№ 13399
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145722 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Софийска вода“ АД, срещу В. Б. К. за сумата в размер на
1303,55 лева - главница, представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, доставени в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба 1“, бл. 54, вх. А, ет. 6, ап. 16, за периода 25.11.2014 г. – 09.05.2020 г., за който е
открита партида с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.08.2020 г. до
окончателното плащане и за сумата в размер на 280,86 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 26.12.2014 г. – 09.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 38770/2020 г., по описа на
СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. По силата на чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услуги
става при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди ответникът да има
качеството на потребител на ВиК услуги, които са му предоставени за обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 54, вх. А, ет. 6, ап. 16.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения по реда
на чл. 47 ГПК особен представител на ответника, с който ответникът оспорва исковете.
Оспорва ответникът да е потребител на ВиК услуги, както и такива да са били доставени до
процесния имот. Отделно от това прави възражение за погасяването им по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявените в настоящото производство искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че между
страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до процесния
имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за процесния период,
1
както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума; респ. че са налице
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД и 2/ по акцесорния иск за обезщетението за забава в
размер на законната лихва – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на
претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. В разглеждания случай между страните не се спори с
оглед изявленията на ответника в проведеното по делото открито заседание, че ответникът е
собственик на процесния имот, което налага извод, че същият е бил потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в имота през исковия период.
Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК
оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на
ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява
ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди / Решение
№ 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице
договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.
За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно заключението, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, процесният имот е водоснабден и дружеството е
доставяло ВиК услуги до него включително и през процесния период, като количествата
ВиК услуги, предоставени за исковия период, са общо 663 куб. м. Доставката на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 25.11.2014 г. до 09.05.2020
г., съобразно издавани фактури за периода, е в размер на 1158,50 лева, като същата е
формирана, като от ВиК услуги на обща стойност 1303,55 лева, отразени в издадените в
периода фактури в съответствие с начислените водни количества и утвърдените от КЕВР
цени са приспаднати извършените плащания. Следователно предявеният иск за главница се
явява основателен до установения дължим размер за процесния период от 1158,50 лева.
2
С оглед установената частична основателност на иска следва да бъде разгледано по
същество наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените
признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно задълженията на ищеца за заплащане на стойността на ВиК
услуги са възникнали като срочни и за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима
покана от кредитора.
В разглеждания случай претенцията на ищеца касае вземания за периода от 25.11.2014
г. до 09.05.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
който момент се счита предявен и разглежданият иск по реда на чл. 422 ГПК, е подадено на
19.08.2020 г. Следователно всички вземания станали изискуеми преди 19.08.2017 г. са
погасени по давност. Това за вземания, за които са издадени фактури в периода от
25.11.2014 г. до 28.06.2017 г., включително, тъй като вземането по фактура № 73983194 от
28.06.2017 г. става изискуемо на 29.07.2017 г., а вземането по фактура № 74652984 от
28.07.2017 г. става изискуемо на 27.08.2017 г., като за второто давността е прекъсната с
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.08.2020 г. Последното обхваща вземания за
периода 14.06.2017 г. – 10.07.2017 г. При това положение размерът на непогасените по
давност вземания за процесния имот и за периода, за който ответникът отговаря, а именно –
за периода от 14.06.2017 г. до 09.05.2020 г., за които са издадени фактури от 28.07.2017 г. до
30.04.2020 г. съобразно данните от приетата по делото експертиза и при съобразяване на
извършените плащания от 179,25 лева възлиза на сумата от 646,84 лева. Именно до този
размер и период предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен,
а за разликата до пълния предявен размер от 1303,25 лева и за периода от 25.11.2014 г. до
13.06.2017 г. - отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен (в
случая 30 дни след издаването на фактура), длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Следователно ответникът дължи обезщетение за забава върху дължимата от него главница
от 646,84 лева за периода от 27.08.2017 г. (когато е изпаднал в забава за задължението,
фактурирано на 28.07.2017 г.) до заявената от ищеца крайна дата – 09.05.2020 г., като
същото определено по реда на чл. 162 ГПК и съобразно заключението на вещите лица
възлиза на сумата в общ размер на 97,44 лева. За посочената сума и период акцесорният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен
размер от 280,86 лева и за периода 26.12.2014 г. – 26.08.2017 г. - отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски съразмерно на уважената
част от исковете. По делото са налице данни за направени такива в настоящото
производство в общ размер на 961,36 лева, от които 70,45 лева – платена държавна такса,
340,91 лева – платен депозит за особен представител, 500 лева – платен депозит за вещи
лица и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат на сумата в общ размер на 451,60 лева. Дължимите в полза на ищеца
разноски в заповедното производство /31,69 лева – държавната такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на
сумата в общ размер на 38,37 лева.
В полза на ответника разноски не дължат поради липса на претенция за такива.
3
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Дружба 1“, бл. 54, вх. А, ет. 6, ап. 16, дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК *********
и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86
ЗЗД, сумата в размер на 646,84 лева - главница, представляваща стойността на услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, доставени в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 54, вх. А, ет. 6, ап. 16, за периода 14.06.2017 г.
до 09.05.2020 г., за който е открита партида с клиентски № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.08.2020 г. до окончателното плащане и за сумата в размер на 97,44 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 27.08.2017 г. до 09.05.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 38770/2020 г.,
по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер от 646,84 лева до пълния предявен размер от 1303,55 лева и за периода от 25.11.2014
г. до 13.06.2017 г., както и иска за обезщетение за забава над уважения размер от 97,44 лева
до пълния предявен размер от 280,86 лева и за периода от 26.12.2014 г. до 26.08.2017 г.
ОСЪЖДА В. Б. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 54, вх.
А, ет. 6, ап. 16, да заплати на „Софийска вода“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис,
ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 451,60 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 38,37 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4