РЕШЕНИЕ
№ 4071
Пловдив, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVI Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА |
| Членове: | МИЛЕНА ДИЧЕВА ДАРИНА МАТЕЕВА |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ГИНКА ГЕОРГИЕВА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20247180700503 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 от АПК във връзка с чл.285 от ЗИНЗС.
Обжалва се Решение № 1355 от 12.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2866/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. Л. Т. против ГДИН искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по време на престой в ЗООТ“Хеброс“ от 14.09.2019г. до 04.11.2020г. в размер на 30 000лв., и в размер на 15 000лв за престой в Затвора гр.Пловдив от 04.03.2022г. до 01.07.2022г., ведно със законната лихва от 20.11.2023г. до окончателното изплпащане.
Касационният жалбоподател Д.Л.Т. моли да се отмени решението изцяло с доводи за неправилност и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е възприел събраните по делото доказателства и е постановил несправедлив резултат.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Т.Ч., оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението. Претендира разноски.
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционният съд се е развило по обективно съединени искове с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по време на престой в ЗООТ „Хеброс“ за периода 14.09.2019 г. до 04.11.2020 г. в размер на 15 000 лева и по време на престой в Затвора в гр.Пловдив за периода от 04.03.2022 г. до 01.07.2022 г. в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане.
Видно от обжалваното съдебно решение е, че при правилно извършен доклад в хода на съдебното производство, съдът погрешно е възприел размерът на първия обективно съединен иск и се е произнесъл свръх петитум, като е постановил отхвърляне на иск в непредявен размер от 30 000лв., вместо в размер на 15 000лв. Поради това, в частта над 15 000лв. произнасянето е недопустимо и решението ще следва да се обезсили.
В останалата част, за да отхвърли изцяло претенциите на ищеца, административният съд е приел, че същите са недоказани. Мотивирал се е, че за посочените периоди на престой в ЗООТ „Хеброс“ и в Затвора гр. Пловдив, не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. След анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че битовите условия в посочените затворнически заведения за посочените периоди не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишения от свобода, както и за уронване на човешкото му достойнство, както и не представляват заплаха за здравето му.
Решението е валидно и допустимо в разглежданата част, но частично неправилно.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че по време на периода на пребиваване в Затвора гр.Пловдив за времето от 04.03.2022г. до 01.07.2022г. не се установява незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация относно осигуряването на достатъчно добри битови условия, които да не са унизителни. Мотивите на административния съд са достатъчно обосновани в тази част и касационния съд препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Неправилно, при така събраните доказателства, е отхвърлен изцяло искът за заплащане на обезщетение за периода на пребиваване в ЗООТ „Хеброс от 14.09.2019г. до 04.11.2020г. При доказателствена тежест за ответника, същият не е представил никакви данни за извършвани дезинфекция и дератизация в затворническото общежитие за исковия период. Представените протоколи за извършвани услуги за 2019-2020г. са за услуги, извършвани на територията на затвора гр.Пловдив, но не и за ЗООТ „Хеброс“. Отделно от това, от страна на разпитания свидетел П.Й. се навеждат конкретни твърдения за наличие на дървеници и хлебарки.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства се установява и, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС, а именно на лишените от свобода да се създават условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.
Ето защо в тази част твърденията на ищеца са основателни и неправилно не е било присъдено обезщетение за така констатираното бездействие.
По отношение на останалите твърдени неблагоприятни условия за разглеждания период и място, на база на събраните гласни доказателствени средства може да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал Т. са с лоши хигиенни условия, но хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените в тях, поради което и няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалното помещение, в което е бил настанен ищецът.
По отношение на твърденията за нарушено право на престой на открито; нарушено право на достатъчна и качествена храна (менюто било еднообразно и изключително бедно на хранителни вещества), в тежест на ищеца е да докаже при условията на главно пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив, установява се сравнително разнообразно меню, както и спазване на установения дневен режим за лицата, лишени от свобода.
С оглед на това съдът приема, че са налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в липса на дезинсекция и съответно наличие на инсекти в ЗООТ „Хеброс“, както и в неизпълнение на чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС, което от води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение създават предпоставки за увреждане на психическото му здраве и за уронване на човешкото достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на констатираното бездействие.
От представените по делото справки се установява, че ищецът е пребивавал в ЗООТ „Хеброс в периода от 26.09.2019г. до 06.11.2029 г. вкл. (общо 408 дни).
За така доказания период на пребиваване следва да се присъди и обезщетение по справедливост, което с оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2019 г. - 2020 г.), съдът определя в размер на 2040 лева.
С оглед основателността на главния иск следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба на 20.11.2023г. до окончателното изплащане.
Ето защо обжалваното решение в разглежданата част ще следва да се отмени в частта за сумата над 2040лв. и вместо това да се постанови друго, с което ГДИН да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в определения по справедливост размер, ведно със законната лихва.
По разноските, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, тъй като според разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗИНЗС, предвиждаща това.
С оглед частичното уважаване на един от обективно съединените искове, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 10лв. заплатена държавна такса, както и следва да се определи възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата за осъщественото от адвокат Д. процесуално представителство. За касационното производство разноски не са претендирани. За първоинстанционното производство, с оглед разпоредбата на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за предявените обективно съединени искове общо в размер на 30 000лв. е 3050лв. По съразмерност, според уважената част на претенциите, дължимото възнаграждение е 207,40лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1355 от 12.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2866/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVI състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.Л.Т. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по време на престой в ЗООТ „Хеброс“ за периода от 14.09.2019 г. до 04.11.2020 г. за сумата над 15 000 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 1355 от 12.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2866/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVI състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.Л.Т. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по време на престой в ЗООТ „Хеброс“ за периода от 14.09.2019 г. до 04.11.2020 г. за сумата над 2040лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“гр.София да заплати на Д.Л.Т., ЕГН ********** *** сумата от 2040/две хиляди и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по време на престой в ЗООТ „Хеброс“ за периода от 14.09.2019 г. до 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2023г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1355 от 12.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2866/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVI състав в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“гр.София да заплати на Д.Л.Т., ЕГН ********** *** сумата от 10/десет/ лева разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“гр.София да заплати на адвокат Н.П.Д. сумата от 207,40/двеста и седем лева и 40 стотинки/ адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |