№ 20453
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110108644 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Радка Христова, като разгледа гр.д. №8644 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. Д. П. срещу Р. И. М., с която се иска да бъде
признато за установено че ответникът е извършил акт на дискриминация изразяващ се
в отказ да го призове за разпит на дата на която може да се яви, като по този начин
цели да не бъде разпитван, извършен през периода 27.11.2020 г. – до датата на
подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 20.11.2020 по му се обадил К. П.. от 08-мо РУ на СДВР, с
когото се познавали и му обяснил, че трябва да му връчи призовка за да се явя на
разпит на 24.11.2020г. за разпит, който да се води от ответника М.. Той обяснил на
позвънилия му П.., че няма да може да се яви на уречената дата, тъй като имал
ангажимент в чужбина и поискал телефон на М. за се уточнят за нова дата. С
ответника се разбрали разпита да бъде проведен след като се върне от чужбина, но
като ищецът поискал да му бъде издадена нова призовка и да узнае за какво е
образувана преписката и ответникът отказал и на двете искания. Като се върнал в
България позвънил на М. отново с искане на информация за преписката, но ответникът
му отговорил, че преписката е върната в прокуратурата и не може да му предостави
информация. Сочи че след справка установил, че преписката е образувана по негов
сигнал срещу служител на СДВР. Намира че мотивът на ответника за да не го призове
е че иска да услужи на колегата си и да възпрепятства ищеца от упражняване на
правата си. Сочи че за него последвали неблагоприятните последици да не може да
даде показания по образуваната по негов сигнал преписка. Освен това се зараждало
недоверие в органите на МВР и впечатлението че ответникът злоупотребявал с властта
1
си. Сочи че можел да го призове защото нищо не му коствало, но въпреки това не го
правил. Ето защо за него е налице правен интерес от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
който оспорва иска. Сочи че спазил процедурата и след връщане на преписката в
прокуратурата няма възможност да призове за разпит ищеца или да му предостави
информация за преписката. Сочи че установил, че срещу него има образувани две
граждански дела, настоящото и дело с № 55437/21г. по описа на СРС, 128 състав,
които били идентични.
В съдебно заседание ищецът Т. Д. П., редовно призован, явява се лично, като
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът Р. И. М., редовно призован, явява се лично,
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз
основа на които може основателно да се предположи, че с деянието си ответникът го е
третирал неравно въз основа признаци, посочени в чл. 4, ал.1 ЗЗдискр., а именно
„обществено положение“ и „лично положение“.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че правота на ищеца за равно
третиране не е нарушено.
По делото е постъпила пр.пр. № 37274/20 г. по описа на СРП, видно от която с
постановление на СРП от 25.01.2021 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство по постъпил сигнал от ищеца против Светослав Стойков/зам.-началник
при 08 РУ – СДВР/ във връзка с това, че Стойков е направил всичко възможно да не
разпита П.. Постановлението е потвърдено с постановление от 30.03.2021 г. на СГП,
потвърдено с постановление на АП – София. С постановление от 20.10.2020 г. на СРП
е възложено на СДВР извършването на предварителна проверка по пр.пр. № 37274/20
г. по описа на СРП, която да бъде извършена в срок – 60 дни. От представената
докладна записка относно проведени ОИМ по пр. с вх. № 513000-52517/20 г. по описа
на СДВР от 08.12.2020 г., изготвена от инспектор Р. М., се установява, че на 12.11.2020
г. с цел призоваване на П. за разпит по образуваната преписка, служителят при СДВР е
направил опит да осъществи телефонен разговор с П., но на посочения от него
телефон никой не отговарял. Поради което на същата дата - 12.11.2020 г., била
изготвена призовка за призоваване на лицето, с посочен телефон за обратна връзка.
Установява се, че на 18.11.2020 г. П. е позвънил на служителя М., като му е казал, че се
намира в чужбина и че няма как да се яви в СДВР, не уточнил кога ще бъде в
България и ще може да се яви за снемане на обяснения, като до 08.12.2020 г. не е
провеждан последващ разговор с П.. От приложената по делото призовка за
призоваване на П. се установява, че в същата е посочено в какво качество се призовава
лицето, за какви процесуални действие, номер на прокурорската преписка, място, час
и орган, пред когото лицето следва да се яви. От представената докладна записка от
20.11.2020 г. се установява, че на 17.11.2020 г. е направен опит за връчване на
призовката на П. на посочения адрес, като не са установени живущи на адреса,
проведен е бил разговор с П., като същият е заявил, че се намира в чужбина и ще се
прибере след датата на призоваване.
Като свидетелка по делото е разпитана Е. О. К. - Цветанова, служител при
СДВР, която посочва, че е колежка на Р. М., работят в една стая и обичайно, когато
2
говорили с външни лица по повод работа по отделните случаи, включвали служебния
телефон на високоговорител. Сочи, че към края на 2020 г. телефонът позвънил и М. го
пуснал на високоговорител, свидетелката чула, че разговаря с г-н Т. П.. Същият казал,
че е призован по преписка, по която работил М. и че се намирал в чужбина и не може
да дойде да бъде разпитан, а ще може на по-късен етап, като не уточнил нито дата и
час, нито кога, просто казал може до седмица, може до месец. Свидетелства, че М. му
обяснил, че имало срок по преписката и трябвало да се яви, за да бъде разпитан в
удобно за него време, при което ищецът заявил, че ще дойде, когато намери за добре.
Впоследствие, свидетелката сочи, че през януари или февруари 2021 г. се позвънило
отново на служебния телефон, М. включил високоговорителя и свидетелката разбрала,
че се обажда П., който заявил, че иска да бъде разпитан, при което М. му обяснил, че
преписката, по която е бил призован, е изпратена на прокуратурата с изпълнени
указания на прокурора и ако иска да бъде разпитан, трябва да се обърне към
прокурора или да изчака да се върне преписката в СДВР. Свидетелката допълва, че за
извършените действия по призоваване по телефона в случай, че не се яви лицето и не
бъдат извършени оперативно-следствени действия, се изготвяло докладна записка от
този, който работи по преписката. Сочи, че М. обяснил на П., че имало срокове и че
трябвало да се съобрази с тях.
От разпита на свидетеля Н. В. В., служител при СДВР, се установява, че в
повечето случаи е запознат с част от детайлите по работата на М., която извършва
спрямо проверки и други дейности, свързани с неговите конкретни служебни
задължения, доколкото работят на един етаж и се виждат всеки ден. За конкретния
случай с П. посочва, че в началото на 2021 г. имало разговор между М., който работел
по конкретна преписка с лицето, като много пъти свидетелят е присъствал в неговата
стая по различни причини, свързани с работния процес. Сочи, че присъствал на
телефонен разговор между двамата. Пояснява, че когато призовавали лица в служебно
помещение или водили разговор по служебен телефон, пускали високоговорител, за да
може и другите присъстващи да станат свидетели на това, което се говори. При
разговора си с г-н П., М. отзивчиво му казал, че работил по негова преписка, която към
момента вече не е била при него, тъй като всеки материал, който се отработвал при тях
имал поставен срок в зависимост от възложителя, в случая била прокурорска преписка,
прокурорът бил поставил срок, който ответникът е спазил и съответно преписката е
била изпратена в съответната прокуратура. М. казал на г-н П., че настоящата преписка
е изпратена на прокуратурата и няма как да даде информация по нея, като П. искал да
бъде разпитан и да даде обяснения, въпреки че материалът не бил при М., при което
му било отговорено, че нямало основание това да бъде направено, тъй като не знае
какво е последното движение на самата преписка и му казал, че ако се върне
преписката с допълнителни указания, същата ще дойде пак при него и ако има нужда,
той ще бъде призован отново в зависимост от указанията на прокурора.
По реда на чл. 176 ГПК е разпитан ответникът М., който посочва, че вярно е
отразявал обстоятелствата по проверката. Не е предлагал да разпита ищеца чрез
телефонна или видеоконференция, по имейл, тъй като не го практикувал, предпочитал
винаги лично да контактува с дадено лице, да му снеме обяснение и да му зададе
допълнителни въпроси, възникнали в хода на разговора. Не може да каже, дали е
налице подобна практика в СДВР, но посочва, че нямало законово основание, което да
го задължи да проведе разпит по телефона или видеоконферентна връзка. Посочва
още, че не е поскал удължаване срока на проверката, защото бил изпълнил абсолютно
всичко и при всичките му опити единственото, което не било изпълнено от указанията
3
на прокурора, видно от приложената преписка, било снемането на обяснения от ищеца.
В няколкото проведени телефонни разговора той категорично отказал да каже дали и
кога ще се прибере в България, като говорил изключително вулгарно и цинично,
попитал го кога ще се приберете в България, за да изчака, да поиска удължаване на
срока от прокуратурата, но ищецът отговорил, че това не е негова работа и в
последствие засипал СДВР с множество писма и сигнали срещу М.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Според чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. От значение за установяването на дискриминация е обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-
неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са
спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация
цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр следва да се преценява в сравнение с начина, по
който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства – в този смисъл решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009
г. на ВКС, ІІІ г. о.
Основната доказателствена тежест в съдебното производство за защита от
дискриминация е възложена на ищеца – той трябва да докаже фактите, въз основа на
които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация, като
неизпълнението на възложената на ищеца доказателствена тежест е достатъчно
основание за отхвърляне на предявените искове. Не е необходимо пострадалият да
доказва пълно и изцяло, че е налице дискриминация, умисъл у ответника или
цЕ.соченост на дискриминиращите действия, нито пълно и изцяло да установява
причинна връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране. Следва
обаче да се докажат поне факти, които на пръв поглед дават основание за съмнение
или подозрение, че вероятно, макар и не сигурно, е извършена дискриминация. Едва
тогава тежестта е за ответника – да установи пълно и главно, че правото на равно
третиране на ищеца не е нарушено. В този смисъл – постановените по реда на чл. 290
ГПК решение № 511/27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009 г. на ВКС, III г.о., решение №
62/19.06.2014 г. по гр.д. № 3920/2013 г. на ВКС, IV г.о.
В настоящия случай не може да се приложи презумпцията на чл. 9 ЗЗДискр.,
след като в хода на производството не се установяват факти, които да предполагат, че
е налице дискриминация.
Настоящият състав при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал, намира, че по делото не се установява наличие на факти, обуславящи
вероятност за дискриминационно третиране на посочените от ищеца признаци – лично
4
и обществено положение. Не се установява наличие на факти, които по смисъла на чл.
9 ЗЗДискр. да налагат предположение, че в сравнение с други лица, по отношение на
които е било необходимо снемане на сведения, ищецът да е бил третиран по различен
начин. В случая, като се вземат предвид събраните по делото доказателства, се
установява, че ищецът е бил призован по телефона да даде обяснения по образуваната
по негов сигнал преписка, като не е посочил конкретна, удобна за него дата, на която
да се извърши разпита и е позвънил на ответника едва след като преписката вече е
била върната на прокурора. Следва да се посочи, че ищецът по никакъв начин не е бил
лишен от възможност да изложи всички факти и обстоятелства във връзка с
подадените от него сигнали по процесната преписка, за което всъщност е и бил
призован, поради което по никакъв начин не може да се приеме, че поведението на
ответника по отношението на ищеца представлява неблагоприятно третиране.
Поради изложеното съдът намира, че в случая не се установява неблагоприятно
третиране на ищеца, както и същото да е основано на сочените признаци обществено и
лично положение, поради което искът за установяване на нарушението следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски по делото,
като доколкото ответникът не излага твърдения за извършване на такива, не се следва
присъждането им.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. от Т.
Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 5, вх. А, ап. 20, срещу
Р. И. М., с адрес: гр. София, ул. Антим 1, №5, (сградата на СДВР) за установяване на
дискриминация спрямо ищеца в качеството му на свидетел по пр.пр. № 37274/20 г. по
описа на СРП, въз основа на признаците „лично положение“ и „обществено
положение“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5