№ 57
гр. Шумен, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20233630100001 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по депозирана в съда молба от
Р. М. Т., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: обл. Шумен, общ.
Шумен, гр. Шумен, м-т ***, по Закона за защита от домашното насилие
против
М. Ш. Д., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: гр. Шумен, м-т
***, който е неин съпруг. Пострадалата моли съда да постанови мерки за
защита.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
взема отношение по молбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Ответникът, който е съпруг на молителката, извършил спрямо нея
психическо и емоционално насилие.
За да приеме горното, съдът взе предвид приетите писмени и гласни
доказателства.
Съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН - Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Безспорно е по
делото, че страните се намират в родствена връзка.
1
При така установената фактическа обстановка, съдът е намерил, че
молбата на пострадалото лице е допустима, подадена е в срока визиран в
чл.10, ал.1 от ЗЗДН, а по същество се явява основателна.
От събраните по делото доказателства се установява с категоричност,
че на 23.12.2022 г. в 21.33 ч. ответникът извършил спрямо пострадалата
психическо и емоционално насилие.
Съгласно разпределението на тежестта за доказване по чл.154 от ГПК,
в тежест на пострадалото лице е да докаже по безспорен начин акта на
осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на
проявление - физическо или психическо. Към молбата е приложена и
изискуемата се по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация, в която
пострадалото лице е декларирало извършеното домашно насилие. Видно и от
съдържащите се в нея реквизити, декларацията има значение на
доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други
доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за
основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията може сама
по себе си, да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата
по чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства. Обсъдена във връзка с останалите
доказателства, същата се явява безспорно и категорично потвърдена. Според
чл.13, ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са
допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други
доказателства (чл.13, ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
Ангажираните в този смисъл доказателства навеждат до извод за
насилие. Сочат данни за задълбочени конфликти между страните и за факти,
сочещи, че е извършен акт на насилие спрямо пострадалия. Обобщавайки
изложеното от фактическа и от правна страна, съдът приема, че са налице
предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу
домашно насилие. Носещият доказателствената тежест в процеса е провел
успешно пълно и главно доказване на твърденията си, от което да следва
категоричен извод за осъществен акт на домашно насилие.
Ето защо и предвид извършеното домашно насилие по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЗДН, пострадалият следва да получи защита срещу извършителя,
поради което съдът намира, че молбата следва да бъде уважена и на
ответника да бъдат наложен мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като
мярката по т. 3, следва да бъде за 12 месеца.
Относно размера на наказанието „Глоба”, което съгласно чл. 5, ал. 3 от
ЗЗДН, съдът е съобразил тежестта на извършеното и поради липса на данни за
имущественото състояние е намерил, че размерът следва да бъде определен
на 200,00 лева, който е минималния по закон.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
Задължава М. Ш. Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, м-
т ***, да се въздържа от упражняването на физическо и психическо насилие
спрямо Р. М. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Борци, общ.Венец,
обл. Шумен, ул. „***“ № 10.
Забранява на М. Ш. Д., с ЕГН **********, да приближава жилището на
молителката, находящо се в с. Борци, общ. Венец, обл. Шумен, ул. „***“ №
10, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от
СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на
заповедта за незабавна защита – 04.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН М. Ш. Д., с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Шумен, м-т *** да заплати „ГЛОБА” в размер на 200,00
лева.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА.
В заповедта ДА СЕ ВПИШЕ предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Ш. Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Шумен,
общ. Шумен, гр. Шумен, м-т ***, да заплати на Р. М. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Борци, общ.Венец, обл. Шумен, ул. „***“ № 10 сума в
размер на 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща сторените от
молителката разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Ш. Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Шумен,
общ. Шумен, гр. Шумен, м-т ***, да заплати държавна такса по делото в
размер на 25,00 лв.(двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред
Окръжен съд - Шумен.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН, обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3