Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Царево, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ МОСКОВА
с участието на
секретаря Нели Стоянова
като разгледа
докладваното от съдия Москова НАХД № 386/2020г. по
описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.В.К., с ЕГН **********
адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 41/ 05.08.2020 год. на
Директора на РИОСВ- Бургас, с което за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закон за
защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената територия,
определена със заповедта за обявяването й – Заповед № 318/07.05.1992г. на
министъра на околната среда, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева на основание. чл. 81 ал. 1 т. 1 от
Закон за защитените територии. В жалбата се навеждат доводи и съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата
отмяна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и поддържа жалбата, като моли за отмяна на атакуваното НП.
За АНО, редовно призован, се явява ю.к.П.,
надлежно упълномощен, който взема становище за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на наказателното постановление.Моли за присъждане на
разноски.
Въз основа на събраните по делото устни и
писмени доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 27.04.2020 г. е била извършена съвместна
проверка от Ел.П. /ст.експерт в РИОСВ-Бургас / и П.Томов /мл.инспектор на ОДГ
към Граничен полицейски участък – Бургас/ на устието на река Ропотамо в
границите на Резерват „Ропотамо“, в хода на която служителите констатирали, че при устието на река Ропотамо са навлезли и
акостирали на брега на реката 6 / шест/ броя плавателни средства – лодки,
измежду които и процесната лодка с регистрационен номер ****. Проверяващите
също така констатирали, че времето е ясно, без бурни ветрове, а морето е тихо и без вълнение. По време на проверката не
са присъствали собствениците на плавателните средства. В близост до мястото, на
което били пристанали лодките, в горска територия в резерват „Ропотамо“ били установени
отпадъци и следи от палене на огън. Констатациите на проверяващите са
обективирани в Констативен протокол №017020 /27.04.2020г./л.11-14/.
В последствие, РИОСВ-Бургас изискала с Писмо с изх.№БРЗТЗЗ-232/04.05.2020г.
информация от Дирекция „Морска администация“ - гр. Бургас за собствениците на установените в устието на река Ропотамо плавателни съдове,
измежду които и
процесната лодка с регистрационен номер **** /л.15/.
С
писмо с вх. № БРЗТЗЗ-232(1)/08.05.2020 г. на РИОСВ – Бургас, дирекция „Морска
администация” - гр. Бургас е представила справка, съдържаща информация, че
плавателно средство с регистрационен номер Бс **** собственост на Л.В.К. с ЕГН **********/л.17/.
С писмо с изх.№БРАЗТЗЗ-232/2/ от
11.05.2020г. Директорът на РИОСВ поканил Л.В.К. *** в седмодневен срок от
получаването на съобщението за съставяне на АУАН за това, че на 27.04.2020г. е
констатирано, че притежаваната от него лодка с регистрационен номер ***е била навлязла
в устието на река Ропотамо и акостирала на брега на реката, с което е нарушил
чл.17 ал.1 от Закона за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на
защитената територия, определен със заповедта за обявяването й. /л.16/.
На 06.07.2020г. св.П. в присъствието на
двама свидетели и на нарушителя Л.К.
съставила против последния Акт за установяване на административно
нарушение № 41/06.07.2020г. за извършено от него нарушение на нарушение на чл.
17 ал. 1 от Закон за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на
защитената територия, определена със заповедта за обвяването й – Заповед №
318/07.05.1992г. на министъра на околната среда. Препис от акта е връчен на
нарушителя и подписан от него с обяснение, че е бил болен и за това не е извадил лодката от
устието на река Ропотамо /л.9-10/.
В законоустановения срок по ЗАНН
жалбоподателят К. не се е възползвал от правото си да подаде писмени възражения
срещу съставения му АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН,
наказващият орган, издал на 05.08.2020 год. обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 17, ал. 1 от
Закона за защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената
територия, определена със заповедта за обявяването й – Заповед №
318/07.05.1992г. на министъра на околната среда, е наложена „глоба“ в размер на
500.00 лева.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на
14.08.2020г., видно от разписката за доставяне /л.7/, а жалбата е депозирана на
20.08.2020г., видно от входящия регистрационен номер на АНО/л.3/.
В хода на съдебното следствие АНО е
представил допълнителни писмени доказателства – препис от Заповед №
318/07.05.1992г. на министъра на околната среда и препис от Наказателно
постановление № 8/21.05.2017г., с което за същото нарушение по чл.17 ал.1 от
ЗЗТ на В. К. е било наложено наказание
глоба в размер на 100.00 лева.
Горната фактическа обстановка, съда прие
за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като
същата не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка
и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими
реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да
бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията на съда за това са следните:
В настоящият случай, актът за установяване
на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното
наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. от
компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното
нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване,
субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна – на
27.04.2020г. е установено, че жалбоподателя Л.К. е навлязъл с лодка с рег**** в устието на река Ропотамо и е акостирал на
брега на реката при тихо море, с което е нарушил чл. 17, ал. 1 от Закона за
защитените територии и т.“б“ от забранителния режим на защитената територия,
определена със заповедта за обявяването й – Заповед № 318/07.05.1992г. на
министъра на околната среда.
Съгласно
обнародваната в ДВ бр. 41/ 1992 г. Заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра
на околната среда, е възстановен резерват "Ропотамо" , като в
територията му са включени : отдели 453 (част 90,0 ha), 454, 461, 462 (част
60,9 ha), 463 (част 16,0 ha), с обща площ 346,2 ha. От Държавно лесничейство
Ропотамо, община Созопол,; отдели от 480 до 490 с обща площ 628,5 ha от
Държавно лесничейство Ропотамо, община Царево; Змийския остров с площ 1,0 ha и река
Ропотамо от устието до моста в м. „Калдаръм Гечит“ с площ 25,0 ha. Този
резерват е включен и в приложението № 2 на ЗЗТ в т. 1.53. Анализът на
разпоредбите на ЗЗТ сочи, че резерватите са най-строго охраняваната категория
защитени територии от гледна точка на природо-опазването и целите по чл. 2 на
закона. В буква „Б“ от забранителния
режим на Заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра на околната среда, изрично
е посочено, че се забранява навлизането на рибарски лодки в устието на река
Ропотамо, с изключение на бурно море.
Разпоредбата
на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии забранява всякакви дейности
в резерватите, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел;
3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;
4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за
възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи
нарушения в екосистемите; 5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в
горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Неизпълнението
на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 81, ал.
1 т.1 от ЗЗТ, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо
лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и
проекти по глава четвърта.
В
конкретния случай, нарушението на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените
територии е установено на 27.04.2020г. от св.П. при изпълнение на служебните й
задължения в съвместна проверка с гранична полиция, за което е съставен
констативен протокол. Разпитана в хода на съдебното следствие, св.П. заявява,
че при обхода на резерват „Ропотамо“
лично е възприела факта, че процесната лодка с рег.№ **** е била
навлезла в устието на река Ропотамо и акостирал
на брега на реката, като морето е било
тихо и спокойно. Съдът кредитира изцяло показанията на св.П. като ясни,
последователни, логични и непротиворечиви. Липсва причина, поради която съдът
би поставил под съмнение истинността на показанията на св.П.. Съдът кредитира
изцяло и представения по делото Констативен протокол № 017020/27.04.2020г.
– същият е официален документ, съставен от длъжностно лице в изпълнение на служебните му задължения и обективира
констатациите на длъжностното лице при извършената извънредна проверка в резервата. Що се касае до установяването на авторството
на нарушението, то същото е безспорно установено предвид събраните по делото
данни, че именно жалбоподателят К. в
качеството си на собственик е осъществявал към датата на нарушението
фактическата власт върху процесната лодка, с която е извършено нарушението по
чл.17 от ЗЗТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
инкриминираната дата жалбоподателят К. е упражнявал фактическата власт върху
процесната лодка, която била е навлязла в устието на р.Ропотамо и е била акостирала на брега на реката, като морето е било тихо и
спокойно, като самият жалбоподател не оспорва така установената фактическа
обстановка и изрично признава в хода на съдебното следствие, че е навлязъл с процесната лодка в устието на
река Ропотамо и е акостирал на брега, като на 27.04.2020г. морето е било тихо и
спокойно. Несъмнено мястото на нарушението попада в границите на резерват
Ропотамо, тъй като река Ропотамо от устието до моста в м. „Калдаръм Гечит“ с
площ 25,0 ha е включена в територията на резервата.
Възраженията на жалбоподателя, че на
27.04.2020г. е бил болен, поради което не е могъл да пътува от град Бургас до
река Ропотамо и да премести лодката си от устието на реката, останаха
недоказани – жалбоподателят не представи никакви писмени доказателства в тази
насока. Възраженията на жалбоподателя, че на процесната дата е бил
възпрепятстван от КПП във връзка с
обявената епидемиологична обстановка да
се стигне до р.Ропотамо за да премести лодката си от устието на реката, също останаха
недоказани, още повече, че те противоречат на първоначално заявеното от К. в жалбата,
че при пътуването си от град Бургас до река Ропотамо е бил забавен
заради извършване на проверки на КПП във връзка с обявената епидемиологична обстановка с около два часа и не могъл да
стигне своевременно до реката.Ето защо същите защитна версия на
жалбоподателя с цел да се избегне
административно-наказателната отговорност за извършеното от него нарушение.
С издаването на наказателното постановление АНО
правилно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя К. за извършено от
него на инкриминираната дата нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ буква „Б“ от забранителния режим на
Заповед № 318 от 07.05.1992г. на министъра на околната среда и правилно е
приложил санкционната норма на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ.
АНО правилно е
определил и размера на наложената глоба в размер на минималния предвиден в
закона , а именно: в размер на 500 лева, което наказание е подходящо за постигане на целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и за
осъществяване функциите на административното наказание, свързани със
специалната и генерална превенция. С оглед на представените по делото данни за
наличие на наложено преди това на К. наказание с влязло в сила НП за същото нарушение
на ЗЗТ, то съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на РИОСВ следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 41/
05.08.2020 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на Л.В.К., с ЕГН ********** адрес: ***, за
нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закон за защитените територии и т.“б“ от
забранителния режим на защитената територия, определена със заповедта за
обявяването й – Заповед № 318/07.05.1992г. на министъра на околната среда, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева на основание. чл. 81 ал. 1 т. 1 от Закон за защитените
територии.
ОСЪЖДА Л.В.К., с ЕГН ********** адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ-Бургас сумата в
размер на 50.00 /петдесет / лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
Районен съдия :