№ 1465
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501966 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на
Медицински център „***“ ООД чрез адвокат Н. Н. срещу решение № 2511 от
07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 16975 по описа за 2021 г. на Районен съд
– Варна, осемнадесети състав, с което е признато за незаконно и отменено
уволнението на О. И. Г., извършено със заповед от 06.10.2021 г., издадена от
управителя на Медицински център „***“ ООД, на основание член 344, алинея
1, точка 1 от КТ; възстановена е О. И. Г. на заеманата преди уволнението
длъжност „лекар“ в МЦ „***“ ООД на основание член 344, алинея 1, точка 2
от КТ; осъдено е въззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от
6 063,06 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението – за периода от 06.10.2021 г. до
12.10.2021 г. и за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021
г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 344,
алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ; осъдено е
въъззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 469,26 лева,
1
представляваща разликата в получаваното от ищцата трудово възнаграждение
за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1,
точка 3 във връзка с член 225, алинея 2 от КТ; отхвърлен е предявения от МЦ
„***“ ООД срещу О. И. Г. насрещен иск с правно основание член 221, алинея
2 от КТ за сумата от 1 273,86 лева, представляваща дължимо обезщетение при
дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда /04.08.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението; осъдено е въззивното дружество да заплати на О.
И. Г. сумата от 1 400 лева, представляваща извършени в производството пред
първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и
да заплати в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 652,52 лева, представляваща дължима държавна такса и
разноски за производството, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният
съд е допуснал грешка, несъобразявайки, че по длъжностна характеристика
ищцата е следвало да осъществява профилактична дейност на служителите на
различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение. В случая е
следвало само да снеме неврологичен статус на пациента, което се изучава в
медицинския университет по специалност «нервни болести», а последващата
преценка е щяла да бъде направена от специалист. Отказът на д-р Г. да
изпълни служебните си задължения представлява грубо нарушение на
трудовата дисциплина. Иска се да бъде отменено решението в частите,
неблагоприятни за въззивника, като се уважи предявеният насрещен иск.
Въззиваемата страна в отговора си на въззивната жалба е оспорила
същата. Сочи, че въпреки изрично възложената му доказателствена тежест да
установи, че ищцата разполага с нужната квалификация за извършване на
описаните медицински дейности, работодателят не е доказал това
обстоятелство по пътя на пълното и главно доказване. Намира, че районният
съд правилно е ценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата твърди, че полагала труд по трудово правоотношение с
ответника „МЦ ***“ ООД, възникнало въз основа на трудов договор № 406 от
11.01.2018 г. Излага, че със заповед от 06.10.2021 г., оформена като връчена
при отказ, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че с
длъжностната характеристика, връчена й при сключване на трудовия договор,
не са й вменени задължения за извършване на профилактични прегледи,
снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия при необходимост и
други функционални изследвания на служители на фирми, сключили договор
с „МЦ ***“ ООД, като намира, че за да й бъдат възложени такива дейности, е
следвало работодателят да извърши промяна в длъжностната характеристика.
Също така твърди, че няма такава специалност, поради което не е
компетентна да извършва описаните манипулации. Навежда доводи, че
работодателят не изпълнил задължението по член 193, алинея 1 от ГПК да я
изслуша или да изиска писмени обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание, което е абсолютно основание за отмяна на
уволнението. В условията на евентуалност поддържа, че наложеното най-
тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението
на трудовата дисциплина и при определянето му не е отчетена липсата на
предходни дисциплинарни наказания. Счита, че съдържанието на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение не отговаря на изискванията на
член 195, алинея 1 от КТ и същата е немотивирана. Излага, че в заповедта не
са посочени конкретни факти, поради което не може да бъде извършена
преценка какво е вмененото й дисциплинарно нарушение, нито кои са
задълженията, съдържащи се в длъжностната характеристика, които не е
изпълнила. Поддържа, че работодателят е допуснал нарушение на член 195,
алинея 3 от КТ, като не е връчил процесната заповед по надлежния ред –
лично срещу подпис или чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна
3
разписка. Твърди, че вписаните в заповедта свидетели не са присъствали на
опит същата да бъде връчена. Излага, че след прекратяването на трудовото
правоотношение е работила при друг работодател /„***“ ЕООД/ за периода
от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г. с месечно възнаграждение в размер на 900
лева. Сочи, че за последния цял отработен месец брутното й трудово
възнаграждение при ответника е било в размер на 1237,86 лева.
Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед от 06.10.2021 г., и отмяна на същото; за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“; както
и за осъждане на ответника да й заплати следните суми: 6 104,60 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и за
периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното
изплащане на задължението; 480,68 лева, представляваща разликата в
получаваното от ищцата трудово възнаграждение за периода от 13.10.2021 г.
до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В проведеното пред първата инстанция на 10.03.2023 г. открито съдебно
заседание по делото е допуснато изменение на предявените осъдителни
искове, както следва: на иска с правно основание член 344, алинея 1, точка 3
във връзка с член 225, алинея 1 от КТ чрез неговото намаляване от сумата в
размер на 6 104,60 лева на сума в размер на 6 063,06 лева; на иска с правно
основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 2 от КТ
чрез неговото намаляване от сумата в размер на 480,68 лева на сума в размер
на 469,26 лева. С протоколно определение от същата дата производството по
делото е прекратено в частта над намаления размер на двата иска до
първоначално предявения на основание член 233 от ГПК.
В срока по член 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Излага, че ищцата е допуснала
тежко нарушение на трудовата дисциплина по член 187, алинея 1, точка 3,
предложение първо от КТ - „неизпълнение на възложената работа“ - и по член
187, алинея 1, точка 7 от КТ – „неизпълнение на законните нареждания на
работодателя“. Излага, че на 17.09.2021 г. О. И. Г. е запозната със заповед от
4
16.09.2021 г., с която работодателят й е възложил извършването на
профилактични прегледи - снемане на неврологичен статус и
остеоденситометрия при необходимост и други функционални изследвания
на служители на фирми, сключили договор с „МЦ ***“ ООД, по график.
Твърди, че ищцата отказала да подпише и изпълнява заповедта. Заявява, че
описаните в последната дейности са част от задълженията, вменени с точка 8
от длъжностната характеристика, а именно: извършване на профилактична
дейност на служители в различни предприятия, сключили договор с
лечебното заведение. Заявява, че преди налагане на дисциплинарното
наказание са изискани обяснения от ищцата по реда на член 193 от КТ и при
определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника или служителя. Поддържа, че законът не урежда форма за
доказване на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, като удостоверяването му в документ, подписан от свидетели, е
обичайна практика. Предявява насрещен осъдителен иск с правно основание
член 221, алинея 2 от КТ за сумата от 1 273,86 лева, представляваща дължимо
обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва,
считано от момента на депозиране на исковата молба в съда /04.08.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
Предявените искове се квалифицират като такива по член 344, алинея 1,
точки 1, 2 и 3 от КТ, член 225, алинея 1 от КТ и член 221, алинея 2 от КТ.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на
член 154 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба за
успешното провеждане на иска ищцата следва да докаже пълно и главно, че е
възникнало валидно трудово правоотношение с ответника, по силата на което
е заемала посочената длъжност "лекар“; че е останала без работа за посочения
5
период – от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г.; че
в посочения период от 12.10.2021 г. до 18.11.2021 г. е работила на по-ниско
платена работа, както и размера на получаваното от нея трудово
възнаграждение за периода. При успешното доказване на тези обстоятелства
ответната страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
законосъобразно упражнено право на дисциплинарно уволнение, наложено
при спазване на всички предпоставки, визирани в КТ, както и, че ищецът е
извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. С оглед
предявения насрещен иск с правно основание член 221, алинея 2 от КТ
ответното дружество следва да докаже размера на дължимото обезщетение.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото, че същите са страни по валидно възникнало
трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността
„лекар“ в „МЦ ***“ ООД, което се потвърждава и от приложения по делото
трудов договор; че със заповед от 06.10.2021 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Не се спори по делото, че ищцата притежава диплома за завършено
висше образование по специалност „медицина“ и професионална
квалификация „лекар”.
Разпоредбата на член 195, алинея 1 от КТ изисква заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание да бъде мотивирана, което означава да съдържа
данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е
констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
От заповедта от 06.10.2021 г. е видно, че дисциплинарното наказание
„уволнение“ е наложено от работодателя на основание член 187, точка 3,
предложение първо и точка 7, член 188, точка 3 от КТ в изискуемата от
закона писмена форма; описано е в какво се състои нарушението и как е
установено, времето на неговото извършване. При това положение от
формална страна заповедта отговаря на всички изисквания на закона. С оглед
наведеното в исковата молба твърдение, че заповедта не е мотивирана, нито е
ясно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършила ищцата, то
следва да бъде отбелязано, че съдебната практика приема, че макар в
уволнителната заповед да липсва описание на фактическия състав на
извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ
като доклад, докладна записка, рапорт и прочие, при положение, че този
6
документ е бил доведен до знанието на работника или служителя,
изискването на закона да е посочено конкретно нарушение е изпълнено. Това
в случая не е необходимо, доколкото в атакуваната заповед изрично са
описани действията на ищцата, които според работодателя са нарушение на
трудовата дисциплина, както и кои норми е нарушила.
От показанията на разпитания свидетел се потвърждава, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение е сведена до знанието на О. Г., която е отказала да я подпише.
Ответното дружество не е представило извлечение от информацията от
чекиращата система на медицинския център за 06.10.2021 г., но K. M.
свидетелства, че лично е присъствал при връчване на заповедта на ищцата.
Наведените доводи за незаконност на уволнението поради неспазване на реда
по член 195, алинея 2 от се явяват неоснователни.
Разпоредбата на член 193 КТ предвижда задължение на работодателя
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения, като неспазването на това
задължение е самостоятелно основание за отмяна на дисциплинарното
наказание, като в този случай съдът не разглежда спора по същество - алинея
2. Изключение е предвидено в алинея 3 на цитираната норма в случаите,
когато обясненията не са били изслушани по вина на самия работник или
служител. Събраните гласни доказателства опровергават и доводите на
ищцата за незаконност на уволнението поради допуснато нарушение член
193, алинея 1 от КТ. Работодателят е изискал обяснения от ищцата, но в
предоставения й срок същата не е дала такива, поради което приложение
следва да намери разпоредбата на член 193, алинея 3 от КТ.
Работодателят е квалифицирал поведението на ищцата, като нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на член 187, алинея 1, точка 3,
предложение първо и точка 7, член 188, точка 3 от КТ и конкретно:
1/ неизпълнение на възложената й работа съгласно точка 8 от
длъжностната характеристика – да извършва профилактична дейност на
служителите на различни предприятия, сключили договор с лечебното
заведение;
2/ неизпълнение на законните нареждания на работодателя със заповед
от 16.09.2021 г., а именно: да извършва профилактични прегледи – снемане на
неврологичен статус и остеоденситометрия.
7
Не се спори, че с длъжностната характеристика, връчена на ищцата при
сключване на трудовия договор, на последната е възложено задължение да
извършва профилактична дейност на служители на предприятия, сключили
договор с работодателя, но няма данни по делото, нито наведени твърдения от
работодателя, че Г. да е отказвала да извършва профилактични прегледи.
Нейният отказ е по отношение на допълнително възложените й задачи да
снема неврологичен статус и остеоденситометрия поради липса на
специалност „невролог“. От анализа на събраните доказателства е видно, че
първоначално посочените дейности /снемане на неврологичен статус и
остеоденситометрия/ не са били част от задълженията на ищцата съобразно
длъжностната характеристика, поради което и работодателят е издал
заповедта от 16.09.2021 г., в която тези задължения са конкретизирани.
Поради това ответното дружество като работодател и съобразно
разпределението на доказателствената тежест по правилата на член 154,
алинея 1 от ГПК, е следвало да установи, че ищцата разполага с нужната
квалификация за извършването на допълнително възложените медицински
дейности, което не е сторено. Неврологичният преглед включва снемане на
неврологична анамнеза, изследване на пълен неврологичен статус и
определяне на необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания
и тяхното фактическо извършване. Изследването на неврологичен статус
включва оценка на функциите на нервната система /рефлекси, сетивност,
двигателна дейност, координация на движенията, походка, говор/ и наличието
на техни разстройства. Поради изключителната важност на данните от
неврологичния преглед снемането на неврологичен статус трябва да бъде
извършено системно, задълбочено и изчерпателно по строго определен ред,
който не допуска да бъде изпусната нито една структура и функция на
нервната система, нито един симптом или синдром. Всичко това води до
извод, че неврологичния статус следва да бъде снеман от специалист
невролог, а обстоятелството, че в рамките на учебния план по специалността
„медицина“ ищцата е изучавала дисциплината „нервни болести“ не дава
основание да се приеме, че би могла да извършва специализирани прегледи и
изследвания, предвид липсата на доказателства за придобита специалност вън
от посочената в автобиографията й „трудова медицина“.
Остеоденситометрията е метод за определяне на костната плътност и има
няколко начина това изследване да бъде извършено - рентгенови изследвания,
8
компютърен томограф или ултразвук. В заповедта от 16.09.2021 г. не е
посочен методът, който ще бъде използван при профилактичните прегледи,
но това следва да стане от специалист по образна диагностика. Доводите на
работодателя, че от ищцата не се е изисквало „разчитане на резултатите“,
което по-късно щяло да бъде извършено от друг лекар-специалист се явяват
неоснователни, тъй като специализираните медицински дейности следва да се
извършват от съответните специалисти, а ищцата няма квалификацията за
това, както бе обсъдено вече.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и искът за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност по член
344, алинея 1, точка 2 от КТ.
Поради достигането до идентични изводи с тези на
първоинстационния съд, атакуваното решение по исковете с правно
основание член 344, алинея 1, точка 1 и точка 2 от КТ следва да бъде
потвърдено.
Съгласно член 225, алинея 1 от КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а при положение,
че в посочения период работникът или служителят е работил на по-
нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите – алинея 2.
От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата, както
и приложения трудов договор, става ясно, че след уволнението тя е полагала
труд по трудово правоотношение с „***“ ЕООД е периода от 13.10.2021 г. до
18.11.2021 г., а през останалото време от шестмесечния период не е работила
при друг работодател. Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза размерът на дължимото обезщетение по член
225, алинея 1 КТ за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. е 303,30 лева, за
периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г. – 5 759,76 лева или общо – 6 063,06
лева. Обезщетението по член 225, алинея 2 от КТ за периода от 13.10.2021 г.
до 18.11.2021 г. се равнява на 469,26 лева, което е разликата в полученото
трудово възнаграждение на по-ниско платената работа и това, което би
получила, ако не й е прекратено трудовото правоотношение.
С оглед изложеното предявените искове по член 344, алинея 1, точка
9
3 от КТ следва да бъдат уважени изцяло, респективно
първоинстанционното решение в тази му част да бъде потвърдено.
Член 221, алинея 2 от КТ визира, че при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при
безсрочно трудово правоотношение.
Предвид извода за незаконност на уволнението предявената
претенция от ответното дружество за присъждане на обезщетение на
посоченото основание следва да бъде отхвърлена, а атакуваното решение
в тази му част – потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от
ГПК въззиваемата има право да й бъдат репарирани направените пред
настоящата инстанция разноски, които са в размер на 1 500 лева за адвокатско
възнаграждение съгласно представените доказателства.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2511 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16975 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав.
ОСЪЖДА „Медицински център ***“ ООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в ***, сграда на Медицински център ***, ет.3, да заплати
на О. И. Г. ЕГН ********** от *** сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция, на
основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11