 20% върху
изплатената компенсация от 400 евро (с левова равностойност от 782,33 лв.)
плюс дължимия ДДС върху тази сума и възлизала на 187,76 лв. Твърди се, че
съгласно чл. 3 от сключения договор за поръчка, обезщетенията се считат за
успешно събрани и в случай, че бъдат заплатени директно от авиокомпанията
на пътника. Излага се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с
ответника, тъй като по подаденото на 03.08.2021г. извънсъдебно искане и
след проведена кореспонденция с превозвача Wizz Air, на 23.01.2022г.
авиокомпанията е потвърдила, че е платила сумата в размер на 400 евро на
ответника по посочената в кореспонденцията лична банкова сметка на
пътника. Сочи се, че в този случай, съгласно чл.9 от ОУ и чл.3 от сключения
между страните договор, обезщетението се счита за успешно събрано. Твърди
се, че за ответника е възникнало задължението да плати на ищеца уговорено в
чл.4 от договора възнаграждение в размер на 187,76 лв., в срок от три дни,
считано от датата на получаване на обезщетението от авиокомпанията - чл.5,
ал.2 от Договора. Излага се, че на 07.01.2022г. ищцовото дружество е издало
на името на ответника фактура № **********. Сочи се, че на 04.03.2022г.
ищецът е изпратил съобщение до ответника, използвайки приложението Wats
up, към което е прикачен и файл - фактура за дължимата към кредитора
комисионна, във връзка с успешно събраното обезщетение по Регламент (ЕО)
№261/2004. Твърди се, че отговор от страна на ответника обаче не бил
последвал. Излага се, че към датата на ИМ ответникът не е заплатил
дължимата комисионна на ищеца. Сочи се, че със сключването на договора от
03.08.2021г. длъжникът е приел и се е задължил да спазва и Общите условия
на ищеца, като съгласно чл.25 от последните, в случай че длъжник не изпълни
задължението си да заплати уговореното възнаграждение по договор за
поръчка в 3- дневен срок от получаване на обезщетението по Регламент (ЕО)
№261/2004, той дължи неустойка в размер на 5% от размера на
обезщетението. Твърди се, че процесния случай 5% от 400 евро (или от
782,33 лв.) възлизат на 39,12 лв. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
2
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива пространни съображения.
Претендира присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на ИМ. Счита, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли. Оспорва
твърдението, че процесният договор е сключен от ответника, като твърди, че
същият няма качеството на възложител спрямо ищцовото дружество, както и,
че не са му били предоставяни и не се е съгласявал с общи условия. Оспорва
съществуването на процесния договор. В случай, че съдът приеме,
съществуването на валидно правоотношение между страните, оспорва, че за
ответника като възложител е възникнало задължението за плащане на
възнаграждение по процесния договор. Оспорва претендираната неустойка,
съгласно чл. 25 от Общите условия, тъй като няма основание за нейното
начисляване и не са налице предпоставките визирани в чл. 12, ал.3 от Общите
условия. Твърди, че от представените доказателства не може да се заключи по
несъмнен начин, че ответникът е получил процесната фактура.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и некозан. Не
оспорва автентичността на подписа на ответника в процесния договор. Сочи,
че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи
извод, че авиокампанията е заплатила обезщетението на ответника. Твърди,
че информацията от банковата сметка на ответника е неофициално издаден
документ от банкова институция, поради което и не може да се ползва с
доказателствена сила за потвърждение на бостоверността на банковата
сметка. Поради което счита, че не е налице изпълнение от страна на
възложителя – ответник по настоящето дело.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2713/2022 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
за следните суми: сумата от 187,76 лв., представляващи неизплатено
възнаграждение по фактура **********/ 07.01.2022г и неустойка договор в
3
размер на 39,12 лв., ведно със законната лихва върху процесните суми,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на 325,00 лева.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
1559/20.05.2022 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
От представения по делото Договор от 03.08.2021 г, сключен между
страните по делото се установява, че ответникът като възложител е възложил
на ищеца, в качеството му на изпълнител да изърши лично или чрез свой
представител или предложен от изъплнителя и приет от възложителя
упълномощен адвокат да предприеме действия по събиране и получаване на
дължимо обезщетение за закъснял полет W94328 от 05.07.2021 г. по
Регламент (ЕО) 261/2004 от авиокомпания Wizz Air на стойност 400 евро или
782, 33 лв. Страните по договора са се уговорили, че за изпълнение на
поставената задача изпълнителят има право на възнаграждение в размер на
20% от сумата на обезщетението плюс ДДС, начислено върху така
определения размер на възнаграждението. В случай, че обезщетението е
преведено по банкова сметка на изпълнителя, той се задължава в тридневен
срок да преведе същото по сметка на възложителя като приспадне дължимото
му възнаграждение. В случай, че възложителят получи обезщетението по
своята банкова сметка, той се задължава да уведоми за това изпълнителя и в
тридневен срок да заплати дължимото обезщетение.
С цитирания договор страните са уговорили още, че останалите
отношения между тях се уреждат от Общите условия на изпълнителя.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, ако възложителят не изпълни
задължението си за плащане на възнаграждението в срок от 7 дни след
изтичане на посочените в договора срокове, той дължи и неустойка в размер
на 5% от обезщетението.
Видно от представените по делото доказателства / кореспонденция,
водена от ищеца и Wizz Air / са осъществили контакт с авиокомпания Wizz
Air от името на Г. Г. и са съдействали за получаване на обезщетение в размер
на 400 евро. Видно от представените документи, сумата е платена от
4
авиокомпанията директно по сметка на ответника, за което ищецът е
уведомен от превозвача на 23.01.2022 г. Ищецът е уведомил ответника, че са
настъпили основанията за заплащане на дължимото по процесния договор
възнаграждение, посредством приложението Wats up.
Установява се, че за процесната сума от 187,76 лева ищецът е издал
фактура.
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1
ГПК ищецът следва да установи в процеса: учредено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че с
ответника са сключили валиден договор за поръчка и че се явява изправна
страна по него – т.е. че е изпълнил поетите със същия задължения, както и
наличието на акцесорно съглашение в договора, според което при
неизпълнение на цялото или част от поетото задължение по договора,
неизправната страна дължи претендираното обезщетение.
От своя страна ответникът е длъжен, в случай, че ищцецът установи
действителността на сключения договор за поръчка, да докаже, че е изпълнил
точно във времево и количествено отношение задължението си за плащане на
уговореното възнаграждение, вкл. и да докаже всички положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че въз основа на подаденото заявление от ищеца по делото е
издадена заповед за изпълнение № 1559/20.05.2022 г., връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заявителят с оглед дадените от
заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
По делото не е спорно и, че страните са сключили договор за поръчка, по
силата на който поръчителят е приел срещу възнаграждение да изърши лично
или чрез свой представител или предложен от изъплнителя и приет от
възложителя упълномощен адвокат да предприеме действия по събиране и
получаване на дължимо обезщетение за закъснял полет W94328 от 05.07.2021
г. по Регламент (ЕО) 261/2004 от авиокомпания Wizz Air на стойност 400 евро
5
или 782, 33 лв.
Процесният по делото договор по своята природа представлява договор
за поръчка – с него ищецът се е задължил да извърши за сметка на ответника
определени действия – да предприеме действия, за да може ответника да
получи дължимото му обезщетение за закъснял полет полет W94328 от
05.07.2021 г. по Регламент (ЕО) 261/2004 от авиокомпания Wizz Air на
стойност 400 евро или 782, 33 лв.
Ищецът е изпълнил своите задължения, / предприел е действия във
връзка с изплащане на обезщетение/, поради което има право да получи
уговореното с договора възнаграждение.
По делото няма твърденията, нито доказателства, че ответникът е
изплатил това възнаграждение, поради което съдът намира за устновено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 187, 76 лв., представляваща
възнаграждение по договор за поръчка от 03.08.2021 г. в размер на 20% от
платеното обезщетение, върху което се начислява и ДДС (156, 77 лв.
възнаграждение + 31, 29 лв. ДДС).
С оглед наличието на неизпълнение от страна на ответника на
задължението за заплащане на възнаграждение по договора, то безспорно се
дължи и предвидената в чл. 25 на Общите условия неустойка при
неизпълнение в размер на 5% от стойността на полученото обезщетение или
сумата от 39, 12 лв.
За неоснователно съдът приема възражението на особения представител
на ответника, че процесната фактура не е достигнала до знанието на
ответника, тъй като неизпълнението на задължението за издаване и
изпращане на фактури не представлява нарушение на договорно задължение.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 68, б."а" от ЗЗД паричните
задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на длъжника е
да предложи изпълнение. Задължението на ответника за заплащане на
процесната сума не произтича от фактурата, а от сключения договор за
поръчителство, които съдът е приел, че са налице между страните.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
6
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 325,00 лв. за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 700,00 лв, от които 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение и 400,00 лева за възнаграждение за особен представител.
В хода на проведената служебна проверка, съдът констатира, че
дължимата държавна такса по предявения иск чл.422, ал.1 ЗН не е събрана
при предявяване на исковата молба. Невнесената държавна такса в размер на
25,00 лева следва да се събере от ответника, с оглед изхода на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. В.
Г. ЕГН ********** с адрес в гр. Д*** дължи на „*** ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. ***, ЕИК ***, представляван от управителя Р.Й.
следните суми, а именно: сумата от 187,76 лв., представляващи неизплатено
възнаграждение по фактура **********/ 07.01.2022г и неустойка договор в
размер на 39,12 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -19.05.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.286, вр. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. В. Г. ЕГН ********** с адрес в гр. Д*** да заплати на
„*** ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК ***,
представляван от управителя Р.Й. сумата от 325,00 лева представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2713 по описа за 2022 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. В. Г. ЕГН ********** с адрес в гр. Д*** да заплати на
„*** ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК ***,
представляван от управителя Р.Й. сумата от 700,00 лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК и чл. 1 от
7
Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК Г. В. Г.
ЕГН ********** с адрес в гр. Д*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС сумата
от 25.00 лева, представляваща дължимата държавна такса по предявения
иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8