Решение по дело №4816/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              19.03.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4816 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.12.2019г., гр.д.5915/16г., СРС, 59 с-в осъжда ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД  да заплати на „Б-З Експорт“ ЕООД сумата                     22 568,93 лева, представляваща направени разноски за възстановяване на повредено застраховано имущество, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 02.02.2016г. до окончателното изплащане и сумата 3 502,76 лева – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от третото лице помагач на ответника - „Е.С.“ АД. Счита, че вещото лице дава колебливи, неизчерпателни и основани на предположения отговори на поставените въпроси. Свидетелските показания са неубедителни. Не са обсъдени представените от жалбоподателя доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемият – ответникът по иска и подпомагана страна „ОЗК – Застраховане“ АД не оспорва жалбата.

         Въззиваемият – ищецът „Б-З Експорт“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/отм./.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба, с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Наред с това, въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Безспорна е обвързаността на насрещните главни страни от договор за застраховка „Имущество” № 0110-190-2014-00040 от м. ноември 2014г. относно собствен на ищеца вятърен генератор и главна разпределителна уредба, сключен при Общи условия на застраховка „Пожар и природно бедствие” и „Щети на имущество” на ответника „ОЗК – Застраховане“ АД. В предметния обхват на покритите рискове попада и предвиденият в клауза Д11 от ОУ - късо съединение.

В съдебно-техническата експертиза именно късо съединение е посочено като най-вероятна причина за настъпване на увреждащия резултат. Под степен на вероятност в случая се има предвид, че този механизъм на увреждането в най-голяма степен се намира в пряка причинна връзка с характера на щетите. Същевременно, вещото лице приема, че няма данни за увреждане поради токов удар.

В подкрепа са свидетелските показания на служител при ищеца, основани на непосредствени впечатления. Изяснява, че в дена на събитието изключва електропровода, а впоследствие се установява наличие на скъсан проводник, който под въздействие на вятъра опира в други два проводника, т.е. настъпило е късо съединение на електрическа енергия. Съдът при преценка на показанията по реда на чл.172 ГПК, отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля от благоприятния за ответника изход на спора. Въпреки това, няма пречка същите да се кредитират, като основани на лични впечатления, представени са логично, последователно и безпротиворечиво, кореспондират с останалия доказателствен материал - заключението на вещото лице и документацията по застрахователната преписка относно вида на щетите, като не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства.

Ответникът не представя каквито и да било доказателства за причиняване на вредите от токов удар по смисъла на клауза D11 от Общите условия към договора, която изключва неговата отговорност.

При наличие на писмени документи и експертиза за стойността на ремонта, не се изключва приложението на чл.208, ал.3, изр.1 и чл.273, ал.2, изр.1 КЗ/отм./ за съответствие на обезщетението с действителната стойност на причинената вреда, като нейна максимална величина. Съобразно чл.208, ал.3 КЗ/отм./ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, за да се получи адекватно и реално овъзмездяване на щетите. Такова обезщетяване се получава само при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им. Предвид наличието на писмени доказателства в тази насока, от които е видна действителна стойност на имуществените вреди, същите следва да се съобразят изцяло при определяне размера на обезщетението. Според опис на увредените части и детайли, фактура от 05.02.2015г., проформа 112/09.02.2015г. и работни протоколи за извършен ремонт на 3 броя ветрогенератори, средната пазарна стойност на нанесените имуществени вреди за ищеца възлиза общо на 22 568, 93 лв. За разлика от суброгационния иск по чл.213, ал.1 КЗ/отм./ на платилия застраховател по „Автокаско” срещу застрахователя на делинквента, при настоящият иск по чл.208, ал.1 КЗ/отм./ за обезщетение по имуществено застраховане е без значение дали увреденият ищец реално е заплатил ремонта. Дължимото обезщетение от ответника-застраховател представлява стойността, необходима за възстановяване на вредите, независимо дали тяхното отстраняване вече е извършено или предстои. Искът за посочения размер следва да се уважи като основателен.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият „Б.Е.“ ЕООД установява разноски от 2 300 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, които се дължат.

В полза на вззиваемия ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, т.к. поддържа въззивната жалба, подадена от подпомагащата го страна.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2019г., гр.д.5915/16г., СРС, 59  с-в.

ОСЪЖДА „Е.С.“ АД ***. В.“ № ***, „В. Т. – Е“ да заплати на „Б-З Експорт“ ЕООД, гр. София, бул. „********* сумата 2 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника – „Е.С.“ АД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.