О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер……………. Година
2019 Град
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На седемнадесети април година две хиляди и деветнадесета
Еднолично в закрито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ ПРИ ВРС:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
ЧНД № 2125 по
описа за 2019 г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 НПК и е образувано по
жалба на С.М.В., чрез адв. Янев, редовно упълномощен, против Постановление на
ВРП от 10.04.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП
№182/2017г. по описа на РУ-Аксаково при ОД на МВР –Варна срещу С. Р. К. за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ вр.чл.
342 ал.1 от НК.
Жалбата
е процесуално допустима. Тя е подадена в срок и от процесуално легитимиран
субект, при наличие на представителна власт, поради което е приета от съда за
разглеждане. С жалбата се иска отмяна
на постановлението на ВРП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Оспорват се фактическата обстановка и доказателствата. Не ставало ясно, защо прокурорът кредитира показанията на
водача К., а не тези на С.В., които се
потвърждавали от показанията на св. П.И.. Скоростта, с която се движил К. не
била съобразена, даже била превишена. Той нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Негово
задължение било да натисне спирачния педал, но той не го сторил. Именно неправилната спасителна
маневра била причината за ПТП. Движейки се с превишена скорост, водачът на
л.а.“Ягуар“ сам се поставил в невъзможност да спре и да предотврати удара.
Оспорва се изводът на прокурора, е нямало доказателства за положението на л.а.“Рено“ по отношение на
изпреварваното МПС.
С постановление 10.04.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 182/2017г. по описа на РУ-Аксаково при ОД на
МВР –Варна, за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ вр.чл. 342 ал.1 от НК с
аргумента, че няма причинно- следствена връзка между нарушението на ЗДвП,
допуснато от св. К. и настъпилото ПТП.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Актът на прокуратурата е постановен при пълнота на доказателства, обоснован е,
мотивиран е и е правилен.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С. К., правоспособен водач на МПС, на 07.06.2017
г. управлявал л.а.“Ягуар“ с рег.№ РР
0390 ВА по АМ „Хемус“ в посока гр.Варна. Тъй като предприел изпреварване на
няколко автомобила, един от които товарен,
той се движил в лявата лента със скорост 184 км.ч. при разрешена 140
км.ч. В това време водачът С.В. управлявал л.а.“Рено Меган“ с рег. № СА 2177
АМ, в дясната лента, като също предприел изпреварване на движещият се пред него
автомобил. Огледал се и въпреки неограничената видимост, не видял зад него в
лявата лента да идва друго МПС и предприел изпреварването. Виждайки, че
л.а.“Рено Меган“ отклонява движението си и че ще се блъснат, С.К. завил рязко
наляво за да го предотврати. При това, обаче, се ударил в мантинелата,
автомобилът му се отклонил надясно и се
ударил в странична задна лява част на л.а. „Рено Меган“. При тези удари
съответно изпаднали лявото и дясното колело на л.а. „Ягуар, след което, той
пресякъл диагонално пътя, излязъл от него и се спрял в канавката край него.
В автомобилът, управляван от С.В. имало
двама пътници- И.Х. и П.И.. Средна телесна повреда била причинена единствено на
С.В.. същата се изразявала в трайно затруднение в движенията на снагата за
период непо- малък от 1,5 месеца, обусловено от
счупване на 6 и 7 леви ребра със значително разместване на фрагментите
по ширина и дължина.
И двата автомобила били собственост на
трети лица. И на двата автомобила били причинени повреди, отстраняването на
които би струвало повече от стойността
на автомобилите. Стойността на л.а.“Ягуар“ към датата на деянието била
51000 лева, а на л.а. „Рено Меган“ – 2 400 лв. Собственикът на л.а.
„Ягуар“ заявил, че не желае да се търси наказателна отговорност за причинната му щета.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
В гласните
доказателства има известно противоречие по отношение на това в кой момент е
възникнал удара – дали в началото, или в края на маневрата изпреварване,
извършвана от св. В.. Според обв.К.,
когато предницата на Ягуара била вече на
нивото на задната част на л.а.“Рено“, той видял, че другият водач се изнася
наляво към него и за да избегне сблъсък свил рязко наляво, при което се ударил
в мантинелата. Според св. В., когато решил да изпревари движещият се пред него
автомобил, погледнал в огледалото, видял, че няма никой в лявата лента, дал
мигач, предприел изпреварване, направил изпреварването и когато вече предната
част на автомобила му била навлязла в дясната лента, усетил много силен удар
отзад. Според св. Пл.И. , който пътувал в автомобила на св.В., той придрямвал
по време на пътя, но се събудил докато се движили в лява лента и изпреварвали
автомобил с хърватска регистрация. В момента, в който изгубил от периферното си
зрение хърватския автомобил, били
ударени силно в задната част на автомобила.
Според св. И.Х., пътували в дясната лента. П. спял, а шофьорът дал мигач и предприел
изпреварване. Още не бил навлязъл изцяло в лява лента, когато усетила удар
отзад. При преценката си чии показания да кредитира, съдът взе предвид, че очевидецът Ж.А. дава конкретни и логични показания и не е
заинтересован от изхода на делото. Той не е видял удара между л.а.“Ягуар“ и
л.а.“Рено“, но твърди, че л.а.“Рено“ се
е движил в дясната лента и че пред него е имало друг автомобил. Изобщо не
описва водачът на л.а.„Рено“ да е извършил изпреварване. В същия смисъл са и показанията на св. И.Х.,
според която ударът е станал още преди л.а.„Рено“ да навлезе изцяло в лявата
лента. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с твърденията на С. К.,
според когото той е завил рязко наляво още в момента, в който е видял, че св.В.
е започнал изпреварването. Поради това съдът приема, че по отношение времето и
мястото на удара следва да се кредитират показанията на св. К., А. и Х. , а не на св.В. и на св.И. , който сам
твърди, че придрямвал. В останалата им част, съдът приема за достоверни
показанията на всички свидетели.
Като събрани по реда на НПК следва да се
кредитират писмените доказателства по делото -
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протоколи за
доброволно предаване, заповед, болничен лист, епикриза, свидетелства за
регистрация на МПС, удостоверения за
психологическа годност, за техническа изправност на МПС, СУМПС, застрахователни
документи и др.
Като обективно и компетентно дадени,
съдът кредитира заключенията на повторната химическа експертиза и на
съдебно-медицинската, на съдебнооценителната
и на автотехническите експертизи. Те се позовават на доказателствата по
делото – на показанията на свидетелите и на установеното при огледа на местопроизшествието.
Предвид горното, съдът не споделя
възраженията в жалбата, че необосновано прокурорът кредитирал обясненията на
обв. К.. Неговите твърдения се подкрепят не само от показанията на св. Ж. и на Св.И.Х. , но и от заключенията на САТЕ,
които обстойно изследват обективните
находки на местопроизшествието. Видно от
Тройната САТЕ, не е възможно ударът да е настъпил при прибиране на л.а.“Рено“,
т.к. с оглед вдълбаването на предна
дясна част на л.а. „Ягуар“ със средната и задната част на л.а.“Рено“, то последният се е
ускорил без да се отмести категорично в дясно, което означавало, че векторът му
на движение е бил все още насочен наляво /л. 132 от ДП/. Същото сочи и св. Х. в показанията си.
Разследването е обективно, всестранно и
пълно, като са изследвани всички, правно значими факти и са извършени всички
необходими следствени действия за установяването им.
Обжалваното постановление е обосновано,
тъй като се позовава изцяло на горните доказателства. Същото е законосъобразно.
Правилно прокурорът е преценил, че между
нарушението, допуснато от обв. К. и причинения противоправен резултат не е
налице причинно следствена връзка. Това е така, тъй като според заключението на
Тройната АТЕ, след началото на ситуацията водачите вече не са имали възможност
да спрат и да предотвратят удара. Съдът не споделя възражението в жалбата, че К.
сам се бил поставил в положението да не може да спре, тъй като се движил с
превишена скорост. Видно е отново от заключението на Тройната АТЕ, че той не би
могъл да спре и да предотврати удара дори и ако се бе движил със 140 км.ч. Т.е.
движението с превишена скорост не е условието, без което не би настъпило ПТП.
За да е налице връзка между причина и следствие, то би следвало отсъствието на
причината да е пречка
да се прояви следствието. В случая, обаче, ПТП щеше
да настъпи, дори и ако К. не бе допуснал нарушение на правилата. Поради това и правилно прокурорът е стигнал до крайния извод, че не
е налице причинна връзка между
движението с превишена скорост и настъпилото ПТП.
По същите съображения е несъстоятелно и
възражението, че водачът се е движил с несъобразена скорост и при възникналата
опасност, не е направил всичко необходимо за да спре. Видно от Тройната САТЕ, в момента, в който е възникнала опасността,
той е бил на по- малко от 100 м. разстояние и дори да бе задействал спирачната
система, пак не би имал техническа възможност да спре и да предотврати удара.
Поради това и не е имал друга възможност, освен да опита т.нар. „спасителна
маневра“. Преди водачът В. да предприеме изпреварването, не е имало други
обстоятелства, от значение за
безопасността на движението, с които да
се съобразява С.К., поради което скоростта му не е несъобразена и той не е
допуснал нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Действително чл.24 ал.1 т.1 от НПК има
две предложения, но предложението не е част от конструкцията на правната норма
и изписването му цифром не е задължително, още повече, че предвид подробно изложените аргументи в
обстоятелствената част на постановлението, става ясно, че деянието на С. К. не
представлява престъпление.
Несъстоятелно е и възражението, че не
ставало ясно в какво се изразявало укоримото поведение на водача В.. На първо
място, за да се прецени, че деянието на К.
не е в причинна връзка с противоправния резултат, не е безусловно необходимо
деянието на В. да е укоримо. На следващо място, няма никакво противоречие в постановлението на прокуратурата по въпроса
дали С.В. е изпълнил задълженията си като водач, извършващ маневра
изпреварване. Описаното, че не видял зад него да идва МПС, не противоречи на извода, че не се е убедил,
че не го изпреварва друго пътно превозно средство, тъй като от обективна страна
по делото е установено безспорно, че такова ППС е имало. Според чл.88 ал.1 т.1
от ППЗДвП и чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП, не е достатъчно водачът само да погледне,
но и да се убеди, че не е изпреварван от друго ППС. Освен това, тук са
приложими и общите правила за извършване на маневра, а именно правилата на чл.
25 ал.1 от ЗДвП, според които водачът следва не само преди извършване на
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, но и „да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“. А според ал.2 „При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“. Общите и специалните правила за извършване
на маневра са правила за предимство, тъй като регламентират правото на един водач да премине пред друг, в
частност - правото на водача К. да премине пред водача В.. Последният е бил
длъжен не само еднократно да погледне преди подаване на сигнала, но и през
цялото време да държи сметка за състоянието на пътната обстановка, която се
променя динамично и да се съобрази с останалите участници в движението.
Според тълковния речник на думите в
българския език „камион“ е „голям автомобил за превоз на товари, открит, или
закрит“. Употребата на тази дума като синоним на понятието „товарен автомобил“
по никакъв начин не влияе върху обосноваността, или правилността на постановлението на прокурора, който изцяло е
спазил не само закона, но и пределите на добрия тон.
В това
производство съдът се придържа в рамките на постановлението на прокуратурата и
законът не му дава компетентност да се произнася по въпроса дали са извършени
престъпления от други лица и какви. Също така, съдът не следи за допуснати в
хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Предвид
горното, като прецени, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство срещу С. К. е
обосновано и законосъобразно, съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ВРП от
10.04.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №
182/2017г. по описа на РУ-Аксаково при ОД на МВР –Варна срещу С. Р. К. за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ вр.чл.
342 ал.1 от НК.
Подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: