№ 258
гр. Силистра, 01.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
НатА. Яс. Жекова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно
гражданско дело № 20233400500257 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател: Ш. А. Д. – р.пр., не се явява, явява се адв.Н. Н., редовно
упълномощен от първата инстанция.
Жалбоподател: С. А. С. – р.пр., не се явява, явява се адв.Н. Н., редовно
упълномощен от първата инстанция.
Жалбоподател: Ю. С. С. – р.пр., не се явява, явява се адв.Й. Славова,
редовно упълномощена и приета от съда.
Жалбоподател: Айян Б. И. – р.пр., не се явява, явява се адв.Й. Славова,
редовно упълномощена и приета от съда.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ.Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.СЛАВОВА: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
С определение № 376 от 18.08.2023г. съдът е изготвил проекто-доклад и
е насрочил делото.
АДВ.Н.: Запознат съм с определението, нямам възражения по проекто-
1
доклада.
АДВ.СЛАВОВА: Запозната съм с проекта за доклад, нямам
възражения.
С оглед изявленията на страните съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се счита за доклад по делото пректо-докладът, изготвен с
определение № 376 от 18.08.2023г. по настоящото дело.
АДВ.Н.: Поддържам жалбата. Жалбата на другата страна не е
основателна. Нямам искания по доказателствата.
АДВ.СЛАВОВА: Поддържам моята жалба. Не е основателна жалба на
ответната страна. Нямам искания за доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Н.: Считам, че решението на ТРС е неправилно в обжалваната от
нас част. Във въззивната жалба съм развил съображения. По отношение на
изясняване фактическата обстановка по делото ще си позволя да кажа
няколко неща.
Безспорно е установено, че през 2003г. е съставен нотариален акт за
дарение, по силата на който, майката на моите доверители Зекие, е
прехвърлила на първия ответник Ю. С. С. земеделска земя. Майката е
починала през 2009г. Моите доверители не са знаели за тази сделка, научили
са в един по-късен етап. През 2017г. са образувА. дело в ДРС. След това се
наложи да образуваме настоящото производство, тъй като в предходно
производство, което е образувахме за признаване нищожността на този
договор за доброволна делба, ДРС отхвърли нашата претенция.
Силистренският окръжен съд отмени решението на ДРС и след това
касационният съд реши, че не следва да бъде допускано за касационно
обжалване. Първият ответник, според мен абсолютно недобросъвестно,
депозира жалба против определението на ВКС, с което не се допуска делото
до касационно обжалване и в срока за произнасяне на петчленния състав на
ВКС, извършва сделка с втория ответник Айян И., с която продава, според
нас фиктивно, процесните земеделски земи. Считаме, че е безспорен факта, че
договорът за дарение е нищожен, тъй като е признат с влязло в сила решение,
което е вписано. Поради този факт Ю. С., първият ответник, не е ставал
никога собственик на процесните земеделски земи, респективно той не е имал
право да прехвърля земите, чрез каквато и да е сделка, на втория ответник
Айян. Тоест вторият ответник Айян И. също няма права върху тези земи, тъй
като праводателят му Ю. С. не е ставал никога собственик на тези земеделски
2
земи.
Тутраканският районен съд постановява едно решение, което според
мен, противоречи на закона в потвърдителната част, тъй като се позова на
едно ТР № 1/2020г. на ВКС, въз основа на което тръгва да изследва договора
за доброволна делба, по силата на който майката на моите доверители е
станала собственик на процесните земеделски земи. Сам, възползвайки се от
служебното начало, което според мен не е правилно, назначава графична
експертиза, която казва, че подписът в доброволната делба не е положен от
майката на доверителите ми Зекие. Защо смятам, че съдът не е имал такова
правомощие? Защото във въпросното Тълкувателно решение върховните
съдии изрично са опиС., че съдът, независимо от правомощията си служебно
да изследва тази нищожност на предходни сделки, няма право да събира
допълнителни доказателства, а тази нищожност следва да бъде изяснена от
самия акт, който съдът приема, че е нищожен, а именно договорът за
доброволно дарение, а такива данни по делото не съществуват. Няма
оспорване от ответната страна, още повече, че останА.те две страни по
договора за доброволна делба, наследниците на Сами Ибрям и С. И., които са
братя на майката на моите доверители, не са страна в настоящото
производство, а със съдебното си решение ТРС засяга и техни права.
Според мен възникват два въпроса, които имат безкрайно
противоречиви отговори. От една страна, ако моите доверители са
собственици само на 1/3 общо от процесните земи, кой е собственик на
останА.те 2/3 идеални части? Ако приемем, че договорът за доброволна делба
е нищожен, то тогава би следвало собственици на тези 2/3 идеални части да
бъдат наследниците на Сами Ибрям и С. И., обаче този договор за доброволна
делба не е признат от съда за нищожен, поради което по силата на
обжалваното от нас решение, собственик на тези 2/3 идеални части остава
втория ответник Айян И.. Той, обаче, няма правото да бъде собственик на
тези земи поради факта, че неговият праводател Ю. С. никога не е ставал
собственик на тези земи и няма как да прехвърлиш на някого нещо, което не е
твоя собственост.
Още един въпрос. Ако договорът за доброволна делба е нищожен,
независимо, че той не е признат за такъв, съдът го коментира само в мотивите
си, какво се случва със собствеността на земите, които имат наследниците на
другите двама съделители – Сами Ибрям и С. И.? Те собственици ли са на 1/3
идеална част от другите ниви? Моите клиенти собственици ли са на 1/3
идеална част от другите ниви и въобще как ще бъде уредена собствеността,
ако това решение е законосъобразно? Според мен никак, затова считам, че
ТРС е постановил едно незаконосъобразно решение.
На последно място трябва да преценим, според мен, кое е релевантното
в настоящия процес. Това са два факта. На първо място, че сделката,
обективирана с договора за дарение от 2003г., с който майката на моите
клиенти прехвърля на първия ответник Ю. С. земеделски земи, е признат за
3
нищожен с влязло в сила решение, което е вписано. На второ място, от тази
нищожност произтича факта, че първия ответник Ю. С. никога не е
придобивал собствеността върху тези земи и поради този факт няма как той
да ги прехвърли на ответника Айян И., т.е. единственият логичен извод в
случая, поне според мен е, че моите клиенти са единствените собственици на
процесните земеделски земи и затова би следвало да бъде постановено
решение, с което те да бъдат признати за еднолични собственици на тези
земеделски земи поради изложените по-горе факти.
В началото казах, че според мен съдът неправилно се позовава на ТР №
1/2020г., тъй като тълкува това тълкувателно решение по абсолютно
неправилен начин. Съдът не е имал право да се произнася по отношение на
договора за доброволна делба, тъй като имаме акт, който е обявен за
нищожен, т.е. сделката е обявена за нищожна, а това е договора за дарение, с
който първият ответник уж е станал собственик на земите. В тази връзка
считам, че решението е неправилно, незаконосъобразно, поради което моля да
го отмените и да ни присъдите направените разноските.
И още нещо, което е във връзка с твърдяната от ответника придобивна
давност, тъй като не е коментирана от съда в мотивите, по-скоро откъслечни
изречения. Трябва да обърнем внимание на факта, че през 2003г. първият
ответник Ю. С. е бил на 8 години, т.е. той е бил малолетно лице, и при
сделката, която е обявена за нищожна, е представляван от своя баща. Тъй
като сделката е обявена за нищожна, по силата на закона, за да придобие
имотите по давност, той следва да докаже давностното си владение в
продължение на 10 години. Давностното владение, знаем от теорията и от
практиката, че има субективен и обективен елемент. Фактът, че той е бил на 8
години и е бил малолетно лице ни говори за това, че не е нА.це субективния
елемент, т.е. той няма как да манифестира своето желание да свои вещта –
процесните земеделски земи. Факт е, че земите са обработвани от неговия
баща. От представените справки по искане на ответниците, там е видно, че
земите са обработвани от бащата на Ю. С..
По отношение на обективния елемент също считам, че не се
представиха никакви доказателства. Съдът е коментирал в решението си, че
от показанията на свидетелите, които са родители на ответника Ю. С. – майка
и баща, по никакъв начин не се доказва явното манифестиране на желанието
за своене на вещта от негова страна, още повече, че той е бил малолетно лице
през 2003г. и е навършил пълнолетие през 2013г. От това следва, че не са
нА.це елементите за придобИ.е на имотите по давност, което прави и
възражението на ответниците в тази насока неоснователно.
В този смисъл моля да се произнесете като уважите въззивната ни
жалба, като приемете, че моите клиенти са единствени еднолични
собственици на процесните земи по изложените по-горе съображения. Моля
да ни присъдите направените по делото разноски.
4
АДВ.СЛАВОВА: Оспорвам изложеното от колегата, което е отразено в
писмената ми защита пред първоинстанционния съд. Поддържам жалбите на
моите доверители, съображенията ми са подробно изложени в тях. Моля да
отмените решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и
необосновано и постановите ново, с което решите спора по същество.
Моля да ми бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение
за жалбите, за което представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 31.10.2023г.
Заседанието приключи в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5