РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330201899 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. И. М. против Наказателно постановление
№ 21-0435-000080, издадено от Началник 02 РУ към ОДМВР, с което на К.
И. М. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
1
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на 29.01.2021
г., около 13:20 часа в гр. Пловдив, на бул. Пещерско шосе № 168, К. И. М.
управлява собствения си лек автомобил ФОРД ФОКУС с pег. № ... като
преминава на забранен сигнал на изправна светофарна уредба-червен.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 6, т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че при описание на нарушението от фактическа и
правна страна са допуснати съществени пороци, които накърняват правото
на защита на наказаното лице и влекат безусловна отмяна на наказателното
постановление.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
2
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца,
така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието.).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в
3
случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно
деяние по възведената правна квалификация.
В обратния случай:
- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или
- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на
съда се налага да установява допълнителни фактически положения,
които не са надлежно предявени на дееца,
- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от
неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига
административно обвинение и бива наказан
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на наказания субект.
На следващо място АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в тях са надлежно
описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда
начин всички правни норми (определящи противоправността на даден
тип поведение), които според контролните органи са нарушени.
В обратния случай, ако в АУАН и НП:
- изобщо не са посочени нарушените материално правни норми;
- или посочването им не е достатъчно пълно, точно и ясно, така че
нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му
административно обвинение;
- или посочените правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по
съдържание позитивно правило за поведение, включително и когато като
нарушена е посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е
запълнен с посочването на конкретните разпоредби, към които
препраща;
- или за преценка за съставомерността на деянието на съда се налага сам
да издири и приложи допълнителни правни норми, които не са надлежно
предявени на дееца.
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на наказания субект да разбере кои са правните норми,
4
които квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо
деяние.
Точно такъв е и процесния случай
Налице са съществени пропуски при описание на нарушението от
фактическа страна.
На първо място както в АУАН, така и в НП липсва надлежно
индивидуализиране на кръстовището, което е регулирано от светофарната
уредба, чийто режим се твърди да е нарушил водачът. Това е така, доколкото
и в двата процесуални документа е посочен само бул. Пещерско шосе. Липсва
обаче посочване на втората улица, която образува процесното кръстовище и
по този начин то остава с изцяло неясни параметри. Допуснатия порок не се
санира от посочения в АУАН и НП номер 168 от бул. Пещерско шосе,
доколкото видно от полученото писмо от Общинско предприятие
„Организация и контрол по транспорта” на самия посочен в АУАН и НП
административен адрес „Пещерско шосе“ № 168 не съществува
кръстовище с поставена светофарна уредба.
В този смисъл само може да се предполага, че е налице идентитет
между деянието, за което говори актосъставителя в показанията си и това за
което е наказан дееца с НП, но както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
На следващо място, както в АУАН, така и в НП липсва посочване на
посоката на движение на автомобила, управляван от нарушителя. Тя е от
значение:
-не само, за да се запознае водача в пълна степен с фактическите
параметри на вмененото му нарушение,
-но и за съставомерността на деянието, доколкото е ноторно известно,
че в различните посоки на движение светофарните уредби в даден
момент имат различна сигнализация.
Посоченият порок е особено съществен и с оглед констатираната вече
липса на надлежна индивидуализация на кръстовището, на което е извършено
нарушението. На практика при комбинация от ненадлежна индивидуализация
на кръстовището и липса на очертаване на посоката на движение на наказания
водач се достига до пълен дефицит на излагане на фактически параметри на
5
допуснатото нарушение.
Посоката на движение на процесното МПС е от значение и с оглед
предвидената в чл. 32 ППЗДвП възможност за отделна светлинна
сигнализация само за определена посока на движение, различна от тези за
останалите посоки в същото направление и по същото платно за движение.
Тоест отново се достига до положение, при което поради ненадлежно
индивидуализиране на относимите фактически положения, отговорността на
дееца би почивала на предположения.
На следващо място в АУАН и НП като нарушена е посочена само
нормата на чл. 6, т.1 ЗДвП. Тази норма обаче има бланкетен характер ,
като за съдържанието на конкретните предписания на светлинната
сигнализация, която водачите следва да спазват, препраща към
съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДВП (чл. 31 и сл.
ППЗДВП)
В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да
е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за
движение при различните сигнали на светофара, което означава, че на
дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното
обвинение.
Че нормата на чл. 6 ЗДвП има бланкетен характер и тя не въвежда
достатъчно конкретно правило за поведение въз основа на което
самостоятелно да се реализира отговорността на дееца е и трайната практика
на Върховен касационен съд, която приема, че във всички случаи при
повдигане на обвинението на дееца освен нормата на чл. 6 ЗДвП следва да се
посочи и конкретната норма от ППЗДВП, регулираща поведението на
водачите при даден вид сигнал на светофарната уредба.
Така изрично Решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. №
753 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 211 от 11.09.2012 г.
по нак. д. № 414/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 488 от
19.11.2010 г. по н.д. № 519/2010 г. на Върховен касационен съд.
Пропускът да се посочи конкретната нарушена материално правна
норма, регулираща преминаването при червен сигнал на светофарната уредба,
не може да се приеме за незначителен поради притежаваното качество
6
правоспособен водач от нарушителя и предположението, че той следвало
да познава правните норми и правилата, регулиращи движението.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и не зависят
от качеството на наказания субект, като в противен случай се достига до
флагрантно погазване на чл. 6 от Конституцията, прогласяващ принципите за
равенство на гражданите и забрана за дискриминация. Това равенство в
случая следва да се разбира и като равна възможност да получат надлежно
повдигане на административно обвинение чрез очертаване на правните
норми, които обуславят противоправността на извършеното.
В случая констатираните пороци при:
- описание на фактическите признаци на нарушението в АУАН и НП,
- при очертаване на правните норми, от които произтича
противоправността на поведението на наказания субект
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, като съдът
сам очертае съставомерните фактически положения и сам издири
приложимите материално правни норми, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението
е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
7
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност
да потвърди НП въз основа на:
- нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или
доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно
предявени на дееца с АУАН и НП;
-на правни норми, обуславящи противоправността на поведението
на дееца, които макар да представляват действащо право, не са надлежно
очертани в АУАН и НП и по този начин не са част от повдигнатото
административно обвинение.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI
8
състав на Административен съд – Пловдив.
Посочените решения са постановени по казуси с различна правна
квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло
приложими и в настоящия случай.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения за
които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му
обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на
защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства и сам
издири и приложи коректните материално правна и санкционна норма,
без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би
влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би
иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП , поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи
път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и
правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то
напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата
уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
9
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в две открити
съдебни заседания, следва да се присъди минималния размер съгласно
чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна 02 РУ не
е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0435-000080, издадено от
Началник 02 РУ към ОДМВР, с което на К. И. М. е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза на К. И. М., ЕГН
********** сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен
съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11