№ ……………
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
ЧЛЕНОВЕ: Любка Голакова
Албена Ботева
при секретаря: Весела Станчева като разгледа докладваното
от съдия Вълков въззивно гражданско дело № 4621 по описа за 2009 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 196 и сл. ГПК (отм.) вр. § 2 ал. 1 от Преходните и заключителните
разпоредби на Гражданския процесуален кодекс в сила от 01.03.2008 година.
Предмет
на разглеждане е въззивна жалба от М.Д.Д. срещу решение от 20.01.2009 г. по гр.д.
№ 482/2008 г. по описа на СРС, 26 състав, с което са отхвърлени предявени
искове от въззивника срещу А.И.П. и М.Л.П..
В жалбата се излага довод, че делото е напълно изяснено от фактическа страна,
но обжалваното решение е постановено при погрешно третиране на приети и
неоспорени от страна на ответниците доказателства. Жалбоподателят намира за
доказано, че ответниците са автори на текст, адресиран до Министерство на
правосъдието и Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители с цел не само
да възбуди проверка, а да оклевети съдебния изпълнител, с който жалбоподателят
има договорни отношения. Твърди се, че това поражда вреди и за жалбоподателя.
Смята за единствено възможно тълкуване, че изразът „ни накара“ сочи на упражнен
натиск и принуда от негова страна. Оспорва придаденото значение на становище на
израза „същите са влезли в нерегламентирани отношения с нашия длъжник“ с довод,
че приписва престъпление, пораждащо основание сезираните да образуват
дисциплинарно производство и да сигнализират прокуратурата. Претендираните в
процеса вреди извлича от сключен граждански договор с частния съдебен
изпълнител при уговорено възнаграждение в процент и довод, че при спад на
доходите на съдебния изпълнител, ще спаднат и неговите.
Във
въззивното производство въззивникът не е заявил нови искания по доказателствата,
а в съдебно заседание не се явява и не изразява становище по съществото на
спора.
Въззиваемите,
призовани чрез адв. Л.Т. на 07.04.2021 г. не се явяват в съдебно заседание и не
изразяват становище по съществото на спора.
Като
обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи по
докладвания предмет на спора, прецени по реда на чл. 188 ГПК (отм.), намира от
фактическа страна следното:
С решение от
20.01.2009 г. по гр.д. № 482/2008 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26
с-в предявените от въззивника М.Д.Д. искове са отхвърлени и в негова тежест са
възложени направени от ответниците по иска разноски пред първоинстанционния съд.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от въззивника искове срещу А.И.П. и М.Л.П.
(наричани при описание съдържанието на исковата молба ищец и ответници) при
твърдение, че в жалба, адресирана до председателя на камарата на ЧСИ с дата
20.06.2007 г. ответниците описали среща с указание да се е състояла предходната
година, на която той ги уверявал, че ако прехвърлят всичките си дела на ЧСИ М.Г.,
тя ще ги изпълни в най-кратки срокове. Ищецът оспорва да се е срещал с
ответниците през 2006 г. и да им е давал твърдяните уверения. Оспорва и писмено
посоченото от ответниците да им е давал да подпишат договор при твърдение, че е
даден на г-н П. (техен близък). Оспорва да е казвал на ответниците и че ще
съжаляват. Оспорва да е карал насила ответниците да подписват предварително
изготвени споразумения, подписани и подпечатени от ЧСИ М.Г.при твърдение, че
подписването на споразуменията било предложено от адвокат на ответниците още
през януари 2007 г., който предложил 30 %, а не 10 %.. Смята, че текстът „и ни накара да подпишем предварително
изготвени споразумения…“ е лъжа. Оспорва и верността на текста „Тогава ЧСИ Г.и М.Д. обещали, че ще изпълнят
въвода, но въпреки това те не войдопа на обекта и въводът се осуети. Това им
поведение не може да не наведе до безспорния извод, че същите са влезли в
НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ ОТНОШЕНИЯ С НАШИЯ ДЛЪЖНИК КАТО ЧСИ СЕ Е ПОСТАВИЛА В НЕГОВА
УСЛУГА, вместо да изпълнява поетите си задължения.“, че „на практика реалният съдебен изпълнител е лицето М.Д., който използва
името и лиценза на ЧСИ Г., като лично изготвя всички документи и преговаря с
взискателите, като последната само се подписва на изготвените от него
документи“ Наведен е довод, че цитираните текстове сочат на приписано
престъпление, тъй като ищецът е служител на кантората и изпълнява произтичащите
от това свои задължения. Сочи се, че достъп до жалбите в камарата на ЧСИ имат
много хора освен в деловодството и секретаря, а и частни съдебни изпълнители и
всякакви други лица, което придава публичност на твърдяните неистини, уличавайки
ищеца в престъпление. Твърди се, че с тези деяния са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения, злепоставяне, подронване на авторитета му,
честта и достойнството му като са му причинени и материални щети, тъй като по
негов адрес и по адрес на неговите фирми се говорели неща, подронващи престижа
им. По указание на първоинстанционния съд с уточнителна молба ищецът е
контретизирал, че претендира от всяка от ответниците А.И.П. и М.Л.П. сумата от по
250 лв. част от вземане с цял размер
от 100 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди в резултат на виновното и противоправно
поведение, изразяващо се в казването и
написването на клеветнически отрицателни оценки и мнения за ищеца за
периода от 20.06.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба (03.01.2008
год.); сумата 250 лв. – част от
вземане с общ размер от 80 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили през
периода от 20.06.2007 год. до 03.01.2008 год. в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в приписване на престъпления; за сумата от по 250 лв. – част от вземане с общ размер от 125 000 лв. (съгласно
молба уточнение от 06.03.2008 г.), представляващо обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от спад
на клиентелата в кантората на ЧСИ М.Г. и спад в иовообразувани изпълнителни
дела, спадане на клиентелата за водене на съдебни дела – търговски и други дела
за периода от 20.06.2009 год. до 03.01.2008 год., настъпили в резултат на
виновното и противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в казването на отрицателни оценки и мнения за
личността на ищеца и за сумата от по 250 лв. – част от вземане с общ размер
от 125 000 лв. (съгласно молба уточнение от 06.03.2008 г.), представляващо
обезщетение за имуществени вреди, произтичащи
от спад на клиентелата в кантората на ЧСИ М.Г. и спад в иовообразувани
изпълнителни дела, спадане на клиентелата за водене на съдебни дела – търговски
и други дела за периода от 20.06.2007 год. до 03.01.2008 год., настъпили в
резултат на виновното и противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в
приписването на престъпления.
В
първоинстанционното производство ответниците, представлявани от адв. Т.,
оспорват иска. Намират оплакванията в жалбата за основателни. Ищецът заявил, че
ответниците трябва да прехвърлят всичките си дела наГ., а на 15.04.2007 г.
ищецът настоявал да възложи на негова еднолична фирма цялостното правно
обслужване срещу един значителен хонорар като се откажат от правното обслужване
на досегашните си адвокати, тъй като те не разбирали от право и той щял
по-добре да защити интересите им.
На 15.04.2007 г. е подписано договорно споразумение между
М.П. и ЧСИ М.А.Г.10 % от събраното вземане да остане в полза на ЧСИ, а
ответницата, посочена като взискател, подава съответна молба по посочени в
споразумените четири броя изпълнителни дела.
На
12.06.2007 г. ЧСИ М.Г. е постановила отлагане на въвод,, насрочен за 13.06.2007
г. по изп.д. № 20078620400021/07 .
По
делото не се спори, че на 20.06.2007 г. ответниците А.И.П. и М.Л.П. депозирали
до Председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители с искане и да бъде
ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИГ., с която представените в
исковата молба извлечения (цитирани в удебелен шрифт и с подчетраване) са част
от следните изявления:
„През миналата година се
свързахме с лицето М.Д., който ни обясни, че работи заедно с частния съдебен изпълнител М.Г. и
ни увери, че ако прехвърлим всичките си дела на нея, тя ще ги изпълни в
най-кратък срок. Ние се съгласихме, подадохме молби до държавните съдебни изпълнители да
се прехвърлят заведените от нас дела на ЧСИ –Г..
„Изп.дело за опразване на имота ни бе образувано под № 20078620400021/07 и след
извършване на предварителните процесуални изисквани, бе насрочено за ВЪВОВ на
13.04.2007 г. На тази дата ние, ЧСИ-Г.и лицето М.Д. отидохме в обекта за
изпълнение и там заварихме пълномощниците на длъжника ни – адв.М.А.Т. и адв. М.Х.Х.,
и двете от членове на САК. Понеже в постройката имаше значителна част от
произвежданата стока на длъжникът ни, по молба на неговите пълномощници се
съгласихме, въводът ни в имота да започне формално на определената дата
13.04.2007 год., а се довърши окончателно след два месеца, на 13.06.2007 год.,
за да има възможност длъжникът ни в този срок да изнесе всички вещи, както и да
можем доброволно да уредим начина
събиране на присъденото ни обезщетение. Тогава се състави протокол за
доброволен въвод във владение, в който се посочи, че сме въведени във владение
на имота, като след печатния текст на протокола, лицето М.Д. собственоръчно
написа, че на 13.06.2007 год. длъжникът ни окончателно ще бъде отстранен от
имота ни.
Като си тръгнахме, М.Д. ни
каза, че трябва да се видим с него в офиса на ЧСИ-Г., за да уточним някои
подробности по следващите действия. Отидохме на 15.04.2007 год. и тогава той ни даде да подпишем изготвен
предварително от него договор за поръчка, съгласно който да възложим на
неговата еднолична фирма -
„Д§М-Д. К.Х.” ЕООД да поеме цялостното ни правно обслужване, като за всички извършени
от него действия да му заплатим хонорар и направените от него разноски, съгласно тарифата на неговата фирма”
„Ние
отказахме да подпишем този договор, при което той се ядоса и ни каза, че ще
съжаляваме, понеже нашите
адвокати нищо не разбирали от право, а той бил завършил няколко висши образования
в страната и в чужбина. Тогава ни
каза, че съгласно Закона за частните съдебни изпълнители съдебния изпълнител
имал право да получи хонорар освен задължителните първоначални вноски и
направените от него разходи, също така и 10 % от събраните вземания по
образуваните при тях изпълнителни дела и ни накара да подпишем предварително
изготвени споразумения, които вече били подписани и подпечатани от ЧСИ-Г.”.
„Тогава ЧСИ Г.и
М.Д. обещали, че ще изпълнят въвода, но въпреки това те не дойдоха на обекта и
въвода се осуети. Това им поведение не може да не наведе безспорния извод, че
същите са влезли в нерегламентирани отношения с нашия длъжник, като ЧСИ се е
поставила в негова услуга, вместо да изпълнява поетите си задължения.
В тази връзка искаме да Ви
обърнем внимание на факта, че на практика, реалният съдебен изпълнител е лицето М.Д.,
който използва името и лиценза на ЧСИГ., като лично изготвя всички документи и
преговаря с взискателите, като последната само се подписва на изготвените от
него документи.”
За да
отхвърли предявените искове първоинстанционният съд приема, че макар и
ответниците А.П. и М. П. да са автори на писмено изявление, адресирано до
председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители, то не съдържа
неприлични думи или унизителни съждения за качествата на ищеца, а отразява
лична оценка и критика в допустима от закона форма. Прието е, че това изключва
възможността установеното деяние да се сметне за нанесена обида. Прието е също
така, че не сочи и на приписано престъпление. Първоинстанционният съд е приел,
че изразите „накара да подпишем предварително изготвени споразумения“ и „същите
са влезли в нерегламентирани отношения с нашия длъжник“ не носят конкретна или
поддаваща се на конкретизация информация, която би могла да изпълни
съдържанието на обективните признаци на което и да е престъпление. Съдържанието
е оценено като израз лична оценка на ответниците за изпълняваните от ищеца
функции по образувани изпълнителни дела.
При
възприетата фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
По
силата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки, който причини виновно вреди другиму, дължи да
ги поправи. Затова и предявените искове предполагат да бъде установено в
процеса описаното в исковата молба поведение, което е извършено от ответниците
виновно – могли са да разбират свойството и значението на поведението си и да
ръководят постъпките си и са предвиждали или са могли да предположат реално
настъпили нежелани от правния ред последици, съставляващи пряка и
непосредствена последица от недопустимо според правилата поведение.
Субективните елементи от описания фактически състав – интелектуален (възможността
да разбират свойството и значението на поведението си и да предвидят неговите
последици) и волеви (да ръководят постъпките си) се предполагат съгласно чл. 45
ал. 2 ЗЗД. В условията на обществените отношения претърпените негативни
преживявания или пропуснати ползи, съответно претърпени загуби подлежат на
възмездяване само, ако са резултат от поведение, осъществено в разрез с
нормативно предписаното. Тази преценка съдът дължи да направи според служебно
известния му закон, поради което и противоправността като елемент от
фактическия състав не подлежи на доказване.
Описаното
в исковата молба поведение на ответниците се изразява в отправена жалба от тях
до представляващия Камарата на частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 45 от
Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) представляващият Камарата на
частните съдебни изпълнители е председател и на Съвета на камарата, на който
орган са предоставени дисциплинарни правомощия по отношение на частните съдебни
изпълнители. Нормата на чл. 45 от Конституцията на Република България признава
безусловно право на жалба на гражданите. Правото на жалба овластява засегнатия
правен субект свободно да представи собствената си интерпретация за възприетите
от него увреждащи го действия, осъществени от лице, упражняващо властнически
правомощия пред органа, ангажиран да обезпечи надлежното осъществяване на
властническата функция. На частните съдебни изпълнители е делегирана държавна
власт – да наложат принуда, а законът утвърждава механизъм за саморегулация,
логично включващ и възможност за ангажиране дисциплинарна отговорност при
нарушение на правнорегламентирана дейност, поради което институтът на жалбата е
относим и към дейността на частните съдебни изпълнители. При тези обстоятелства
адресат на процесната жалба се явява овластен от закона орган да провери
изложените твърдения.
Както
всяко право, така и правото на жалба е лишено от опора в закона, когато 1) се
злоупотребява с него или 2) ако единственият резултат от упражняването му е
накърняване на права или законни интереси на други (чл. 57 ал. 1 от Конституцията). Укоримостта на подобно поведение поражда и деликтна отговорност
за извършителя, ако са налице и останалите елементи от фактическия състав. Очертаната
граница на общественозначимото право на жалба бива премината, ако жалбата не сочи
на очакване да бъде разрешен конкретен проблем за жалбоподателя, а цели да
създаде впечатление, уронващо доброто име на упражняващия властническата
функция. Съдържанието на процесната жалба обаче не разкрива такива белези. Описаните
ситуации отразяват било непосредствено впечатление за случилото се при пряко
участие на ответниците, било преразказано им събитие при посочване и на
източника на възпроизведената информация – цитат: нашите адвокати. Това
позволява проверка на твърденията и съответно формиране на самостоятелни изводи
от адресата на жалбата, носител на дисциплинарна власт. Ето защо надлежно упражненото право на жалба –
изложение на определени факти, оценени като несъответстващи на правилата до
органа, овластен от правилата да извърши контрол за законосъобразност, не е противоправно поведение дори и да
съдържа неверни твърдения.
Правилата гарантират
частния изпълнител срещу неоправдано засягане на доброто му име. Достъпът до
съдържанието на служители на компетентния да я разгледа орган не сочи на
разгласяване. Узнаването на съдържанието на жалбата е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпространението на неверни данни обективно е годно
да засегне доброто име, поради което и законът гарантира законния интерес на
уличения в нарушение посредством поверителност на процедурата по установяване
на действително случилото се (чл. 72 ал. 2 ЗЧСИ), а разгласяването на поверена
някому по повод изпълняваната от него служба информация е обявено за
престъпление (чл. 284 НК).
Контролиращият
орган е овластен, но и ангажиран както да отстоява авторитета на институцията
като разсее неправилно интерпретирано законосъобразно изпълнение на
властническата функция, така и да съхрани правото на чест и достойнство на уличеното
с жалбата подконтролно лице. Затова и нему е възложена предварителна преценка
за наличие на данни за иницииране на дисциплинарно производство и е ангажиран
да запознае със съдържанието на жалбата уличения едва, когато се увери, че
жалбата сочи на твърдение за извършено нарушение. Законният интерес на
дисциплинарно контролирания носител на власт да защити доброто си име е
гарантиран от процедурни правила и от ангажимента на инициатора на
дисциплинарното производство (Съвета на Камарата на частните съдебни
изпълнители или министъра на правосъдието) да докажат виновно неизпълнение. Затова
и евентуално провокирано от жалбата дисциплинарно производство не обосновава
неприемлив от гледна точка на закона резултат. Обективно възможното неприятно
преживяване от дадена негативна оценка за изпълнената служба е проява на следващата
се отговорност и не поражда зачетен от закона и достоен за защита интерес на
уличения в нарушение. Израз на тази отговорност е участието в дисциплинарно
производство и очакван принос за утвърждаване авторитета на гилдията
посредством изясняване на действително случилото се и юридическа обосновка на
неправилно интерпретирано поведение.
Ищецът
няма качеството частен съдебен изпълнител и съответно подконтролно лице, но,
както изрично посочва и в исковата молба, причината да бъде посочен поименно е
работата му в кантората на частен съдебен изпълнител. Понеже жалбата е
адресирана до орган, компетентен да извърши предварителната преценка за наличие
на дисциплинарно нарушение посоченото име на ищеца е необходимо при описание на
обстоятелствата, от които ответниците извличат представата си за нарушение на
правилата. Затова и очертаните вече гаранции за честта, достойнството и доброто
име на частния съдебен изпълнител са относими и към ищеца. Макар ищецът да не е
дисциплинарно подчинен на сезирания орган, неговите действия могат да бъдат
обяснени, а следователно и оправдани пред дисциплинарния орган от титуляра на
властническата функция – частния съдебен изпълнител, възложил изпълнението й на
ищеца с произтичащото от това утвърждаване на доброто му име. Затова и образуването
на дисциплинарно производство въз основа на жалба не е противоправен резултат,
който да обосновава деликтна отговорност.
Правото
на жалба е неприложимо, ако неверни твърдения или оценъчни мнения, обективно
годни да засегнат честта, достойнството или доброто име на упражняващия
властническата функция са направени достояние на лица, които не разполагат с
правомощие да проверят твърденията. Понеже доброто име на уличения, съответно
авторитета на институцията, чиято компетентност той осъществява или гилдията,
към която принадлежи, почиват на доверие за законосъобразност на упражняваната властническа
функция. Затова и разгласяването на факти и обстоятелства, подронващи тази
представа дискредитира публичната функция без същевременно да осигурява реализацията
на законен интерес за разпространилия жалбата. В случая обаче, както твърди и
ищецът, жалбата е адресирана до органа, компетентен да утвърждава авторитета на
частния съдебен изпълнител включително и чрез ангажиране на дисциплинарната му
отговорност, ако това се налага.
Не е противоправно
и описаното в исковата молба поведение с довод на ищеца да му е приписано
престъпление. Настоящият състав споделя достигнатия и от първоинстанцинния съд
извод, че цитираните в исковата молба изрази са проявна форма на зачетено от
правния ред право на мнение. Настоящият състав приема, че изразеното мнение,
относимо към осъществяваната функция
от ЧСИГ., е израз на предписаното от правилата средство за защита на ответниците
при идентифициран от тях засегнат техен интерес от действията на лице,
осъществяващо властническа функция. За разлика от фактите, които предполагат
оценка за вярност или невярност, мнението отразява мисловно заключение,
характеризиращо се като обосновано или необосновано. В рамките на упражнено право на жалба жалбоподателят е свободен да
представи собствената си интерпретация на възприетите от него факти без да
дължи надлежна обосновка. Затова и в настоящото производство тя не подлежи
на изследване.
Както е посочено и
в първоинстанционното решение граница на свободното изразяване на мнение се
явяват зачетените от правния ред чужди интереси – общи или частни (чл. 39 ал. 2
от Конституцията на Република България). Очертаният предел се преминава само,
когато изявлението не касае дейността на
овластения, а е насочено към неговата личност, обективно годно да
засегне самооценката му и то в степен, превишаваща общественоприемливия
по-висок праг на дължима търпимост у лицето, осъществяващо публична длъжност.
Самоволното
извършване на действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице
(качество, притежавано и от частния съдебен изпълнител), която извършителят не
заема, е престъпление (чл. 274 НК). Правовата държава предпоставя механизъм,
обезпечаващ реална възможност за всеки гражданскоправен субект да се
противопостави на опит за престъпление или да сигнализира за такова както
компетентния да организира разследването му орган – прокуратурата, така и
отговорния да отстоява авторитета на институцията, от чието име се осъществява
власт, съответно, както е в случая – гилдията, обединяваща лица с делегирана им
от държавата власт. Контролиращият орган е овластен да прецени и обстоятелствата,
при които са извършвани действия, спадащи в компетентността на частния съдебен
изпълнител включително и когато са извършени от ангажирани от него лица.
Цитираните в
исковата молба изрази, интерпретирани от ищеца като уличаващи го в
престъпление, отразяват еднозначно впечатлението на ответниците (субективната
им интерпретация на изрично посочени в молбата факти и обстоятелства, при които
те са се осъществили). Предвид очертания защитен механизъм критично изложение в
жалба, адресирана до компетентния да я разгледа орган, не е годно да въздейства
нито върху общественото мнение, нито се предполага, че ще стане достояние на критикувания
(за да засегне неговата чест), ако съдържанието на изявлението не обозсновава
разумно предположение за извършено нарушение на задълженията по служба. Пълноценно
функциониращият механизъм възлага в отговорност на дисциплинарния орган (а не
на жалбоподателя) да прецени предпоставките за образуване на производство, от
което едва следва и запознаване на уличеното лице със съдържанието на
изявлението. При наличие на логично издържано критично мнение досежно
контролираната дейност, основано на проверими факти обективно възможното
неприятно преживяване у уличения се включва в следващия се по-висок праг на
търпимост към критика, поради което и не сочи на подлежащ на защита негов
интерес. Пряка отговорност на дисциплинарния орган е да утвърди авторитета на
институцията или гилдията като отчете фактите и опровергае евентуална
неправилна субективна интерпретация от страна на жалбоподателя или да сезира
прокуратурата, ако съмнението за извършено престъпление не е разколебано (чл.
205 НПК). Отговорността на овластения било пряко, било по реда на възлагане го
ангажира да съдейства за утвърждаване авторитета на службата, съответно да
понесе негативните последици от поведението си. Затова и надлежно упражненото право
на жалба включва възможност за жалбоподателя да изрази своята оценка за
значението на възприетото включително и когато уличава визираното в жалбата
лице в престъпление. Следователно изразено
мнение в жалба, адресирана до орган, ангажиран да обезпечи надлежно упражняване
на власт не е годно да засегне интерес на уличения в престъпление и то без
оглед на степента на неговата обоснованост. Поради тази причина
безпредметно остава обсъждането на обосновката на мнението и в настоящото
производство.
За пълнота следва
да се посочи, че при оценка за съдържанието на изявлението следва да се държи
сметка за неговата пълнота. Извлечени части от цялостно изявление само по себе
си онагледява субективната интерпретация на ищеца, а не осъщественото от
ответниците поведение. Акцентиранта в исковата молба част от изявлението „…НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ ОТНОШЕНИЯ С НАШИЯ ДЛЪЖНИК
КАТО ЧСИ СЕ Е ПОСТАВИЛА В НЕГОВА УСЛУГА…“ не засяга ищеца, а отразява
мнение, относимо към чужда дейност. Съгласно чл. 282 НК престъпление по служба
е неизпълнение на задължение по служба само ако е предприето с цел имотна
облага. Понеже такова твърдение липсва, визирането на ищеца като съпричастен
към подобна дейност обективно не му приписва престъпление. Освен това, акцентираният
в исковата молба текст изрично се предхожда от уточнението, че описано в жалбата
поведение на ищеца и ЧСИ Г.„.. не може да
не наведе до безспорния извод…“. Както отбелязва и първоинстанционният съд,
приписаното престъпление предполага твърдение за неверни факти и обстоятелства,
а изразено мнение, което в случая е и изрично посочено от ответниците в
жалбата, не представлява приписано престъпление.
По изложените
съображения въззивният съд приема, че описаното в исковата молба действие – подадена „ЖАЛБА“ в Камарата на частните
съдебни изпълнители, не е противоправно, поради което и безпредметно остава
изследването верността на посочените в нея факти.
Заявените от ищеца
негативни преживявания, провокирани от критична оценка към неговата дейност не
сочат и на зачетен от правния ред интерес, обуславящ възмездяването му от лица,
ползвали се от услугите на възложителя на работата му, поради което и не се
установява вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Освен,
че липсва противоправност на описаното в исковата молба поведение и подлежаща
на възстановяване вреда за ищеца, отсъства и причинно-следствена връзка между
твърдяните имуществени вреди и установеното поведение на ответниците.
Претендираните вреди се свързват с разгласяване на неверни данни. Сезираният с
жалбата орган дължи да обезпечи
дискретност при обработка на жалбата, поради което и депозирането на жалба не
предпоставя като пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
разгласяването й, за да обуслови и отговорност за обезвреда (чл. 51 ал. 1 ЗЗД).
Поради
достигнат идентичен краен извод при частично различни съображения обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Отправените
в жалбата клетви към съдията, постановил обжалваното решение и други съдии
превишава указаните граници на правото на жалба. Не съответства на приемливата
форма на изразяване на несъгласие и критика към съда като институция и внушението за нерегламентирано въздействие и
върху съдии, неучастващи по делото, препятстващо възможността за проверка на
състоятелността на подозрението. С оглед отсъствието на последващи действия,
разкриващи неуважително отношение от страна на жалбоподателя и изминалия
значителен период от момента на установяване на недопустимото поведение обаче настоящият
състав приема, че указанието за преминатата граница е достатъчно за
наложителното в случая възпитателно въздействие без да се налага санкциониране
на въззивника.
По разноските:
Въззивникът
претендира разноски в настоящото производство, но при установения изход от
спора направените заплатената доказано направените следва да бъдат възложени в
негова тежест.
Въззиваемите не са
предявили претенции по разноските, поради което и с оглед нормата на чл. 81 ГПК
безпредметно остава обсъждането дали им се дължат такива.
Така
мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.01.2009 г. по гр.д. № 482/2008 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 26 с-в.
ВЪЗЛАГА направените разноски от М.Д.Д.
в негова тежест.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: