Номер 19612.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000188 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч е
отхвърлен предявен от „Велде България” АД против „ВиК-Стенето” ЕООД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на 41 460.35
лева – недължимо платена цена на услуги – разликата между стойността на услугата по
фактури с №№ 38888/30.08.2013 година, 40482/29.11.2013 година и 39880/31.10.2013 година
и стойността на услугата за същите количества и степени на замърсеност, определени
според цените по чл. 23 от Договор от 1.08.2005 година, както и за законна лихва за забава
върху същата сума от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
С посоченото решение „Велде България” АД е осъдено да заплати на „ВиК-Стенето” ЕООД
сумата 12 115.36 – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С Определение № 237/26.05.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч е
изменено Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч в
частта за разноските, като е намален размера на дължимите такива от „Велде България“ АД
в полза на „ВиК-Стенето“ ЕООД от 12 115.36 лева на 10 821.59 лева.
1
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Е. Д. – пълномощник на „Велде
България” АД, против Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен
съд Ловеч. Във въззивната жалба се излага, че крайните правни изводи на първостепенния
съд са неправилни – допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и на материалния закон, обусловили постановяването на неправилно и необосновано
решение. Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател счита, че в
отношенията между страните не намира приложение Наредбата за регулиране на цените на
водоснабдителните и канализационните услуги от 2006 година. Изразява становище, че
цитираната наредба урежда отношенията само между В и К операторите и Комисията по
енергийно и водно регулиране“, по аргументи, изложени в жалбата. Възразява срещу
заключението на Окръжен съд Ловеч, че представените от „ВиК-Стенето“ ЕООД Общи
условия от 2006 година се прилагат в отношенията между страните, съответно че са влезли в
сила – не е доказано да са публикувани в местен и централен ежедневник, както и на
интернет страницата на В и К оператора. Пълномощникът на „Велде България” АД изтъква,
че при сключване на договора дружеството-ответник не е предало на юридическото лице-
жалбоподател общите условия, поради което няма как същите да породят действие между
страните. Счита, че процесните отношения между страните следва да се уреждат от
индивидуалния договор, сключен на 1.08.2005 година, а не при общи условия, по подробно
изложени в жалбата съображения. Първостепенният съд неправилно е приел, че „ВиК-
Стенето“ ЕООД има право едностранно да измени цените по договора за процесния период
на основание чл. 24 от договора, като приложи директно утвърдените от Комисията за
енергийно и водно регулиране с Решение № Ц-12/26.02.2013 години цени за услугите –
липсвало волеизявление от страна на община Троян за съгласуване на изменението на
цените по договора. Съставът на Окръжен съд Ловеч не е обсъдил и не се е произнесъл по
всички твърдения на „Велде България” АД. Процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател се е позовал и на решение на Върховния касационен съд, постановено по
сходен случай между същите страни и с идентичен предмет, но за различен период.
Върховният касационен съд е осъдил „ВиК-Стенето” ЕООД да заплати на „Велде България”
АД (с предишно фирмено наименование „Лесопласт” АД) на основание чл. 55, ал. 1.
предложение първо от Закона за задълженията и договорите сумата 186 983.09 лева –
недължимо платена, представляваща разлика между дължимо и фактурирано задължение за
плащане на извършена услуга по Договор от 01.08.2005 година за приемане, отвеждане и
пречистване на отпадни води за времето от месец юни 2009 година до месец април 2011
година. Пълномощникът на „Велде България” АД счита, че дори само на това основание
решението е неправилно и следва да се отмени.
Направено е искане да се отмени Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на
Окръжен съд Ловеч и да се постанови друго такова, с което да се уважи претенцията на
„Велде България” АД против „ВиК-Стенето” ЕООД, в полза на „Велде България” АД да се
присъдят направените по делото разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат А. К. и
адвокат Н. М. – процесуални представители на „ВиК-Стенето” ЕООД, в който са развити
съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на „ВиК-
Стенето” ЕООД е оспорил въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по две искови молби, депозирани от
“
„Велде България АД против „ВиК-Стенето“ ЕООД, с които са предявени искове по чл. 55.
ал 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите – с първата (вх. №
5137/8.08.2016 година на Районен съд Троян) се претендира заплащане на сумата 20 887.20
лева, а с другата (вх. № 5138/8.08.2016 година на Районен съд Троян) се иска заплащане на
сумата 20 573.15 лева. Първоначално е сезиран Районен съд Троян, пред който по всяка от
исковите молби са образувани отделни дела – гр. дело № 597/2016 година и гр. дело №
598/2016 година.
В срока по чл. 131 от ГПК по всяко от делата са постъпили писмени отговори от
ответника „ВиК-Стенето“ ЕООД, в които са изложени съображения за неоснователност на
предявените искове.
С Определение № 457/20.10.2016 година по гр. дело № 597/2016 година на
Районен съд Троян на основание чл. 213 ГПК е присъединено гр. д. № 598/2016 година на
Районен съд Троян към гр. дело № 597/2016 година по описа на Районен съд Троян. С
посоченото определение последното е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен
съд Ловеч. С Определение № 835/14.12.2016 година по в. ч. гр. д. № 562/2016 година на
Окръжен съд Ловеч е отменено Определение № 457/20.10.2016 година по гр. дело №
597/2016 година на Районен съд Троян в частта за прекратяване на производството, делото е
върнато на Районен съд Троян за продължаване на съдопроизводствените действия. С
Решение № 125/24.04.2017 година, постановено по гр. дело № 597/2016 година на Районен
съд Троян, „ВиК-Стенето“ ЕООД е осъдено да заплати на „Велде България“ АД
претендирайте суми. С Решение № 189/20.10.2017 година по в. гр. дело № 342/2017 година
на Окръжен съд Ловеч е отменено Решение № 125/24.04.2017 година на Районен съд Троян
и е постановено друго, с което са отхвърлени претенциите. Решението е обжалвано пред
Върховен касационен съд на Република България. С Решение № 108/12.07.2019 година по т.
д. № 2033/2018 година на Върховен касационен съд на Република България е обезсилено
Решение № 189/20.10.2017 година по в. гр. д. № 342/2017 година на Окръжен съд Ловеч и
3
делото е изпратено на Окръжен съд Ловеч за разглеждане като първа инстанция от друг
състав на предявения от „Велде България“ АД против „ВиК-Стенето“ ЕООД иск за сумата от
41 460.35 лева, претендирана като недължимо платена цена за услуги по фактури №№
38888/30.08.2013 година, 40482/29.11.2013 година и 39880/31.10.2013 година, издадени във
връзка с Договор от 1.08.2005 година.
В изпълнение на Решение № 108/12.07.2019 година по т. дело № 2033/2018
година на Върховен касационен съд на Република България е образувано т. д. № 79/2019
година на Окръжен съд Ловеч.
В исковата молба се излага, че между „ВиК-Стенето“ ЕООД и „Велде България“
АД (с предишно фирмено наименование „Лесопласт“ АД) е сключен Договор от 1.08.2005
година за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води. Договорът е
безсрочен – подписан е в изпълнение на изискванията на специалната секторна правна
уредба – Наредба № 7 от 14 ноември 2000 година за условията и реда за заустване на
производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (Наредба
№ 7). Представителят на „Велде България“ АД твърди, че производствените отпадъчни води
се заустват само въз основа на писмен договор, сключен между лицето, експлоатиращо
канализационната мрежа на населеното място и/или селищната пречиствателна станция, и
абоната. В договора е предвидено за пречистването на отпадъчните му води „Велде
България“ АД да заплаща на „ВиК-Стенето“ ЕООД цена за кубичен метър, определена в
зависимост от степента на замърсеност при четири такива степени, а именно: при първа
33
степен – 0.30 лева/м без данък върху добавената стойност; при втора степен 9 0.45 лева/м
3
без данък върху добавената стойност; при трета степен – 0.60 лева/м без данък върху
3
добавената стойност; при четвърта степен – 0.75 лева/м без данък върху добавената
стойност (чл. 23 договора). Замърсеността на отпадъчните води на „Велде България“ АД,
съответно степента на замърсеност се определят едностранно от „ВиК-Стенето“ ЕООД (чл.
17 и чл. 18 от договора). При правилно определената степен на замърсеност, но с прилагане
на по-високи единични цени от дължимите по договора, „ВиК-Стенето“ ЕООД неправилно
определило цената на услугата за пречистване на отпадните води при издаването на
процесните фактури. Разликата между неправилно начислената цена по всяка фактура и
действително дължимата такава за съответния период е както следва: 15 387.20 лева по
Фактура № 38888/30.082013 година, 14 439.15 лева по Фактура № 40482/29.11.2013 година и
11 634 лева по Фактура № 39880/31.10.2013 година или общо 41 460.35 лева. „Велде
България“ АД писмено възразило пред „ВиК-Стенето“ ЕООД срещу начисляването на
цените за услугите в по-висок размер. В изпълнение на задължението си по чл. 27, ал. 2 от
договора „Велде България“ АД заплатило сумите по фактурите и поискало от „ВиК-
Стенето“ ЕООД връщане на разликите по всяка от фактурите или общо 41 460.35 лева, за
които претендира, че са платени без основание, но дружеството-ответник отказало да ги
възстанови.
4
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ВиК-Стенето“
ЕООД да заплати на „Велде България“ АД сумата 41 460.35 лева, претендирана като общ
размер на недължимо платена цена на услуги по фактури с №№ 38888/30.08.2013 година
(15 387.20 лева), 40482/29.11.2013 година (14 439.15 лева) и 39880/31.10.2013 година (11 634
лева), издадени във връзка с Договор от 1.08.2005 година.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от „ВиК-Стенето” ЕООД, с
който се оспорва претенцията.
Постъпила е допълнителна искова молба от адвокат Е. Д. – пълномощник на
„Велде България” АД, с която се правят възражения, допълнения и пояснения на
първоначалната искова молба – за непрекратяване на договора между страните; нищожност
на чл. 31 от договора поради противоречие със закона и добрите нрави; липса на
документална установеност на замърсяване на отвежданите води и на степените на
замърсеност, при която са начислени цените по фактурите; липса на действащи общи
условия, по които „ВиК-Стенето“ ЕООД е фактурирало количествата пречистена вода;
отсъствие на основанието по чл. 24 от договора за неговото изменение; неосъществяване на
фактическия състав по чл. 61, ал. 1 Закона за задълженията и договорите, на който се
позовава представителят на „ВиК-Стенето“ ЕООД.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба от „ВиК- Стенето” ЕООД,
с който се оспорват доводите на пълномощника на „Велде България” АД.
Пред първостепенния съд процесуалният представител на „ВиК-Стенето” ЕООД
оспорва иска, излага съображения за неговата неоснователност и недоказаност.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч е валидно и
допустимо.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба,
допълнителната искова молба, направеното искане, съдът счита, че предявеният от „Велде
България” АД против „ВиК-Стенето” ЕООД иск е с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите.
На 1.08.2005 година между „ВиК-Стенето” ЕООД – изпълнител, и „Лесопласт”
АД (към момента с наименование „Велде България” АД) – възложител, е сключен договор за
приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води. Предмет на договора е
приемането, отвеждането и пречистването на отпадъчни води на „Велде България” АД
5
посредством градската канализационна система и ПСОВ – гр. Троян. Освен уговорките в
договора, към правоотношението и задълженията на страните по него се прилагат и
съответните разпоредби на Закона за водите, Закона за опазване на околната среда, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредбата за регулиране на
цените на водоснабдителните и канализационните услуги от 2006 година – отм., Наредба №
4 от 14 септември 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Наредба № 7 от 14 ноември
2000 година за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените места. Според чл. 2 от договора същият е с
предмет: приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води. За
неуредените с договора въпроси се прилагат и Общите условия на оператора „ВиК-Стенето”
ЕООД за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ-
038/09.06.2006 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
публикувани в съответните ежедневници.
Спорният въпрос касае цената на предоставената услуга – дали е приложим
сключеният между страните индивидуален договор, съответно неговите клаузи за изменение
на цените, или отношенията между тях се регулират от общи условия, приети в по-късен
момент, респективно и одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране пределни
цени.
Съгласно чл. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните услуги (услугите по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения) са предмет на регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР, бивша Държавна комисия за енергийно и водно регулиране). Съобразно чл. 5, ал. 3
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги Комисията за
енергийно и водно регулиране регулира цените и качеството на В и К услугите, извършвани
от В и К операторите, независимо от формите на собственост и управление на В и К
системите. При осъществяване на дейността си Комисията за енергийно и водно регулиране
се ръководи от принципите за предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение,
икономическа обоснованост на цените на В и К услугите и т. н. (чл. 7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги). Методите за регулиране на
цените, правилата за тяхното образуване, отразяващи структурата на разходите, редът за
внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне
на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на
комисията (Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните
услуги). В чл. 14 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
6
е визирано, че В и К операторите представят за утвърждаване от Комисията за енергийно и
водно регулиране образуваните в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 5 цени.
Одобряването на техническата и икономическата част на бизнес плановете е условие за
одобряването им в частта за цените. В и К операторите прилагат принципа на единна цена
на В и К услуга на обособената територия. Принципът се спазва задължително за цените на
В и К услугите „доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори“ и
„отвеждане на отпадъчните води“. Цената за В и К услугата „отвеждане на отпадъчни води
и пречистване“ може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от
степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане.
Прилаганите от В и К операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от
комисията. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 година за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите от В и К операторите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационните системи, или от оправомощени от тях лица и от
съответния регулаторен орган. В срок до тридесет дни след влизането в сила на общите
условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор възражение, в
което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила
общите условия. Комисията за енергийно и водно регулиране одобрява общите условия на
договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите (чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги).
На 1.08.2005 година между „Велде България“ АД и „ВиК-Стенето“ ЕООД е
сключен Договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води.
Съобразно чл. 23 от договора цените за пречистване на отпадъчните води са: първа степен –
0.30 лева/кубичен метър без данък върху добавената стойност; втора степен – 0.45
лева/кубичен метър без данък върху добавената стойност; трета степен – 0.60 лева/кубичен
метър без данък върху добавената стойност; четвърта степен – 0.75 лева/кубичен метър без
данък върху добавената стойност. След приемането на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 година, в сила
от 20.01.2005 година, с Решение № Ц-028/28.12.2006 година на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране са утвърдени цени и ценообразуващи елементи, по които се
предлагат водоснабдителните и канализационните услуги на потребителите, считано от
1.01.2007 година. По време на регулаторния период на основание чл. 19 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за
регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги с Решение № Ц-
026/30.07.2008 година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е утвърдила
изменение на ценообразуващите елементи и действащите цени за услугата доставяне на
вода на потребителите, услугата отвеждане на отпадъчните води и услугата пречистване на
7
отпадъчните води, считано от 1.08.2008 година. Тези цени са утвърдени при регулиране чрез
метода „норма на възвръщаемост на капитала” в съответствие с § 2 от Преходни и
заключителни разпоредби на Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги. С Решение № Ц-012/31.03.2011 година на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, считано от 1.04.2011 година за „ВиК-Стенето“ ЕООД, град
Троян са утвърдени цени на В и К услуги за първи ценови период от регулаторния период
(2009 година – 2013 година), образувани по метода „горна граница на цени”. С Решение №
Ц-12 от 26.02.2013 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на
основание чл. 6, ал. 1, точка 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредбата за регулиране на цените на
водоснабдителните и канализационните услуги и Указанията за образуване на цени на
водоснабдителните и канализационните услуги при ценово регулиране чрез метода „горна
граница на цени”, приети с решение по т. 5 от Протокол № 17/31.01.2011 година на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са утвърдени, считано от 1.03.2013
година цените без данък върху добавената стойност за услугите на „ВиК-Стенето“ ЕООД.
Всички цени за пречистване на отпадъчните води за юридически лица, утвърдени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са по-високи от уговорените между
страните с Договора от 1.08.2005 година.
С Решение № ОУ-038/09.06.2006 година Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране е одобрила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от „ВиК-Стенето“ ЕООД, град Троян, публикувани във вестник „Троянски
глас”, бр. 25 от 28.06. – 04.07.2006 година. Съгласно чл. 29 от Общите условия, В и К
операторите предоставят В и К услуги по утвърдени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране пределни цени. В и К операторите публикуват утвърдените от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цени, както и тези, които ще
прилагат, при условие, че са по-ниски от пределните. При промяна на цените, същите влизат
в сила от първо число на месеца, следващ промяната или решението на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране. Те се обявяват чрез средствата за масово осведомяване
(задължително в един централен и един местен всекидневник) и имат действие без да е
необходимо сключване на анекс или допълнително съгласие на потребителя.
По делото са представени преписи от Фактура № ********** от 30.08.2013
година, издадена от „ВиК-Стенето” ЕООД, с която на „Велде България“ АД по показател
„канализационна вода от пречистващ водопровод” за периода 31.07.2013 година – 30.08.2013
3
година за 38 468 м вода при първа степен на замърсеност по единична цена от 0.70 лева без
3
данък върху добавената стойност на м са начислени 26 927.60 лева без данък върху
добавената стойност; Фактура № ********** от 31.10.2013 година, издадена от „ВиК-
3
Стенето” ЕООД за времето от 30.09.2013 година до 21.10.2013 година за 27 700 м
(25 306+2 394) вода при втора степен на замърсеност по единична цена от 0.87 лева без
3 –
данък върху добавената стойност на м24 099 лева без данък върху добавената стойност;
8
Фактура № ********** от 29.11.2013 година, издадена от „ВиК-Стенето” ЕООД за периода
3
21.10.2013 година – 26.11.2013 година за 32 087 м вода при трета степен на замърсеност по
3
единична цена от 1,05 лева без данък върху добавената стойност на м – 33 691.35 лева без
данък върху добавената стойност. По трите фактури са депозирани възражения от „Велде
България” АД относно цената за пречистване на води.
Регулирането на дейностите при извършването на водоснабдителните и
канализационните услуги, в това число и определянето на цени за отвеждане и пречистване
на промишлени отпадъчни води, се осъществява по силата на закона от страна на Комисията
за енергийно и водно регулиране, която е независим специализиран държавен орган. В тази
регулаторна функция не се включват конкретните цени по индивидуалните договори,
подписвани между изпълнител на В и К услугата и възложител, но следва да се подчертае,
че при упражняване на правомощията си Комисията за енергийно и водно регулиране се
ръководи от принципите за предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение,
както и икономическа обоснованост на цените на В и К услугите. Утвърждаването на
пределните цени от Комисията за енергийно и водно регулиране е насочено към
оптимизиране на разходите и ефективното използване на В и К съоръженията, с което се
постига необходимия баланс между интересите на В и К предприятията и клиентите,
осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и
създаване на стимули за ефективна дейност. В този смисъл В и К операторите представят за
утвърждаване от Комисията за енергийно и водно регулиране образуваните съгласно
наредбата по чл. 13, ал. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги цени, като регулаторният орган не е обвързан от предложението и
има право властнически да определи икономически обоснованите цени във връзка с
нормативно заложените критерии. Налага се извода, че именно ценообразуващите елементи
(регулаторна база на активите, необходимост на възвръщаемост на капитала, необходими
годишни приходи, количества вода и т. н.) обосновават размера на цената, утвърдена от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Фактът, че с цитираните по-горе четири
решения Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е определила именно цените
за услугите на „ВиК-Стенето“ ЕООД, град Троян, сочи отчитане от страна на регулаторния
орган на спецификата на обществените отношения на територията на общината,
съобразяване на икономическата обоснованост на тези цени, като прилагането им в тези
граници би предотвратило злоупотреба с господстващо положение – основен ръководен
принцип при упражняване на правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. В случая, видно от представените справки и фактури, „ВиК-Стенето“ ЕООД е
остойностило услугите, предоставени на „Велде България“ АД, по утвърдените от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цени. В този смисъл възражението на
„Велде България“ АД, че В и К дружеството едностранно налага и променя цени, е
необосновано. Утвърждаването на цените е било предмет на специално административно
производство, в което дружеството е предложило по-високи цени, които не са одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – по този начин независимият
9
регулаторен орган е упражнил държавновластническите си правомощия в сектора.
Едностранно налагане на цени, влизащо в противоречие със забраната по чл. 21 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, би било налице при
прилагане от дружеството на цени, по-високи от утвърдените от независимия регулаторен
орган. Следователно едностранното определяне на цени в съответствие с утвърдените от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране такива е правомерно поведение от
страна на всеки В и К оператор. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 29 от
Общите условия, в които изрично се посочва, че В и К операторите предоставят В и К
услуги по утвърдени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране пределни
цени, които имат действие без да е необходимо сключване на анекс или допълнително
съгласие на потребителя.
Некоректно е поведението на ползващите услугите за отвеждане и пречистване
на водите да заплащат договорени преди повече от десет години цени, без да могат да се
отчитат новонастъпилите факти и обстоятелства, тези ниски цени да се прилагат безсрочно
(за неограничен период от време).
Общоизвестно и поради това ненуждаещо се от доказване (аргумент от чл. 155,
предложение първо от ГПК) е обстоятелството, че с Решение № ОУ-038/9.06.2006 година на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са одобрени предложените от „ВиК-
Стенето“ ЕООД Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите. Общите условия за обявени във вестник „Троянски глас“, брой 25/4.07.2006
година.
При сключване на договора страните могат да уговорят основания за неговото
едностранно прекратяване с оглед свободата на договаряне. В тази хипотеза не се нарушава
правилото на чл. 20а, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите – договорите могат да
бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните
или на основания, предвидени от закона. Взаимно съгласие за едностранно прекратяване на
договора страните са постигнали при неговото сключване. С разпоредбата на чл. 31 от
Договора от 1.08.2005 година изрично е регламентирана възможност за едностранното му
прекратяване от която и да е от страните с тридесетдневно писмено предизвестие.
Значението на думата „поиска“ е проявява желание, иска. Несъстоятелна е тезата на
пълномощника на „Велде България” АД, че за преустановяване на облигационната връзка е
необходимо съгласие от представителя на другата страна. Касае се за субективно право за
едностранно прекратяване на договора, възникнало от предходна уговорка между страните,
а не за преустановяване на действието на облигационната връзка по взаимно съгласие на
страните. Страните са уговорили постигане на взаимно съгласие за изменение, допълване
или отмяна на клаузи от договора (чл. 32 от договора), но не и за прекратяване на неговото
действие. В нормативните актове липсва императивна забрана за едностранно прекратяване
на договора с оглед неговия предмет. Свободата на договаряне е лимитирана от
повелителни разпоредби на закона. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги
10
сключили (чл. 20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
В действащото законодателство няма императивна забрана за едностранно
прекратяване на договора с оглед неговия предмет. Липсата на нормативни разпоредби за
едностранното прекратяване на договора от В и К оператора не обуславя заключение за
нищожност на клаузата от индивидуален договор, с която е уговорена такава възможност от
страните.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи, на чието нарушаване е придадено правно значение от законодателя –
последиците са приравнени с тези при нарушаване на закона. В посочената категория
попадат наложилите се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, общи за
всички правни субекти, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само в интерес на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на
справедливостта, добросъвестността и морала в гражданските и търговските
взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо обогатяване. С принципа на справедливостта в гражданските
правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право
интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. При
преценка дали уговореното от страните е довело до нарушаване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ГПК съдът изхожда от законодателството, от
своето правосъзнание и от обстоятелствата в конкретния случай.
Съдържанието на понятието „добри нрави” следва да се търси в обективните
морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен
характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму,
възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или
материално положение.
Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави (чл. 9 от Закона за
задълженията и договорите). Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съдът счита, че от
данните по делото не може да се направи извод за нищожност на клаузата на чл. 31 от
Договора от 1.08.2005 година в частта, с която е уредено едностранното му прекратяване,
поради накърняване на добрите нрави. С оглед свободата на договаряне страните могат да
постигнат уговорка за едностранно прекратяване на договора, независимо от спецификата на
неговия предмет в конкретния случай.
Субективното право на едностранно прекратяване на договора се упражнява с
едностранно волеизявление. С Предизвестие с изх. № И-183/3.06.2013 година
представителят на „ВиК-Стенето” ЕООД е упражнил потестативното право на дружеството
за едностранно прекратяване на Договора за приемане, отвеждане и пречистване на
11
промишлени отпадъчни води от 1.08.2005 година с предизвестие от тридесет дни. С
предизвестието е поканено „Лесопласт” АД (към момента „Велде България” АД) да сключи
нов договор със същия предмет. Предизвестието е получено на 5.06.2013 година.
С Писмо № 01-705/04.07.2013 година на и. д. кмет на община Троян на
управителя на „ВиК-Стенето“ ЕООД е указано да се отложи прекратяването на договора с
един месец (5.08.2013 година). В изпълнение на даденото указание с Писмо изх. № И-
226/05.07.2013 година на „ВиК-Стенето“ ЕООД до „Лесопласт“ АД е направено изявление за
удължаване на срока на предизвестието за прекратяване на договора до 5.08.2013 година при
запазване на всички останали клаузи. Писмото е получено от „Лесопласт“ АД на 7.09.2013
година, видно от известието за неговото доставяне.
С Решение на № 12531/24.11.2015 година по адм. д. № 14816/2014 година на
тричленен състав на Върховния административен съд след отмяна на решение на Комисията
за защита на конкуренцията е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 Закона за
защита на конкуренцията от страна на „ВиК-Стенето“ ЕООД. Решението на тричленния
състав е оставено в сила с Решение № 4835/22.04.2016 година по адм. д. № 1154/2016 година
на петчленен състав на Върховния административен съд.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че действието на
Договора за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от
1.08.2015 година е преустановено след 5.08.2013 година.
С Писмо с изх. № 01-280/8.08.2013 година на „ВиК-Стенето“ ЕООД до
„Лесопласт“ АД последното е уведомено, че услугите по отвеждане и пречистване на
отпадните води ще се извършват според Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от В и К оператора.
Безспорно е, че след посочената дата „Велде България” АД е продължило да
ползва услугите на „ВиК-Стенето” ЕООД, включително пречистване на промишлени
отпадъчни води. Не се твърди за времето от 31.07.2013 година до 26.11.2013 година „Велде
България“ АД да не е осъществявало производствена дейност. Съобразно естеството на
предоставените услуги от „ВиК-Стенето” ЕООД на „Велде България“ АД – „приемане,
отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води“, обстоятелството, че договорът
за изработка е неформален, след прекратяване на действието на Договора за приемане,
отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от 1.08.2005 година в
отношенията между страните следва да намери приложение правилото на чл. 264, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите – при приемане на извършената работа поръчващият
трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако
се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. В случая не са направени възражения относно степента на
замърсеност на водата, пречистена от „ВиК-Стенето” ЕООД, фактурите са осчетоводени от
12
„Велде България“ АД, включени са в дневниците за покупките на „Велде България” АД,
поради което последното дължи възнаграждение за приетата работа.
„Велде България“ АД твърди, че е заплатило на „ВиК-Стенето“ ЕООД
претендираната сума и същата се равнява на разликата между неправилно определената
стойност на услугата пречистване на промишлени отпадъчни води по фактури с №№ №
38888/30.08.2013 година, 40482/29.11.2013 година и 39880/31.10.2013 година и стойността на
услугата за същите количества и степени на замърсеност, която следвало да се определи
според цените, посочени в чл. 23 от сключения между страните Договор за приемане,
отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от 1.08.2005 година.
От заключението на експерта Н. П. Р., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, се установява, че трите фактури са осчетоводени надлежно – по счетоводна
сметка 411 „Клиенти” по партидата на „Велде България” АД при ответника и по счетоводна
сметка 40112 „Доставчици” по партидата на „ВиК-Стенето” ЕООД при „Велде България“
АД. Фактурираните услуги, в частност за пречистване на промишлени отпадъчни води, са
изчислени на база утвърдените с Решение № Ц-12 от 26.02.2013 година на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране цени на водоснабдителните и канализационни
услуги за „ВиК-Стенето“ ЕООД, гр. Троян. „Велде България” АД е заплатило в полза на
„ВиК-Стенето” ЕООД стойността по трите фактури с начислен данък върху добавената
стойност в размер на: 44 322,36 лева, 51 478.85 лева, 40 316.78 лева. Стойността на същите
услуги, изчислена за същите количества и степени за замърсеност, но по цените за
съответната степен за замърсеност, установени в чл. 23 от Договора за приемане, отвеждане
и пречистване на промишлени отпадъчни води от 1.08.2005 година, е както следва: 11 540,40
3 3
лева – 38 468 мх 0.30 лв./м (количеството отпадни води по Фактура №
33
**********/30.08.2013 година), 19 252.20 лева – 32 087 м х 0.60 лв./м (количеството
отпадни води по Фактура № **********/29.11.2013 година) и 12 465 лв.
33
(11 387.70+1 077.30) – 27 700 м (25 306+2 394) х 0.45 лв./м (количествата отпадни води по
Фактура № **********/31.10.2013 година). Разликата между тези стойности и
фактурираните стойности на услугите по всяка от фактурите е както следва: 15 387.20 лева –
Фактура № **********/30.08.2013 година; 14 439.15 лева – Фактура №
**********/29.11.2013 година и 11 634 лева – Фактура № **********/31.10.2013 година –
общо 41 460.35 лв. Последната сума е заплатена от „Велде България” АД на „ВиК-Стенето”
ЕООД с оглед осъщественото плащане в пълен размер на сумите по трите фактури.
Фактурите са включени в дневника на покупките на „Велде България” АД в месеците на
издаването им и дружеството е ползвало данъчен кредит в посочените в тях размери:
7 387.06 лева – Фактура № **********/30.08.2013 година; 8579,81 лева – Фактура №
**********/29.11.2013 година, 6 719.46 лева – Фактура № **********/31.10.2013 година.
Настоящият състав счита, че наложените цени в правоотношението са в рамките
на утвърдените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране като независим
13
орган, чиято функция е да определя пределни цени за регулираните дейности именно с цел
предотвратяване на злоупотреби с потребителя.
От изложеното по-горе е видно, че „Велде България“ АД не е направило
своевременно възражение за степента на замърсеност на промишлените отпадъчни води,
пречистени от „ВиК-Стенето” ЕООД, за които са издадени Фактура №
**********/30.08.2013 година, Фактура № **********/29.11.2013 година; Фактура №
**********/31.10.2013 година. Цената за отвеждане на отпадъчни води и за пречистване на
такива се образува като съотношение между необходимите годишни приходи за услугата
съгласно чл. 9 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги – обн., ДВ, бр. 32/18.04.2006 година, отм., ДВ, бр. 6/22.01.2016
година, в сила от 22.01.2016 година, и отведените, респ. пречистени количества отпадъчни
води в зависимост от степента на замърсяване, определена от акредитирана лаборатория за
промишлените и други стопански потребители (чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги – обн., ДВ, бр.
32/18.04.2006 година, отм., ДВ, бр. 6/22.01.2016 година, в сила от 22.01.2016 година).
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. Релевантно за спора е Решение № Ц-12 от
26.02.2013 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са
утвърдени от 1.03.2013 година цени без данък върху добавената стойност на услугите на
„ВиК-Стенето” ЕООД, оповестено по предвидения в нормативните актове ред. Без значение
в конкретния случай е дали Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
на потребителите на „ВиК-Стенето” ЕООД, гр. Троян, одобрени с Решение № ОУ-
038/9.06.2006 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са влезли в
сила. Безспорно установено е, че услугите, за които са издадени посочените по-горе
фактури, са извършени от „ВиК-Стенето” ЕООД, поради което „Велде България“ АД дължи
тяхното заплащане. В Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „ВиК-Стенето” ЕООД, гр. Троян не се съдържат цените, по които следва
да се заплащат услугите. Същевременно в мотивите на Решение № 12531/24.11.2015 година
по адм. д. № 14816/2014 година на Върховен административен съд, потвърдено с Решение №
4833/22.04.2016 година по адм. д. № 1154/2016 година на Върховен административен съд –
петчленен състав, е прието, че Общите условия на „ВиК-Стенето” ЕООД са влезли в сила,
макар в настоящото производство да не са представени доказателства за публикуването им в
централен ежедневник. Общите условия на „ВиК-Стенето” ЕООД, действали в края на 2013
година и през 2014 година, са публикувани и на интернет страницата на дружеството.
От представените по делото преписи от Фактура № **********/30.08.2013
година, Фактура № **********/29.11.2013 година; Фактура № 39880/31.10.2013 г,
заключението на експерта Н. П. Р. е видно, че стойността на услугите, предоставени от
14
„ВиК-Стенето” ЕООД, е изчислена въз основа на утвърдените с Решение № Ц-12/26.02.2013
година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цени на
водоснабдителните и канализационни услуги на „ВиК-Стенето” ЕООД. Не се твърди и няма
данни след прекратяването на Договора за приемане, отвеждане и пречистване на
промишлени отпадъчни води от 1.08.2015 година страните да са подписали друг договор.
Следователно „Велде България“ АД дължи заплащане на услугите по цените, утвърдени с
Решение № Ц-12/26.02.2013 година на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Претендираните от „Велде България“ АД суми са заплатени на „ВиК-Стенето”
ЕООД за предоставените от последното услуги по цените, утвърдени с Решение № Ц-
12/26.02.2013 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цени,
приложими преди и след преустановяване на действието на Договора за приемане,
отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от 1.08.2005 година.
Следователно сумите не са получени от „ВиК-Стенето” ЕООД без основание.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от „Велде България“
АД против „ВиК-Стенето” ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо
от Закона за задълженията и договорите е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 1/3.01.2019 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч е правилно – във
въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата неправилност; не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби от първостепенния
съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Съставът на
Окръжен съд Ловеч е обсъдил релевантните за спора факти, доводите на страните и е
направил обосновани правни изводи.
По делото е представен препис от Фактура № **********/8.04.2020 година за
договорено възнаграждение в размер на 946.69 лева с включен данък върху добавената
стойност (788.91 лева без включен данък върху добавената стойност) за процесуално
представителство на „ВиК-Стенето” ЕООД от „Адвокатско дружество „Джингов, Гугински,
Кючуков и Величков“ по в. т. д. № 188/2020 година на Апелативен съд Велико Търново,
което е заплатено, видно от представения препис от платежно нареждане за кредитен
превод. Пълномощникът на „Велде България“ АД е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „ВиК-Стенето” ЕООД.
Съобразно чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед цената на претенцията дължимото възнаграждение е в
размер на 1 774 лева. Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на пълномощника на „Велде
България“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на „ВиК-Стенето” ЕООД е неоснователно. С оглед изхода на спора „Велде
България“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „ВиК-Стенето” ЕООД сумата 946.69
лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
15
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на
Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Троян, кв. „Велчевски“, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ 55, ет. 1, ап. 12 –
„Адвокатско дружество „Захариев и Методиев“, да заплати на „ВиК-СТЕНЕТО” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ 213, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Цар Освободител“ 8А, ет. 4 – адвокат А. К., адвокат Н. М., сумата 946.69 лв.
(деветстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) – направени разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16