ПРИСЪДА
№ 163
гр.Средец, 29.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Средецки
районен съд, наказателна колегия, в открито заседание през две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : В. Белев
при участието на секретаря К.Л.,
като разгледа докладваното от районния съдия НДЧХ № 141 по описа за 2013г. и на основание чл.300 и сл. вр. с чл.80 и сл. НПК
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕВИНЕН подсъдимия С.С.Т.
ЕГН:********** с адрес ***, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен, в това, че
на 13.04.2013г. около 23 часа в с.Сливово, чрез нанасяне на удари по лицето и
главата, причинил на тъжителя С.И.Ч. ЕГН:********** ***, леки телесни повреди,
изразяващи се в болки и страдания, а чрез ударите в устата на Ч. били
разклатени предните му зъби и се наложило да бъдат извадени – престъпление по
чл.130 ал.2 НК.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на С.Ч. против С.Т. за
заплащане на 4 000лв., представляващи обезщетение за причинени с
престъплението по чл.130 ал.2 НК неимуществени вреди, заедно с лихвите за
забава върху тази сума от 13.04.2013г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на С.Ч. против С.Т.
за заплащане на разноски по делото.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред БОС в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ
към присъда № 163/29.09.2015г.
по НДЧХ № 141/2013г. на СРС
Производството по делото е образувано по тъжба на С.Ч. ***,
против С.Т. *** затова, че на 13.04.2013г. около 23 часа в с.Сливово, чрез
нанасяне на удари по лицето и главата, причинил на тъжителя С.И.Ч. ЕГН:**********
***, леки телесни повреди, изразяващи се в болки и страдания, а чрез ударите в
устата на Ч. били разклатени предните му зъби и се наложило да бъдат извадени –
престъпление по чл.130 ал.2 НК. С тъжбата е предявен и граждански иск. Претенцията
е за присъждане на 4 000лв., представляващи обезщетение за нанесените с
престъплението неимуществени вреди, заедно с лихвите за забава върху тази сума
от 13.04.2013г. до окончателното и изплащане. Претендира се присъждане на
разноски по делото. Представят се доказателства.
В съдебно заседание тъжителят и повереника му поддържат тъжбата
Водят свидетели за разпит. Представят допълнителни доказателства.
Подсъдимият С.Т. участва в производството лично и с
упълномощен защитник – адвокат Г. ***. Двамата оспорват тъжбата и повдигнатото
с нея обвинение. Пледират за признаване на подсъдимия за невинен и отхвърляне
на предявения граждански иск. Представят доказателства.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по
делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при
което прие от фактическа страна следното.
Част от фактическата обстановка е безспорна между
страните по делото. Ч. и Т. се познавали като съграждани. На 13.04.2013г., след
обяд, по общо съгласие между тях, Т. пристигнал в дома на Ч. ***, представляващ
дворно място с къща, за да изоре градината, ползвайки притежаван от него кон.
Там били още Ч. и съпругата му св.Чалдъкова. Вечерта, след като Т. свършил
работата, двамата с Ч. седнали в помещение на къщата да се почерпят с алкохолни
напитки. Тъй като времето напреднало, в един момент св.Чалдъкова отишла да спи
на горния етаж на къщата, а двамата мъже останали сами. Няма спор, че преди
тръгването на подсъдимия, двамата с тъжителя се скарали.
Според обясненията на подсъдимия Ч. се напил и станал
агресивен, започнал да псува. Затова Т. станал да си ходи. Тогава Ч. хванал подсъдимия
за ръката и го ухапал в областта под лакътя. Ръката му в тази и част била гола,
тъй като бил облечен с куртка, но с навити ръкави. Излизайки навън Т. отишъл да
си вземе коня. След това когато минал пред къщата за да излезе през дворната врата,
Ч. го нападнал, като се опитал да му нанесе удар с предмет, който държал в
ръцете си. Т. се обърнал и хванал Ч., при което двамата паднали на земята. Ч.,
седейки върху Т., го стискал за врата и викал съпругата си за помощ. Подсъдимият
успял да се освободи и се отдалечил към дома си заедно с коня си.
По делото не са налице медицински документи, установяващи
наранявания по тялото на подсъдимия след инцидента. Самият подсъдими признава,
че не е търсил медицинска помощ и освидетелстване в тази връзка.
В подкрепа на обясненията на подсъдимия са събрани
показанията на св.Йорданка Д., която е живяла на съпружески начала с него към
2013г., както и към настоящия момент. Св.Д. потвърждава, че на инкриминираната
дата подсъдимия се прибрал в общия им дом в с.Сливово около 23 часа. Лявата му
ръка била в кръв. Д. почистила раната с ракия, но не направила превръзка, тъй
като нямало обилно кървене. Свидетелката видяла, че подсъдимия имал зачервяване
на врата. Двете забелязани от нея наранявания съответствали на това, което Т. и
разказал, а именно описаното по-горе.
Като свидетел по делото е разпитан Р.Г.,***, който в
кръга на службата си е посетил местопроизшествието и е снел обяснения от
подсъдимия. Г. е видял, че Т. е имал нараняване на ръката – като ударено или
ухапано. Спомените на този свидетел не са ясни, но отчасти потвърждават
показанията на св.Д..
Според твърденията в тъжбата причината за скарването
между Ч. и Т. била, че подсъдимия искал от тъжителя 20лв., а последния отказвал
да му даде сумата. Накрая Ч. станал и заявил на Т. да си допие ракията и да си
тръгва. Т. се съгласил, но поискал фенерче, за да може да си намери в тъмното
коня. Двамата излезли на циментираната площадка пред къщата. Ч. подал на Т.
фенерче, при което подсъдимия му светнал в очите и му нанесъл с дясната си ръка
удар в зъбите, а след това и в главата. Ч. паднал на земята и започнал да вика
за помощ. Т. го оставил и отишъл да си търси коня (кобилата), а Ч. станал и
седнал на пейка пред къщата. Преди да напусне имота Т. отново се върнал при Ч.,
хванал го за дрехите, удрял го и го ритал и искал пари. В това време на място
пристигнала съпругата на Ч. и видяла как подсъдимия го бие. Извикала му, при
което Т. си тръгнал.
Във връзка с твърденията на тъжителя по делото е
представено съдебномедицинско удостоверение № 95/2013г., издадено от д-р К.Я..
Прегледът е извършен на 14.04.2013г. Съдебният лекар установил, че четирите
долни централни зъби на Ч. са леко разклатени, с изразена пародонтоза. На
брадичката на освидетелствания имало червеникаво кръвонасядане около 2 см. По
горната повърхност на лявата длан и подлакетница, в долната и трета имало три
петнисти синкави кръвонасядания с размери по около 2 см. По външно-предна
страна на дясна подраменница имало кръвонасядане около 3 см.
В производството пред настоящия съд е била назначена
съдебномедицинска експертиза, извършена отново от д.р Я.. Вещото лице е
установило, че след разклащането на зъбите е било предприето изваждането им. Експертът
е приел, че е налице причинно-следствена връзка между нанесен на Ч. удар в
областта на устата и изваждането на зъбите, а последното е довело до трайно
затруднение на дъвченето. Това експертно заключение е дало основание на съда да
приеме, че са налице данни за престъпление от общ характер, да прекрати
производството по тъжбата на основание чл.287 ал.7 НПК и да изпрати делото на
прокурора – протоколно определение от 21.10.2013г. В тази връзка е образувано
досъдебно производство № 08-397/2013г. на РУП Средец, приложено по настоящото
дело.
На досъдебното производство е била назначена нова
съдебномедицинска експертиза, включваща д-р Тома Чаушев, началник отделение
Съдебна медицина при МБАЛ гр.Сливен и д-р Николай Йосифов, специалист
стоматолог. Експертите са взели предвид наличните по делото доказателства за
увреждания на страните след инцидента. Заключили са, че това е станало в
следствие действието на твърди тъпи предмети. Уврежданията на зъбите на Ч. биха
могли да настъпят при твърдяното от подсъдимия ухапване. Възможно е те да са
настъпили и в следствие на удар от подсъдимия, който обаче е бил много слаб,
тъй като не са били регистрирани травми по лигавичната повърхност на устните,
която е по-лесно ранима от зъбите. Третата, най-малко вероятна хипотеза за
причиняване на нараняванията на зъбите и лицето, е падане на Ч. на твърда
циментирана повърхност.
Така изготвеното заключение на съдебномедицинската
експертиза е било прието от наблюдаващия производството прокурор, който въз
основа на него е прекратил наказателното производство поради липса на
престъпление от общ характер, с постановление № 1048/24.04.2015г. Това
постановление е било обжалвано от тъжителя Ч. и е било потвърдено с влязло в
сила определение на съда № 260/26.05.2015г. по ч.н.д. № 98/2015г.
Като свидетел по делото е разпитана Стоянка Чалдъкова,
съпруга та тъжителя. Същата потвърждава, че на инкриминираната дата страните са
се съгласили подсъдимия да изоре двора им. След свършването на работата
страните останали в дома на Ч. да се черпят, но по-късно свидетелката ги
оставила и отишла да спи. Събудила се от викове за помощ на мъжа си. Видяла
двамата на двора, като Ч. бил паднал на земята, а Т. го биел, ритал го.
Чалдъкова се приближила и дръпнала подсъдимия, като го запитала какво прави. Т.
не и отговорил, а си тръгнал. Свидетелката уточнява, че в момента, когато ги
видяла нямало ток и било тъмно. Ч. лежал на циментираната част от двора пред
къщата „на очи“, а подсъдимия го ритал отзад по тялото. Свидетелката не сочи да
е видяла как Ч. е паднал на земята, нито сочи да е видяла Т. да му е нанасял
удари в областта на главата. След като подсъдимия си тръгнал Чалдъкова
помогнала на съпруга си да се изправи и видяла, че има кръв по устата. Тогава
било възстановено електрозахранването и светнала намираща се в близкото
помещение лампа. Тъй като след събуждането си Чалдъкова викала за помощ, при
тръгването на подсъдимия на място пристигнал св.Васил Димитров. Този свидетел
помогнал на Чалдъкова да изправят Ч., който тогава не бил в състояние да върви
сам.
Св.Димитров, чиято къща била на няколко пресечки от тази
на тъжителя, чул от терасата си виковете за помощ и пристигнал на място.
Заварил Ч. да лежи на земята и двамата със съпругата му го вдигнали. Свидетелят
видял, че Ч. има по лицето си кръв, но не забелязал рана. Когато Димитров приближавал
дома на Чалдъкови, видял по улицата да се отдалечава подсъдимия.
При така събраните доказателства следва да се постанови
оправдателна присъда, поради недоказаност на обстоятелствата, които тъжителят е
посочил като основа на повдигнатото обвинение.
Следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на
тъжбата, описвайки в пълнота случая, тъжителят е направил твърдения за нанесени
му от С.Т. удари с ръце и крака, със съответни наранявания, по тялото. При
формулиране на обвинението обаче, тъжителят се е ограничил само до болките и
страданията (без разстройство на здравето), произтекли от удари по лицето и
главата, включително и в зъбите – лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.2 НК.
Въпреки, че по делото са събрани всички възможни и поискани
от страните доказателства, те в съвкупността си обосновават тезата на
обвинението като вероятна – възможно е болките и страданията в областта на
главата на Ч. да са били причинени по начина, описан в тъжбата. Възможни са и
други начини за получаването им, включително е напълно възможна (от гледна
точка на събраните доказателства) и хипотезата, съдържаща се в защитната версия
на подсъдимия, а именно, че той е бил ухапан от Ч.. Съгласно чл.303 НПК
присъдата не може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за
виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин. Тъй като по делото
не се доказа по несъмнен начин, че болките и страданията, произтекли за
тъжителя от удари в областта на главата, са резултат от определено деяние на
подсъдимия, на основание чл.304 НПК съдът следва да признае Т. за невинен.
Изводите по същество относно претенцията за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, са обусловени от изводите на съда
по повдигнатото обвинение. Правното основание на претенцията е чл.45 ЗЗД вр. с
чл.52 ЗЗД. След като подсъдимия Т. е невинен в причиняване на посочената от
тъжителя лека телесна повреда, то не е налице установено негово поведение,
стоящо в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли, включително с претенцията
за присъждане на разноски.
Предвид неоснователността на повдигнатото обвинение е
неоснователна и претенцията на тъжителя за присъждане на разноски, на основание
чл.190 ал.1 НПК.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :