Р Е Ш
Е Н И Е
№ 537
гр.Бургас, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 898 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Р.П.Я. с ЕГН: **********,***, чрез адв. З.М., против Наказателно постановление № *., издадено от Началник на
РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие
с материалноправните разпоредби. Посочва се, че
жалбоподателят няма качеството на „възложител”. В тази връзка се посочва, че
действително той е съсобственик на ПИ № 67800.34.23, но това не е достатъчно, за да обоснове качеството му на
„възложител”, а още по-малко да доведе до ангажиране на отговорността му като „допустител”.
Застъпва се, че неправилно АНО е определил период на извършване на
нарушението 13.10.2016г. до 19.02.2018г., при положение, че няма каквито и да е
доказателства, които да водят до извод за извършен строеж точно в този период.
Посочва се, че така формулиран период от 2 години противоречи на разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, като се посочва и че в конкретния случай - съгласно чл. 239,
ал.2 ЗУТ – едногодишния срок по ЗАНН следва да започне да тече от деня на
извършване на нарушението.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. М., която заявява, че поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
За
административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт
Алексиева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Счита, че с
бездействието си и търпейки незаконния строеж жалбоподателят е допуснал
извършването на същия, поради което и правилно е била реализира административнонаказателната му отговорност. Пледира за
потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП
(л.8 гръб) същото е било връчено на жалбоподателя на 04.12.2018г., а жалбата е
депозирана по куриер с дата на изпращане 11.12.2018г. (л.7). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 19.02.2018г. в РДНСК –
Югоизточен район бил получен сигнал с вх. № ОС-1434-00-634 (л. 25) от Валери
Симеонов – зам. министър-председател на Република България, в който се
посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в територията на бившия
къмпинг „Златна рибка”, общ. Созопол наемателят – „Скорпион груп”
ООД извършва редица нарушения на ЗУТ и нормативните актове по неговото
прилагане, изразяващи се най-общо в незаконно строителство. Въз основа на сигнала била образувана
проверка в хода, на която работна група в състав: св. М.Ч. *** и инж. *–
началник РО„НСК” - Бургас, извършили проверка на място и по документи в Община
Созопол. Длъжностните лица, констатирали множество нередности, за които
съставили Констативни протоколи от 19.02.2018г. В частност служителите на
РО„НСК” - Бургас установили, че в поземлен имот № 67800.34.23, местността „Света Марина”, гр. Созопол е извършен незаконен
строеж, представляващ „пешеходна алея”.
Въпросният строеж бил изпълнен без разрешение за строеж в имот с отреждане –
горска територия и представлявал алея с приблизителни размери в план 3м./ 150
м. Св. Ч. не установила кога точно и от
кого точно е извършен въпросният строеж, но приела, че жалбоподателят Я. е
придобил идеални части от имота, в който е констатиран незаконния строеж на
03.10.2012г. (в действителност това
се е случило на 13.10.2016г. – т.е.
четири години по-късно от началната дата, посочена в АУАН), поради което и
преценила, че същият, в качеството му на участник в строителството – възложител
е допуснал извършването на незаконния строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Относно времето на извършване на нарушението свидетелката решила да посочи
периодът от придобиване на собствеността върху идеалните части от имота до
датата на проверката – т.е. от 03.10.2012г. до 19.02.2018г.
Св. Ч. изпратила до
жалбоподателя Я. покана (л. 12 -13) за явяване в РО „НСК” – Бургас при РДНСК –
Югоизточен район за съставяне на АУАН.
Жалбоподателят се явил на
23.05.2018г., като в негово присъствие, свидетелката съставила АУАН с № Б-45/23.05.2018г., квалифицирайки нарушението като такова по
чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ. На Препис от
акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок същият
депозирал възражения (л. 10) посочвайки, че той не е извършвал, възлагал или
допускал изграждането на строеж в съсобствения му
поземлен имот. Посочил е, че всички строежи, находящи
се в ПИ № 67800.34.23 са извършени
през 80-те години на миналия век - т.е. много преди да придобие право на
собственост върху земята. Приложил копие от Акт за държавна собственост.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по
акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във
възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени,
поради което и издал обжалваното постановление, с което на основание чл.
222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на
жалбоподателя Я. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл.
12, ал.2 ЗУТ.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
В конкретния случай
съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, съгласно чл. 239 ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентен орган по
смисъла на чл. 238, ал.2 ЗУТ. Въпреки това, съдът счита, че при
издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили
производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
С нормите на чл. 42,
т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата
на извършване на административното нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за
спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното
производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо
и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В
конкретния случай актосъставителят е посочили, че
деянието е извършено в период от 03.10.2012г.
(датата на придобиване на идеални части от ПИ № 67800.34.23) до 19.02.2018г. –
датата на извършване на проверката от контролните органи. В НП пък се твърди,
че нарушението е извършено в периода 13.10.2016г.
– 19.02.2018г. Настоящият състав
намира, че този начин за очертаване на датата на деянието е порочен и
незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО да
установи точният момент на извършване на нарушението, респективно цели
отбягване на задължението за иницииране и провеждане на производството в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да
може да се окачестви като т.нар. „продължено противоправно
поведение”, когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не
бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случай
въпросният незаконен строеж е изпълнен (довършен) в точно определен момент от
действителността – т.е. на точно определена дата или период от време (който
може да бъде установен), като в тежест на актосъставителя
и АНО е било да проведат разследване (ако преценят - да разпитат свидетели, ако
е нужно да ангажират експертно мнение и т.н.) и да установят кога точно се е
случило това. В съдебно заседание св. Ч. заяви, че въобще не знае дали строежът
е изпълнен преди 2016г. или след това, както и дали същият не е бил част от
бившия къмпинг „Златка рибка” – т.е. посочването на началната дата на
нарушението е напълно машинално и не се базира на това, кога действително е
извършено нарушението и от кого, а на това кога жалбоподателят е придобил части
от имота, което самостоятелно е ирелевантно (както
стана вече дума – дори това в АУАН е посочено неправилно). Машиналното
очертаване на един период (в случая около 2 години) от придобиване на части от
имота до извършване на проверката, в комбинация с обстоятелството, че видно от
показанията на актосъставителката – въобще не е ясно
дали строежът не е бил изпълнен дори преди това - не изпълнява задължението за
посочване на датата на извършване на нарушението и по мнение на настоящия
състав следва да се приравни на липса на посочване на такава дата.
Самият актосъставител заявява, че е възможно строежът действително
да е бил част от къмпинг „Златна рибка“ или да е построен много преди
жалбоподателя да има каквото и да е отношение към имота. Това е налагало
провеждането на разследване на спорните моменти от страна на АНО (чл. 52, ал.4 ЗАНН), а не механично и самоцелно издаване на НП при неизяснена фактическа обстановка.
Нещо повече, видно от нотариалния акт, на който се позовава АНО, идеални части
от имота са били прехвърлени на жалбоподателя от други лица, различни от
държавата, а именно- *и *. Поради това и твърдението, че акта за
държавна собственост не можело да се установи наличието на въпросния строеж по
никакъв начин не води до несъмнен извод, че именно жалбоподателят Я. е имал
отношение към изграждането му.
На следващо място
съдът следва да посочи, че формата на изпълнителното деяние „допустителство” е изключение от общия принцип за ангажиране
на административна отговорност на субектите, доколкото съгласно чл. 10 ЗАНН допустителите се наказват само в определените от закона
случаи. Действително в чл. 232, ал.2 ЗУТ е предвидено наказание и за участник в
строителството, който допусне извършването на незаконен строеж – т.е. принципно
може да се ангажира отговорността и на допустителя,
но това не отменя общото задължение за доказване на субективната страна на
нарушението – т.е. на „вината”. Казано по друг начин само фактът, че в нечий
имот е извършен незаконен строеж не означава автоматично, че собственикът е
„допуснал” извършването на този строеж. Не е налице обективна отговорност, при
която всеки път, когато се установи незаконен строеж, при всички случаи
собственикът на терена (който може и да е държавата или общината) следва да
носи отговорност за допустителство. Следва да се
ангажират доказателства, че собственикът е възложил или най-малкото, че е знаел
или поне предполагал, че се извършва такъв строеж, но въпреки това е
бездействал и не се е противопоставил, като по този начин и е „допуснал” друг
да извърши строежа. В тази връзка АНО е следвало да посочи кога и от кого е
изпълнен строежът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се
провери дали собственикът действително е „допуснал” това лице да извърши
нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В конкретния
случай, видно от показанията на актосъставителката –
контролните органи не са установили нито кога, нито кой е изпълнил строежа,
поради което и изводът им, че Я. е „допуснал” този неизвестен извършител да
построи незаконна постройка са останали недоказани. Както е прието в Решение №
1982/24.11.2014г. по к.н.а.х.д. № 1196/2014г. на АдмС-Бургас:„
... собственикът на един недвижим имот, ако не притежава едно от качествата,
изрично указани с нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ не може да бъде определен
като участник в строителството...”. В тази връзка АНО следваше изрично и
изчерпателно да посочи в НП на база на какви факти гради своя извод,
респективно – по този начин да даде възможност както на нарушителя, така и на
съда да провери, дали неговите изводи са верни или не. Липсата на посочване на
такива факти, не може да се преодолее с обобщения извод, че жалбоподателят е
„участник в строителството - възложител” без да се посочат обстоятелствата,
които евентуално го правят такъв, поради което и това е самостоятелно основание
за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени и
неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло, без да е необходимо да се обсъждат
останалите наведени доводи.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *., издадено от
Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на Р.П.Я. с ЕГН: **********,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.