№ 1729
гр. **** , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502567 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. ****, чрез адвокат Веселина Маринова, срещу
Решение № 2888 от 06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 20789/2019 г. по описа на ВРС,
XVI състав, с което е прието за установено в отношенията между ищеца Х. Ф. А., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. ****, община ****, област ****, от една страна, и
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. **** „**** Таурс – Г“, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ
ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 4920,86 лева, представляваща начислена ел. енергия
за периода от 23.01.2018 г. до 22.01.2019 г. за обект на потребление, находящ се на адрес:
с. ****, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/13.11.2019 г.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на
вземането на ответника, а именно чл. 183 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са
изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав –
наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника
на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищцата и
документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена
електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на
проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел
изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.4 в размер на 25549 кВтч, на
стойност 4920,86 лева.
1
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Х. Ф. А., чрез адв. ****, подава писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за незаконосъобразност
на корекционната процедура. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание за въззивника „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се
явява адвокат Веселина Маринова, с която се осъществява видеоконферентна връзка.
Поддържа въззивната жалба. Поддържа направеното в молба вх. № 23067/28.10.2020 г.
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззиваемият Х. Ф. А., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по предявен от
ищеца Х. Ф. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ****, община ****, област ****,
срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. ****, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
4920,86 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 23.01.2018 г. до 22.01.2019 г. за
обект на потребление, находящ се на адрес: с. ****, клиентски № **********, абонатен
№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/13.11.2019 г.
Ищецът Х. Ф. А. излага, че е потребител на електрическа енергия, клиент на
ответното дружество, като на негово име е открита партида с клиентски № **********
и абонатен № ********** за обект с адрес: с ****. Твърди, че през ноември 2019 г.
получил писмо от „Електроразпространие Север“ АД, с което го уведомявали, че въз
основа на съставен протокол ще бъде преизчислена сметката му за електроенергия за
минал период от време. При онлайн проверка на сайта на ответното дружество
установил, че на партидата му е начислена сума в размер на 4920,86 лева, а няколко дни по-
късно получил и писмо от „Енерго-Про Продажби“ АД с фактура за същата сума.
Изтъква, че в процесния обект и за определения във фактурата период посоченото
количество електроенергия не е потребено, поради което счита, че сумата е недължима.
Излага подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Веселина Маринова – САК, преупълномощена от Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е
неоснователен. Поддържа се, че е налице правно основание за възникване на вземането – а
именно чл. 183 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и че Общите условия на
„Електроразпространие Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД са годен източник на
облигационни задължения, с обвързващо действие, равнозначно на силата на закона,
между абонатите и двете дружества. Излага, че между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за доставка на ел. енергия, пренасяна през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпространие Север“ АД, за обекта, посочен в исковата молба.
Заявява, че ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно
и точно. Сочи, че на 22.01.2019 г. е извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, като за
2
проверката е съставен констативен протокол в съответствие с чл. 59 на ОУ на ДПЕЕЕМ,
подписан лично от абоната. Излага, че след проверката процесният електромер е
демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология,
Регионален отдел – ****, за експертиза, при която е установено, че е осъществена намеса
в софтуера на електромера, в резултат на което се установява преминаване на
електроенергия в невизуализираната на дисплея на СТИ тарифа 1.8.4 в размер на 25549,4
кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално доставено и потребено
от абоната и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да
плати неговата цена. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от констативен протокол № 13102588, на 12.11.2014 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1115 0314 0059
7063 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено какви са
били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.4.
От приложен към делото Констативен протокол № 1301539 се установява, че на
22.01.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са
отчетени следните показания: по нощна тарифа – 3250 кВтч; по дневна тарифа – 12599
кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен
в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 287047, и изпратен за експертиза в БИМ -
****. Протоколът е подписан от ищеца и един свидетел. В него не е отразено наличие на
електроенергия в невизуализиран регистър, нито е отразена причина, поради която е
необходима смяна на електромера и експертиза на същия в БИМ.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и Констативен протокол №
2609/05.11.2019 г. – АУ – Е – 000029-6414/22.01.2019 г. на БИМ – ****, от метрологичната
експертиза на електромера. Отбелязано е, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването
на електроенергия; не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Посочено е,
че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер Carat Digitron M02 трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2, като
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 –
025549,4 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на 12.11.2019 г. е издадено становище на
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия, с което е
одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 25549 кВтч за
периода 23.01.2018 г. – 22.01.2019 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена
фактура № ********** от дата 13.11.2019 г. за сумата от 4920,86 лева с вкл. ДДС.
От предоставената по делото Справка за потребление през последните 12/24/36 месеца
за обекта на ищеца се установява, че за периода от 22.01.2017 г. до 21.01.2018 г. същият е
потребил отчетена електроенергия в размер на 3555 кВтч, за периода от 22.01.2018 г. до
22.01.2019 г. - 3269 кВтч, и за периода от 23.01.2019 г. до 21.11.2019 г. (десет месеца) – 4312
3
кВтч.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1115 0314 0059 7063, монтиран на процесния обект, е тип
Carat Digitron M02, преминал първоначална метрологична проверка през 2014 г., като срокът
на метролочична годност за този тип електромери е 6 години. Според констатациите в КП
№ 2609/05.11.2019 г. – АУ – Е – 000029-6414/29.01.2019 г. на БИМ – ****, електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия; количеството електроенергия в размер на 25549
кВтч е преминало през измервателната система на СТИ и след това, вследствие
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера, е
натрупано в невизуализирания регистър 1.8.4. Регистър 1.8.4 не е визуализиран при
редовен отчет и поради това количеството електроенергия от 25549 кВтч, натрупано в него,
не е остойностено и фактурирано през отчетния период от 23.01.2018 г. до 22.01.2019 г. При
монтажа електромерът е параметризиран да отчита преминалата електроенергия в два
регистъра – 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа). Наличието на електроенергия в
регистър 1.8.4 се дължи на неправомерна софтуерна манипулация в програмата за
тарифиране на СТИ. След софтуерно прочитане на регистър 1.8.4, количеството
електроенергия в него е остойностено в Становище за начисляване на електрическа енергия
от 12.11.2019 г. Левовата равностойност на определената за доплащане електроенергия е
изчислено математически точно, съобразено с утвърдените от КЕВР цени, действащи в
рамките на процесния период. В съдебно заседание на 17.06.2020 г., вещото лице изяснява,
че процесният тип електромери нямат параметри, от които да може да се установи кога
точно е било извършено неправомерното вмешателство. Излага, че преминалата през
измервателната система на СТИ електроенергия би следвало да се отчете и от сумарния
регистър, но в случая информация за показанията в този регистър няма нито в констативния
протокол на „Електроразпределение Север“ АД, нито в този на БИМ.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Законовото основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия е предвидено със ЗИД на Закона за
енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две
кумулативни предпоставки: ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия – в този
смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г.,
Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т.д.№ 3262/2014 г. и др.). В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ е предвиден ред
за уведомяване на клиентите. Към датата на проверката на процесния електромер
(22.01.2019 г.) разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са отменени изцяло с
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.
След отмяната им КЕВР е издала нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и
влезли в сила от 04.05.2019 г. Към датата на процесната проверка липсват ПИКЕЕ, които да
са част от действащото право, вследствие от което ответното дружество не може да се
ползва от правото на корекционна процедура, предвидено в ЗИД на ЗЕ.
4
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е
предвидено в общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на
чл. 183, вр. чл. 200, ал.1, предл.1 ЗЗД е неоснователно не само въз основа на
гореизложеното.
Препращането към общите норми на чл. 183 ЗЗД и чл. 200, ал. 1 ЗЗД - относно
задълженията на купувача, води и към чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача.
Взети в тяхната съвкупност, трите разпоредби обуславят извода, че договорът за продажба
вменява задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния казус,
въззиваемият е длъжен да плати за констатираното в невизуализирания регистър 1.8.4 на
електромера количество електроенергия в размер на 25549 кВтч само ако то действително
му е доставено от въззивното дружество и потребено от абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на
пълно доказване, че количеството ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.4 е
натрупано след като електромерът е монтиран на процесния обект. Съгласно изслушаното
заключение на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, не е възможно да се
установи откога е започнало натрупването на електроенергия в невизуализирания регистър.
По делото няма представен констативен протокол или друг документ от предшестваща
проверка, който да удостоверява, че в даден момент след монтажа на СТИ на обекта на
ищеца показателите за регистър 1.8.4 са били нулеви. В Констативен протокол № 13102588
за монтажа на процесния електромер на обекта на Хабил Али на 12.11.2014 г. са отразени
нулеви показания по нощна и дневна тарифа, но липсват показания по отчетен регистър
1.8.4. По делото не е представен протокол от цитираната задължителна метрологична
проверка, извършена преди монтажа на електромера през 2014 г., който да сочи нулево
количество електроенергия в регистър 1.8.4. Съгласно изслушаните показания на вещото
лице по СТЕ в съдебно заседание, цялата преминала през измервателната система на СТИ
електроенергия, включително натрупаната по невизуализирания регистър 1.8.4, би следвало
да се отчете и от сумарния регистър, но в случая информация за показанията в сумарния
регистър няма нито в констативния протокол на „Електроразпределение Север“ АД, нито в
този на БИМ. В Констативен протокол № 2609/05.11.2019 г. – АУ – Е – 000029-
6414/29.01.2019 г. на БИМ – ****, който е официален свидетелстващ документ, е записано,
че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 –
025549,4 кВтч, но няма представени данни нито кога е започнало натрупването на
електроенергия по нея, нито в какво съотношение преминалата през измервателната схема
на СТИ електроенергия се разпределя съответно по визуализираните регистри 1.8.1 и 1.8.2 и
невизуализирания 1.8.4, т.е не може да бъде изчислен началния момент на
нерегламентираното натрупване, както и да бъде установено дали то е започнало след
монтажа на електромера.
Видно от констативен протокол № 1301539 за извършената проверка и смяна на СТИ
на 22.01.2019 г. , показанията в невизуализираните регистри е възможно да бъдат измерени
от служителите на оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани в
протокола, както това е сторено за монтирания нов електромер: 1.8.3 – 000000; 1.8.4 –
000000; 1.8.0 - 000000. Липсата им в протокола от 2014 г. или в друг документ оставя
твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивирания за
5
търговски отчет регистър 1.8.4 в размер на 25549 кВтч е действително доставена от
доставчика – въззивник, и потребена от абоната – въззиваем, недоказано.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът Х. Ф. А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ****, община ****, област ****, не дължи на
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. **** „**** Таурс – Г“, сумата от 4920,86 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметка ел. енергия за периода от
23.01.2018 г. до 22.01.2019 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: с. ****,
клиентски № **********, абонатен № **********, по фактура № **********/13.11.2019
г.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 600,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 600,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2888 от 6.07.2020 г., постановено по гр. д. № 20789 по
описа за 2019 г. на Районен съд – ****, XVI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. **** „**** Таурс – Г“, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Ф. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ****, община ****, област
****, сумата в размер на 600,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-
деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7