Р Е Ш Е Н И Е

  

№   ............

   

   16.06.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдията Начева АНД № 326 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от „Н.” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н. с ЕГН **********, против НП № 4832/2019г. на *** на Отдел „МРР-Дунавска“ при ГД „МРР“ към ЦМУ-„Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС и на основание чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС, във вр. с чл.128, ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, на основание чл.107е, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от същия закон са били отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – 57 бр. пластмасови бутилки с вместимост всяка по 0,500 литра – общо 28,500 литра дестилатен алкохолен продукт – спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5%Vol. при 20°С, годен за консумация, подборно описани в описателната част на НП, както и на основание чл.124 „а” от ЗАДС ж-лят е бил лишен от право да упражнява дейността си в търговски обект магазин за хранитерни стоки с прилежащ към обекта склад с рафтове, находящ се в *** за срок от 1/един/месец. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Н.Н. и от адв. Е.П. от ПлАК, като молят за отмяна на наказателното постановление и ангажират допълнителни доказателства. Процесуалният представител развива подробни съображения в писмени бележки.

         Ответникът по жалбата – Т.о. „М.“, редовно призован се представлява от юрк. Я.. Последният излага мотивирано становище, че не са налице визираните от жалбоподателя нарушения,  тъй като административното обвинение е базирано не на база резултати от проби, взети с денсинтометър, а на физико-химична експертиза цитирана в самото наказателно постановление.

 

         Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

 

     Видно от АУАН № 3388/02.02.2019г. на 16.04.2019г., длъжностните лица Л.А.А., П.Б.И. и Д.Г.Д. – и тримата *** в Агенция „Митници“, ГД „МРР“, отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“ – съобразно правомощията им предвидени в чл.102 и чл.103 от ЗАДС и въз основа на постъпили с писмо вх.№32-324811/12.11.2019г. постановление за отказ от образуване на наказателно производство, издадено на 24.10.2019г. и Постановление за проучване на материалите по досъдебно производство и отделяне писмени материали за образуване на преписка от 17.10.2019., издадени от прокурор при Районна прокуратура-Плевен – извършили проверка на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в ***. Посочва се, обектът се стопанисва от „Н.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н., ЕГН **********.

Преди началото на контролните действия длъжностните лица се лигитимирали със служебните си карти пред установеното на място лице – управителят на дружеството-жалбоподател Н.К.Н., ЕГН **********.

Представляващият ж-ля Н. бил уведомен за целта на проверката, касаеща спазването на акцизното законодателство, при което същият допуснал доброволно длъжностните лица в проверявания обект и присъствал до края на контролните им действия. В хода на проверката длъжностните лица установили, че в помещение-склад, прилежащо към обекта, на скрити рафтове зад перде се държи жълтеникава течност с вид и мирис на етилов алкохол (ракия), разположена в 57 бр. пластмасови бутилки с вместимост всяка по 0,500 литра – общо установено количество 28,500 литра течност с вид и мирис на етилов алкохол.

За установеното общо  количество – 28,500 литра течност с вид и мирис на етилов алкохол, ж-лят Н.Н. видно от акта заявил в хода на проверката, че са лично производство и са за лична употреба и за тях в момента не разполага с документи, удостоверяващи произход.

Алкохолното съдържание на жълтеникавата течност с вид и мирис на алкохол, съдържаща се в 57 броя пластмасови бутилки е установено чрез замерване със служебен полеви денситометър, тип ***, фабричен № *** – собственост на Агенция „Митници“ в присъствието на представителя на проверяваното лице и проверяващия екип. Прието било за установено, че алкохолният градус на жълтеникавата течност, съдържаща се в 57 бр. пластмасови бутилки е 44 % vol при 20°С.

За резултатите от извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка № 19BG9950A015712/16.04.2019г., в който установените общо 28,500 литра жълтеникава течност с вид и мирис на етилов алкохол, съдържаща се в 57 бр. пластмасови бутилки с вместимост всяка по 0,500 литра са подробно описани и иззети и с протокол за доброволно предаване от 17.04.2019г. веществените доказателства, ведно с документи, имащи значение за ДП № 111/201Дг. по описа на ТО „МРР Дунавска“ са предадени на *** при ТО „МРР Дунавска“, ГД МРР, Агенция „Митници“.

С Протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби от 06.06.2019г. е взета проба от 1 бр. пластмасова бутилка маркирана с етикет на проба, означена като ”Взета от 4 бр. пластмасови бутилки с вместимост по 0, 500 литра всяка”, запечатана с полимерна пломба № 0025826” за извършване на физико-химична експертиза. /Другите две проби от други обекти, взети в хода на същата проверка не касаят настоящото НАХД/.С Постановление за назначаване на експертиза per. № 32-178372/19.06.2019г. визираната проба, запечатана с полимерна пломба № 0025826 е изпратена до Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници“ София. Резултатът от извършения анализ е предоставен чрез информационна система (АИДА) от Централна митническа лаборатория с физико-химична експертиза №03/28.06.2019/04.09.2019г. Експертно заключение, въз основа на определените физико-химични характеристики и експертната оценка, установяваТ, че изследваната проба представлява дестилатен алкохолен продукт-спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5 % vol при 20°С, годен за консумация и анализирания продукт може да се определи като произведен чрез дестилиране на ферментирал плодов материал. С Постановление за назначаване на експертиза per. № 32-288372/07.10.2019г. е възложено на вещо лице, вписано в списъка на вещи лица към ОС - гр. Велико Търново да изчисли размера на акциза на акцизните стоки.

Съгласно получената експертиза за определяне пазарна стойност и акциз от 08.10.2019г. и на основание чл.31, ал.1, т.5 и чл.28, ал.1, т.5 от ЗАДС, на установеното количество общо 28,500 литра дестилатен алкохолен продукт – спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5 % vol при 20°С, годен за консумация е изчислен акциз в размер на 130,10 лв. (двойния размер на акциза е 260,20 лв.).

Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки. Етилов алкохол (алкохол) по смисъла на чл. 9, т. 1 от ЗАДС е всеки продукт, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от КН.

Установено било, че анализираната проба, запечатана с полимерна пломба № 0025826 отговаря на горното определение и следователно било прието, че се касае за акцизна стока.

Горното мотивирало длъжностните лица да отправят покана с писмо рег. № 32-333962/20.11.2019г. до управителя на дружеството „Н.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН да се яви на 29.11.2019г. в отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“, с адрес: *** за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Предвид факта, че обратната разписка, удостоверяваща получаването на поканата лично от лицето не е получена в отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“, писмо-покана per. № 32-333962/20.11.2019г. е връчена лично на управителя на дружеството – Н.Н.. В указания срок същият не се явил в отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“ и актът е съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това, че на 16.04.2019г. дружеството „Н.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н., EFH ********** държи общо 28,500 литра дестилатен алкохолен продукт – спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5 % vol при 20°С, годен за консумация, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, деяние представляващо административно нарушение, наказуемо по текста на чл.126, предложение първо от ЗАДС.   

 

В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя Н. е било депозирано писмено възражение.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС. С него на дружеството-жалбоподател „Н.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н., EГH ********** било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Било постановено и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Ж-лят бил лишен временно и от упражняване на търговска дейност. Наказващият орган изложил становище, че депозираните възражения са неоснователни и че случаят не е маловажен.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Л.А. и свидетелите П.Б.И. и Д.Г.Д.. Въз основа на приетото от страна на актосъставителя са съставени и последващите писмени ДС – Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 24.10.2019г.; Постановление за проучване на материалите по досъдебно производство и отделяне писмени материали за образуване на преписка от 17.10.2019г.; Протокол за извършена проверка № 19BG9950A015712/16.04.2019г.; Опис на иззетите веществени и писмени доказателства № 19BG9950A015712/16.04.2019г.; Писмени обяснения от Н.К.Н., EFH **********; Протокол за доброволно предаване от 17.04.2019г.; Протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби от 06.06.2019г.; Постановление за назначаване на експертиза от 18.06.2019г., всичките кредитирани от съда като неоспорени.  В съдебно заседание актъсъставителят заяви, че акта съставил на жалбоподателя, тъй като не били представени документи за платен акциз по ЗАДС, и защото последният заявил, че процесните стоки са негови и притежавал ключове от помещението, в което се съхранявали. Съдът кредитира показанията на актосъставителя относно установените от него факти, а именно  извършената проверка на процесното помещение и установените количества от процесните стоки, но не и относно твърденията на същия досежно авторството на соченото административно нарушение. Досежно установеното от актосъставителя като факти съдът цени и описаните по-горе и съставени ПДС, без същите да установяват авторство. Съдът цени и показанията на свидетелите П.И. и Д.Д. – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта, доколкото установяват извършената проверка и съставянето на акта. Двамата свидетели преповтарят съдържанието на показанията на актосъстовителя  по отношение на етапите на извършената проверка и осигуреният достъп от страна на Н.Н. до процесното помещение, а също и по отношение на взетата проба, относима по делото. Съдът кредитира като неоспорени и Писмо /становище/ изх.№32-68423/02.03.2020г. на Агенция „Митници“, Териториална дирекция „Дунавска“, ведно с приложени заверени копия на Свидетелство за проверка №664-07-Ф-Х/2000 от 06.02.2000г.; разпечатка от публично достъпен регистър на StampIT Global Qualified CA и писмо на главен секретар на ДАМТН /л.149-154/, както и представените в съдебно заседание от страна на ж-ля заверени копия на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***.; Разрешение за ползване №349/21.11.2002г. и Удостоверение за регистрация на търговски обект №2519-Х/12.12.2002г.

По искане на процесуалния представител на ж-ля съдът допусна до разпит свидетелката Л. П.Д., чиито показания кредитира като достоверни и логични, доколкото не са опровергани от други доказателства по делото. Свидетелката Д. потвърди, че   установените в проверявания обект стоки са собственост на ж-ля, но видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***. и Разрешение за ползване №349/21.11.2002г самото помещение е нейна собственост.

 

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните  правни изводи:  

 

Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.128, ал.2 ЗАДС – митнически орган, а обжалваното наказателно постановелние е издадено от компетентен орган – *** на Отдел „МРР-Дунавска“ при ГД „МРР“ към ЦМУ-„Агенция „Митници“, упълномощен за това от *** на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ-43/328734/07.01.2019г., в предвидения шестмесечен преклузивен срок по смисъла на ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са били допуснати нарушения на чл.42 от ЗАНН и същият съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление също съдържа в себе си предвидените от чл.57 от ЗАНН обстоятелства, а именно дата и място на извършване на соченото нарушение, подробно описание на констатациите от проверката, на мястото на намиране на предмета на нарушението и др. Направените при предявяване на акта възражения и тези депозирани впоследствие са били обсъдени от наказващият орган, с което той е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Налице са обаче други нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и са довели до ограничаване правото на защита на сочения за нарушител, както и на материалния закон. Освен това е налице и недоказаност на обвинението. В тази връзка следва да се  посочи следното:

 

Жалбоподателят е наказан за това, че е държал 28, 500  литра дестилатен алкохолен продукт, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл.126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз.  От приетите като писмено доказателствено средство заключение на митническа лабораторна  експертиза  се установява по несъмнен начин, че откритият дестилатен алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по смисъла на чл.9 от ЗАДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по чл.4, т.1 във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС. Актосъставителят и наказващият орган са се ограничили с данните от двете експертизи – физико-химична и оценителна, без да събират други данни за произхода на установената ракия. По-конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на спора – 1) дали ракията е произведена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС и 2) дали ракията е произведена преди 01.01.2007 г., доколкото има писмени данни по делото че същата е от по-дълъг период от време. И ако ракията е изварена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл.31, т.6 от ЗАДС. А ако ракията е изварена преди 01.01.2007 г., т.е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр.105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т.е. за откритата ракия не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия. Освен това не става ясно по какви съображения/тъй като липсват мотиви/ експертът –оценител е преценил определената акцизна ставка от 1100 лева за хектолитър, а не 550 лв за хектолитър и как е преценил, че алкохолът не е произведен в „специализиран малък обект за дестилиране” по смисъла на закона. Съобразно приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против жалбоподателя за нарушение по чл.126, предл.2 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин. По-конкретно от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за установената ракия се дължи акциз и че тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл.126, предл.2 от ЗАДС. Освен поради недоказаността административнонаказателното обвинение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на материалния закон. Съставът на нарушението чл.126 от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на дължимия акциз, т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така, защото чл.43, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е прието, че е държал акцизни стоки, на жалбоподателя може хипотетично да се търси отговорност за това, ако е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, и не го е сторил, както и за това, ако е бил длъжен да плати акциз, и не го е сторил, но това са хипотези на нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл.126  от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон.
          Според настоящия съдебен състав извършването на административно нарушение по чл.126 от ЗАДС не е установено по категоричен и безспорен начин и поради следното според съда свързано с допуснато съществено нарушение на изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки /в редакцията и към датата на нарушението/. По конкретно съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. От самото съдържание на АУАН и НП се установява и нарушението на чл.10, ал.1 от Наредбата, която гласи, че „при вземане на проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: две лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории, една контролна проба за съхранение в съответното митническо учреждение, една проба за проверяваното лице. Видно от обстоятелствената част на АУАН, НП и протокола за извършена проверка е взета един брой проба, означена като ”Взета от 4 бр. пластмасови бутилки с вместимост по 0, 500 литра всяка”, запечатана с полимерна пломба № 0025826” за извършване на физико-химична експертиза и е била предоставена на  Централна митническа лаборатория – София. По делото няма данни да е взета проба, която да е получена от жалбоподателя, както и  да са взети две лабораторни проби и една контролна проба за митническото учреждение. Задължението да бъдат взети пробите, съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните стоки е императивно и неизпълнението му съставлява съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, защото то няма как да знае със сигурност, че пробите са били взети именно от неговата задържана стока. При допуснатите съществени нарушения в административнонаказателното производство, нарушението не може да се установи по несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал.2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин, че наказаното лице е извършило нарушението. От всичко гореизложено се достига до извода, че не може да се гарантира, че иззетата проба не е манипулирана. Поради това само на това основание, оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място – както беше обсъдено и по-горе - от правна страна разпоредбата на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС забранява и същевременно предвижда санкция за всяко лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. С други думи лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, следва на основание чл.126 от ЗАДС да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато комтотърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

   Във връзка с горното и предвид факта, че представляващия ж-ля Н.Н. посочил себе си като лице ползвател на проверявания обект, което притежава и ключове за централния и задния вход на проверяваното помещение и заявеното от него че установените стоки са негови – за лична консумация, длъжностните лица направили извод, че представляваното от него лице „държи“ въпросните иззети веществени доказателства и следва съгласно разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, да притежава  данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или другдокумент удостоверяващ плащането, начислението или обезпечението на дължимия акциз.

По фактите описани по-горе съдът не откри спор между страните, а именно относно вида и количеството на установените стоки, техния характер като акцизни, както и по отношение на твърденията на ж-ля към момента на проверката че посочените стоки са негови, а също и че същият е разполагал с ключове за помещението, в което същите са открити.

 

Спорният елемент в настоящият казус е дали дружеството-жалбоподател „Н.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н., EГH ********** е осъществило от обективна и субективна страна състава на чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС и дали следва той да носи административно-наказателна отговорност за това. Законовата разпоредба предвижда налагане на санкция на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. От доказателствата по делото обаче не се установи безспорно, че на 16.04.2019г. дружеството-жалбоподател „Н.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н., EFH ********** в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в *** – е държал общо 28,500 литра дестилатен алкохолен продукт – спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5 % vol при 20°С, годен за консумация, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. От протокола за извършена проверка е видно, че установеното количество алкохолен продукт се е намирало в помещение на първия етаж на сградата, находяща се на  *** в гр. Плевен, представляващ собственост на трето лице- Л. Д., видно от неоспорения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***., кредитираното разрешение за ползване №349/21.11.2002г. и удостоверение №2519/12.12.2002г. на Община Плевен, както и от ценените показания на св.Л.Д.. В АУАН и НП е посочено че откритото количество алкохол е съхранявано в складово помещение находящо се на *** в гр. Плевен. Доколкото изпълнителното деяние на соченото административно нарушение е „държане“, по отношение на мястото на извършване на административното нарушение не са налице безспорни доказателства от гледна точка на място на извършване на нарушението за да се приеме че е осъществен фактическия състав на чл. 126 от ЗАДС. Не се доказа по несъмнен начин точното място на административното нарушение което с оглед на неговия вид - „държане“ е от съществено значение за приемане или отхвърляне на осъществен фактически състав на нарушението. В този смисъл съдът споделя и доводите на процесуалния представител на ж-ля. А затрудненията в установяване мястото на нарушението се засилват и от констатираното противоречие между обстоятелствената част на НП, в която се посочва като място ***, и неговия диспозитив, където се посочва място на обект магазин за хранителни стоки ***.

 

Поради горните съображения, а именно поради описаните съществени нарушения на процесуалния закон, тези на материалния такъв и при съобразяване и на обстоятелството че доказателствената тежест е на АНО, и като положи всички усилия за изясняване на обективната истина, не се установи безспорно, жалбоподателят „Н.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н., EГH ********** да е осъществил състава на чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС.

 

Воден от горното, Съдът

 

       РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4832/2019г. на *** на Отдел „МРР-Дунавска“ при ГД „МРР“ към ЦМУ-„Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя „Н.” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано от Н.К.Н. с ЕГН ********** с което на жалбоподателя за нарушение на чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС и на основание чл.126, ал.1, предл.1, т.2 от ЗАДС, във вр. с чл.128, ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, както и на основание чл.107е, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от същия закон са били отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – 57 бр. пластмасови бутилки с вместимост всяка по 0,500 литра – общо 28,500 литра дестилатен алкохолен продукт – спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5%Vol. при 20°С, годен за консумация, както и на основание чл.124 „а” от ЗАДС ж-лят е бил лишен от право да упражнява дейността си в търговски обект магазин за хранитерни стоки с прилежащ към обекта склад с рафтове, находящ се в *** за срок от 1/един/месец. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.   

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: