Р Е Ш Е Н И Е №
от 19.10.2017 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря П. П., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1151/2017г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д.Н.Д.
срещу М.А.С. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът развива съображения, че е полицейски служител с местослужене РУ на МВР
Полски Тръмбеш. На 24.05.2015 година с негов колеги били изпратени в село
Иванча по сигнал за възникнал скандал в магазина на селото и лице буйстващо и
чупещо инвентара в магазина и заведението към него. На място установили
извършителя М.А.С.. Твърди, че при задържането му, последният оказал съпротива
и публично отправил обидни квалификации като "педераст", "путки
майни", "смотан полицай", "селянин" при изпълняване на
служебните му задължения. Посочва, че било образувано ДП, а в съдебно заседание
по НОХД № 2651/2015 година на ВТРС, проведено
на 29.09.2016 година ответникът се признал за виновен за това, че на 24.05.2015
година в село Иванча, действайки в условията на опасен рецидив е извършил
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред - престъпление по чл. 325,
ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, алт. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" НК, за
което деяние е получил наказание 10 месеца лишаване от свобода. Твърди, че при
извършване на престъплението с отправените обиди С. накърнил личното му
достойнство, била накърнена репутацията и достойнството му на полицейски
служител. Направено е искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 2 500.00 лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от публично отправени спрямо него обидни квалификации при извършеното на
24.05.2015 година престъпление, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. Направено е искане да му бъдат
присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Препис от исковата молба е връчен
редовно - лично на ответника по делото, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приетия по делото протокол от проведено на
29.09.2016 година съдебно заседание по НОХД № 2651/2015 година на Районен съд -
Велико Търново се установява, че ответникът е сключил споразумение с ВТРП,
одобрено от съда с определение № 182 от 29.09.2016 година, като М.А.С. е
признат за виновен в това, че на 24.05.2015 година в село Иванча, действайки в
условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред - полицейските служители Д.Н.Д. и И.
Л. Д. - престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2,
пр. 1, алт. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. "А" НК.
В
съдебно заседание, проведено на 27.09.2017 година са събрани гласни
доказателства. Свидетелят И. Л. Д. заявява, че към май 2015 година е работил като полицай ООР в РУ Полски Тръмбеш. Посочва,
че във връзка с ареста на М.А.С. си спомня, че същият заплашвал колегата му,
обиждал го пред хората: "Ти си смотан полицай. Ти си глупав полицай. Ще
видиш какво ще стане с теб до 24 часа" и не спирал да обижда. Заявява, че
задържането било в с. Иванча, пред един хранителен магазин и имало хора пред
него, които станали свидетели на обидите и заканите на колегата му. Били възмутени
от лицето, което се държало така спрямо тях. Чудели се как е възможно толкова
време да са търпеливи към него и дори след 2-3 месеца се интересували още и останали
възмутени за дълъг период от време. Посочва, че понеже колегата ми е по-стар
служител е свикнал да бъде уважаван и да се отнасят с респект спрямо него, като
не му било никак приятно да бъде обиждан и заплашван, тъй като не е свикнал на
такова отношение - бил обиден и се почувствал заплашен от факта, че лицето
твърдяло, че знае кой е и къде живее. Твърди, че бил засрамен от факта, че лицето по този начин си
е позволявало да го обижда пред хората.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Законът императивно е въздигнал в
забрана правилото да не се вреди другиму. Неизпълнението на това общо
задължение създава отговорност за нарушителя. Непозволеното увреждане е
определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за
неговото пораждане. Освен обезщетителна функция, то има и превантивна цел –
мотивира спазването на дължимата грижа у правните субекти, т.е. отговорността
за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват
законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите
граждани и организации /Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ/.
Непозволеното увреждане представлява сложен юридически състав, елементите на
който са: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Деликтна отговорност може да се реализира,
само когато между действията и увреждането съществува пряка и непосредствена
връзка. От изброените елементи на деликта само вината се предполага до
доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение и предвид
обстоятелството, че от приложения по делото протокол от съдебно заседание, в
което е одобрено сключеното между ответника и ВТРП споразумение, се установява
съпричастността на ответника към твърдяните от ищеца неимуществени вреди, както
и предвид обстоятелството, че одобреното от съда споразумение се приравнява по
сила и последици на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав приема, че
извършването на престъплението от страна на ответника по чл. 325, ал. 4, вр.
ал. 2, пр. 1, алт. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, и това му арогантно и непристойно
поведение са довели до уронване на престижа и авторитета на ищеца, в качеството
му на орган на власт, комуто гражданите дължат нужното уважение и съдействие.
Както правната доктрина, така и в константната съдебна практика на съдилищата
се приема, че с хулиганството като престъпно посегателство, наказуемо съгласно чл.
325 НК, могат да бъдат засегнати едновременно и правата на личността - с
нанасяне на обиди, телесни повреди, лишаване от живот дори и пр. В същия смисъл
е и т. 4 от Постановление № 2/74 г. на
Пленума на ВС на Република България.
Поведението на ответника по
делото, а именно отправените от него към ищеца обиди се установяват и от
разпитания по делото свидетел, който подробно посочва в какво се е изразило
деянието на ответника, за което е признат за виновен, включително оказаната от
него съпротива, чрез нанесените от него обиди. Свидетелят посочва и част от
словесните нападки, както и че е имало и други, които не си спомня, а ответникът
не ангажира никакви доказателства в обратна насока. На следващо място от показанията
на разпитания свидетел се установява и че от противоправното поведение на
ответника ищецът по делото е претърпял неимуществени вреди, свързани с
накърняване на доброто му и име и репутация. Последният се е почувствал обиден,
засрамен и застрашен от факта, че С. твърдял, че знае кой е и къде живее. Същите
обосновават и извод за наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Свидетелят
пряко и непосредствено е възприел осъществяването на релевантните за спора
факти, той е присъствал на инцидента и не е заинтересован от изхода на спора.
Следва да се има
предвид и обстоятелството, че подобен инцидент е съпътстван с негативни
изживявания, което се потвърждава и от показанията на свидетеля. При това
положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането,
начинът и обстоятелствата, при които то е извършено и отражението му върху
начина на живот на увреденото лице, както и неговата възраст, с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение за причинените
неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а
зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането,
начина на получаването му, интензитет и продължителност на негативните
преживявания, трайни последици, възраст и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968
г. на Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за
конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла
случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. Не без
значение е и обстоятелството, че макар ищецът като орган на власт да е свикнал
да бъде уважаван и да се отнасят с респект спрямо него, именно като притежател
на това качество същият неизбежно и съзнателно се поставя в позиция и е наясно,
че при изпълнение на служебните му задължения не всички граждани ще се отнасят
с уважение и трябва да показва по-висока степен на търпимост. В случая по
делото настоящият съдебен състав след като съобрази изложеното по-горе приема,
че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в
резултат на извършеното от ответника престъпление е в размер на 1 500.00 лева. С оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на
увреждането - 24.05.2015 година.
Мотивиран от всичко изложено
съдът намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите се явява основателен и доказан за сумата в размер
на 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца по делото
неимуществени вреди от извършеното от ответника на 24.05.2015 година
престъпление, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и репутация,
поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му част. В останалата
част предявеният по делото иск за претърпени от ищеца неимуществени вреди за
разликата от 1 500.00 лева до пълния предявен размер от 2500.00 лева, се явява
неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му
част.
Доколкото ищецът по делото не е
доказал извършването на каквито и да е разноски за производството, то на същия
не следва да се присъждат такива. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса върху уважената част от
иска, която е в размер на 60.00 лева.
Водим от горното, Районен съд – Велико
Търново
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.С. *** Тръмбеш, дом № 343, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 1 500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от извършеното от
ответника на 24.05.2015 година престъпление, изразяващи се в накърняване на
личното му достойнство и репутация.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Н.Д. ***, с ЕГН **********
срещу М.А.С. *** Тръмбеш, дом № 343,
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение претърпени
от него неимуществени вреди за разликата над 1 500.00 лева до пълния
претендиран размер от 2 500.00 лева, която разлика е в размер на 1 000.00 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.С. *** Тръмбеш, дом № 343, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново СУМАТА в размер на 60.00 лева /шестдесет
лева/, представляваща държавна такса за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: