№ 286
гр. Шумен, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630101856 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Е. В. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. *** със съдебен адрес: гр. *** чрез адв. Василина Кънчева
от ШАК против „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителите Б.А.Р. и И.С.И. /понастоящем „***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от управителя И.С.И./.
Ищецът твърди, че ответното дружество е собственик на електронният вестник за
Шумен - ШУМ.БГ, уеб сайт за новини и медии, с интернет страница: https://www.shum.bg/, с
идентификатор на страницата 1561428087462666, като на страницата на електронният
вестник било написано клеветническо твърдение в статия от 01.08.2023 г., със заглавие
„Ф.М.Н. е избран за кмет на *** до изборите през октомври“. В публикацията с автор
ШУМ.БГ било написано, че Е. Р. е признат от съда за виновен, че е нанесъл щета на
държавата. Като осъден с влязла в сила присъда той трябваше да освободи и кметския стол.“
Ищецът твърди, че статията имала 17 450 преглеждания, като по този начин чрез
разгласяване на тези позорни, неверни обстоятелства, уронващи честта и доброто му име и
приписването на престъпление, което не е извършил, ШУМ.БГ го наклеветил пред 17
450 читателя.
Ищецът твърди още, че в страницата на електронният вестник за Шумен - ШУМ БГ,
уеб сайт за новини и медии във Фейсбук /facebook/ на 27.07.2023г. в 18.19 часа била
публикувана статия със заглавие „ОИК *** отстрани Е. Р. от кметския стол“, като
насочващото заглавие във фейсбук страницата на същата медия била „Заради корупция в
големи размери“. Излага, че статията в момента на публикуването си била със друга
редакция на текста в статията, като в абзац 2-ри, изречение 2-ро било записано, че „Е. В. Р. е
осъден за корупция в големи размери“. Сочи, че след телефонно обаждане от снаха му
Ширин В. на посочен в сайта телефон ********** към 18.52 часа, че статията клевети ищеца
и подвежда читателите на електронния вестник, статията била коригирана, като текстът в
статията „поради корупция в големи размери“ бил изтрит и бил заменен с „влязло в сила
1
решение на Върховния административен съд по дело за конфликт на интереси“, но въпреки
това все още насочващото заглавие на статията стояло и било видно на страницата на
електронния вестник във Фейсбук. Излага, че още преди коригирането на статията, текстът в
нея за корупция в големи размери бил видян и прочетен от многобройни читатели, като към
настоящия момент имала 17 644 преглеждания, което означавало, че е наклеветен, че е
извършил престъпление: „корупция в големи размери“ от електронната медия ШУМ.БГ
пред 17 644 човека, прочели статията в социалната медия.
Излага, че обективната истина, която следвало да бъде отразена честно и
безпристрастно от журналисти от ШУМ.БГ, е че по отношение на него е установен
конфликт на интереси, приложени са последиците на закона от административния орган
КПКОМПИ с Решение № PC-15331-21-095 от 24.11.2021 г., обжалвано и потвърдено от АС-
Шумен с Решение № 60 от 18.05.2022 г. по адм. дело № 9/2022 г. по описа за на ШАС,
впоследствие обжалвано пред Върховния административен съд-София и оставено в сила с
Решение № 7222/29.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8341/2022 г. по описа на ВАС.
Излага, че според посочените съдебните решения, в качеството си на кмет на Община ***,
лице заемащо висша публична длъжност е осъществил властническо правомощие, в
нарушение на правилата на ЗПКОНПИ, но не е извършил престъпление, за което бил
наклеветен от ШУМ.БГ. В сайта на ШУМ.БГ, чрез заглавието на статията и използваните
думи корупция в големи размери, на читателите се внушавало, че кметът на община *** е
бил подсъдим и е осъден за престъпление, което е общественоопасно деяние, извършено е
виновно и е обявено от закона за наказуемо. Твърди, че е бил наклеветен от ШУМ.БГ във
фейсбук страницата, че е извършил престъпление по служба по смисъла на чл. 282 от НК.
/използваният популярен израз от журналистите „корупция“/, за което било предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ до пет години.
Ищецът твърди също, че в статия, публикувана в сайта на ШУМ.БГ от 15.07.2023г.,
със заглавие „ОИК *** не прекрати предсрочно кметския мандат на Е. Р.“ било записано, че
Е. В. е нанесъл щета на държавата и като осъден с влязла в сила присъда трябвало да
освободи и кметския стол, като статията била с 21 890 преглеждания.
Поддържа се, че от правна страна и двете твърдения били неверни, подвеждащи и
клеветящи, като излага подробни аргументи в тази насока.
Ищецът твърди, че същото твърдение се виждало и в статията на сайта на ШУМ.БГ от
29.06.2023 г., като още в първия абзац било публикувано: „Кметът на община *** е нанесъл
щета на държавата и трябва да върне близо 10 000 лева, както и да плати глоба в размер на
10 000 лева. Като осъден с влязла в сила присъда той трябва да освободи и кметския стол.“,
която била с 47 559 преглеждания. Ищецът твърди, че другото заблуждаващо и невярно
твърдение в статията от 29.06.2023 г., целяща да увреди предстоящата му предизборна
кампания, че той не можел да се кандидатира за кмет наесен. Било публикувано: „Съгласно
закона Е. Р. няма право да заема публична длъжност в рамките на една година, което
означава, че той не може да се кандидатира за кмет наесен.“. Излага, че в Изборния кодекс
нямало забрана лице, за което е установен конфликт на интереси, да се кандидатира за кмет.
Ищецът сочи, че имал желанието и подкрепата на жителите на общината да се кандидатира
отново на предстоящите местни избори, но сайтът пряко създавал убеждение в читателите,
че той нямал законово право да се кандидатира на местните избори, като целта на статията
била да откаже потенциалните избиратели да гласуват за него, като ги заблудят, че той няма
законово право да се кандидатира за общински кмет.
Ищецът твърди, че по този начин горепосочените четири статии, три от които на
интернет сайта на ШУМ.БГ, а четвърта качена с клеветящо заглавие във Фейсбук се
използвали с цел да съсипят, да унищожат авторитета и доброто му име, тъй като
посочените статии били отворени за коментари и анонимни читатели използвали обидни и
вулгарни коментари, които не се изтривали от сайта. Ищецът сочи също, че останал
шокиран от прочетеното и досега не можел да си обясни причината, поради която системно
2
и умишлено се настройвало обществото срещу него, както защо не можел да се защити,
въпреки, че не е извършил престъплението, което му се приписва. Излага, че след прочитане
на статиите и коментарите под тях, които тенденциозно не се изтривали от журналистите от
сайта, бил в постоянен стрес, жителите на общината го срещали и в неформални разговори
му казвали, че били прочели статиите на ШУМ.БГ във Фейсбук и в интернет, като го питали
дали е осъден за престъпление. Ищецът излага, че бил в постоянен стрес, напрегнат и
притеснен, причинена му била силна психологическа травма, че той и семейството му
понасяли неизброими хули, укори и обиди от различни анонимни субекти, в резултат на
статиите на ШУМ.БГ, както и че целта на посочените статии била да го срине психически,
за да се пречупят шансовете му за нормален живот и бъдеща кандидатура в местните
избори. Ищецът твърди, че в продължителен период от време, поради преживения стрес, не
можел да осъществява семейните си ангажименти, социални и други дейности в пълен обем,
имал постоянно чувство на безпокойство. Получил усещането, че бил завинаги унизен,
компрометиран и съсипан психически, изпитвал неудобство от това, че клеветите станали
достояние на много хора, които го познават и на които трябвало да обяснява, че написаното
от ответника не отговаряло на истината; а в семейството - вместо ежедневните теми,
приоритет станало съсредоточаването по тематиките във Фейсбук и интернет страницата на
ШУМ.БГ.
Ищецът твърди, че в случая не се касаело до проява на конституционно закрепеното
право на свободно изразяване на мнение от медията, а се разпространявала информация, с
която се придавал престъпен облик и се накърнявали достойнството и репутацията му в
лично качество, като бивш кмет на Община *** и като бъдещ кандидат за кмет.
Ищецът излага, че доколкото горепосочените публикации не съдържали информация
за автора на клеветническите статии, увреждащи доброто име и репутацията му, поради това
материално правно легитимиран да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД, следвало да бъде
издателят на електронния вестник.
С настоящата искова молба молят съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника да сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от клевета в публикувани статии от ШУМ.БГ на интернет страницата
му и във фейсбук в периода от 29.06.2023г. до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.06.2023г. до окончателното и изплащане, както и да му бъдат
заплатени направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ищеца, редовно призован, не се явява
лично, а изпраща упълномощен представител – адв. В. Кънчева от ШАК, който поддържа
предявения иск. В съдебно заседание моли предявения иск да бъде уважен изцяло, като
излагат конкретни мотиви в подкрепа на искането.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК,
ответника депозира писмен отговор, в който оспорва предявеният иск по основание и
размер. Поддържа, че изнесените в цитираните статии обстоятелства не представляват
такива, които обективно имат характер на обидни и клеветнически твърдения. Твърди, че в
публикувана на 01.08.2023 г. в Шум.БГ статия със заглавие „Ф.М.Н. е избран за кмет на ***
до изборите през октомври“, не ставало ясно кои са тези „позорни, неверни обстоятелства,
уронващи честта и доброто име на ищеца“, както и кое е престъплението, което му били
приписали и което ищеца не бил извършил, както и в статията липсвало споменаване на
каквото и да е престъпление, прогласено от Наказателния кодекс като такова. Твърди, че в
настоящото производство от страна на ищеца се смесвали гражданския и наказателния
процес. Счита, че изнесените твърдения в публикациите не представляват нито обидни, нито
клеветнически твърдения, а била получена от съдилищата в Република България и
кореспондирали на констатациите на съда в постановените съдебни решения. Оспорват
твърденията на ищеца, че обидните твърдения от страна на коментиращите под статиите в
3
Шум.БГ не били изтривани своевременно, като излага, че твърдението не отговаряло на
обективната истина, тъй като всички коментари, които не съответствали на правилата, били
изтривани веднага от тяхна страна. Излагат, че не са имали за цел да сриват психически
ищеца, нито да пречупваме шансовете му за нормален живот и бъдещата му кандидатура за
кмет на местните избори, както било посочено в исковата молба, а целта им била да
информират своевременно читателите в изпълнение на техния професионален дълг.
Твърдят, че от исковата молба не ставало ясно, защо точно тези статии били причинили
негативни чувства и мисли в ищеца, както и защо в качеството им на ответник били
причинили неимуществени вреди на ищеца от публикациите си, тъй като от приложените
извадка - линкове към други сайтове, било видно, че техни колеги били написали доста по-
остри неща, като написаното в Шум.бг в сравнение с тях било най-безобидно. Сочат, че
според практиката на съдилищата, в това число и на Конституционния съд и на
Европейския съд по правата на човека била категорична в смисъл, че когато един човек по
свое желание заеме публична длъжност, той трябва да бъде готов в по-голяма степен от
всеки един друг гражданин да понася констатациите на медиите по отношение на неговата
дейност, а при условие, че ищеца сам е приел тази публична позиция, той трябвало и да
търпи критиките, отнасящи се до неговата работа. Счита, че така предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв моли
съда да го отхвърли, а разноските по делото да бъдат възложени изцяло на ищеца.
В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника „Шумен
Сити“ ЕООД, редовно призован, не се явява, а изпраща процесуален представител - адв. Д.
Русева от ШАК, който счита предявения иск за неоснователен и недоказан. В последното
съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли предявения иск да
бъде отхвърлен изцяло, като излага конкретни съображения и мотиви в тази насока, в т. ч.
че ищеца не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
собственик на електронния сайт ШУМВ.БГ.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от
ЗЗД.
Отговорността за вреди по чл. 49 ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено
увреждане и за реализирането на отговорността следва да са налице следните предпоставки
от фактическия състав на нормата: деяние, което е противоправно, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагане на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД
/натоварване с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият
работата осъществява някаква собствена деятелност/ и причиняване на вредата при или по
повод на възложената работа. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на
противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/.
Тъй като на основание чл. 49 от ЗЗД отговорността е за този, който е възложил на
друго лице някаква работа и отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа, в случая в тежест на ищеца е да установи с помощта на главно
пълно доказване, че по възлагане от ответника „Шумен Сити“ ЕООД са публикувани
процесните статии в електронния вестник - ШУМ.БГ, уеб сайт за новини и медии, с
интернет страница: https://www.shum.bg/, с идентификатор на страницата 1561428087462666,
т. е. че ответника е собственик и издател на електронният вестник - ШУМ.БГ, че вследствие
на същите на ищеца са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди, че
вредите са в пряка причинно-следствена връзка с действията на служители или на други
лица, на които ответникът е възложил публикуването на статиите във вестника.
При анализа на първата предпоставка за уважаване на иска – правоотношение по
възлагане на работа от страна на ответника, изразяващо се в изготвянето на публикациите в
4
електронният вестник - ШУМ.БГ на 29.06.2023 г., 15.07.2023 г., 27.07.2023 г. и 01.08.2023 г.,
което е и основният спорен между страните въпрос, следва да се посочи, че ищецът не е
представил никакви доказателства за това, че ответника „Шумен Сити“ ЕООД е собственик
и издател на електронния вестник - ШУМ.БГ, уеб сайт за новини и медии. Т. е. не се доказа
наличие на пасивна материалноправна легитимация на ответника по спора.
Следва да се отбележи, че при всички случаи, в това число съобразно установената
съдебна практика на ВКС /Решение № 199/28.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 5549/2016 г.,
III г. о., Определение № 816/28.11.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2454/2019 г., III г. о.,
Определение № 3296/31.10.2023 г. на ВКС по гр. дело № 328/2023 г., II г. о. и др./,
ангажирането на отговорността при условията на чл. 49 от ЗЗД на издателя на печатно или
електронно произведение е предпоставено от качеството му на възложител на длъжностните
лица, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали; независимо от
евентуалното наличие на неверни и позорящи адресата фактически твърдения в тях, липсата
на възлагане /т. е. на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на
чл. 49 от ЗЗД/ е достатъчна, за да обоснове неоснователност на претенцията по чл. 49 от ЗЗД.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай не се
доказа един от елементите от фактическия състав на чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, а именно –
правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяващо се в
изготвянето на публикацията в електронният вестник - ШУМ.БГ на 29.06.2023 г., 15.07.2023
г., 27.07.2023 г. и 01.08.2023 г. С оглед липсата на тази предпоставка от фактическия състав
на предявения иск е безпредметно да се обсъждат елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Предвид гореизложените съображения предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на присъждане на разноски.
Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК. По делото е приет
договор за правна защита и съдействие, в доказателство за заплатен адвокатски хонорар в
размер от 2 000 лв.
По искането на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от
ответника възнаграждение за адвокат:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на
възнаграждението за предявеният иск възлиза на 1 750 лв. Уговореното и платено от
ответника на пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 2 000 лева.
Същевременно обаче настоящият съдебен състав също счита, че не е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и предоставената правна защита, съобразявайки
фактическа и правна сложност на производството, която да наложи присъждането на
хонорар в минимален размер или редуциране на договорения такъв. Намаляване на
договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде извършено само в случаите, когато
то е необосновано завишено с оглед предмета на спора и организираната защита. В
настоящият случай такова завишение не се установява, съобразявайки извършената от
процесуалния представител работа по организиране на защитата, тъй като процесуалният
представител на страната се е явил в две открити съдебни заседания, изготвил е отговор на
исковата молба и допълнително писмено становище по съществото на спора, налице е
процесуална активност, както и с оглед правото на свободно договаряне. Също така, с оглед
предмета на спора – чл. 49 от ЗЗД, не следва извод за ниска фактическа и правна сложност
на спора, тъй като разглеждането на спора предполага правни познания по специфичния
5
иск. Т. е. в случая не е налице превишение. Изложените съображения обуславят извода за
неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца. Ето защо, при решаването на
въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от
ответника възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им
уговорен и заплатен размер от 2 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски в настоящото производство в размер на 2 467.52 лева,
включващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** със
съдебен адрес: гр. *** чрез адв. Василина Кънчева от ШАК против „***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя И.С.И. иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД, във вр. вр. чл. 45, от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от клевета в публикувани статии от ШУМ.БГ на интернет страницата му и във Фейсбук в
периода от 29.06.2023г. до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.06.2023г. до окончателното и изплащане, КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е. В. Р., ЕГН ********** да заплати на „*** направените деловодни
разноски в размер на 2 467.52 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет и две стотинки/, включваща направени от страната разноски за адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, съгласно представен списък.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6