№ 648
гр. Русе, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520100033 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че се е снабдил срещу ответницата със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
5662/2021 г. по описа на РРС за сумата от 1 200 лв.-главница, със законната
лихва върху нея от 19.10.21 г., с обезщетение за забава за периода 12.03.2016
г.-18.10.2021 г. от 342,36 лв. и 130,85 лв.-разноски, срещу която длъжницата
възразила в срока по чл.414 от ГПК.
Сочат, че вземането им произтича от влязла в сила Присъда от
11.06.2020 г., постановена по НОХД № 2346/2019 г. по описа на РРС, с която
ответницата била призната за виновна за извършено престъпление по чл.209
ал.1 от НК на 11.03.2016 г., за това, че с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудила и поддържала заблуждение у служител на “Кредисимо“
ЕАД, с което на дружеството били причинени имуществени вреди.
Твърдят, че на 11.03.2016 г. Х. Х. Н. кандидаствала по интернет за
кредит чрез сайта на ЮЛ, където попълнила онлайн заявление от името на
лицето С.Х.Н., като използва данните за самоличността на последната.На
същата дата от ответницата било попълнено и Заявление № 632372,
обработено от кредитен инспектор на “Кредисимо“ ЕАД.Служителят
1
извършил необходимата проверка на данните, предоставени от Х.Х. Н..На
11.03.2016 г. бил изготвен Договор за потребителски кредит № 632372, по
който на ответницата била предадена, чрез каса на “Изипей“ АД, сумата от
1 200 лв., която следвало да върне на 12 равни месечни вноски, платими на
последно число от всеки месец през периода 31.03.2016 г.- 28.02.2017 г.
Искат да се приеме за установено по отношение на ответницата, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5662/2021 г. по описа на РРС.Търсят
се разноски за двете производства.
Ответницата не взема становище по исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед
направеното от ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните
съображения:
В едномесечния преклузивен срок насрещната страна не е представила
отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е
направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5662/ 2021 г. по описа на РРС , в полза на
ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите, заявени по исковата
молба.В предвидения в закона срок длъжникът е направил възражение, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, за
което заявителят е уведомен на 20.12.2021 г.Настоящото дело е образувано на
06.01.2022 г.Претенциите са допустими.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по
чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.С
влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 2346/2019 г. по описа на
РРС, задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК, ответницата
е призната за виновна за осъществено от нея престъпление по чл.209 ал.1 от
НК, при което на 11.03.2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила и поддържала заблуждение у служител на “Кредисимо“ ЕАД, с
което на дружеството били причинени имуществени вреди в размер на 1 200
2
лв.Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, при непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът
намира, че следва да уважи претенциите така, както са предявени.
В тежест на ответницата са направените от насрещната страна разноски
за двете производства.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. Н., ЕГН
**********, от гр.Русе, ...., вх.5, ет.2, ап.15, че дължи на “Кредисимо” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“ бул.”Витоша” № 146, Бизнес център „България“, сграда А,
представлявано от С.Я.-изпълнителен директор, сумата от 1200 лв.-главница,
със законната лихва върху нея от 19.10.2021 г., с обезщетение за забава за
периода 12.03.2016 г.-18.10.2021 г. от 342,36 лв., дължими във връзка с
влязла в сила Присъда № 50 от 11.06.2020 г. по НОХД № 2346/2019 г. по
описа на РРС, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 2868 от 20.10.2021 г. по ч.гр.дело №
5662/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Х. Х. Н., ЕГН **********, от гр.Русе, ...., вх.5, ет.2, ап.15,
да заплати на “Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица“ бул.”Витоша” № 146, Бизнес
център „България“, сграда А, представлявано от С.Я.-изпълнителен директор,
по банкова сметка IBAN: BG86STSA93000021867774, BIC STSABGSF, сумата
от 400 лв.-разноски по делото, както и 130,85 лв.-разноски по ч.гр.дело №
5662/2021 г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3