Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и
втори състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
административно дело № 3158 по описа за 2019 г. на
Варненският административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ар.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по постъпила искова молба от ЕТ „Ино – В. Ч.“, ЕИК *********срещу Национална агенция за приходите за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди – разноски за адвокатски възнаграждения по НАХД № 3059/2013г. на
РС-Варна, ведно със сторените в настоящото производство разноски. Ищецът
поддържа, че е издадено наказателно постановление № 12-7200/12.06.2012 г. от
Директора на ТД на НАП, с което на едноличния търговец е наложено наказание на
осн. чл. 355 ал.1 от КСО. НП е отменено от ВРС, като в развилото се производство
по НАХД № 3059/2013 г. търговеца е представляван от адвокат. За осъществената защита ищеца е заплатил сумата от 500 лв. Изплатения
адвокатски хонорар за процесуалната защита и представителството са в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. По
изложените съображения претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата от
500 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателно изплащане на сумата.
По депозираната искова молба е образувано адм.д. №
1416/2017 г. по описа на АС – Варна. С решение № 2114/27.11.2019 г. съдът е
отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Решението на АС – Варна е
обжалвано, като е образувано адм.д № 2178/2018 г. по описа на ВАС, по делото е
постановено решение № 15308/2019 г., с което решението на АС – Варна е
отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответната страна, чрез процесуалният си представител в
писмена защита сочи, че в хода на съдебното производство не са събрани
доказателства за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между действия, бездействия на органи на приходите, издаден административен акт
и нанесена имуществена вреда на ищеца. Отмяната на НП е мотивирано със наличие
на законодателна промяна. Отделно от това се поддържа, че не е доказано към кой
момент са настъпили вредите, по какъв начин са платени сочените за вреда суми.
Представения договор за правна защита и съдействие не може да докаже наличие на
правоотношение по ЗА. В хода на въззивното производство липсва представен
договор, от който да е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение. В депозирана
молба от 13.12.2019 г. ответника, чрез процесуалния си представител поддържа,
че ищеца не е процесуално легитимиран, тъй като държавата отговаря за вреди
причинени на граждани и юридически лица, в случая иска е предявен от ЕТ, който
не е юридическо лице по смисъла на закона . Отделно от това сочи, че не са
ангажирани доказателства установяващи действително плащане на посоченото в
договора възнаграждение и неговото получаване, договора е частен документ.
Договорът е сключен през 2013 г., след представеното пълномощно пред ВРС е от
16.01.2012 г., в хода на производството пред въззивния съд липсват данни за
наличие на договор за правна защита и съдействие. Моли предявения иск да се остави без
разглеждане, в алтернативност да бъде отхвърлен като недоказан.
Представителят на ВОП изразява становище за
основателност на иска, тъй като е налице отменен административен акт, налице е
и представен договор за правна защита и съдействие.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Варненският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на ищецът било издадено
НП № 12-5057/14.09.2012 г. от Зам. Директора на ТД на НАП – Варна, с което на
ЕТ „Ино-В. Ч.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн. чл.
355 ал.1 от КСОС Решение № 2991/17.10.2013г., постановено по НАХД № 3059/2013г.
ВРС е отменил НП. Решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Видно от приложеното към настоящото дело –
НАХД № 3059/2013г. по описа на ВРС, че жалбоподателят бил ангажирал адвокатска
защита, по делото е представено пълномощно от 16.01.2012 г. В същото липсват
данни за наличие на сключен договор за правна защита и съдействие, в хода на
въззивното производство не са представени и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. Т. процесуално представителство.
С исковата молба, по която е образувано настоящото дело е представен договор за
правна помощ и консултантско съдействие от 21.05.2013 г., в който е отразено,
че предмет на договора е осъществяване на процесуално представителство във връзка
с обжалване на НП № 12-5057/14.09.2012 г. , уговорено е адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., като в чл. 3 ал.1 от същия е посочено, че възнаграждението
е заплатено изцяло в деня на подписване на договора, не е посочено как е
извършено плащането – в брой или по банков път.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от
елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата. С разпоредбата на чл.
4 ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с
оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от
незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение /както в
настоящия случай/. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.
За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда
на специалния закон - ЗОДОВ, е необходимо установяване на следните
предпоставки: 1. Наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия
или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между
настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената тежест за установяване на всички тези три предпоставки носи
ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление, с което
на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. На основание
т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е
допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища. Съдът не
споделя доводите на ответника за недопустимост на иска, в случая от приложеното
по делото НП е видно, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
не на физическото лице, а на ЕТ, поради което последния е процесуално легитимиран
да депозира иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е
настъпило от издадено НП от заместник-директора на ТД на НАП-Варна, т.е. при
спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа
предявения иск е Административен съд - Варна. ТД на НАП - Варна не е
самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП като съгласно чл.2, ал.2 от
Закона за НАП, НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен
ответник.
Отмяната на НП, с което е наложена имуществена
санкция, като властнически акт на административен орган, представлява
материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на
възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски
за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите
на това тълкувателно решение безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на
имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да
се установи наличието на плащане на адвокатското възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая по НАХД № 3059/2013г. на Районен съд - Варна
не са представени каквото и да са доказателства за сключен договор за правна
защита и съдействие, още по-малко за заплатено адвокатско възнаграждение.
Представения пред настоящата инстанция договор за правна помощ и консултантско
съдействие от 21.05.2013 г. не може да бъде приет за релевантен, тъй като носи характер на частен документ и като такъв
няма достоверна дата. Отделно от това в представения договор не е посочено как
е извършено плащането, дали в брой или по банков път.
С оглед установеното съдът прави извод, че договорът
за правна защита и съдействие от
21.05.2013 г. не установява, че на същата дата е извършено плащане на сумата от 500 лв.
поради факта, че същия не е представен пред първата инстанция към момента на
реализиране на съдебното производство пред Районен съд - Варна.
Наличието само на отменено НП и ползването на
адвокатска защита в съдебното производство по отмяната, не е достатъчно за да
се реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Следва да са представени
своевременно необходимите доказателства. Пред настоящата инстанция не се сочи
причина поради която същите не са били представени пред ВРС. Ищеца не доказа в
настоящото производство реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка
и непосредствена причинна връзка с отмененото НП. В този смисъл е и трайната
практика на ВАС – решения по адм.д. №
54/2016г., № 6076/2016г., 1433/2016г., 3951/2016г. и 3950/2016г.,11015/2016 г.,
7435/2018 г., 2551/2019 г. и др.
По изложените съображения съдът намира, че не са
налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на
чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за адвокат в производството е неоснователно.
Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. В ал. 3 на
същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по
производството", "държавна такса" и "възнаграждение на
адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота
или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. ал. 8
от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Законодателя е приравнил възнагражденията на
юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати, като е взел
предвид спецификата на дейността и структурата на юридическите лица и ЕТ и в
тази връзка възможността да ползват юридическа помощ по ред, различен от
упълномощаването на адвокат. След като при отхвърляне на иска изцяло е
предвидено присъждане единствено и само на "разноски по
производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователна.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 203
от АПК, вр. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Ино –
В. Ч.“, ЕИК ******** иск срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 500 лв. вследствие на заплатено адвокатско възнаграждение за
защита в производство по НАХД № 3059/2013г.
на РС-Варна.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: