РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900239 по описа за 2021 година
М.С.Д. с ЕГН ********** и Й.Е.С. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на майка си и нейн законен представител М.С.Д., и двете от гр. Б.,
ул. „Яне Сандански“, бл.17, вх.Б, ет.4, ап.16, са предявили срещу "ЗД Б.И." АД, ЕИК,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ –
1. за заплащане на М.С.Д. на обезщетение в размер на 180 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния син
Б.Е.С. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021 год. около 18.00
часа, на един км от гр. Е.П., в посока с. П., по вина на И.Г.И. с ЕГН ********** – водач на
лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ, със
застрахователна полица № BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2021 год. до окончателното й
заплащане и
2. за заплащане на Й.Е.С. на обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния брат
Б.Е.С. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021 год. около 18.00
часа, на един км от гр. Е.П., в посока с. П., по вина на И.Г.И. с ЕГН ********** – водач на
лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ, със
застрахователна полица № BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год.,
1
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2021 год. до окончателното й
заплащане
Претендира се присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищците твърдят, че вследствие на ПТП, настъпило на 06.07.2021 год. около 18.00
часа, на един км от гр. Е.П., в посока с. П., починал Б.Е.С., на 24 години – син на М.С.Д. и
брат на Й.Е.С.
Твърдят, че на посоченото време и място И.Г.И. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ, нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в ЗДП, като извършил неправомерно маневра обратен
завой, отнел предимството и блъснал правомерно движещия се в посока с. П. мотоциклет
марка „Сузуки”, модел „ГСХ Р 1000”, с ДК № СА 3412 К, управляван от Б.Е.С. В резултат
на настъпилото събитие е пострадал С., който е получил тежки, несъвместими с живота
травми, довели до летален изход.
За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
8/06.07.2021 год. и било образувано досъдебно производство ДП № 169/2021 год. по описа
на РУ на МВР – Е.П., неприключило до настоящия момент.
С исковата молба се сочи, че смъртта на Б.С. причинила на ищците неимоверни
душевни болки и страдания, стрес и психически срив. Отношенията помежду им били
изключително близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и
уважение. Вследствие на смъртта на най-близкия и значим човек в живота им ищците
преживяват изключително тежко загубата на човека, който е бил опората и главата на
цялото семейство. Тримата са живеели в едно домакинство, като са били изключително
сплотено семейство. След смъртта на С. ищците са изпаднали в тежка депресия, станали са
затворени и неконтактни, често плачат, чувстват се безпомощни поради жестоката трагедия,
сполетяла живота им. Твърди се, че Б.С. е бил изключително добър и грижовен брат и син,
грижел се е за цялото семейство, бил е по-големият и единствен брат на Й.С., израснали са
заедно и са били неразделни до настъпилата трагична смърт. Изключително тежката
трагедия не може се приеме от ищците, като животът им е загубил смисълът, какъвто е имал
преди инцидента.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ
0546 РХ, управляван при ПТП от деликвента И. Г. И., е била сключена със ЗД "Б.И." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002910277, валидна от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Твърди се, че ищците депозирали писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до ЗД "Б.И." АД – вх. № ОК-514084/12.08.2021 год., но до изтичане на тримесечния
срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и изплати
2
обезщетение.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата молба са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. да е причинен деликт от страна на водача
на лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ – И.Г.И.,
като се оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, при
което да е настъпило процесното ПТП. Оспорва се и механизма на ПТП, като се сочи, че
единственото доказателство за механизма, което ангажират ищците, е съставеният по случая
констативен протокол за ПТП. Сочи се, че последният не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Сочи се, че в констативния протокол за ПТП като участник № 1 е посочен именно
водачът на мотоциклета Б.С. /без да се отчита саморъчната номерация, написана встрани в
полето/, поради което той е бил приет за виновен при първоначалния оглед на пътния
инцидент, а описанието на механизма на ПТП в и.м. е невярно – в същата се твърди, че
водачът на л.а. „Сузуки” извършва маневра обратен завой, с което отнема предимство на
движещия се в същата посока мотоциклет, докато в протокола е отразено, че участник 1
извършва маневра обратен завой и участник 2 се удря в него – а като първи участник е
посочен тъкмо Б.С..
Твърди се, че изцяло виновен за пътния инцидент е покойният Б.С., който е
управлявал мотоциклет с превишена и несъобразена скорост, като в нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП не е спазил безопасна дистанция, застигал е попътно движещия се пред него
лек автомобил и го е ударил в задната му част. Ударът е бил изцяло предотвратим за Б.С., но
противоправното му поведение е довело до удар в извършващия пред него маневра лек
автомобил. Сочи се, че на скицата на ПТП в протокола е отбелязана пътната маркировка,
която позволява на водачите преминаване в съседна пътна лента, което вероятно е
извършвал водачът на лекия автомобил, когато е бил застигнат и ударен отзад от
мотоциклета. В случая отговорността е на ППС, движещо се отзад, тъй като водачът му Б.С.
е следвало да съобрази поведението си с движещото се пред него ППС и да избере такава
скорост и дистанция, че да е в състояние да предотврати удар и дори да спре при
необходимост, но не го е сторил. Твърди се, че вината е изцяло на моториста, който не е
спазвал безопасна дистанция, не се е движел с безопасна скорост и безопасно място по
широчина на пътното платно, като е застигал и ударил в задната му част движещия се пред
него лек автомобил. При този механизъм извършваната от водача на лекия автомобил
маневра е ирелевантна, защото е бил ударен в задна дясна част от движещия се зад него
мотоциклет, при което дори с аварийно спиране ударът не би бил избегнат от страна на
водача на автомобила.
По отношение на претенцията на ищцата Й.С. като сестра на покойния се прави
3
възражение, че не е била налице особено близка връзка между нея и починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди по смисъла на т.р. № 1/2018 година на
ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че не са налице конкретни житейски обстоятелства, от които
привързаността между ищцата и покойния й брат да е станала толкова силна, че смъртта му
да й е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
С отговора е направено и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
наследодателя на ищците – Б.С., който е управлявал мотоциклета :
1/ с превишена и несъобразена за пътния участък скорост в нарушение на чл.5, ал.1,
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като с това поведение е създал риск за ПТП, допринесъл за
настъпването му и силата на удара, което е причинило травмата му, несъвместими с живота;
2/ без необходимата нормативно призната квалификация от категория „А” и нарочно
издаден документ за правоспособност в нарушение на чл.150а от ЗДвП; не е притежавал
необходимите знания и умения за управление на МПС от този клас, с което е създал риск от
пътен инцидент;
3/ без предпазна каска в нарушение на чл.189 от ППЗДвП, която е можела да
ограничи травмите в областта на главата до степен, при която да не са опасни за живата му;
4/ извършил е нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, като е застигнал и ударил в задната
му част движещия се пред него лек автомобил;
5/ евентуално е управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта, което
обективно е пречело на преценката му в създалата се критична ситуация и е повлияло на
времето и способността за реакция;
6/ извършил е нарушение и на чл.15 от ЗДвП – ако се е движил възможно най-вдясно
на пътното платно с разрешена скорост, при същата траектория на движение на лекия
автомобил, то удар не би настъпил или значително би се повишила обективната възможност
да се избегна ПТП.
С отговора се сочи, че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на
икономическата конюнктура и вредата – сумите, която се претендират, са прекомерно
завишени, като не отговорят на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди. Отделно ответникът намира размера на предявения
от ищцата Й.С. иск като прекомерен и в противоречие с §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (обн.,
ДВ, бр.101/2018 год.), съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – какъвто е настоящият случай, се определя в размер до 5 000
лева.
Оспорва се и началния момент на претенциите за присъждане на законни лихви
върху претендираните обезщетения – от уведомяването на застрахователя.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
4
Пълномощникът на ищците в о.с.з. на 25.10.2022 год. е направил искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки на
Б.Е.С. с ЕГН **********, ищцата М.С.Д.. е негова майка, а ищцата Й.Е.С. – негова сестра.
От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел И.Г.И., участник
в ПТП, от приобщените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 8/06.07.2021 год. на РУ на МВР – Е.П. и протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.07.2021 год., съставени по ДП № 169/2021 год. по описа на РУ на
МВР – Елин Пелин, пр.пр. № 2125/2021 год. по описа на СОП, както и от заключението по
назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като обективно, задълбочено и изчерпателно, се установява
следната фактическа обстановка :
На 06.07.2021 год. около 18 часа – в светата част от денонощието, по общински път
SF00234 между гр. Е.П. и с. П., Софийска област, в посока към с. П., в дясната си пътна
лента се е движил лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546
РХ, управляван от И.Г.И. Платното за движение по общинския път било предназначено за
двупосочно движение, с по една пътна лента за всяка посока, разделени една от друга
посредством единична прекъсната линия „M3”. Пътят бил в прав, равнинен участък, със
сухо асфалтово покритие и добра видимост.
В един момент водачът на автомобила е решил да извърши маневра за завиване в
обрата посока, като за целта пресякъл лентата за насрещно движение и навлязъл в
уширение, намиращо се вляво на платното за движение по отношение посоката на движение
на автомобила и спирайки в уширението, изчакал да преминат попътно движещи се след
него автомобили, след което предприел маневра за завиване в обратна посока. Преминал е
лентата, предназначена за движение в посока от с. П. към гр. Е.П. и с челната част на
автомобила навлязъл в лентата за движение в посока от гр. Е.П. към с. П., в която
правомерно се е движил мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСХ Р 1000”, с ДК № СА 3412
К, управляван от Б.Е.С. Настъпил е удар между челната част на мотоциклета и дясната
странична част на лекия автомобил, в областта на задната част на предения му десен калник.
Вследствие на удара от мотоциклета е придадена кинетична енергия на лекия автомобил,
който е започнал ротационно движение в посока обратна на часовниковата стрелка и в
същото време транслационно в посока към село Петково, като в крайната фаза се е
установил в мястото и положението, в което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие, а мотоциклетът се е установил до дясната странична част на
автомобила. Мотоциклетистът се е отделил от мотоциклета и тялото му, приплъзвайки се по
5
асфалта, също се е установило в мястото, където е описан в протокола за оглед.
КСМАТЕ определя мястото на удара, както следва :
- по дължина на платното за движение – на около 14 до 15 метра след приетата по
време на огледа линия „МР” за посока гр. Е.П. – с. П.;
- по широчина на платното за движение – на около 2 до 2.5 метра вляво от приетия по
време па огледа ОР2 по отношение горната посока, т.е. изцяло в лентата за движение на
мотоциклета.
Определените от експертизата скорости на движение на двамата участници в ПТП
непосредствено преди същото са, както следва :
- на автомобила – 15 км/ч;
- на мотоциклета – 109 км/ч – при нормативно установеното ограничение при липса
на други пътни знаци от 80 км/ч.
Експертизата изчислява при горните скорости на участниците в ПТП опасните им
зони за спиране – за лекия автомобил от 7.1 метра и за мотоциклета от 118 метра. Опасната
зона за спиране на мотоциклета при движение с максималната допустима в участъка скорост
от 80 км/ч възлиза на 71 метра.
Заключението на КСМАТЕ е, че към момента на навлизане на челната част на
автомобила в лентата за движение на мотоциклета челната част на последния се е намирала
от мястото на удара на 13.44 метра. Ако към този момент мотоциклетът се е движил с
максимално допустимата за участъка скорост от 80 км/ч,, то челната му част ще отстои от
мястото на удара на 9.86 метра. С оглед на горното и при сравнение на резултатите от
изчисленията с опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретните пътни условия се
установява, че и при движение на мотоциклета с реалната скорост от 109 км/ч, както и при
движение с нормативно допустимата от 80 км/ч, ПТП за водача на мотоциклета е било
непредотвратимо, поради което причините за настъпването му съставляват единствено
субективните действия на водача на лекия автомобил, който при предприемане на
неправилна маневра за завиване в обратна посока от дясната част на пътното платно не е
пропуснал да премине движещия се в зоната на платното за движение мотоциклет.
Обяснението на свидетеля И. Г. И., водачът на автомобила, за предизвиканото от
него ПТП е, че изобщо не видял мотоциклета, а само чул, когато се ударил в него. Сочи, че
преди да предприеме обратния завой, се огледал в двете посоки и пропуснал два
автомобила, движещи се от гр. Е.П. и подал мигач. Ударът се осъществил в близост до
осевата линия, пътят бил прав, нямало завои, било светло.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че при аутопсията на трупа на водача
на мотоциклета Б.Е.С. са установени тежка съчетана шийна и гръднокоремна травма,
изразяваща се в счупване на шести шиен прешлен, тежък оток на мозъка с вклиняване,
контузия и разкъсване на белия дроб двустранно, контузия на големите съдове в зоната на
средостението и шията, многофрагментно счупване на костите на таза, счупване на костите
6
на левите крайници и обширни охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, които
увреждания по своя характер представляват високоенергийна травма и са довели до смъртта
на Сандев. Предвид тежестта на травматичните увреждания смъртта е настъпила за кратко
време след тяхното причиняване, което определя и пряката и непрекъсната причинно-
следствена връзка между тяхното причиняване при пътнотранспортното произшествие и
настъпилия смъртен изход.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищците, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
М.С.С., от показанията на която се установява следното :
Стоилова познава ищците от почти девет години и поддържала от осем години връзка
с техния син и брат – Б.С.; с него от четири години живеели заедно. Когато научила за
инцидента с Б., първа отишла на мястото на произшествието и го видяла да лежи в полето
отстрани на пътя, а каската му била на около два метра от него, имало линейка и полиция,
чакали и лекарите от Съдебна медицина. Казали й, че са установили смъртта на Б., а тя се
обадила по телефона на майка му, която изпаднала в шок и останала без думи.
Погребението на Б.С. се състояло след три дни в църквата на гр. Е.П.. Стекли се
много хора от цяла България, а ищците стояли през цялото време вцепенени до ковчега и не
можели да повярват какво виждат, погледите им били празни, били в пълен шок, сестра му
била неадекватна.
Свидетелката сочи, че ищците били най-близките хора на Б.С. Братът бил една от
най-важните хора в живата на по-малката си сестра, тъй като израснала без баща – напуснал
семейството, докато била на три години и брат й заел ролята на бащата в живота й –
разликата помежду им била осем години. Сандев възприемал сестра си като най-важния
човек в живота му, закрилял я, помагал й, бил й за пример, били изключително близки.
Сестра му навлизала в пубертета и споделяла всичко с брат си, винаги обсъждали заедно
проблеми, които я тревожат.
Свидетелката счита, че и към настоящия момент двете ищци не са се възстановили от
причинената им травма, която ще остане за цял живот. И двете изпаднали в депресия,
майката спряла да работи и в момента е безработна, а сестрата не ходи на училище. И двете
се затворили в себе си, не поддържали никакви социални контакти, наложило се да потърсят
помощ от психолози, но до момента няма положителна промяна. След погребението ищците
се пренесли в апартамента на покойния за да са по-близко до гробището, което посещавали
всеки ден, а след двадесетия ден трите – заедно със свидетелката, отседнали в Градешкия
манастир, в който главна духовна фигура бил близък приятел на Божидар, с който учили в
Духовната семинария; там престояли още двадесет дни.
В о.с.з. на 07.6.2022 год. с оглед становището на пълномощника на ответника съдът е
обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване твърдяното от ищците застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел
7
„Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ, със застрахователна полица № BG/02/120002910277 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год.
Видно от представената с и.м. обща писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ на ищците М.С.Д. и Й.Е.С. – вх. № ОК-514084/12.08.2021 год. по описа на „ЗД
Б.И.” АД, по същата е била образувана преписка по щета, по която няма данни до изтичане
на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от
КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците
М.С.Д. и Й.Е.С. – вх. № ОК-514084/12.08.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, по която няма
данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като
определи и изплати обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
8
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай
ищците следва да установят и че са от кръга на лицата – наследници на починалия при ПТП,
които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на
загубата на техния син и брат.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че причината за настъпването
на описаното с и.м. ПТП са единствено субективните действия от страна на водача на лекия
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ – И. Г. И., който в
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, при предприемане
на неправилна маневра за завиване в обратна посока от дясната част на пътното платно не е
пропуснал да премине движещия се в зоната на платното за движение мотоциклет и е
реализирал ПТП, сблъсквайки се с мотоциклета, при което е причинена смъртта на водача
му. Сблъсъкът е бил непредотвратим за водача на мотоциклета както при движение с
реалната му скорост от 109 км/ч, така и ако същият се движил с нормативно допустимата от
80 км/ч.
По делото бе установен и следният елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на застрахователя по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546
РХ, управляван при ПТП от деликвента И. Г. И., е бил сключен с ответника договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002910277, валидна от 25.10.2020 год. до 06.07.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
14.04.2017 год.
При определяне на размера на дължимите обезщетения за търпени неимуществени
вреди на всяка от ищците съдът намери за неоснователно възражението на ответника по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на същите поради твърдяното съществено
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. Както бе посочено
по-горе, ПТП е било непредотвратимо за водача на мотоциклета независимо, че същият се е
движил със скорост от 29 км/ч над максимално допустимата за пътния участък – ударът с
внезапно навлезлия в неговата пътна лента автомобил не би могъл да бъде избегнат от
пострадалия, дори и да се е движил с разрешената скорост от 80 км/ч. Доводите на
пълномощника на ответника, изложени в устните състезания, че мотоциклетът се е движил с
по-висока от разрешената скорост, което е допринесло за по-голямата сила на удара между
9
двете превозни средства, нямат отношение към възражението на съпричиняване, доколкото
не бе установено по несъмнен начин, че и при движение с допустимата скорост ударът не би
довел до летален изход.
По делото останаха изцяло недоказани или опровергани от събраните доказателства и
останалите доводи във връзка с възражението за съпричиняване –
- че мотоциклетистът е нямал необходимата нормативно призната квалификация от
категория „А” и нарочно издаден документ за правоспособност в нарушение на чл.150а от
ЗДвП; че не е притежавал необходимите знания и умения за управление на МПС от този
клас, с което е създал риск от пътен инцидент;
- че е бил без предпазна каска в нарушение на чл.189 от ППЗДвП, която е можела да
ограничи травмите в областта на главата до степен, при която да не са опасни за живата му;
- че е извършил е нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, като е застигнал и ударил в
задната му част движещия се пред него лек автомобил;
- че е управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта, което обективно е
пречело на преценката му в създалата се критична ситуация и е повлияло на времето и
способността за реакция;
- че е извършил е нарушение и на чл.15 от ЗДвП, тъй като ако се е движил възможно
най-вдясно на пътното платно с разрешена скорост, при същата траектория на движение на
лекия автомобил, то удар не би настъпил или значително би се повишила обективната
възможност да се избегна ПТП. Последното категорично бе опровергано от заключението на
КСМАТЕ и отговорите на в.л. в о.с.з., от които е видно, че при предприетата от водача на
автомобила маневра с оглед минималния му диаметър на завиване от 10.6 метра и обща
ширина на пътното платно, ведно с уширението, от 9.6 метра, същият, навлизайки в лентата
за насрещно движение, ще се нуждае или от връщане в посока назад или пък навлизане в
зоната на дясното крайпътно пространство минимум с 1 метър по широчина, поради което
при всички случаи би пресякъл пътя на мотоциклетиста.
Във връзка с така наведените възражения на ответника следва да се посочи и че
същият следваше да установи и причинната връзка между действията, респ. бездействията
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено; в горния смисъл е и
трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения №
99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. №
35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и №
98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
10
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год.
на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания,
причинени на близките на починалия Б.С. – М. Д. и Й.С., вследствие смъртта на техния син
и брат.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
11
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства чрез разпита
на свидетелката Мартина Стоилова по несъмнен начин бе установена съществувалата между
майката и сестрата, от една страна и починалия Б.С., от друга, трайна и дълбока
емоционална връзка и причинените на ищците от смъртта му продължителни душевни
болки и страдания – налагащи извода, че ищцата Й.С. е понесла морални болки и страдания,
които в достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Свидетелката Стоилова сочи, че Божидар е
заел ролята на баща в живота на осем години по-малката си сестра, тъй като биологичният й
баща е напуснал семейството докато е била малка; грижил се е за нея, възпитавал я, давал й
личен пример, бил най-важният човек в живота й. Както майката, така и сестрата на
починалия и до момента не могат да преодолеят болката от загубата, изпаднали са в
продължителна депресия, спрели да ходят на работа и училище, обърнали се за помощ към
психолози.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът следва да заплати на ищцата М.С.Д., е в пълния размер на исковата
претенция от 180 000 лева, която сума съдът следва да осъди ответника да й заплати на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ.
Върху сумата от 180 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
03.09.2021 год. до окончателното й заплащане – от момента на изтичане на срока по чл.108,
ал.1 от КЗ, 15 работни дни от датата на завеждане на писмената застрахователна претенция
на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ /12.08.2021 год./, доколкото не бе установено, че с
претенцията не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива
допълнително да са били изискани от застрахователя. Искът по чл.409 от КЗ следва да се
отхвърли в частта му за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение
за периода от 12.08.2021 год. до 02.09.2021 год.
12
При определяне размера на обезщетението, дължимо на ищцата Й.Е.С. съдът намира, че
не следва да прилага разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането
(ДВ, бр.101/2018 год., в сила от 07.12.2018 год.), съгласно която до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – какъвто е настоящият
случай, се определя в размер до 5 000 лева. Последната разпоредба обаче не може да бъде
приложена доколкото влиза в противоречие с постановено по преюдициално запитване
решение на Съда на Европейските общности, което съгласно чл.633 от ГПК е задължително
за съдилищата в Република България – Решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 год. по
дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS).
Съгласно чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 год. на Европейския
парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването
на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка –
„Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде
задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми : а) в случай на
телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5
000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени
вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“
Цитираното по-горе Решение на СЕС по дело C-277/12 е постановено във връзка с
тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 год.
относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане
на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5/EИО на Съвета от 30.12.1983 год. за сближаване на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването
на моторни превозни средства. С решението по втория от поставените за тълкуване въпроси
е постановено, че –
„Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5.“
Доколкото решението на Съда не съдържа дефиниция на понятието „близки членове на
семейството“, за да се прецени дали този кръг лица изключва лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ –
лица, които не са : съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на
13
съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител,
включително осиновител или отглеждащ, следва да се отчете следното :
Посочените в ал.4 лица /извън кръга на лицата по ал.3/, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези, създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки
и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Именно това са лицата,
неизчерпателно посочени със същата формулировка и в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на
ВКС по тълк. дело № 1/2016 год.
Видно от мотивите към ТР № 1/21.06.2018 год., Общото събрание на трите колегии
на ВКС е приело, че с оглед преценката, че има основание да се изостави възприетото от
Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, следва да се
съобразят и произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския
съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското, по-
конкретно – освен сочената по-горе Директива 2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 год. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно чл.16 от последната държавите-членки
гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат
решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок,
освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго
производство. Понятието „жертва“ е дефинирано в чл. 2, § 1, буква „а“, според който за
целите на Директивата „жертва“ означава физическо лице, което е претърпяло вреди,
включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт
е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на
лицето. В чл.2, § 1, буква „б“, като „членове на семейството“ са посочени съпругът/та,
лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата
лица.
Съпоставяйки горното, съдът намира, че очертаният с горната дефиниция за „членове
на семейството“ кръг лица включва както лицата, изчерпателно изброени в чл.493а, ал.3 от
КЗ, така и тези, неизчерпателно посочени в чл.493а, ал.4 от КЗ, респ. в т.1 от ТР №
1/21.06.2018 год. на ВКС. Очевидно и лицата, сочени в Решение на СЕС по дело C-277/12
като „близки членове на семейството“, попадат в дефиницията, дадена в чл.2, § 1, буква „б“
на Директива 2012/29/ЕС, като дискусионен е единствено въпросът дали допълнително
използваното определение „близки“ може да стесни този кръг и как.
Съдът приема, че определението „близки“ като връзка между членовете на едно
семейство не е формален белег, който ясно и категорично да стесни кръга от лицата по чл.2,
§ 1, буква „б“ – като дефинирана степен на родство например, нито постановеното с
Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 има тази цел. Така използваното
14
понятие „близки“ в горното решение се доближава максимално като смисъл и контекст до
формулировката в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. за лица,
създали трайна и дълбока емоционална връзка помежду си, поради което роднините по
пряка линия от втора степен, братята и сестрите и издържаните лица – ако установят
съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга на лицата, за които Решението
на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 изключва възможността с национална правна
уредба да бъдат лимитирани присъжданите им обезщетения за претърпени неимуществени
вреди до размер, по-малък от сочения в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро
за пострадал или 5 000 000 евро за събитие /чл.9, ал.1, сочен по-горе/. Доколкото §96, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ лимитира за този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от
5 000 лева, то законовата разпоредба е в пряко противоречие с постановеното по
преюдициално запитване цитирано решение на Съда на Европейските общности, поради
което в случая националната правна уредба следва да остане неприложена.
С оглед на горното и при определяне на размера на дължимото на ищцата Й.С.
обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди съдът намери, че няма основание за
диференциране на размера на обезщетенията, дължими на майката и дъщерята – от
показанията на свидетелката Стоилова не бе установено С. да е претърпяла по-малки като
интензитет душевни болки и страдания, поради което и съобразно заявения петитум
ответникът следва да се осъди да й заплати на осн. чл.432, ал.1 от КЗ претендираната с
исковата молба сума от 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2021 год. до
окончателното й заплащане. Искът по чл.409 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за
заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 12.08.2021
год. до 02.09.2021 год. – съобразно изложените по-горе мотиви за началния момент на
дължимостта на лихвата.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 10/06.01.2022 год. ищците са освободени на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса от 10 400 лева върху уважения размер
на исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 600 лева –
възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищците не са направили разноски и такива не
следва да им се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ответника не следва да се присъждат разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 25.10.2022 год. договор за правна помощ
от 10.09.2022 год., сключен между ищците и адв. Г. Й. Й. от САК, същият е за оказване на
15
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й
към ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./ – в общ размер на 18 900 лева.
Размерът на възнаграждението за процесуално представителство на ищцата М.С.Д.. бе
определено в минималния размер от 11 850 лева по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата при интерес
от 180 000 лева, а за процесуално представителство на ищцата Й.Е.С. – в минималния
размер от 7 050 лева по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата при интерес от 80 000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на
М.С.Д.. от гр. Б., ул. „Яне Сандански“, бл.17, вх.Б, ет.4, ап.16, с ЕГН **********, сумата от
180 000 лева /сто и осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния син
Б.Е.С. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021 год. около 18.00
часа, на един км от гр. Е.П., в посока с. П., по вина на И. Г. И. с ЕГН ********** – водач на
лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ, със
застрахователна полица № BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2021 год. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.409 от КЗ В ЧАСТТА МУ за заплащане
на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 12.08.2021 год. до
02.09.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на
Й.Е.С. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си и
нейн законен представител М.С.Д.., и двете от гр. Б., ул. „Яне Сандански“, бл.17, вх.Б, ет.4,
ап.16, сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на
нейния брат Б.Е.С. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021 год.
около 18.00 часа, на един км от гр. Е.П., в посока с. П., по вина на И. Г. И. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ
0546 РХ, със застрахователна полица № BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.10.2020 год. до
24.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.09.2021 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.409 от КЗ В ЧАСТТА
МУ за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от
12.08.2021 год. до 02.09.2021 год.
16
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 11 000 лева /единадесет хиляди лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК да заплати на адв. Г. Й. Й. от
САК, с ЕГН **********, с личен номер в САК **********, със служебен адрес гр. С., бул.
„Евлоги и Христо Г.и“ № 85, ет.2, ап.6, сумата от 18 900 лева /осемнадесет хиляди и
деветстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17