Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шести юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3189 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „ОББ“ АД срещу И.В.И. и С.В.И. за солидарното
им осъждане да заплатят сумите от 164 571.36
евро главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.06.2008 г., 8 265.55 евро договорна лихва за периода 15.04.2016 г. –
12.03.2017 г., 4 936.26 евро наказателна лихва за
същия период, ведно със законните лихви от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че по договор за представяне на ипотечен
кредит от 19.06.2008 г. предоставил на И.В.И. сумата от 198 600 евро, за
закупуване на недвижим имот. Договорът бил подписан и от съпругата на И.И. – С.В.И.,
солидарно задължена по силата на чл. 32 от СК.
На 15.04.2016 г. кредитополучателят изпаднал в забава и
преустановил обслужването на кредита. На основание чл. 18 от договора настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, поради което ответниците дължали суми на
обща стойност 177 773.17 евро и моли съдът да ги осъди да я заплатят.
Ответникът И.В.И., чрез назначения му особен представител
адв. В. Г., е подал отговор, в който оспорва получаване на сумата по договора
за задоволяване на нужди на семейството. Оспорва настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като не бил надлежно уведомен за това.
Ответникът С.В.И., чрез назначения й особен представител
адв. Ц. Ц., е подала отговор, в който оспорва, че отговаря за задълженията по
кредита, поради липса на предпоставките по чл. 32 от СК. Счита договора за
нищожен поради липса на съгласие за сключването му.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за предоставяне на ипотечен кредит от
19.06.2008 г., че „О.Б.Б.“ АД е предоставила на И.В.И. сумата от 198 600
евро за закупуване на недвижим имот, представляващ едноетажна еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Слатина“, ул. „********* *************,
със застроена площ от 92.86 кв.м. Кредитополучателят се е съгласил банката да
предостави средствата по кредита след представяне на нотариален акт за
прехвърляне на имота на името на кредитополучателя и превод на средствата по
договора, предназначени за закупуване на еднофамилната жилищна сграда да бъдат
преведени служебно от банката по сметка на продавача на имота.
Не се
спори, че сумата от 198 600 евро е постъпила по сметка на И.И. на 30.06.2008
г., което обстоятелство се установява и от заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. С това банката е изпълнила основното си
задължение по договора – да предостави на кредитополучателя заемната сума.
Видно от
приетото по делото удостоверение за семейно положение и членове на семейството
на И.И., както и от съдържанието на даденото от С.В.И. в полза на Л.С.К.пълномощно,
ответниците са били в брак към датата на сключването на договора. По силата чл.
32, ал. 2 от СК, съпругата на кредитополучателя И.И. – С.И., отговаря солидарно
с него за поети задължения за задоволяване на нужди на семейството. В
случая е налице хипотезата на чл. 121,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – солидарната отговорност между съпрузите възниква по
силата на закона (чл. 32, ал. 2 от СК).
Отделно
от това, пълномощникът Л.Ке подписала договора за ипотечен кредит от 19.06.2008
г. като представител на И.И. и С.И., като надлежно учредената й представителна
власт се установява от приетите по делото пълномощни с нотариална заверка на
съдържанието и на подписите на упълномощителите, заверени от завеждащия
консулската служба при ТК – Ню Йорк. С.В.И. е учредила в полза на Л.Кпредставителна
власт във връзка с отпускане на кредит на съпруга си И.В.И. за закупуване на
еднофамилната жилищна сграда, учредяване на ипотека върху закупения имот в
полза на „ОББ“ АД за обезпечаване на кредита и неговото усвояване, както и за
подписване на всички необходими документи във връзка с договора за кредит.
При така
установените по делото факти, съдът намира възраженията на С.И., че не следва
да бъде ангажирана отговорността й по договора за ипотечен кредит, за
неоснователни.
Кредитът
е следвало да се издължи на 288 месечни анюитетни вноски в размер на
1 396.57 евро всяка, считано от 15.07.2008 г.
Главницата
по кредита е олихвяема с годишна лихва в размер на 6.70% годишно.
До март
2016 г. кредитополучателят редовно е обслужвал задълженията си по договора от
19.06.2008 г., като е заплащал дължимите главница и възнаградителни лихви. След
15.04.2016 г. е постъпилите за погасяване на дълга суми са в общ размер от
29.79 евро.
В чл. 18
от договора е предвидено, че при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането,
съответно с настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Цитираното
решение е приложимо и в случая, като уведомлението следва да е достигнало до
длъжника преди датата на подаване на исковата молба за осъждане на ответника да
заплати исковите суми, на основание настъпила предсрочна изискуемост. В този
смисъл решение № 135/21.09.2017 г. по т.д. № 565/2016 г. на ВКС, І т.о.
Ищецът е
представил уведомление изх. № 301-БД-388/15.12.2016 г., адресирано до И.В.И.,
подписано от адв. П.Г.като представител на „ОББ“ АД. На първо място, към
писмото не е било приложено пълномощно, а известието за доставка от 01.03.2017
г. не удостоверява, че именно уведомлението от 15.12.2016 г. е представлявало
съдържание на пратката.
Известието
не е и оформено от външна страна съгласно чл. 5, ал. 2 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приложими по
силата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Не са посочени трите
имена на лицето, получило пратката. При липса на доказателства за изпращане и съответно получаване
на уведомлението от банката до длъжника, съдът приема, че предсрочна
изискуемост на цялото задължение по кредита не е настъпила.
Поради
това и основанието на предявения иск
остана недоказано. Друг би бил изходът на спора, независимо от заявеното
основание на иска, при положение, че в хода на производството е изтекъл
крайният срок за изпълнение на задължението по договора – настъпване на падежа и
на последната погасителна вноска. Ирелевантността на обявената предсрочна
изискуемост в тази хипотеза е изяснена в решение № 184/04.07.2017 г. по т. д. №
60361/2016 г. на ВКС, IV г.о.
Настоящият
случай обаче не е такъв.
Претенцията на „ОББ“ АД се
основава на автоматично настъпила предсрочна изискуемост на вземанията й по
кредита, като претендираните суми не са разграничени на падежирали вноски и предсрочно
изискуеми такива, а е посочена глобална сума на претендирана главница,
договорни и наказателни лихви. Основанието на иска е базирано само на твърдения
за настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл. 18 от договора, като и след
изрично релевирани възражения от представителите на ответниците за ненастъпила
предсрочна изискуемост, банката не е изменила основанието на иска си,
включително не е претендирала падежиралите вноски по кредита.
След
като основанието на иска е предсрочна изискуемост на кредита, а такава не е
била надлежно доведена до знанието на длъжника, съдът не може да се произнася
по съществуване на вземане на непредявено основание, в който случай би
постановил недопустим съдебен акт. (така решение № 246/31.05.2017 г. по т. д. №
2406/2015 г. на ВКС, II т. о.)
По
изложените съображения и предвид неоснователността на иска, на ищеца разноски
не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „О.б.б.“ АД срещу И.В.И., ЕГН ********** и С.В.И., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ
и чл. 92 от ЗЗД за осъждането им да заплатят солидарно на ищеца сумите от 164 571.36 евро главница по договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 19.06.2008 г., 8 265.55
евро договорна лихва за периода 15.04.2016 г. – 12.03.2017 г., 4 936.26 евро наказателна лихва за периода 15.04.2016 г. –
12.03.2017 г., ведно със законните лихви от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: