РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Монтана, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20241600500592 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от А.П., ЕГН
**********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Н. Д.,
срещу Решение № 500 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 2826/2023 г.
-ти
по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4 състав, обжалвано в частта, в
която предявеният от него осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с
правно основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от ЗЗД за обезщетение за
причинени му неимуществени вреди е отхвърлен над уважения размер
(1000,00 лв.) до предявения такъв от 5000,00 лв. и в частта за разноските по
делото.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение в обжалваната част е неправилно. Присъденият с него
размер на обезщетение се определя като явно несправедлив. Конкретно се
посочва в какво са се изразили причинените на жалбоподателя болки и
1
страдания. Споделя се изложението на районния съд за наличието на
непозволено увреждане. В противовес на това обаче се намира приетият от
него за справедлив размер на обезщетение. Счита се, че не е направен
обективен анализ на относимите обстоятелства, поради което и формираният
извод по отношения на справедливия размер е неправилен. Сочи се, че съдът
не е използвал като критерий и икономическите условия в страната през
разглеждания период. Смята се, че съдът механично е намалил
претендираната сума, без в мотивите да се съдържат аргументи за това
редуциране. Поддържа се, че претендираният размер не е завишен.
Въз основа на така изложеното, въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и за
постановяване на друго решение, с което искът да бъде изцяло уважен. Иска
се решението да бъде отменено и в частта за разноските.
Претендира се за присъждане на направените както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият З. Г., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат Н. Б., е подал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения защо жалбата е неоснователна. Сочи
се, че за да бъде определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди
справедлив следва да се преценят редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Във връзка с това, позовавайки се на заключението, изготвено
по назначена по делото съдебно-медицинска експертиза, се сочат конкретните
увреждания, които жалбоподателят е получил. Обобщено е посочено, че те са
му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Изтъкнат е и какъв е оздравителният период. На тази основа за правилен се
намира определеният от съда в случая размер на обезщетение.
С оглед на посоченото се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Претендира се за присъждане на направените във въззивното
производството разноски.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
ищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен
2
процесуален представител, при наличие на правен интерес обусловен от
неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл.
261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Те не се явяват лично, а вместо тях участват процесуалните им
представители. Адвокатът на въззивника поддържа въззивната жалба и иска
първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата му претенция да
бъде уважена в цялост. Претендира за присъждане на разноски в настоящото
производство, за което представя списък. Процесуалният представител на
въззиваемия излага, че въззивната жалба е неоснователна и моли за
потвърждаване на съдебното решение на районния съд. Прави изрично
изявление, че не претендира разноски пред въззивната инстанция, но въвежда
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Монтана
гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба подадена от
А. П., в качеството му на ищец, действащ чрез своя процесуален представител
адвокат Н. Д., срещу З. Г., в качеството му на ответник. С нея е предявен
осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК с правно основание чл. 45,
ал. 1 (action ex delicto) във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
В исковата молба най-напред подробно се описва фактическата
обстановка, предисторията и конкретното деяние, от което се счита, че се
търпят неимуществени вреди. Излага се, че на 30.07.2022 г., около 14:00 ч., в с.
*, докато ищецът, издирвал изгубеното си куче, с лек автомобил с десен
волан, ответникът, без повод, му бил нанесъл два удара с юмрук в дясната част
на главата, в близост до ухото. Последвал бил и удар с ръка по предното
стъкло, довел до неговото спукване, поради което в очите му били попаднали
3
парчета стъкло. Сочи се, че е посетил съдебен лекар, който констатирал
контузия на десния среден лицев етаж, данни за контузия на дясната
долночелюстна става, чужди тела в дясното око и зачервяване на окото.
Твърди се, че в периода след побоя е имал силни болки в главата. Наложило се
е да приема и лекарства. Наред с това се излага, че е изпитвал страх, стрес,
безпокойство, унижение и накърняване на мъжкото му достойнство. Допълва
се, че за това деяние ответникът бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание глоба.
С всичко това се намира, че е нарушена общата забрана да не се вреди
другимо, поради което се прави искане за осъждане на ответника да му
заплати сума в размер на 5000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от деня на увреждането (30.07.2022 г.) до окончателното й изплащане.
Ответникът, в отговора който е подал, оспорва по размер предявения
иск, тъй като го счита за завишен и в несъответствие с действителния такъв на
претърпените неимуществени вреди. В хронологична последователност се
описва какво според него се е случило. Въвежда се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като
последният го бил провокирал.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза по
документи, заключението по която не е оспорено от страните.
С първоинстанционното съдебно решение Районен съд-гр. Монтана е
уважил предявения осъдителен иск в размер на 1000,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 30.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата над
уважения до заявения размер от 5000,00 лв. Съразмерно с уважената част,
респ. с отхвърлената част от иска, всяка от двете страни е осъдена да заплати
на другата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението в частта, с която е уважен искът за обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1000,00 лв.,
ведно със съответната законна лихва, не е обжалвано от ответника, поради
което е влязло в сила.
4
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в
обжалваната му част е допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи
за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част въззивният
съд намира за частично основателни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и
формулирания петитум намира, че основният спорен въпрос пред Окръжен
съд-гр. Монтана е този за това какъв, в случая, следва да бъде
справедливият размер на дължимото обезщетение за понесените от
жалбоподателя неимуществени вреди.
Въззивният съд намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства.
От приетите по делото доказателства от фактическа страна безспорно се
установява, че страните са в деликтно правоотношение от 30.07.2022 г.,
възникнало въз основа нанесен от З. Г., в с. *, обл. *, побой на А. П., от който
му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
За това деяние срещу делинквента в настоящото производство е
образувано и водено досъдебно производство. След завършване на
разследването представител на държавното обвинение е внесъл в съда
обвинителен акт. Въз основа на него е образувано наказателно дело от общ
характер (НОХД) № 155/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана. В
разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК, по конкретно тези по т. 4, страните са изразили становище за наличие на
основания делото да се проведе по реда на особените правила на глава 28 от
НПК, който извод районния съд е споделил. Така в производство по
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, приключило с влязло в сила Решение № 61 от 02.03.2023 г. (л. 8-11
от първоинстанционното дело), въззиваемият е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради това, че на 30.07.2022
г., в с. *, обл. *е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, чрез
5
нанасяне на побой на въззивника, от който му е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота-контузия на десния среден лице етаж, данни
за контузия на дясната долночелюстна става, установени чужди тела в
дясното око, зачервяване на окото и счупване на предно панорамно стъкло и
деформиране на таван на лек автомобил марка „*“, с рег. № *, собственост на
въззивника, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лв.
На основание на чл. 413, ал. 3, във връзка с ал. 2 от НПК това решение е
задължително за гражданския съд като присъда. Съгласно разпоредбата на чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда, в случая влязло в сила решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, което по правни последици се приравнява на нея и според
разясненията дадени в т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е задължително за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние,
относно обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Крайният съдебен акт на
наказателния съд има обвързваща сила при тъждество между деянието,
предмет на същото и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес
пред гражданския съд. Предвид това наличието на влязъл в сила такъв към
момента на разглеждане на гражданското дело представлява писмено
доказателство от съществено значение за изхода на делото. Така, в настоящия
случай във връзка с влязлото в сила решение по НОХД № 155/2023 г. по описа
на Районен съд-гр. Монтана, въпросът за извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца, както и нанесената лека
телесна повреда изразяваща се в контузия на десния среден лице етаж, данни
за контузия на дясната долночелюстна става, установени чужди тела в
дясното око, зачервяване на окото, представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, не може да се преразглежда от настоящия
съдебен състав, тъй като решението по наказателното дело е задължително за
гражданския съд.
За да възникне притезателното право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно
6
(деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки: деяние (волеви акт на
делинквента, извършен чрез действие или бездействие), противоправност
(несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца),
причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това
поведение следва да е виновно (в гражданското право вината като субективен
елемент на имуществената отговорност се презумира по аргумент от чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД). При отчитане на обективните и субективни предели на
постановеното от Районен съд-гр. Монтана решение по НОХД № 155/2023 г.,
настоящият въззивен състав следва да зачете силата на пресъдено нещо на
този съдебен акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, а именно, че въззиваемият е
извършил виновно противоправно деяние, от което на въззивника са
причинени вреди, изразяващи се в описаните в диспозитива на решението
увреждания.
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че по делото е
доказано по безспорен начин основанието за възникване на правото на
въззивника по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу въззиваемия-деликвент за
справедливо обезщетяване на претърпените от деянието болки и страдания по
критерия на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на пострадалия да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата
на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
дадени разяснения, съгласно които понятието справедливост не е абстрактно и
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Така в съдебната практика е прието, че следва да бъдат
съобразени обстоятелствата, при които е извършено деянието, начинът
на извършването му, броят, произходът, видът, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
7
продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, възрастта на пострадалия, влошено ли е
допълнително състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние (за това какво следва да бъде преценявано Решение № 62 от
27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3715/2021 г., г. к., І г. о. на ВКС).
При съобразяване на тези общи насоки и установени в практиката
критерии съотнесени към конкретните факти и обстоятелства по делото
въззивният съд обективно установява следното:
От една страна, по делото се установява, че поведението на
делинквента се характеризира с непредизвикана от страна на въззивника
агресия. Вредите са нанесени внезапно и неочаквано за него. Деянието е
извършено на публично място, което засяга авторитета му пред обществото.
Наред с това побоят е извършен в присъствието на приятелката на
жалбоподателя, което е засегнало мъжката му чест. Начинът на причиняване
на вредите е посредством юмручни удари насочени единствено в главата
на въззивника. От съществено значение е обстоятелството, че всички
наранявания получени от жалбоподателя са в областта на главата, която
е уязвима част от човешкото тяло. Отделно от това деянието е извършено
умишлено. Към момента на деянието жалбоподателят е бил в относително
млада възраст, а именно на 32 години. Тези обстоятелства и конкретното
им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от
делинквента на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на обичайните вреди според
общовалидния обществен критерий за справедливост съдът отразява общите
схващания на даден етап от общественото развитие като по-тежките по
характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер
обезщетения, респ. по-леките увреждания с по-малък размер на
обезщетението. Така, от друга страна, следва да се отчете, че жалбоподателят
8
е получил наранявания, които по смисъла на Наказателния кодекс
представляват леки телесни повреди. Наличието на същите увреждания
посочени в диспозитива на решението на наказателния съд се потвърждава и
от заключението по назначената от районния съд съдебно-медицинска
експертиза по документи (л. 54, 55 от първоинстанционното дело), от която се
установява, че на А. П. са причинени травма в областта на дясната част на
лицето с оток и кръвонасядане от областта на дясната предушно-орбитална
област, достигащ почти до нивото на ъгъла на долната челюст в дясно,
попадане на праховидни чужди тела във форниксите на дясно око, довели до
зачервяване и сълзене на окото, които са от естество да причинят временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Жалбоподателят като пострадал
се е възстановил напълно. По делото няма данни да са настъпили
усложнения. В такъв случай, изводимо от заключението на вещото лице,
оздравителният период е около 15-20 дни, т. е. вредите не са
продължителни и интензивни. Следователно липсва трайно влошаване на
здравето на жалбоподателя в резултат от деликта. Проведеното лечение е
консервативно без оперативна намеса. За период от около 2 седмици е
приемал антибиотик и е ползвал капки за очи, което лечение му е определено
от лекар офталмолог. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката
Н.Г., според която жалбоподателят е търпял болки в окото и е приемал
медикаменти. Наличието на претърпени болки изразяващи се в болки в
главата и проблеми с окото се извежда и от показанията на свидетеля М.М..
Изводимо от констативно съобразителната част на заключението изготвена
след личен преглед извършен от него на 18.08.2024 г. няма останали трайни
външни белези от получените травми. Следователно няма данни да е
загрозен ликът на жалбоподателя. Изводимо от показанията на свидетелката
Н.Г., която има непосредствени впечатления, тъй като е присъствала на
създалата се ситуация, по време на деянието жалбоподателят е бил много
притеснен. Същата има и продължителни наблюдения, тъй като е негова
приятелка и според нея десет дена след инцидента той е бил стресиран.
Следователно стресът от случилото се е преодолян сравнително бързо. Тези
обстоятелства и конкретното им проявление по делото, респ. техният
превес над изложените по-горе, обуславят по-нисък размер на
дължимото от делинквента на жалбоподателя обезщетение за
неимуществени вреди.
9
Съобразени трябва да бъдат и обществено-икономическите условия и
стандарта на живот в страната и отражението им към размера на
неимуществените вреди към месец юли 2022 г. Това е така, тъй като е налице
връзка между стандарта на живот в страната и претърпените неимуществени
вреди, респ. размерът на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер
на доходите (Решение № 215 от 03.02.2017 г., постановено по т. д. №
2908/2015 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 55 от 11.03.2013 г., постановено по
гр. д. № 1107/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС ). През 2022 г. годишният общ доход
средно на лице от домакинство е 9008,00 лв., а средногодишният разход е
8389,00 лв. (данни на Националния статистически институт). За месец юли
2022 г., съгласно Постановление № 37 от 24.03.2022 г. за определяне размера
на минималната работна заплата за страната, тя е в размер 710,00 лв. Въпреки
това ръстът на брутния вътрешен продукт на човек от населението в стандарти
на покупателната способност за Република България за 2022 г. е минимален.
Тези тенденции следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретни обществено-икономически отношения, представляващ един от
многото критерии при определянето на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.
Въз основа на изложеното основателни са и основните оплаквания във
въззивната жалба, че определеният от районния съд размер на обезщетението
за процесните неимуществени вреди е занижен. Така определеният размер от
1000,00 лв. не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Предвид съотношение на конкретните обстоятелства имащи отношение за
намаляване, респ. увеличаване на размера на обезщетение, постановеното
решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди
е отхвърлен над сумата от 1000,00 лв. до 2000,00 лв., като вместо това
бъде постановено уважаване на иска в тази му част за сумата над 1000,00
лв. до 2000,00 лв. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която
искът е отхвърлен за сумата над 2000,00 лв. до пълния предявен размер
от 5000,00 лв. При причиняване на вреди от непозволено увреждане
делинквентът изпада в забава от момента на извършване на деликта, по
10
аргумент на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В случая момента на извършване на деликта е
30.07.2022 г., от която дата делинквента следва да бъде осъден да заплати на
пострадалия законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от 2000,00 лв., до окончателното й изплащане.
При този резултат на правния спор следва да бъдат присъдени разноски
на страните в първоинстанционното и настоящото въззивно производство,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от предявения иск/жалба.
Съобразно изложените по-горе мотиви обжалваното решение на районния съд
следва да бъде отменено и в частта за разноските.
По въпроса за разноските в първоинстанционното съдебно
производство:
Искът е уважен до размер от 2000,00 лв. и е отхвърлен до пълния
предявен размер от 5000,00 лв. Ищецът в първа инстанция е доказал разноски
в размер на 650,00 лв. за адвокатско възнаграждение, за което по делото е
приложен договор за правна защита и съдействие (л. 15 от
първоинстанционното дело), в който е записана именно тази сума като
изплатена в брой. При това положение разноските на ищеца съразмерно с
уважената част от иска се изчислят като съотношение, както следва: 2000,00
лв. х 650,00 лв./5000,00 лв. Така, на ищеца се следват разноски в размер на
260,00 лв., които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Искът е отхвърлен за разликата над 2000,00 лв. до пълния предявен
размер от 5000,00 лв., или искът е отхвърлен за сумата от 3000,00 лв.
Ответникът в първата инстанция е представил списък с разноски по чл. 80 от
ГПК, видно от който е претендира разноски в общ размер на 1304,47 лв., от
които 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 304,47 лв. депозит за
експертиза. Районният съд обаче в мотивите и диспозитива на решението
съразмерно с отхвърлената част от иска се е произнесъл единствено по
отношение на адвокатското възнаграждение. Ответникът не е искал
изменение на решението в частта за разноските касаеща внесения от него
депозит за вещо лице. Предвид това въззивният съд следва да се произнесе
единствено в рамките, в които и районният съд се е произнесъл. Извършването
на плащането на адвокатско възнаграждение е доказано, тъй като по делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че
уговорената сума от 1000,00 лв. е заплатена в брой (на гърба на л. 29 от
11
първоинстанционното дело). В открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за защита на другата страна. Въззивният съд
намира същото за неоснователно. По делото от страна на адвоката на
ответника е изготвен отговор на исковата молба. Проведени са общо три
открити съдебни заседания, в които той е присъствал, а на тези от тях на които
е даден ход е вземал активно участие всеки път. Отделно от това, по делото е
назначена експертиза и са разпитани свидетели, което показва, че делото е по-
сложно от фактическа и правна страна. Предвид това са били необходими
усилията на адвокат с цел неговото изясняване. При това положение
разноските на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска се изчислят
като съотношение, както следва: 3000,00 лв. х 1000,00 лв./5000,00 лв. Така, на
ответника се следват разноски в размер на 600,00 лв., които ищецът следва да
бъде осъден да му заплати.
По въпроса за разноските във въззивното съдебно производство :
Жалбата е уважена до размер от 1000,00 лв. и е отхвърлена до пълния
претендиран размер от 4000,00 лв. Въззивникът във втората инстанция е
представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК, видно от който претендира
разноски в размер 700,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тази сума се
доказва като действително извършена, тъй като е представен договор за
правна защита и съдействие (л. 23 от делото), в който изрично е записана тази
сума и това, че тя е заплатена в брой. За неоснователно въззивният съд намира
направеното от въззиваемия възражение за прекомерност на размера на това
адвокатско възнаграждение. По делото от адвоката е изготвена въззивна
жалба и същият е взел активно участие в откритото съдебно заседание по
защитата на правата на своя клиент. При това положение разноските на
въззивника съразмерно с уважената част от жалбата се изчислят като
съотношение, както следва: 1000,00 лв. х 700,00 лв./4000,00 лв. Така, на
въззивника се следват разноски в размер на 175,00 лв., които въззиваемият
следва да бъде осъден да му заплати.
Разноски на въззиваемия не се следват предвид изричното изявление на
процесуалния му представител в откритото по делото заседание, че не
претендира такива за въззивното производство.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело не подлежи на
12
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 500 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
2826/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4 състав, в частта, в
която е отхвърлен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от
ЗЗД на А. П. срещу З. Г. за сумата над 1000,00 лв. до размера от 2000,00 лв. ,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
от противоправно деяние на З. Г., извършено на 30.07.2022 г., за което е
признат за виновен с Решение № 61 от 02.03.2023 г. по НОХД № 155/2023 г. на
Районен съд-гр. Монтана, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането-30.07.2022 г. до окончателното й изплащане и в частта, в която
З. Г. е осъден да заплати на А. П. сумата от 400,00 лв., представляваща
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, а А. П. осъден
да заплати на З. Г. сумата от 300,00 лв., представляваща разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, като неправилно, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. Г., ЕГН **********, адрес с. *, обл. *, ул. „*“ № *, да
заплати на А. П., ЕГН **********, адрес гр. *, ж. к. „*“ *, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от още 1000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
от противоправно деяние на З. Г., извършено на 30.07.2022 г., за което той е
признат за виновен с Решение № 61 от 02.03.2023 г. по НОХД № 155/2023 г. на
Районен съд-гр. Монтана, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането-30.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. Г., ЕГН **********, адрес с. *, обл. *, ул. „*“ № *, да
заплати на А. П., ЕГН **********, адрес гр. *, ж. к. „*“ *, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *, сумата от 260,00 лв. (двеста и шестдесет лева), представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 175,00 лв.
(сто седемдесет и пет лева), представляваща направени разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
13
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА А. П., ЕГН **********, адрес гр. *, ж. к. „*“ *, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. *, да заплати на З. Г., ЕГН **********, адрес с. *, обл. *, ул. „*“ №
*, сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500 от 30.10.2024 г., постановено по гр.
-ти
д. № 2826/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4 състав в
останалата му отхвърлителна част над сумата от 2000,00 лв. до пълния
предявен размер от 5000,00 лв., като правилно.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14