№ 4479
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20211110143556 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата
инстанция“.
Образувано е по искова молба от ищцата В. Г. Т., с ЕГН ********** (нататък и: ищеца)
против ответника „Сириус Секюрити“ ООД, ЕИК ********* (нататък и: ответника).
Производството е частично прекратено с опр. от 03.08.2021 г., допуснато е изменение на
иска в о.с.з. на 15.12.2022 г.
Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № 5997/ 17.08.2016 г. заемала при
ответника длъжността „охранител“ с продължителност на работния ден 8 часа дневно при
сумирано месечно отчитане при първоначално основно месечно възнаграждение 420 лв.,
платимо до последното число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. В договора
не било посочен предходния трудов стаж на идентична длъжност по трудов договор №
13723/ 01.11.2013г. с Агенция „Сириус“ ЕООД. Трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 23.11.2020 г. Моли се да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата 8546 лв., представляваща основно трудово възнаграждение за периода 01.11.2018 г. –
31.01.2020 г., сумата 1369,40 лв., представляваща обезщетение за забава в периода
01.01.2019 г. – 23.07.2021 г. по отношение на основното възнаграждение, сумата 577,12 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за ТСПО за периода 01.08.2018 г. –
30.11.2020 г., сумата 123,88 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 01.10.2018
г. – 23.07.2021 г. по отношение на допълнителното възнаграждение, сумата 1333,58 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 2020 г.,
1
сумата 75,57 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 01.01.2021 г. – 23.07.2021
г. по отношение на обезщетението за отпуск, ведно с лихвата от изменението на иска.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди, че е погасил всички
дължими суми.
В открито съдебно заседание и в подадени писмени бележки ищцата посочва, че счита
предявените искове за доказани по основание и размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА при съобразяване доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира следното:
По твърденията за трудов стаж и професионален опит на ищцата е представен трудов
договор № 13723 от 01.11.2013 г., сключен между ищцата и АСО „Сириус“ ЕООД за
длъжност „охранител“ на обект „МГУ общежитие“.
Безспорно между страните е, че между тях е бил сключен Трудов договор № 5997/
17.08.2016 г. в град София, трансформиран като такъв за неопределен срок, като ищцата е
заемала длъжността „охранител“ с първоначално място на работа: МГУ Общежитие, с
продължителност на работния ден - 8 часа дневно при сумирано месечно отчитане, с
първоначално основно месечно възнаграждение 420 лв., като в полето за „доплащане за
прослужено време“ не е означен размер, и с предвидено доплащане за нощен труд - по 0,25
лв. на час (л. 9). Съгласно допълнително споразумение от 16.07.2020 г. местоработата на
ищцата става адм. сграда на адрес: бул. „Христо Ботев“ № 17, считано от 16.07.2020 г.
Съгласно чл. 19 от Правилника за вътрешния ред за охранителите с работно място
охранявания обект се определя сменен режим на работа при месечни графици за
„дежурство“ и 12-часова продължителност на смените (л. 273 - 285). Със заповеди от
01.08.2016 г. и 15.05.2018 г. по отношение на обектите, в които е работила ищцата, се
установява шестмесечен период на отчитане на уговореното в договора и признато в
исковата молба сумирано изчисляване на работното време (л. 271, 272).
Безспорно е, че трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ
със Заповед за освобождаване № 5997/23.11.2020 г., връчена на 27.11.2020 г. (л.10).
Ответникът е представил Допълнително споразумение към Трудов договор № 5997 от
27.02.2018 г., съгласно което работното време на ищцата е променено на 4 часа дневно при
сумарно отчитане, а месечното трудово възнаграждение – на 255 лв.; и Допълнително
споразумение от 20.01.2020 г., съгласно което трудовото възнаграждение на ищцата се
променя на 155 лв. на месец, а работното време – на 2 часа дневно при сумарно отчитане,
считано от 01.02.2020 г. (л. 55, 56 сл.). Тъй като от почерковата експертиза се установява, че
подписите за „Работник/Служител“ от името на В. Г. Т. са откопирани на просвет, съдът
приема, че тези документи са неистински и на основание чл. 194 ГПК ги изключва от
доказателствата по делото.
Ответникът е представил заповед № 157/ 21.05.2020 г. за използването на платен годишен
отпуск от ищцата от 25.05.2020 г. за 14 дни, както и молба от ищцата за същия (л. 59 - 60).
2
Ответникът е представил разходни касови ордери с дати от 06.12.2018 г. до 22.07.2020 г.,
подписани от ищцата, в които е отразено заплащането на различни по величина парични
суми на ищцата. В полето за основание („за“) се съдържат означения „изв.“ и „и.д“, както и
отделни дати.
Приложени по делото са фишове/ ведомости за трудово възнаграждение за процесния
период (л. 165 – 193). Съдът приема, че само тези, които са подписани от ищцата
удостоверяват извършени плащания в посочените размери. Такива са налице само във
фишовете за м. 06 – 10.2019 г.
Във връзка с изпълнението на задълженията от страна на ищцата са събрани гласни
доказателства чрез разпит на Н. С.. Тя свидетелства, че от 2017 г. до 2019 г. е работила в
Минно-геоложкия университет на длъжността „експерт - управление на човешките ресурси“
и се занимавала с осигуряването на охраната. Ищцата е работила към бл. 60, който е
студентско общежитие, в което живеела и свидетелката. Първоначално портиерите са били
към Минно-геоложкия университет, а след това са били прехвърлени към фирма „Сириус“.
Първоначално смените били поемани от четирима души по 12 часа (с редуване дневна,
нощна, два дни почивка). При преминаването им към ответното предприятие броят на
служителите намалял, като в нейния вход работили трима служители, поради което се
налагало да взимат 24 часови смени, като в някои случаи служител полагал последователно
12 ч. дневна, 12 ч. нощна и следващата 12 ч. дневна. Свидетелката посочва, че е виждала
графиците на служителите и в тях се водели 4-5 души, което не отговаряло на реалното
положение – работели двама-трима. Споделя, че блокът имал група във Фейсбук, в която
ищцата най-редовно е била заснемана как спи на стола си след втория - третия ден смяна от
умора и изтощение. Ищцата много рядко била в отпуск. Вземайки предвид, че свид. С. не е
свързана с никоя от страните по делото, има лични преки впечатления, показанията й са
последователни и без разминавания с останалите доказателства, съдът намира, че следва да
й се довери.
С оглед събраните по делото обстоятелства, съдът намира, че ищцата е полагала при
ответника поне по 8 часа труд среднодневно (за отчетния период). От една страна, такава е
била уговорката по трудов договор, чиито твърдени изменения не се доказаха. От друга
страна, от свидетелските показания се установява, че ищцата никога не работила смени по 2
или 4 часа, напротив, полагала е последователни 12-часови смени, при редуване с малък
брой колеги.
С приетите по делото основно и допълнително заключение на счетоводната експертиза са
изчислени дължимите възнаграждения, като по горните мотиви следва да се възприеме
вариантът за пълен работен ден. Следва да се отчете, че част от месеците, за които вещото
лице е изчислило възнаграждение, попадат извън актуалния процесен период.
Ответникът не е начислявал на ищеца допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Вещото лице посочва, че към момента на постъпването си при
ответника ищцата има трудов стаж на длъжност „охранител“ при работодател АСО
3
„Сириус“ ЕООД в размер на 2 год. 10 мес., след което при ответника натрупва трудов стаж
от 4 год. 3 месеца или към напускането си има общо 7 години и 1 месец. Вещото лице е
извършило изчисления на ДТВ за ТСПО при минималната ставка от 0,6 на сто върху
основното възнаграждение за всяка година релевантен трудов стаж (съответно 2,83 г. х 0,6 =
1,7 % при назначаването, 2,3 % през 2017 г., 2,9 % през 2018 г., 3,5 % за 2019 г. и 4,1 % за
2020 г.).
Според ведомостите и заключенията на вещото лице ответникът е начислил платен отпуск
през м. 05.2020 г. за 2020 г. от 4 работни дни - 33.89 лв. Начислен е през м.06.2020 г. платен
отпуск за 2020 г. от 5 работни дни - 34.66 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема ОТ ПРАВНА СТРАНА
следното:
Работникът има право да получи само нетното възнаграждение или обезщетение. Дори
когато възнаграждението е посочено в диспозитива на съдебния акт в брутен размер,
ответникът при доброволно плащане или съдебният изпълнител при принудително е длъжен
да преведе удръжките за данъчни и осигурителни вноски на НАП (откъдето да отидат в
полза на съответните държавни и частни фондове.) Затова независимо дали размерът на
цената на иска е посочен от ищеца в брутен или нетен размер, по същество става дума за
едно и също (образно казано: в различни мерни единици; ако вземането беше непарично –
описание на вещта чрез различни думи). Когато ищецът не е уточнил изрично начина на
описание на вземането си или това не следва от логиката на сезиращите документи, с оглед
преклудиращото действие на СПН следва да се приеме, че претендира нетен размер (т.е. по-
ниска „номинална“ стойност обозначава по-голямо вземане). Произнасянето на съда в
брутен размер не представлява отклонение от диспозитивното начало, стига този брутен
размер да е съответен на поискания нетен; и обратно – произнасяне в нетен размер не е нито
непълно, нито недопустимо, когато макар да не съвпада по величина, той по естеството си е
еквивалентен на поискания брутен. Последното е практически целесъобразно в случаите, в
които се установяват извършени директно към работника плащания, които не покриват
цялото вземане (за даден период), тъй като се касае за плащане на „чисти суми“ в полза на
работника, а по правилата на математиката стойност в „нетни единици“ може да бъде
спадната само от друга стойност в „нетни единици“. (Последващото конвертиране на нетния
остатък в брутен би било затруднително, а и свързано с потенциални грешки, когато върху
различни елементи от възнагражденията и обезщетението се дължат различни видове
вноски или вноските се дължат върху посочен в закона осигурителен доход, различен от
реалния. Посочването в решението на нетни суми обаче не освобождава съдебния
изпълнител от правомощието да присъедини като взискател държавата, ако нейните
вземания не са погасени.)
По тези съображения, по настоящото дело, на първо място следва да бъде дължимото
основно месечно трудово възнаграждение за всеки месец, в който ищцата е полагала труд, а
след това от него следва да бъдат приспаднати данъчните и осигурителните вноски, за да
4
бъде изчислен размерът на нетното основно трудово възнаграждение. Едва след това следва
да бъде прихванати получените от ищцата суми за част от месеците и за нетният остатък
ответникът да бъде осъден.
1. По иска по чл. 128 т. 2 КТ за сумата 8546 лв., представляваща основно трудово
възнаграждение за периода 01.11.2018 г. - 31.01.2020 г.
За месеците от юни до декември 2018 г. основното месечно възнаграждение на ищеца е в
размер на 510 лв. бруто, доколкото това е бил установеният от МС размер на минималната
работна заплата за 8 часа труд дневно. Видно и от заключението на вещото лице,
осигурителните вноски в тежест на работника са 13,78 % (върху целия доход), данъкът общ
доход е 10 % (върху остатъка след спадане на осигуровките), или обобщено данъчно-
осигурителната тежест е 22,402 % (върху целия доход). Следователно дължимото нетно
основно трудово възнаграждение за тези месеци е по 395,74 лв. (Извън/ над този размер са
доплащанията за нощен труд, каквото по делото не се претендират, и за ТСПО, което е
предмет на отделен иск за отделен период.) В периода на иска влиза такова за 2 месеца –
ноември и декември 2018 г.
През 2019 г. минимална заплата е 560 лв., процентът на данъчните и осигурителните вноски
е непроменен, поради което основното трудово възнаграждение за този период е в размер на
434,54 лв. нето на месец. През януари 2020 г. минималната заплата е 610,00 лв. при същата
данъчно-осигурителна тежест, поради което нетното основно трудово възнаграждение е в
размер на 473,35 лв.
Съдът приема ищцата да е положила труд в пълен обем, поради което за процесния период
за същата е възникнало вземане за основно трудово възнаграждение в размер на 6479,31 лв.
нето (= 2*395,74 + 12*434,54 + 473,35).
Доказателства за изпълнение на това задължение не са ангажирани. Подписаните фишове не
касаят различен от процесния период. Вещото лице също посочва, че ищцата не е
получавала основно трудово възнаграждение за периода от ноември 2018 г. до януари 2020
г.
Плащанията, за които са съставени приложените по делото разходни касови ордери с дати от
06.12.2018 г. до 22.07.2020 г., не са послужили за погасяване на основно трудово
възнаграждение. От една страна, за последното последователно са съставяни фишове/
ведомости и, когато работодателят е извършвал плащания, те са удостоверявани чрез
подписа на ищцата върху самите фишове, за какъвто подход и в останалите случаи не се
установява да са били налице пречки. От друга страна, ордерите не са без посочено
основание, за да се прилага чл. 76 ал. 2 изр. 1 ЗЗД. По волята на страните същите следва да
се отнесат за изписаното в тях „изв.“ и „и.д“, за което не се установява при условията на
пълно и главно доказване да обозначава основно трудово възнаграждение. (Напротив, най-
вероятно съкращенията касаят извънредно доплащане, извънредни дни или извънреден труд,
какъвто според показанията ищцата е полагала.)
5
Поради това искът се явява основателен до размер от 6479,31 лв., а за горницата следва да
бъде отхвърлен.
2. По иска по чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД за сумата 1369,40 лв., представляваща обезщетение
за забава в периода 01.01.2019 г. - 23.07.2021 г. по отношение на основното
възнаграждение.
Вещото лице е изчислило два варианта на обезщетение на забава във връзка с настъпването
на падежа на вземането.
В чл. 6 от трудовия договор е записано, че месечното трудово възнаграждение се изплаща
ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от
последния ден на третия месец, след месеца, който е изработено. Клаузата е
вътрешнопротиворечива. Съобразно общите правила на гражданското право неясните
уговорки следва да се тълкуват във вреда на предложителя им, в случая работодателя
(доколкото се касае за бланков договор, изготвен от икономически по-силната страна). При
това следва да се приеме по-ранния падеж, а именно края на втория месец, което в по-голяма
степен съответства на обичаите в оборота (съгл. КТ част от възнаграждението се плаща
авансово в същия месец, често падежите са края на първия следващ месец). Нито един от
изготвените от вещото лице варианти за изчисление на обезщетението не съответства на
така разкритото съдържание на договора.
По отношение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение за месец ноември
2018 г. ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2019 г. Дължимата мораторна лихва за
периода 01.02.2019 г. до 23.07.2021 г. върху дължимото основно трудово възнаграждение за
месец ноември 2018 г. е в размер на 99,39 лв., дължимата мораторна лихва върху
възнаграждението за месец декември 2018 г. за периода 01.03.2019 г. до 23.07.2021 г. в
размер на 96,31 лв., дължимата мораторна лихва върху възнаграждението за месец януари
2019 г. за периода 01.04.2019 г. до 23.07.2021 г. в размер на 102,00 лв., дължимата
мораторна лихва върху възнаграждението за месец февруари 2019 г. за периода 01.05.2019
г. до 23.07.2021 г. в размер на 98,38 лв., дължимата мораторна лихва върху
възнаграждението за месец март 2019 г. за периода 01.06.2019 г. до 23.07.2021 г. в размер на
94,64 лв., дължимата мораторна лихва върху възнаграждението за месец април 2019 г. за
периода 01.07.2019 г. до 23.07.2021 г. в размер на 91,02 лв., дължимата мораторна лихва
върху възнаграждението за месец май 2019 г. за периода 01.08.2019 г. до 23.07.2021 г. в
размер на 87,28 лв., дължимата мораторна лихва върху възнаграждението за месец юни
2019 г. за периода 01.09.2019 г. до 23.07.2021 г. в размер на 83,54 лв., дължимата мораторна
лихва върху възнаграждението за месец юли 2019 г. за периода 01.10.2019 г. до 23.07.2021
г. в размер на 79,91 лв., дължимата мораторна лихва върху възнаграждението за месец
август 2019 г. за периода 01.11.2019 г. до 23.07.2021 г. в размер на 76,17 лв., дължимата
мораторна лихва върху възнаграждението за месец септември 2019 г. за периода 01.12.2019
г. до 23.07.2021 г. в размер на 72,55 лв., дължимата мораторна лихва върху
възнаграждението за месец октомври 2019 г. за периода 01.01.2020 г. до 23.07.2021 г. в
6
размер на 68,81 лв., дължимата мораторна лихва върху възнаграждението за месец ноември
2019 г. за периода 01.02.2020 г. до 23.07.2021 г. в размер на 65,07 лв., дължимата мораторна
лихва върху възнаграждението за месец декември 2019 г. за периода 01.03.2020 г. до
23.07.2021 г. в размер на 61,57 лв., дължимата мораторна лихва върху възнаграждението за
месец януари 2020 г. за периода 01.04.2020 г. до 23.07.2021 г. в размер на 62,98 лв.
При липса на доказателства за плащане, искът за мораторна лихва върху основното трудово
месечно възнаграждение следва да бъде уважен за така формираната сума от 1239,62 лв. и за
периода 01.01.2019 г. - 23.07.2021 г.
3. По иска по чл. 244 т. 2 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ за сумата 577,12, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за ТСПО за периода 01.08.2018 г. - 30.11.2020
г.
При липса на уговорка в сключения между страните трудовия договор на ДТВ за ТПСО
действат минималните размери, установени по чл. 244 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ, а именно 0,6 %
върху основното възнаграждение за всяка година релевантен трудов стаж. Отбелязването в
договора, че ищцата няма такъв стаж е признание на неизгоден за нея факт, което обаче не
обвързва съда, щом се оборва от останалите доказателства по делото (арг. чл. 175 ГПК). В
случая наличието на предходен стаж на идентична длъжност се установява от представения
трудов договор с предходен работодател, като полагането на труд по него не се оспорва. В
хода на изпълнението на процесния договор също е натрупван стаж, който е следвало да
бъде отчитан веднъж годишно.
Вещото лице правилно е определило приложимата с натрупване ставка за всеки период (вж.
по-горе) и изчислила произведението от същата и основното възнаграждение. Така
допълнителното възнаграждение за ТСПО за м. 11 и 12.2018 г. възлиза на 14,79 лв. бруто.
При спадане на следващите се данъчни и осигурителни вноски (общо 22,402 % върху
осигурителния доход, вж. по-горе), нетният размер на възнаграждението за всеки месец е
11,47 лв. За периода януари – декември 2019 г. размерът на ДТВ за ТСПО е 19,60 лв. бруто
(според вещото лице), а нетния му размер е 15,20 лв. За януари 2020 г. до ноември 2020 г.
размерът му е 25,01 лв. бруто и 19,40 лв. нето
Ответникът не е погасил така възникналото вземане (не го е и начислявал). С оглед на това
дискът се явява основателен до размер от 453,15 лв. нето за процесния период август 2018 -
ноември 2020 г.
4. По иска по чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД за сумата 123,88 лв., представляваща обезщетение за
забава в периода 01.10.2018 г. - 23.07.2021 г. по отношение на допълнителното
възнаграждение.
С оглед частичната основателност на иска за допълнително възнаграждение, частично
основателен се явява и искът за мораторна лихва. По горните мотиви вземанията са в забава
от първия ден на третия месец след месеца, през който е положен трудът. Дължимата
7
мораторна лихва за периода 01.10.2018. до 23.07.2021 г. е в общ размер на 72,51 лв., до която
сума искът следва да бъде уважен.
5. По иска чл. 224 КТ за сумата 1333,58 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2018 г. - 2020 г.
В полза на ищцата е възникнало право на платен годишен отпуск в уговорения в договора
размер, който възлиза на по 20 дни за 2018 г. и 2019 г. и 18 дни пропорционално за 2020 г.
Според представените фишове отпускът за 2016 и 2017 г. е бил използван, но в тези за
периода м. 06. – 12.2018 г. е отразен остатък платен отпуск за 2018 г. - 20 работни дни. По
отношение на него и отпуска за 2019 г. не са представени и молба или заповед за
разрешаване. Макар с цитираните по-горе заповед и молба през 2020 г. да е разрешен 14 дни
отпуск, видно от фишовете за м. 05. и 06. е използван такъв в размер на 9 дни, съответно
неизползваният остатък за тази непълна година е също 9 дни. Така към момента на
прекратяването на трудовото правоотношението ищцата е имала нереализирано право на
платен годишен отпуск в размер на 49 дни, което се е трансформирало в право на парично
обезщетение. При спазване на предвидения за това ред вещото лице е изчислило неговия
размер на 1481,76 лв. бруто, а след спадане на ДОД – на 1333,58 лв. нето.
Поради това искът се явява основателен в пълния си предявен размер.
6. По иска чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД за сумата 75,57 лв., представляваща обезщетение за
забава в периода 01.01.2021 г. - 23.07.2021 г. по отношение на обезщетението за отпуск.
Съгласно чл. 228 ал. 3 вр. чл. 244 КТ обезщетението за неизползван отпуск се изплаща не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва.
Поради това съдът възприема варианта, изчислен от вещото лице от по-ранния падеж, при
което следва да бъде присъдено обезщетение за забава в размер на 75,57 лв.
По разноските:
Съобразно изхода от спора и двете страни имат право на разноски имат и двете страни, но
такива се претендират единствено от ищцата. Ищцата е сторила адвокатско възнаграждение
в размер на 2580 лв. с ДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност. В случая
ответникът следва да бъде осъден и да заплати разноските за държавна такса и експертизи
съобразно уважената чат от иска. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 385,77 лв., както и разноски са сторените по делото
експертизи, от които 240 лв. за съдебно-графологическа експертиза и 600 лв. за съдебно-
счетоводна експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „Сириус Секюрити“ ООД с ЕИК ********* да заплати на В. Г. Т. с ЕГН
********** на основание:
— чл. 128 т. 2 КТ сумата 6479,31 лв., представляваща нетно основно трудово
възнаграждение за периода 01.11.2018 г. - 31.01.2020 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 8546 лв.;
— чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД сумата 1239,62 лв., представляваща обезщетение за забава в
периода 01.01.2019 г. - 23.07.2021 г. по отношение на основното възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявения размер от 1369,40 лв.;
— чл. 244 т. 2 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ сумата 453,15 лв., представляваща нетно допълнително
трудово възнаграждение за ТСПО за периода 01.08.2018 г. - 30.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявения размер от 577,12 лв.
— чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД сумата 72,51 лв., представляваща обезщетение за забава в периода
01.10.2018 г. - 23.07.2021 г. по отношение на допълнителното възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ иска над присъдения размер до предявения пълен размер от 123,88 лв.;
— чл. 224 КТ сумата 1333,58 лв., представляваща нетно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2018 г. - 2020 г.;
— по чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД за сумата 75,57 лв., представляваща обезщетение за забава в
периода 01.01.2021 г. - 23.07.2021 г. по отношение на обезщетението за отпуск.
ОСЪЖДА „Сириус Секюрити“ ООД с ЕИК ********* да заплати на В. Г. Т. с ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2580 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „Сириус Секюрити“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на СРС сумата
1225,77 лв., представляваща разноски пред първата инстанция..
Решението подлежи на обжалване чрез СРС пред Софийския градски съд в 2-седмичен срок
от връчването си.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9