Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16253 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л.К.Х.
и И.Г.Х. срещу З.Е. АД, с която са предявени искове с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ за сумата от по 200000 лв., представляваща обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди
от произшествие, осъществено на 27.06.2016 г., вследствие на което на 27.06.2016
г. е починала К.И.С.– дъщеря на ищците. Претендират законната лихва от датата
на деликта до окончателното
изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че като последица от произшествието,
осъществило се на 27.06.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника, евентуално – поради техническа неизправност
на управлявания от него автомобил (спукване на гума), е починала дъщеря им К.И.С..
От загубата на своята близка са понесли неимуществени вреди – болки и
страдания.
Ответникът оспорва по основание и размер. Оспорва
механизма на произшествието, наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования водач, настъпването на смъртта на пострадалата в причинна връзка
с произшествието. Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол от 27.06.2016 г. – л.7, протокол за оглед на местопроизшествие заедно с
фотоалбума към него – л.81, протокол за оглед на веществени доказателства заедно
с фотоалбума към него – л.116,) и комплексната медико-авто-техническа експертиза
по делото, че на 27.06.2016 г. около 12:50 ч. на АМ „Тракия“, км 154+300 м, в
посока София – Бургас, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил-влекач „Волво
F 12“, рег. № ******,
с полуремарке с рег. № ******, управляван от З.Д.С., и лек автомобил „Ауди“ с
рег. № ******, управляван от И. В.И., при следния механизъм: при движение по АМ
„Тракия“ товарният автомобил „Волво“ е напуснал лентата за движение, пресякъл е
обезопасителната предпазна ограда, разделяща лентите за движение, и се е
преобърнал. Според заключението на комплексната експертиза по делото липсват
установени технически причини за настъпване на произшествието. От експертизата
се установява още, че смъртта на К.И.С., пътник в товарния автомобил, е в причинна
връзка с процесното ПТП.
По отношение
на твърденията на ответника, че ПТП се дължи на спукване на гума на товарния
автомобил в движение, съдът намира следното: данни в посочения смисъл се
съдържат в представените документи от досъдебното производство – в постановлението
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 72/2016 г. на ОДМВР –
гр.Пловдив, пр.пр. № 3162/2015 г. – л.78, което пък от своя страна е мотивирано
с извършената в досъдебното производство експертиза. Съгласно константната
практика на ВКС, въпреки характера си на официални документи по смисъла на
чл.179, ал.1 ГПК, актовете на органите на досъдебното производство не
съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в
него. В тези актове се съдържа извод на съответния орган относно наличието или
не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. В
производството по иска за обезщетяване на вреди от ПТП актовете на органите на
досъдебното производство не се ползват с обвързващата гражданския съд сила по
чл.300 ГПК относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината
на дееца. По изложените съображения настоящият състав не е обвързан от
констатациите в постановлението, още повече – те не се подкрепят от
експертизата по делото, според която липсват установени технически причини за
настъпване на произшествието. В представения протокол за оглед на веществени
доказателства заедно с фотоалбума към него (л.116) се съдържат данни за
разкъсване на гума на товарния автомобил, което не е достатъчно да обуслови
извод, че това е настъпило не при преобръщане на автомобила, а преди това и е
причината за настъпване на ПТП. Дори да се приеме обаче, че причина за ПТП е
спукването на гума, то следва да се има предвид, че обект на застраховането е
гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само
на вина на водача на МПС - чл.45 и чл.49 ЗЗД, но и тези, които са причинени от
самата вещ, от нейното състояние, характер - чл.50 ЗЗД /решение № 15 от
1.06.2012 г. по т.д. № 279/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Ето защо, дори и да се възприемат твърденията на ответника, че спукване на гума
в движение е причинила произшествието, това няма да промени извода относно
отговорността на ответника. Спукването на гумата може да се дължи или на
неизпълнение на задължение на собственика да поддържа вещта в изправно
състояние (чл.45 ЗЗД) или на свойствата на самата вещ, което не може да се вмени на собственика (чл.50 ЗЗД). И в двата случая задължението за обезвреда тежи върху
ответника, в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“, свързана
с притежаването и ползването на превозното средство.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица.
Представена
е таблица за роднинство, изд. от Община С. (л.46), от която е видно, че ищците Л.К.Х.
и И.Г.Х. са родители на пострадалата.
От
показанията на свидетелката М.С.Б.се установява, че ищците имат три деца, едно
от които е пострадалата, която е живеела заедно с мъжа си при своите родители в
едно домакинство. Живеели са хармонично - в разбирателство и без разногласия,
споделяли са общо ежедневие и са си помагали. От показанията на свидетелката се
установява още, че ищците продължават да изживяват тежко загубата и не са се
възстановили, нито са преодолели мъката си.
Налице са
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Установи се деянието на водача на товарен автомобил-влекач „Волво F 12“, рег. № ******, което съдът намира за противоправно
– в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП водачът е изгубил контрол
над управлявания от него товарен автомобил, напуснал е лентата за движение,
пресякъл е обезопасителната предпазна ограда, разделяща лентите за движение, и
се е преобърнал. В причинна връзка с това произшествие е настъпила смъртта на
пътуващата като пътник К.И.С., което е причинило неимуществени вреди на ищците
– нейни родители – болки и страдания от загубата на дете, като дъщеря им е била
43-годишна в момента на произшествието.
Поради това
следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача З.Д.С. при
управление на товарен автомобил-влекач „Волво F 12“, рег. № ******, с полуремарке с рег. № ******. Ако
се възприеме тезата на ответника, че причина за произшествието е спукване на
гумата на автомобила-влекач в движение, то тогава ще възникне отговорност по
чл.50 ЗЗД за собственика за вещта - автомобил-влекач „Волво F 12“, рег. № ******, с полуремарке с рег. № ******.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния товарен автомобил, валидна към датата на
инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица, съответно –
причинените от автомобила като вещ вреди .
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалата (43 г.),
възрастта на ищците (Л.К.Х. – 65 г. и И.Г.Х. - 66 г.); същността на връзката
родител-дете; обстоятелството, че пострадалата заедно с нейния съпруг е живеела
при родителите й, споделяли са общо домакинство, имали са ежедневен контакт,
отношенията им са били на разбирателство и взаимна грижа; негативните
изживявания на ищците от смъртта на тяхната дъщеря, както и невъзвратимостта на загубата. При
преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на по 120000 лв. за всеки от ищците.
Съдът
споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с
пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да
компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот,
нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността
обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от по 120000 лв. за родителите на
пострадалата в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от тях неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване поради непоставяне на предпазен
колан от пострадалата. От заключението на комплексната експертиза по делото се
установи, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, поради което
тялото й е изпаднало извън кабината на товарния автомобил, като е било
притиснато от преобърналия се автомобил. В случай че пострадалата е била с
поставен предпазен колан, тялото й е щяло да остане върху седалката и тя не би
получила същите по вид, степен и характер увреждания, вкл. и тежката
несъвместима с живота гръдна травма, но е щяла да понесе травми от самия колан,
от притискане към седалката при настъпилите пластични деформации на кабината,
както и инерционни увреждания от въздействалите инерционни сили, като не е много
вероятно получените травми при поставен колан да доведат до тежки и дори
фатални увреждания. След като не може да се направи категоричен извод, че
поставянето на колан би изключило настъпването на смъртен изход, то съдът
намира, че пострадалата не е допринесла с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо
се в други действия при знание на обстоятелства, с които се е поставила в риск.
Посоченото възражение не е конкретизирано в хода на процеса, нито са ангажирани
доказателства за установяване на основателността му.
При така установените факти съдът приема, че исковете следва да се уважат
за сумата от по 120000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и да се отхвърлят
до пълните предявени размер от по 200000 лв.
Върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва от датата на
увреждането – 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На ищците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 300
лв. разноски по делото.
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 6861,60 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 260 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 9500 лв. – държавна
такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Е. АД, ***, да заплати на Л.К.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, както следва:
основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от по 120000
лв. на всеки, представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от смъртта на К.И.С.при произшествие, осъществено на 27.06.2016
г., заедно със законната лихва от 27.06.2016
г. до окончателното изплащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълните предявени размери от по 200000 лв.
ОСЪЖДА З.Е. АД, *** да заплати на адв.П.К., с адрес ***, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 6861,60 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА Л.К.Х., ЕГН ********** и И.Г.Х., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на З.Е.
АД, ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 260 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Е. АД, ***, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 9500 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: