№ 23
гр. Малко Търново, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.и Янч. Николов
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от Г.и Янч. Николов Административно
наказателно дело № 20252140200141 по описа за 2025 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл. 58д и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на А. А. К., гражданка на К. р., родена на **********
г., притежаваща к. паспорт № *********, издаден на 07.11.2021 г., валиден до
07.11.2031 г., срещу Наказателно постановление № 4069а-293 от 10.10.2024 г.
на ВПД Началник на ГПУ-Малко Търново при РДГП-Елхово, с което за
нарушение по чл. 34 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБК)
на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
С жалбата се твърдят нарушения по връчване на НП, във връзка
неспазване процедурата по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че
жалбоподателката е напуснала страната преди изтичане на разрешения срок,
поради което не е нарушила приложимото законодателство. Излага се, че
липсват доказателства за връчване на оспорения административен акт. На
следващо място се твърди, че в хода на административно-наказателното
производство не е бил назначен преводач на жалбоподателката с оглед
обстоятелството, че не владее писмено и говоримо български език. Моли се за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Преди първото по делото заседание
процесуалният представител на жалбоподателката депозира писмена защита,
в която доразвива съображенията за незаконосъобразност на оспореното
наказателно постановление.
1
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката не се
явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата
и по същество пледира за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно
и неправилно по изложените в жалбата, писмените бележки и в съдебно
заседание основания. Претендират се разноски, за което се представя списък и
договор за правна защита и съдействие и вносна бележка за платен по банков
път адвокатски хонорар.
За АНО, редовно призован, представител не се явява. Не представя и
писмено становище.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 06.10.2024 г. в 15:10 часа на ГК "ПП" – Малко Търново при излизане
от страната се е явила гражданката на К. р. А. А. К., гражданка на К. р., родена
на ********** г., притежаваща к. паспорт № *********, издаден на 07.11.2021
г., валиден до 07.11.2031 г. При извършената й гранична проверка се
установило, че лицето притежава българска входна виза тип „D” с №
********, издадена на на 29.04.2024 г. и валидна от 01.05.2024 г. до 20.10.2024
г., брой на влизанията „М“ и срок на пребиваване 45 дни. Към момента на
извършване на проверката се установило, че е превишила разрешения й
престой с 102 (сто и два) дни.
За констатираното нарушение на 06.10.2024 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 4069а/293 от
06.10.2024 г. /бланкетен № 0648779/ от полицай Д. Е. П., мл. инспектор на
ГКПП-Малко Търново към ГПУ-Малко Търново при РДГП-Елхово. Горното
нарушение е квалифицирано като такова по чл. 34 от ЗЧРБ. АУАН е връчен,
като това обстоятелство е отразено с полагане на подпис от нарушитея. В
АУАН е отразено, че екземпляр от него е връчен на нарушителката. В АУАН на
руски език е вписано, че жалбоподателката няма възражения, но никъде не е
отразено същият да е бил преведен и разяснен на какъвто и да е език на А. А.
К..
Актосъставителят е изготвеил докладна записка № 4069р-21942-
06.10.2024 г., за която няма данни кога е докладвана на АНО, но от датата на
положената върху нея резолюция следва да се приеме, че това е станало на
2
07.10.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, като в него е идентично описанието на нарушението и
неговата правна квалификация. НП не е връчвано на жалбоподателката.
Към административно-наказателната преписка не са приложени
доказателства, от които да се установи компетеността на АНО да издава
актове по ЗЧРБ. Такива доказателства не се представени и в съдебно
заседание.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителя П. твърди, че не си
спомня случая, но след запознаване с НП твърди, че той е съставил АУАН.
Твърди също, че на руски език е разяснил на жалбоподателката за какво е бил
съставен акта. Заявява, че няма спомен дали лицето е прочело акта.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като пълни и
непротиворечиви. Съдът не е имал предвид при постановяване на съдебния си
акт копия на чужд документ за самоличност предвид липсата на превод на
български език на същия.
От така изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление, доколкото липсват
доказателства за връчването на атакуваното НП се приема, че жалбата е в
срок, като същата се явява и основателна по следните съображения:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа акта за
установяване на административно-наказателно нарушение (АУАН) и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, счита, че същите са незаконосъобразно съставени и при
допуснати съществени процесуални нарушения от
административнонаказващия орган.
В административнонаказателното производство, завършило със
3
съставянето на атакуваното наказателно постановление, е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, водещи до неговата
незаконосъобразност.
Съдът счита, че АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на
чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ. По силата на посочената правна норма нарушенията по
този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на
вътрешните работи, а в определени случаи и от органите на Министерството
на труда и социалната политика. С оглед конкретиката по делото и
претендираното нарушение, следва да бъде прието, че актосъставителят
полицай Д. Е. П., мл. инспектор на ГКПП-Малко Търново към ГПУ-Малко
Търново, при РДГП-Елхово е орган на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ въз основа на
съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда
и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават
наказателни постановления. По делото липсват доказателства атакуваното
наказателно постановление да е издадено от орган притежаващ съответната
материална компетентност, докалкото няма представена заповед
оправомощаваща ВПД Началник на ГПУ-Малко Търново при РДГП-Елхово да
издава актове от категорията на обжалвания. Липсата на така представена
заповед препятства съдът да направи преценка за материалната компетентност
на органа издал оспорения административен акт и следователно АНО не е
изпълнил вмененото му в чл. 103 от НПК задължение да установи всички
предпоставки за издаване на НП. С оглед на това наказващият орган следва да
понесе неблагоприятните последици от неизпълнението на доказателствената
тежест, като съдът приеме, че Димитър Кокаларов, в качеството му на ВПД
Началник на ГПУ-Малко Търново при РДГП-Елхово не е имал правомощие да
издаде процесното НП, поради което и само на това основание наказателното
постановление се явява незаконосъобразно.
На следващо място по време на осъщественото административно
производство не е бил назначен преводач, съгласно изискванията на чл. 84 от
ЗАНН, по силата на който за неуредените в него случаи се прилагат нормите
на НПК, във вр. с чл. 21, ал. 2, изр.2 от НПК. Касае се за проверка на К.
гражданка, която е осъществена от български инспектор. По делото няма
доказателства, че жалбоподателката владее български език писмено и
4
говоримо, както и че при установяване на нарушението е присъствал назначен
преводач. В АУАН липсва вписване, че съдържанието на акта е преведено и
разяснено на разбираем за жалбоподателя език. Правото на нарушителя да
ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и
надлежно дадено съгласие, че не желае да се ползва от това право, преводач
може и да не бъде назначен. По делото липсват каквито и да е данни за отказ
от преводач от страна на нарушителя, включително и че изобщо на същия е
разяснено правото да ползва преводач.
Поради горното не са спазени императивните изисквания на чл. 43, ал.
1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и
съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по
надлежния законов ред на нарушителя, поради факта, че същият не е
български гражданин, не владее български език и е следвало
административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2
НПК - да назначи преводач. Всички документи са изготвени на български и в
този вид са поднесени на жалбоподателя за запознаване с тях.
В този смисъл е и текста на чл. 6, т. 3, б. "а" от КЗПЧОС, който
гарантира на лицата, обвинение в криминално деяние да получат незабавно и
в подробности информация за характера и причините за обвинението срещу
него на разбираем за него език /в този смисъл е и решението на ЕС по делото
Йозтюрк срещу ФРГ/.
Следва да се посочи също, че освен АУАН, задължително с превод е
следвало да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с последното се
ангажира административно-наказателната отговорност на наказаното лице.
Такива действия нито се твърдят да са извършвани, нито се установяват от
събраните по делото доказателства.
На следващо място при провеждане на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и при издаване на атакуваното наказателно постановление, които не могат да
бъдат санирани в хода на съдебното. Обжалваното наказателно постановление
е издадено четири дни след съставянето и връчването на акта за установяване
на административно нарушение, което е в противоречие с императивните
изисквания на чл. 44, ал. 4, изр. 1, вр. чл. 52, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. По силата
на посочените правни норми, когато нарушителят няма постоянен адрес в
5
Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия
орган, и последният издава наказателно постановление в деня, в който е
получил административнонаказателната преписка, независимо дали същата
съдържа само акта. В конкретната хипотеза това изискване не е изпълнено,
тъй като наказателното постановление е издадено на 10.10.2024 г., а АУАН е
съставен и връчен на 06.10.2024 г.
Безспорно е, че адресата на административнонаказателната
отговорност е чужд гражданин и няма постоянен адрес на територията на
Република България. За подобни хипотези, с разпоредбите на чл. 52, ал. 1,
изр.2-ро вр. с чл. 44, ал. 4 от ЗАНН е въведено специално правило,
дерогиращо общото такова, съдържащо се в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, и която
специална уредба предвижда наказателното постановление да се издаде в деня
на получаване на административнонаказателната преписка. В случая
законовите норми задължават наказващия орган да издаде санкционният си
акт, в момента на получаване на преписката, което в случая не е сторено. От
приетата като доказателство по делото докладна записка № 4069р-21942-
06.10.2024 г. се установи, че административнонаказателната преписка е
докладвана на АНО на 06.10.2024 г., а последния се е произнесъл по нея на
07.10.2024 г. и е издал НП на 10.10.2024 г.
Не на последно място по делото липсват каквито й да било
доказателства относно връчване на процесното НП и спазване изискванията
на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
Така констатираните процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство са от категорията на
съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, което с оглед
отмяната на НП следва да бъдат възложени да се заплатят от наказващия
орган. Жалбоподателката е била представлявана в проведеното съдебно
производство от упълномощен от нея адвокат и претендира сумата в размер на
900 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по делото. Доколкото по делото
АНО не е направил възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение, то същото следва да се присъди на
жалбоподателя в пълен размер.
6
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4069а-293 от 10.10.2024 г. на
ВПД Началник на ГПУ-Малко Търново при РДГП-Елхово, с което на
основание чл. 48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ на А. А. К., гражданка на К. р., родена на
********** г., притежаваща к. паспорт № *********, издаден на 07.11.2021 г.,
валиден до 07.11.2031 г., е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2500.00 лева като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Главна дирекция
„Гранична полиция“ да заплати на А. А. К., гражданка на К. р., родена на
********** г. сумата в размер на 900 (деветстотин) лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение пред Районен съд-Малко Търново по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
7