РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Девня, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100038 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл 225 ал. 1 от КТ от П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б****, чрез
проц. представител - адв. Н. С. от АК Варна срещу Обединено училище
“Свети Иван Рилски" - с. Червенци, Булстат: *********, със седалище и
адрес: с. Червенци, обл. Варна, представлявано от Директора Я.Н. за
признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед №
229/30.12.2022 г., издадена от Директора на ОбУ “Свети Иван Рилски” - с.
Червенци, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.
328 ал. 1 т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата; за възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност - “Заместник директор учебна
дейност“ в ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци; за осъждането на
ответника да й заплати обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от Кодекса на
труда за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение, считано от 03.01.2023 г. до 03.07.2023 г., или до приключване на
устните състезания пред първата инстанция, но за не повече от 6 месеца в
размер на 13 545 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила в Обединено
училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци по трудов договор за
1
неопределено време на длъжност „Заместник директор учебна дейност до
03.01.2023 г., когато й била връчена Заповед № 229/30.12.2022 г., издадена от
Директора на училището, с която трудовото й правоотношение е прекратено
на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. Като
мотиви в оспорената заповед било посочено, че уволнението й се извършва
поради финансови затруднения в изпълнение на бюджет 2022 г., а именно -
недостиг на средства за изплащане на месечно трудово възнаграждение на
персонала и покриване на текущите разходи на училището, поради което е
необходимо оптимизиране на бюджета за 2023 г., както и въз основа на
утвърдени щатно и длъжностно разписание на училището със заповеди № 226
и № 227 от 22.12.2022 г. Ищцата счита уволнението си за незаконосъобразно,
като твърди, че не е налице визираното в заповедта основание - съкращаване
на щата поради финансови затруднения в изпълнение на бюджет 2022 г.,
недостиг на средства и необходимост от оптимизиране на бюджета на
училището за 2023 г., тъй като към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение - 03.01.2023 г. бюджетът на училището за 2022 г. е изпълнен
и всички трудови възнаграждения на персонала на училището за 2022 г. са
изплатени изцяло, както и текущите разходи и не е било налице недостиг на
средства. Твърдя, че към датата на уволнението - 03.01.2023 г., директорът на
училището е нямал възможност да оптимизира бюджета за 2023 г., тъй като
същият се определя от Община Вълчи дол и е извън правомощията на
директора да определя неговия размер или структура, а още по - малко да
предвиди дали ще бъде налице недостиг в бюджета в края на бюджетната
2023 г., за да обоснове уволнението й с такъв евентуален бъдещ недостиг на
средства в бюджета преди началото на 2023 г. Твърди също така, че
длъжността, която е заемала преди уволнението, включвала и задължителна
преподавателска заетост на учител по “Български език и литература” /чл. 35
от Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти обн. ДВ бр. 61/2019 г./,
поради което счита, че тази длъжност е премахната само формално от
длъжностното щатно разписание на ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Михалич,
като фактически трудовата функция не е премахната и се изпълнява и към
настоящия момент от друго лице. На следващо място счита, че
прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328 ал. 1 т.
2 от КТ изисква работодателят да извърши подбор, според критериите,
посочени в чл. 329 от КТ., какъвто не е извършен между лицата, заемащи
същата или сходна длъжност, като след нейното уволнение на работа са
останали лица, които имат по - ниско образование и професионална
квалификация от тази, която ищцата притежава. Сочи, че уволнението е
извършено в нарушение на чл. 333 ал. 4 от КТ, която предвижда
предварителна закрила при уволнение на членове на синдикална организация,
2
когато това е предвидено в колективен трудов договор и за извършеното
съкращение не е взето предварително съгласие от синдикалната организация.
Твърди, че синдикалната организация, в която членува изрично е изразила
несъгласие в отговор на отправено от работодателя искане за уволнението ми,
с което е нарушена разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от действащия Колективен
трудов договор, сключен на 05.01.2021 г. между работодателя - ОбУ “Свети
Иван Рилски” - с. Червенции и синдикалната организация в училището. По
изложените съображения предявява настоящата искова претенция и моли за
положително произнасяне по нея. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц. представител
депозира писмен отговор, в който оспорва исковата молба и моли същата да
се отхвърли неоснователна, необоснована и недоказана. Оспорва твърденията
на ищцата, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение -
03.01.2023 год. бюджетът на училището е изпълнен и всички трудови
възнаграждения са изплатени и не е бил налице недостиг на средства, като
представя писмени доказателства, установяващи реалното отпускане на
безлихвен заем от Община Вълчи дол за нуждите по изплащане на трудови
възнаграждения на персонала на ОбУ „Свети Иван Рилски” с. Червенци.
Твърди, че не е следвало да се провежда подбор, тъй като заеманата от
ищцата длъжност „Заместник директор учебна дейност” е била единствена и е
нямало друга такава длъжност. Твърдението за членуването на ищцата в
синдикална организация при ОбУ „Свети Иван Рилски” с. Червенци, счита за
недоказано, доколкото няма представени доказателства за легитимността на
синдикалната организация към момента на приемането на ищцата в същата и
към момента на уволнението й. В тази връзка оспорва изцяло представените
към исковата молба Становище с вх. № 431/22.12.2022 г. на Д. К. -
Председател на синдикалната организация, както и Протокол № 13/21.12.2022
г. от събрание на синдикалното ръководство при ОбУ „Свети Иван Рилски” с.
Червенци, както и служебна бележка от 03.01.2023 год. от Д. К. - Председател
на синдикалната организация. Твърди, че проведеното събрание на
синдикалната организация в ОбУ „Свети Иван Рилски" с. Червенци не е било
валидно, а взетото на него решение е незаконосъобразно, тъй като броя на
членовете на синдикалната организация към 01.12.2022 г. е бил 25. Освен това
счита, че синдикалната организация е взела решение че не се дава съгласие да
бъде съкратен щатът на заместник-директора, което е извън нейните
компетенции. Твърди, че е било налице намаляване на броя на учащите деца,
поради отписване от ОбУ „Свети Иван Рилски” с. Червенци, което е
предопределило необходимостта от съкращаване на щат и е в пряка връзка с
намаляване финансирането на училището и съответно невъзможността за
заплащане на заплати на персонала. Счита, че няма никакви доказателства, от
които да се установява оставането без работа на ищцата, още повече, не може
3
да се претендира обезщетение за бъдещ период, поради което оспорват
претенцията й както по основание, така и по размер. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски в това число и адвокатско
възнаграждение.В с.з., страните участват чрез редовно упълномощени проц.
представители, а ищецът и лично.
В о. с. з., проведено на 24.04.2023 г. ищцата, чрез проц. си
представител изменя размера на предявения иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 3 от КТ в посока намаление, а именно от първоначално
претендираните 13 545 лева като обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ на сумата
от 8 402, 92 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът
е останал без работа за периода от 03.01.2023 г. до 24.04.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението.
В становищата по същество страните, чрез проц. си представители
поддържат изразените позиции по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК по делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са
били в трудово правоотношение, като преди уволнението си ищцата е заемала
длъжността «Зам. Директор учебна дейност» в Обединено училище “Свети
Иван Рилски” - с. Червенци и със Заповед № 229/30.12.2022 г., издадена от
Директора на училището и връчена на ищцата на 03.01.2023 г. трудовото й
правоотношение е било прекратено на посоченото в исковата молба
основание.
Не се спори между страните, а и от представените и приети писмени
доказателства се установява, че ищцата П. Д. С. към датата на прекратяване
на трудовото й правоотношение е била синдикален член на синдикалната
организация в ОбУ“Св. Иван Рилски“ с. Червенци, обл. Варна, която е част от
Синдиката на българските учители. Това обстоятелство се установява на
първо място от представената от ищцовата страна служебна бележка от
03.01.2023 г., подписана от Председателя на синдикалната организация при
ОбУ“Св. Иван Рилски“ с. Червенци. Установява се и от представения от
ответната страна списък на членовете на тази синдикалната организация към
01.12.2022 г. Не се оспорва и от проц. представител на ответника.
Не е спорно между страните също така, че на отправено от
Директора на училището искане по реда на чл. 333 ал. 4 от КТ до
синдикалната организация на училището за снемане на синдикалната защита
4
на ищцата П. С. поради необходимост от съкращаване на щата, такова
съгласие не е дадено от синдикалната организация. Тези обстоятелства са
обективирани в представените от ищцата и приети като доказателства по
делото искане, Протокол №13/12.12.2022 г. и становище на синдикалното
ръководство при ОбУ“Св. Иван Рилски“ с. Червенци.
Представени и приети по делото са и два КТД, сключени между
Директора на ОбУ“Св. Иван Рилски“ с. Червенци – работодател и СО към
ОбУ“Св. Иван Рилски“ с. Червенци /първия/ и между МОН, СРССНПБ,
СДСОРБ и СБУ към КНСБ, СОКТ“Подкрепа“ и НУСКНСБ /втория/,
действащи към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата и предвиждащи синдикална защита за своите членове, какъвто е
ищцата.
От представените от ответната страна писмени доказателства се
установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните – 30.12.2022 г. в щатната численост на ОбУ „Св. Иван
Рилски“ с. Червенци, общ. Вълчи дол няма длъжност „заместник директор“,
каквато длъжност е заемала ищцата преди уволнението й. Същото
обстоятелство се установява и от заключението на изготвената ССчЕ по
делото, кредитирано от настоящият съдебен състав като неоспорено от
страните и обективно и компетентно дадено.
От приетите длъжностни характеристики на длъжностите
„заместник директор по учебната част“ и „учител по предмет“ в ОбУ“Св.
Иван Рилски“ с. Червенци се установява, че трудовите функции на двете
длъжности не са идентични.
Експертизата изчислява още и размера на обезщетението по чл. 225
ал. 1 от КТ за периода от уволнението до датата на с. з., дава отговор и на
други въпроси, поставени от ищцовата страна, които са неотносими към
правния спор по съображения, които ще бъдат изложени по – долу.
Приети по делото са и други писмени доказателства, чието правно
значение също ще бъде коментирано по – нататък в съдебното решение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални
норми, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 - 3 от КТ,
при които служителят търси съдебна защита срещу незаконно уволнение,
като претендира признаване на уволнението за незаконно и иска неговата
отмяна /т. 1/, възстановяване на предишната работа /т. 2/ и обезщетение за
времето, през което е останал без работа, поради уволнението /т. 3/.
5
Обективното съединяване на същите е винаги кумулативно, като те са в
съотношение на обусловеност - този по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е обуславящ по
отношение на другите два иска, поради което същият следва да бъде
разгледан първи.
С иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление, като предмет на делото
е неговото съществуване. Поради изложеното в исковата молба следва да са
изложени всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. В доказателствена тежест на последния е да установи в
условията на главно и пълно доказване законосъобразността и спазването на
всички изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
съществуването на конкретното правопораждащо основание, обуславящо
упражняването на потестативното право. С оглед конкретното основание, на
което е упражнено то в настоящия случай, а именно чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ
успешното насрещно доказване от страна на работодателя налага
установяването на реално премахване на отделни длъжности от утвърдения
общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови
функции, същото да е налице към момента на влизане в сила на заповедта за
уволнение, както и осъществяване на подбора съобразно нормативно
установените критерии за квалификация и ефективно изпълнение на
възложената работа.
Правото на подбор е субективно материално право, което се
характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя
при конкретни основания за уволнение по чл. 328 ал. 1 КТ - закриване на част
от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата.
Ако бива съкратена единствената бройка на съответната длъжност, то в този
случай работодателя не е задължен да упражни правото си на подбор.
Безспорно установено по делото е, че същата или сходна на заеманата от
ищцата длъжност не еимало, поради което възражението й за липса на
извършен от работодателя подбор между лицата, заемащи същата или сходна
на нейната длъжност е несъстоятелно.
Решението за съкращаване на щата в настоящия случай е било
мотивирано от финансови затруднения в изпълнение на бюджет 2022 г. и
необходимостта да се оптимизира бюджета за предстоящата 2023 г. Самото
решение, с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на контрол
за законосъобразност /т.е. на съдебен контрол/ - на такъв подлежи само
6
уволнението, което е извършено въз основа на съкращението в щата. С оглед
интересите на предприятието, промени в щатното разписание на работниците
и служителите се извършват с решение на органа, компетентен да го утвърди.
Преценката за законност на уволнението винаги е поставена в зависимост от
това дали е било взето решение за съкращаване на длъжността в щатното
разписание, компетентността на органа, който е взел решението и дали то е
извършено реално, но извън предмета на съдебната проверка е
целесъобразността на самото съкращаване на щата, съобразена с оглед
причината, която тя е извършена. Нормата на чл. 328 от КТ дава право на
работодателя по собствена инициатива и по всяко време да прекрати с
предизвестие трудовите правоотношения с работници /служители/ при
наличие на изчерпателно посочените в КТ хипотези. Наличието на КТД и
общото изискване да се приложат всички възможности за ограничаване на
тази възможност не лишава работодателя от неговата дискреционна преценка
относно наличието на предпоставките по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ.
Реалното съкращаване на щата след прекратяване на процесното
трудово правоотношение се установява от приложените по делото поименни
щатни разписания на длъжностите в персонала на ОбУ“Св. Иван Рилски“ с.
Чеурвенци, както и от заключението на ССчЕ, видно от които общата
численост на персонала на училището към 01.04.2022 г. е 24 бр., към
01.09.2022 г. също е 24 бр., а към датата на влизане в сила на заповедта за
прекратяване на ТПО е 22 бр., като съкратена е била именно длъжността „зам.
директор“. Както вече бе споменато целесъобразността на извършеното
съкращаване на щата е извън предмета на съдебния контрол, а взетото
решение изцяло попада в дискреционната власт на работодателя.
С оглед изложеното следва да се приеме, че работодателят е доказал
предпоставките на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ за реално премахване на
длъжността, която ищцата е заемала преди уволнението.
По отношение на твърдението, че работодателят не е спазил
изискването на чл. 333 ал. 4 от КТ:
Уговорките на чл. 10 т. 3 от Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование и чл. 9 абз. последен от КТД
при работодателя предвиждат, че трудовите правоотношения се прекратят по
чл. 328 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите -
страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална
организация в образователната институция. Безспорно установено е по
делото, а и не се оспорва от ответната страна, че ищцата е членувала към
синдикалната организация на ОбУ“Св. Ив. Рилски“ с. Червенци. Безспорно
тази организация е изградена в образователна институция, към момента на
уволнението се е състояла от повече от трима членове, видно от представения
7
списък на нейните членове и съгласно чл. 15 ал. 1 от Устава на Синдиката на
българските учители следва да се приеме за основна структурна единица на
СБУ, чиято легитимност не се поставя под съмнение, а и е доказана с
приложеното към отговора на Председателя на ОбщКС на СБУ гр. Вълчи дол
Удостоверение за легитимност №0309/22.12.2022 г. Видно от отговора е
също, че синдикалната организация към ОбУ“Св. Ив. Рилски“ с. Червенци
правят ежемесечно отчисления на членски внос към ОбщКС на СБУ гр.
Вълчи дол, което е удостоверение за легитимността на синдикалната
организация към ОбУ“Св. Ив. Рилски“ с. Червенци съгласно чл. 15 ал. 2 от
Устава на СБУ. Доказателства за противното, а именно, че синдикалната
организация, изградена в образователната институция ОбУ“Св. Ив. Рилски“ с.
Червенци към момента на уволнението на ищцата е престанала да бъде
легитимна поради неплащане на членския внос за 3 последователни месеца
или поради други причини, ответника не ангажира, поради което
възражението му за нелигитимност на тази синдикална организация е
неоснователно.
При това съдът приема, че ищцата се ползва с предварителна
закрила по чл. 344 ал. 3 от КТ в качеството си на член на синдикалната
организация при училището – работодател. Съгласно цитираната разпоредба
в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното
съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие
не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя
заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да
разглежда трудовия спор по същество. Такова съгласие не е било дадено,
видно от Протокол №13/21.12.2022 г. от проведено събрание на синдикалното
ръководство при ОбУ“Св. Ив. Рилски“ с. Червенци. Доколко това събрание е
проведено в съответствие с устава на синдикалната организация е въпрос
ирелевантен в настоящия случай, предвид безспорната липса на
предварително съгласие на синдикалната организация за уволнението на
ищцата. В случай, че работодателят е считал, че такива съгласие следва да
даде не синдикалното ръководство, а общото събрание на синдикалната
организация, то следваше да изиска провеждането на такова. В противен
случай и при получения отговор на своето искане изх. № 454/20.12.2022 г., че
синдикалната организация не дава съгласие за съкращаване на щата на
„заместник директор“ на училището, респ. за уволнението на ищцата на това
основание, то е следвало да се съобрази с него.
С оглед на изложеното съдът счита, че е нарушен чл. 333 ал. 4 от КТ
и уволнението на ищцата следва да бъде отменено като незаконосъобразно
само на това основание.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ - уважаването на
8
главния иск за признаване незаконност на извършеното уволнение
предпоставя уважаване на обективно съединения обусловен от него иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Претендира се и заплащане на обезщетение на основание чл. 344 ал.
1 т. 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 2 от КТ. С признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да
получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е останал без
работа в размер на БТВ, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на
прекратяването на трудовия договор. От извършената от съда справка по
трудовата книжка на ищцата, представена в оригинал в проведеното по
делото последно открито съдебно заседание се установява, че в процесния
период, считано от деня последващ датата на уволнението – 03.01.2023 г. до
датата на съдебното заседание - 24.04.2023 г. ищцата не е работила по
трудово правоотношение. Следователно дължи се обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за периода от уволнението до края на
устните състезания. Съгласно заключението на в.л. Л. по проведената ССЕ
последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението е 2 113, 94 лева. С оглед на това и размерът на дължимото от
работодателя обезщетение за периода до приключване на устните състезания
пред ДРС е 8 402, 92 лева – колкото е и размерът на исковата претенция
съгласно изменението й от 24.04.2023 г. Искът след допуснатото изменение в
размера се явява основателен и доказан в пълен размер. Следва да се присъди
законната лихва върху главницата от депозиране на иска – 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ДРС държавна такса по исковете с правно основание чл. 344 ал.1
т.1 и т. 2 от КТ /неоценяеми/ в размер на по 50 лева и държавна такса в
размер на 336, 12 лева по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т.3 от КТ,
както и направените по делото разноски, от които ищецът е освободен в
размер на 200 лева за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и предвид уважаването на
предявените искове, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, възлизащи на 1 600 лева за заплатено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие адвокатско
възнаграждение.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението
на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК в частта относно присъдената сума по чл.
225 ал.1 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на П.
Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б************ от длъжността - “Заместник
директор учебна дейност“ в ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци и
ОТМЕНЯ Заповед №229/30.12.2022 г. на Директора на ОбУ “Свети Иван
Рилски” - с. Червенци за прекратяване на ТПО между страните на основание
чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, като незаконосъобразна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. Д. С., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност“Заместник директор учебна дейност“ в ОбУ “Свети
Иван Рилски” - с. Червенци, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци, обл. Варна ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б******* сумата от 8 402,
92 лева /осем хиляди четиристотин и два лв., 92 ст./, представляваща
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без
работа в резултат на уволнението за периода 03.01.2023 – 24.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2023 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената сума по чл. 225 ал.1 от КТ, на основание чл. 242 ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци, обл. Варна ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б*********** сумата от 1
600 лева /хиляда и шестстотин лв., 00 ст./, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци, обл. Варна ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня
сумата от 636, 12 лева /шестстотин тридесет и шест лв., 12 ст./, от които 436,
12 лева държавни такси и 200 лева разноски за експертиза, на основание чл.
76 ал. 6 от ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
11